Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11722 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е образувано по отделен установителен иск за трансформация на лично имущество
при придобиване на апартамент, съобразно определение от 18.09.2020 г. по гр. д.
№ 27138/2020 г. на СРС.
Предявен
е иск от В.А.Д. срещу П.И.В., с който се иска да се признае за установено между
страните, че е налице преобразуване на лично имущество на В.А.Д. в придобиване
на жилище – апартамент в гр. София, с идентификатор 68134.306.267.1.1 в гр.
София, ул. *****, ведно с мазе № 7 със застроена площ от 5.32 кв. м., ведно с
6.221 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
като се твърди, че приносът В.А.Д. е 150402.29/156466.40 ид. части.
Ищецът
твърди, че имотът е придобит по договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
194, том I, рег. № 5397, дело № 133 от 2018 г., сключен по време на брака между
ищцата и ответника за
сумата от 156 466.40 лв. Сумата била заплатена въз основа на сключен договор за
ипотечен кредит от 19.09.2018 г., а останалата част били лични средства на сина
на страните И.В.. Бракът между страните бил прекратен с влязло в сила решение
по гр. д. № 27748/2019 г. по описа на СРС. Намира, че за сумата изплатена до
прекратяване на брака страните имат равен принос по 6044.11/156 466.40 ид. ч.
След прекратяване на брака цялата останала сума по договора за ипотечен кредит се
изплащала от ищцата, поради което същата счита, че е придобила преимуществена
част от имота с лично имущество и е налице трансформация на лични средства,
като приносът и се равнявал на 150402.29/156466.40 ид. части. Моли за уважаване
на иска.
Ответникът
ангажира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че искът е
неоснователен. Имотът имал статут на СИО. Плащанията по банковия кредит касаели
облигационните отношения между страните. Винаги изпълнявал задълженията си
съобразно чл. 32 и 36 СК. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
Настоящото производство е образувано във
връзка с отделяне на иска за трансформация на лично имущество при придобиването
на процесния недвижим имот от образуваното делбено дело по гр.д. № 27138/2020г.
по описа на Софийски районен съд. Софийски районен съд не е отделил предявения
иск във връзка с лекия автомобил Субару, като трансформацията на лекия
автомобил е останала част от делбеното производство, поради което и тази
претенция не е предмет на настоящото производство. За същата е висящо
производството пред Софийски районен съд.
По делото не е спорно и е установено, че считано от 26.10.1986 г.,
страните са били в граждански брак. Към този момент е действал Семейният кодекс
от 1985 г. На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новия СК. Съгласно § 4, ал. 1 СК, правилата на този кодекс
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът на страните по делото е
заварен, а имуществото, което е предмет на иска, е придобито преди
прекратяването му с влязло в сила на 12.02.2020 г. решение по гр. д. №
27748/2019 г. на СРС. Поради това, към отношенията между страните са приложими
правилата на СК от 2009 г.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК. Вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Установената в чл. 21, ал. 3 СК
презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на ищеца е да докаже,
че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, като установи наличието на
пълна трансформация на лично имущество по нетърпящ съмнение начин, чрез пълно и
главно доказване.
С предявения иск с правно основание
чл. 23, ал. 2 СК се цели установяване, че съответната част от дадена вещ
не е имуществена общност на съпрузите, а е индивидуална собственост на някой от
тях. При твърдяна частична трансформация размерът на съответната част от
придобитото, претендирано като лично притежание се измерва като съотношение на
тази сума към покупната цена, изразено било в проценти, било в идеални части
или в дробни числа. При предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК, основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при
придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор
и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички
събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при
придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства
съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен
способ, единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е
обстоятелството, за каква част от тях е установено, че са вложени при
придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на
предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена.
Процесният недвижим имот е придобит от съпрузите с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
194, том I, рег. № 5397, дело № 133 от 2018 г. от дата 12.09.2018 г. при Т.П.,
помощник-нотариус на К.К., нотариус вписан в НК под № 201.
Твърденията в исковата молба по иска по чл. 23, ал. 2 СК са, че
продажната цена е заплатена със сума получена по договор за жилищен ипотечен
кредит с Банка Пиреос България АД в размер на 140 800 лв., а разликата до
156 466.40 лв. /80 000 евро/ е заплатена с лични средства на сина на
страните по делото И.В..
Представено е по делото копие от договор за жилищен кредит № 329R2018 г. от 05.09.2018 г., сключен от Банка Пиреос България АД и В.А. В.и П.И.В.,
за сумата 140 800 лв., със срок на договора 240 месеца. Кредитополучатели
по договора за и двамата съпрузи, вкл. и П.В..
Средствата, получени по договор за кредит не съставляват лични средства,
дори и когато са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им за
връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл. 32, ал. 2 СК.
Без значение за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е и начинът на
последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ.
Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до
облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността
– решение № 428/11.04.2016 г., по
гр. д. № 6452/2013 г. на IV г. о. на ВКС. Според чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Твърденията на ищцата, че след
прекратяването на брака дължимите вноски по договора за кредит се изплащат само
от нея е без значение за крайния изход на спора. Прекратяването на брака няма
за последица прекратяването на договорни правоотношения с трети за спора лица. П.И.В.
е кредитополучател по договора за кредит и, ако ищцата действително
самостоятелно погасява дължимите суми по договора за кредит, то същата има
възможност да претендира половината от платени суми на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Наличието на възможност солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част, да претендира срещу останалите съдлъжници за разликата, не променя
характера на вложените средства, които средства са получени по време на брака
въз основа на сключен и от двамата съпрузи по договор за кредит, поради което и
ползваната сума въз основа на договора не обуславя промяна в съсобствеността.
Средствата, получени по договора са били общи средства на двамата съпрузи,
поради което не оборват презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
На следващо място, когато едно парично задължение е поето от единия
съпруг, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на семейни
нужди. Закупуването по време на брака на жилищен имот за семейството със
средства от договор за потребителски банков кредит, макар по него страна да е
само единият съпруг, е за задоволяване нуждите на семейството. Заплащането на
цената с такива средства води до извод, че задължението за връщането им е поето
солидарно от съпрузите за нуждите на семейството. Плащането на цената при
придобиване на жилищния имот за семейството със средства от договор за
потребителски кредит, сключен само от единия съпруг, не представлява влагане на
негови лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Изплащането впоследствие
на заема с лични средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно
право – в този смисъл решение № 43 от
04.06.2021 по гр. № 1632/2020 г. на II г. о. на ВКС. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време
на брака /вкл. недвижими имот/ с посочената цел, е за нуждите на семейството. В
тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че разходите не са извършени или, че
не са за нуждите на семейството.
По делото няма твърдения, че получената сума по договора за
потребителски кредит от 27.04.2016 г., сключен само с В.А. В., е ползвана за
закупуване на процесното жилище. Дори обаче тази сума да беше ползвана за
закупуване на имота, то съобразно посочената по-горе практика, задължението за
връщане на сумата е солидарно на основание чл. 32, ал. 2 СК, поради което между
бившите съпрузи отново биха се породили единствено облигационни отношения
относно погасяването на сумите по договора за кредит. В тази връзка и
представеното удостоверение на л. 24, издадено от Юробанк България, с което се
удостоверява, че титуляр на сметките, по които са отпуснати сумите по договор
за потребителски кредит от 27.04.2016 г. и договор за ипотечен кредит от
19.09.2018 г., е В.А. В., както и информация платените и оставащите задължения
по договорите, е без значение за крайния изход на спора. Освен всичко изложено,
следва да се посочи за пълнота, че представеното удостоверение не установява и
кое лице и по какъв начин погасява сумите по договорите за кредит.
Относно сумата от 8 010.10 евро, за която се твърди да е заплатена
с лични средства на сина на страните И.В.. По делото не са ангажирани каквито и
да са доказателства, че тази сума е била дарена единствено и само на В.А.Д..
Няма основание да се счита, че безвъзмездното предоставяне на сумата не е
представлявало акт на щедрост на сина спрямо и двамата му родители, с оглед
необходимостта същите да закупят недвижим имот.
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на
брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в
придобиването средства. Ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че процесният недвижим имот, е придобит с вложени негови лични
средства. Напротив, установи се, че недвижимият имот е придобит с парични
средства, получени от двамата съпрузи като кредитополучатели по договор за
ипотечен кредит и предоставена им общо безвъзмездно сума от И.В..
Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора разноски са дължими на
ответника, който не е претендирал такива до приключването на съдебното дирене
по делото.
В точки
11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за
разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет.
За това действията на страната, изразяващи се в
заявяването на това искане, в представяне на списък по чл. 80 ГПК, в
представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им
следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната
инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не
могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства,
включително и във връзка със своевременно направени искания.
Според т.
11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС,
представянето на писмена защита, така, както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК,
не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на
приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени
искания, с които се сезира съдът. Следователно с писмената защита не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер – в който смисъл и определение № 334 от 21.07.2016 г. по ч. т. д. № 2180/2015 г. на I т.
о. на ВКС. Доказателства по делото, вкл. за разноските, могат да бъдат
представени само до приключване на съдебното дирене. Представените по–късно
доказателства в дадения срок по чл.149, ал.3 ГПК за писмени бележки, какъвто е
настоящият случай, не могат да бъдат взети предвид, като преклудирани – определение № 171 от 19.04.2022 г. по ч. т.
д. № 1280/2021 г. на II т.
о. на ВКС. В случая П.В. е представил
договор за правна защита и съдействие, доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение и списък по чл. 80 ГПК на 30.10.2024 г., а съдебното дирене по
производството е приключило на 24.10.2024 г., поради което и съдът не следва да
се произнася и да присъжда разноски на ответника /поради липсата на направено
надлежно искане в законоустановения срок за това/.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правна квалификация чл. 23,
ал. 2 СК – за признаване за установено
по отношение на П.И.В., че В.А.Д. е изключителен собственик на 150402.29/156466.40
ид. части от следния недвижим имот, придобит по време на брака между страните,
поради частично преобразуване на лични парични средства, а именно: АПАРТАМЕНТ №
1, със застроена площ от 75.05 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения при съседи ул. Царибродска, стълбище и калканна стена, ведно с мазе №
7 със застроена площ от 5,32 кв. м. при съседи: коридор, мазе № 6, мазе № 8,
заедно с 6.221 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.306.267.1.1, находящ се в гр. София, район Възраждане, ул. *****, като сградата
е разположена в имот с идентификатор 68134.306.267, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: