№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при
секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 2799 от 2019
г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ХОТЕЛСКО
МЕНИДЖЪРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.Г.Ф., подадена
чрез адв. М.Ц. от ВАК, против Решение № 1600 от 27.08.2019 г., постановено по АНД
№ 2327/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно
постановление № 03-009548 от 08.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, като е намалена наложената имуществена санкция от
5 000 лв. на 1 500 лева.
С жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че на посочената в наказателното
постановление дата дружеството не е нарушило сочените разпоредби от Кодекса на
труда (КТ), като въззивният съд неправилно приема, че е налице допусната
техническа грешка, която не прави неустановима волята на
административнонаказващия орган. Изтъква се, че от доказателствата не се
установява кога изобщо се твърди, че е извършено посоченото нарушение. Сочи се,
че подаденото уведомление по чл. 62 от КТ е прието и обработено от НАП на
05.07.2018 г. в 11:47 ч., а нито в акта за установяване на административното
нарушение (АУАН), нито в съставения протокол по време на проверката е посочен
часът, в който се твърди да е установено нарушението, поради което не следва да
се възприема по категоричен начин, че твърдяното нарушение е извършено на
възприетата от съда дата – 05.07.2018 г., още по-малко на посочената в
наказателното постановление дата – 09.07.2018 година. Поддържа се, че
неправилното посочване на датата на извършване на нарушението води до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, респ. до
невъзможност да разбере за какво конкретно нарушение е наказано, поради което,
според касатора, се явява съществено нарушение. Позовавайки се на
правораздавателния характер на наказателното постановление, касаторът счита, че
този реквизит не може и не следва да се извлича по пътя на формалната или
правна логика, още по-малко по тълкувателен път от съдържанието на други
документи по преписката, а и ЗАНН и НПК не предвиждат способ/процедура за
отстраняван на очевидна/явна фактическа грешка. Искането е да се отмени
обжалваното решение на ВРС и да се отмени наказателното постановление. В хода
по същество се поддържат изложените в касационната жалба доводи и направените
искания.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“
Варна, представляван от ст. юриск. Д.О., в хода по същество на делото прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за оставяне в сила на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на касационната жалба, като сочи, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено по своя
характер нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в посочването на
различни дати на извършване на нарушението в акта и в наказателното
постановление. Пледира се за отмяна на решението на ВРС, с което е потвърдено
наказателното постановление.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С измененото от ВРС наказателно
постановление за извършено от „ХОТЕЛСКО МЕНИДЖЪРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от КТ му е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. Нарушението според
наказателното постановление се изразява в това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето И.Р.Д с ЕГН ********** на длъжност
„работник строителство“ в строителен обект „Подпорни стени“, находящ се в УПИ
ХV-1510м, 1510н за вилна сграда (ПИ 10135.2566.6505) в кв. 2 по плана на
местност „Старите лозя“, гр. Варна, преди да е предоставил копие от уведомление
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В наказателното постановление е
посочено, че нарушението е извършено на 09.07.2018 г. в посочения строителен
обект, а трудов договор № 601/04.07.2018 г., копие от призовка с изх. №
1174/05.07.2018 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ от 05.07.2018 г., заверена от ТД на НАП и копие от констативен протокол
от 05.07.2018 г. са посочени като доказателства.
ВРС приема, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган в шестмесечния преклузивен срок и в
едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, а в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
съобразени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като АУАН и наказателното
постановление съдържат пълно описание на нарушението, мястото и обстоятелствата
при неговото извършване и доказателствата, които го потвърждават. По отношение
на датата на извършване на нарушението, е прието, че действително в
наказателното постановление като такава е посочена 09.07.2018 г., което според
ВРС се дължи на допусната при изписването техническа грешка, тъй като видно от
АУАН и от документите, цитирани в наказателното постановление и приложени по
преписката се установява, че се касае за дата 05.07.2018 г., като допусната
грешка не прави неустановима волята на административнонаказващия орган.
Въззивният съд приема, че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща
на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
Позовавайки се на доказателствата по
делото, районният съд стига до извод, че осъществяването на вмененото нарушение
се установява по безспорен и категоричен начин, доколкото уведомлението е
подадено на датата на извършване на проверката, но в час, следващ започването
на същата, а самото лице е било наето по трудово правоотношение ден преди това.
Въззивният съд приема, че не са налице
предпоставките на чл. 415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно
нарушение, като нарушението не е маловажно и по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се отличава по степен на обществена опасност от обикновените случаи от
този род.
За да измени размера на наложената
имуществена санкция, ВРС констатира, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосновават налагането имуществена санкция над
минималния размер, доколкото такава е напълно несъответна на тежестта на
нарушението, предвид данните, че същото е било вероятно отстранено, а и предвид
липсата на доказателства дружеството да е било санкционирано за други подобни
нарушения. Позовавайки се посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
ВРС приема, че определянето на имуществена санкция в минимално предвидения в
закона размер - 1 500 лв. е достатъчна, за да се въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото.
Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а
решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно като постановено
при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за
отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на
релевантните по делото факти, които се правилно са изведени от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), но неправилно е отнесъл
един факт към материалния закон.
Касационният състав споделя изводите на
ВРС, с изключение единствено на извода по отношение законосъобразността на
наказателното постановление, въпреки посочената в него дата на извършване на
нарушението 09.07.2018 г., а не 05.07.2018 г., квалифицирано от ВРС като допусната
техническа грешка, която не прави неустановима волята на наказващия орган.
Действително, както и ВРС е посочил,
доказателствата по делото сочат на извършване на въпросното нарушение на
05.07.2018 г., която дата е визирана като дата на извършване на нарушението и в
АУАН. Посочването обаче в наказателното постановление на друга дата, различна
от датата на извършване на нарушението, която е визирана и в АУАН, независимо
поради каква причина (вкл. поради техническа грешка), обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Дата на извършване на нарушението е задължителен
елемент от обективната му страна и съществен елемент от състава на нарушението,
поради което надлежното й посочване е от съществено значение както за
адекватното осъществяване правото на защита на наказаното лице, така и за
преценката на съда относно извършване на конкретното нарушение и
законосъобразността на наложеното за него административно наказание, вкл. има
отношение към началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК.
Доколкото датата на извършване на нарушението е
съществен реквизит на наказателното постановление, тъй като индивидуализира и
самото деяние, следва да се приеме, че грешното й посочване опорочава
наказателното постановление в степен да бъде отменено. Неправилното посочване на датата на
извършване на нарушението обосновава извод за неустановяване/недоказване по
делото на фактическите обстоятелства, релевантни за преценката за наличието на
всички елементи за съставомерност на деянието. Става въпрос за съществено
процесуално нарушение, тъй като се ограничава правото на защита на наказаното
лице и това обосновава незаконосъобразност на процесното НП, като влече
отмяната му. Привлеченият към административнонаказателна отговорност субект
следва да понесе наказание само ако се установява, че е извършил деянието,
което му е вменено, при фактическите обстоятелства, посочени в обвинението,
т.е. конкретно деяние на конкретна дата.
С основание касаторът сочи, че посочването на датата
на нарушението, както и на доказателствата, които я потвърждават, е императивно
изискване на закона и е недопустимо тя да се извежда по тълкувателен път от
данните по административнонаказателната преписка или да почива на
предположения. Ето защо, недоказването на приетата от АНО дата на извършване на
нарушението винаги влече процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и е основание за неговата отмяна. Основателен е и доводът на
касатора, че ЗАНН и НПК не предвиждат процедура за отстраняван на очевидна/явна
фактическа грешка, каквато е регламентирана в гражданското и административното
право, като това произтича от строго формалния характер на производствата по
ЗАНН и НПК.
Като е стигнал до обратните фактически и правни
изводи, без да подложи на пълна, обективна и всестранна проверка отразените в
АУАН и НП факти и обстоятелства относно времето на извършване на нарушението,
районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен и вместо него да бъде постановен друг по същество, като се отмени
обжалваното НП.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
констатират други пороци. Решението е постановено от законен състав, при
законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, но при неправилно приложен материален
закон.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд като неправилно,
следва да се отмени. Предвид направения извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление при решаване на делото по същество следва същото да
бъде отменено.
С оглед
горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1600 от 27.08.2019 г.,
постановено по АНД № 2327/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
изменено Наказателно постановление № 03-009548 от 08.08.2018 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като е намалена наложената имуществена
санкция от 5 000 лв. на 1 500 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009548 от 08.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, с което на „ХОТЕЛСКО МЕНИДЖЪРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Григор Фиданов за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 5 000 лв..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.