Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
13.03.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на четвърти март хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 41 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 41/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Р.З.П., подадена чрез адв. М., против решение №
221/04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 230/2019 г. по описа на Разградския
окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му, съединени в евентуалност: -срещу П.З.П. по чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД, за осъждането му да заплати на
ищеца (настоящ въззивник) сумата от 26 500 лева, представляваща подлежаща на
връщане сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от
17.02.2014г., с банкови преводи на
17.02.2014г. в размер на 7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на
19 500 лв., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата
молба – 30.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата; - срещу „ДАНИ-ТРАНС-13"
ЕООД, представлявано от управителя П.З.П., по чл. 59, ал.1 във вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД, за осъждането му за сумата от 26 500 лева на основание неоснователно
обогатяване за чужда сметка - получени суми с банкови преводи на 17.02.2014г.
в размер на 7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на 19 500 лв., ведно
със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до
окончателното изплащане и въззивникът е осъден да заплати на двамата ответници общо
400 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е
настоявал, че решението на окръжния съд в частта по иска срещу дружеството е
недопустимо доколкото съдът е разгледал и се произнесъл по непредявени от
ответника възражения, евентуално е сочил, че е неправилно като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалните норми и е
необосновано. Молил е за отмяната му, за уважаване на иска срещу П.З.П. по чл. 240 ЗЗД, а в случай на отхвърлянето му – за уважаване на евентуалния иск срещу „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД по
чл.59 ЗЗД, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Настоявал е,
че вследствие нарушения на процесуалните правила за оценка и анализ на
доказателства (не били ценени всички доказателства поотделно и в съвкупност;
даден бил превес на доказателствата на ответника за сметка на тези на ищеца; не
бил приложен правилно чл. 172 от ГПК при оценка на показанията на свидетелката
О. – З., съдът достигнал до погрешни фактически установявания (заместил
аналитично оценъчната си дейност с предположения и житейски правила),
неправилно приложил материалния закон и достигнал до неправилния извод за
неоснователност на исковете, като решението му не било и обосновано.
Въззиваемите П.З.П.
и „ДАНИ-ТРАНС-13"
ЕООД, представлявано от П.З.П. са подали писмен отговор, с който са
оспорили жалбата и по съображения за правилността на решението на първата
инстанция са настоявали за потвърждаването му и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Пред настоящата инстанция,
въззивник чрез адв. М., е поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на
разноските.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като
извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предмет
на производството пред окръжия съд са били, предявените от Р.З.П. против П.З.П.: - иск по чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 500 лева, представляваща подлежаща на връщане
сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от
17.02.2014г., преведена с банкови преводи на 17.02.2014г. и на 26.02.2014г.,
ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба –
30.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата; - осъдителен иск срещу
евентуалния ответник „ДАНИ-ТРАНС-13"
ЕООД за заплащане на същата сума от 26 500 лева, преведена с банкови
преводи на 17.02.2014г. и на 26.02.2014г., с която дружеството се е
обогатило, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата
молба – 30.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира,
че с оглед наведените от ищеца твърдения за извършените два превода на суми на
дружеството - втори ответник при липсата
на основание за това и претенцията за връщането им, искът срещу „Дани Транс
-13“ ЕООД е с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – дадена нещо при
начална липса на основание, при който ищецът доказва даването на парите, а
ответникът – основанието си да ги получи и задържи.
П.П.
– ответник по първия иск и представител на дружеството – ответник по втория, е
оспорил исковете и е навел възражение за погасяването им поради изтекла 5 г.
давност. Настоявал е, че не е сключвал договор за заем с ищеца и не е получавал
твърдяната сума със задължение за връщането й. Двете преведени суми били
предназначени за заплащане на сметки, каквото било и посоченото основание.
Сочил е, че за да помогне на ищеца да закупи искания от него камион, в
качеството на представител на ответното дружество сключил договор за финансов
лизинг за такъв и осигурил гарант – дружество солидарен длъжник. Първоначално
ищецът бил изряден, но впоследствие отказал да заплаща лизинговите вноски, не
изпълнявал задълженията си по договора, изпаднал в забава и гарантът встъпил
като лизингополучател по договора.
Във
връзка с възражението за изтекла погасителна давност, ищецът е навел твърдения
за прекъсване на давността с признания на дълга от 2014, 2015 и 2016 г.
Установено е по делото със събраните доказателства,
че ищецът и първия ответник са братя, като ответникът П.З.П. е
едноличен собственик на капитала и управител на втория ответник – търговско
дружество „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД. С два банкови превода, съответно на
17.02.2014г. за сумата от 7 000 лв. и на 26.02.2014г. за сумата от
19 500 лв., ищецът Р.З.П. превел по банковата сметка на
„Дани-Транс-13" ЕООД общо 26 500 лв. В нареждането, като основание на
превода от 7 000 лв. е посочил „превод за сметки“. На 19.03.2014г. между
„ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД като лизингополучател и „СКАНИЯ ФАЙНАНС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД като лизингодател, е бил сключен Договор за финансов лизинг
реф.№49-00894 с предмет един брой употребяван товарен автомобил „Скания“, модел R 420 LA4x2MNA, за сумата от 35 800 евро. Договорът за лизинг е новиран по –късно с
договор за новация № 49-00894.2 и
допълнително споразумение от 21.05.2015 г., съобразно
които лизингополучателят „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД е бил заместен от нов
лизингополучател - дружеството Айдо
Транс“ ЕООД, а отчетените като платени от „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД месечни
лизингови вноски към този момент са били 14 в общ размер от 12 797,12 евро.
Нотариалната покана peг.№2234/11.03.2019г., том 1, акт 138 на нотариус Р. И.-рег.№378 на НК град
София за връщането на парите, пратена до двамата ответници, е била връчена
13.03.2019г. Страните не са спорили, че баща им З. П.З. е бил назначен на
длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ в предприятието на
„Дани-Транс 13" ЕООД за периода от 04.02.2014г. до 07.08.2014 г.
По иска по чл. 240 ЗЗД срещу П.З.П.:
Доколкото претенцията на ищеца се основава
на облигационно правоотношение по сключен с другата страна неформален договор
за паричен заем от 17.02.2014 г., по
който заемателят – първи ответник по делото не е изпълнил задължението си да
върне в срок дадените му в заем парични средства, той в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, следва да го докаже. Договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. В настоящия казус тези елементи не са налице. Парите,
чието предаване ищецът твърди да е сторено по договора за заем с първия
ответник, са преведени по банков път на втория ответник – търговското дружество
и първата вноска е с вписано основание „превод за сметки“,
което противоречи на твърденията за възникнало заемно правоотношение с първия
ответник. Няма доказателства по делото, ответникът П.З.П. да е получил парите
от ищеца и да е поел задължение за връщането им. Не са опора на извод в обратна
насока и показанията на свидетелката Д.
З. - (майка на ищеца и на първия ответник), че в началото на месец февруари
2014г. ответникът П. искал от брат си Р. да му даде заем, за да си закупи още
един камион, предоставен след това с два банкови превода в общ размер от
26 500 лв. и поето от П.П. пред нея задължение за връщането им в срок до
три месеца, защото свидетелката е във влошени отношения с този ответник (подала
е жалба срещу него по повод на скандал между двамата и е образувана Преписка №
546/19 г. по описа на РП -Русе) и показанията й следва да се ценят в
съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК с
оглед нейна заинтересованост, изолирани са и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Показанията на свидетеля Р. Б. С., който е присъствал само на
телефонен разговор между ищеца и първия ответник
през лятото на
2016 г., също
не могат да бъдат опора на извод за възникнало заемно правоотношение, предвид
изнесеното от този свидетел като дочуто от този разговор искане на ищеца за връщането
на парите и отговора на ответника, че трябва да говори със счетоводителката си
колко пари има да му връща и при уточнението на свидетеля, че не помни точните
думи на ищеца, с които е поискал връщането на парите. Свидетелят М. С. К. е посочил, че не
знае подробности за финансовите отношения между двамата братя, а е чувал за тях
от баща им, с когото били в приятелски отношения и също не доказва твърденията
на ищеца за сключен с първия ответник договор за паричен заем.
В този смисъл, щом ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е доказал наличието към момента на валидно
облигационно правоотношение по сключен с другата страна договор за заем от
17.02.2014 г., искът му по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД за изпълнение на
задължение за връщане на заета от
другата страна сума по този договор, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод по този иск и
решението му в тази част следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне на иска по чл. 240 ЗЗД,
подлежи на разглеждане искът срещу втория ответник, предявен в евентуалност.
По
иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД: Според чл. 55, ал.1 ,пр.1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. При дадено при начална липса на основание, ищецът доказва даването на парите,
а ответникът – основанието си да ги получи и задържи. В случая, въпреки
неправилно определената от окръжния съд правна квалификация на иска като такъв
по чл. 59 от ЗЗД, вместо по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, на страните са дадени точни
указания по доказателствената им тежест в този смисъл и са им допуснати и
събрани от първата инстанция всички доказателства.
Ищецът
е доказал с писмените доказателства за преводите (общо 26 500 лв.)
плащането на парите с двата банкови превода (на
17.02.2014г. в размер на 7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на
19 500 лв.) по сметка на дружеството – втори
ответник. Последният е получил сумите и носи тежестта от неустановяване на
основанието да ги получи и задължи. Поддържаното основание за получаването и
задържането на парите са сочените отношения на братята по повод закупуването на
товарен автомобил на ищеца и сключен за целта договор за лизинг от дружеството,
плащането на вноските по който е следвало да се осъществява от ищеца и
обосновано с отказа на последния да изпълнява задълженията си, довело до
заместване на ответника – лизингополучател от трето дружество – гарант по
договора за лизинг. За наличието на такива уговорки между страните е
свидетелствала само съпругата на управителя и едноличен собственик на капитала
на «ДАНИ-ТРАНС-13»
ЕООД – Н.
О. О. – П., чийто показания, обаче с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и евентуалната й заинтересованост от изхода
на спора, заедно с липсата на други доказателства в подкрепа на изнесеното, не
налагат категоричен извод за наличие на основание за получаване и задържане на
сумата от дружеството. Затова, като не е доказал основание да получи и задържи
сумата, ответникът следва да я върне.
При
това положение, подлежи на разглеждане и евентуалното възражение за погасяване
на иска по давност. Погасителната давност е започнала да тече от датата на
преводите и петгодишният срок е изтекъл съответно на 17.02.2019 г. за сумата от 7 000 лв. и на
26.02.2019 г. за сумата от 19 500 лв. Исковата
молба е подадена в съда на 30.07.2019 г., т.е. след изтичане на този срок.
Възраженията на ищеца за прекъсване на срока с признанията на ответника (в
съответствие с разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, ал.1 , б. „а“ ЗЗД) са недоказани. Възприетото
от свидетелите Д. З. и Р. С. изявление на П.П. при разговора на братята през
лятото на 2016 г. по телефона, включен на високоговорител, не е категорично
признание на конкретния дълг, а уверение, че ще провери какво има да връща след справка със счетоводителя. Освен това,
свидетелката З. сочи, че ищецът е поискал връщане на заема, а свидетелят С. – не
помни точните думи на ищеца и въпроса за дълга. В този смисъл прекъсване на
давността не е сторено с признание на ответника през лятото на 2016 г. Такова
не е налице и през есента (ноември/декември 2018 г.) при скандала между братята,
при който дочуто от майка им – свидетелката З. е изявлението на П.П. в отговор
на въпроса на Р.П. кога ще му върне парите, че няма да върне никакви пари и ако
иска да го съди. Затова, съдът на база на обсъдените доказателства приема, че
прекъсване на давностния срок не е налице и давността е изтекла, а искът е
погасен по давност и подлежи на отхвърляне. Решението
на окръжния в частта на отхвърления срещу дружеството иск по чл. 59 ЗЗД е
неправилно, поради неправилна правна квалификация, поради което следва да бъде
отменено в тази част и искът по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – отхвърлен.
С
оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе и
сторените по делото разноски, като бъде осъден да заплати на ответниците П.З.П. и „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД
сторените от тях разноски и за въззивното производство в размер на сумата от
400 лв.- платено адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 ГПК,
доказани като договорени и платени с приложения договор за правна защита и
съдействие от 27.01.2020 г.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 221/04.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 230/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Р.З.П. срещу П.З.П. иск с правна квалификация по чл. 240, ал.1
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане
на ответника П.З.П. да заплати на ищеца Р.З.П.
сумата от 26 500 лева,
представляваща подлежаща на връщане заемна сума по сключен между страните
неформален договор за паричен заем от 17.02.2014г., с банкови преводи на 17.02.2014г. в размер на
7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на 19 500 лв., ведно със
законната лихва считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА, с която Р.З.П. е осъден да заплати на П.З.П. и на „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД сумата 400
лева, представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в първата инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 221/04.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 230/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Р.З.П. срещу „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на последния да заплати
на ищеца сумата от 26 500 лева на основание неоснователно обогатяване за
чужда сметка, относно получени суми с банкови преводи на 17.02.2014г. в размер на 7 000 лв. и на
26.02.2014г. в размер на 19 500 лв., ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р.З.П. срещу „ДАНИ-ТРАНС-13"
ЕООД иск по чл. 55, ал.1 , пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 500 лева, получена от дружеството без
основание, при първоначална липса на основание, преведена от ищеца с два
банкови превода - на 17.02.2014 г. в размер на 7 000 лв. и на 26.02.2014г.
в размер на 19 500 лв.
ОСЪЖДА Р.З.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.З.П. ЕГН ********** *** и на „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, гр.
Разград 7200, ул. Бели Лом No 51, вх. Б, ет. 2, ап. 31, представлявано от
управителя П.З.П., ЕГН **********, общо сумата от 400 лева,
представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: