Окръжен Съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Росен Василев |
| | | Величка Борилова Николай Грънчаров |
| | | |
като разгледа докладваното от | Росен Василев | |
Производството е по чл.436 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от “. Разпределение Б. -длъжник по изп. д. № 303/2012г. по описа на ЧСИ М. Излагат се съображения за основателност на искането за редукция на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 100 лева. По същество се иска да бъде намален и размера на определеното с атакуваното постановление на ЧСИ адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски. Съгласно чл.436 ал.2 ГПК ЧСИ е изложил мотиви, като взема становище, че жалбата е неоснователна. Приложено е и копие от изпълнителното дело. В срок е постъпил отговор по жалбата. Излагат се съображения за неоснователност на оплакванията. Окръжният съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното: От приложеното копие на изп. д. № 303/2012 г. по описа на ЧСИ М.Велева, рег.№797 и района действие БОС е видно, че същото е образувано на основание молба от А. К., и изпълнителен лист издадена на 28.11.2012г. от Районен съд С. по гр. д. № 20512/2009год.. При образуване на изпълнителното дело молителят- взискател е представляван от адвокат Рупова, като е приложено пълномощно и договор за правна помощ от 11.12.2012г./л.4/. В адвокатското пълномощно е отразено, че е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева за представителство по образуване и движение на изпълнителното производство. В хода на производството на 14.12.2012 г. е подадена молба чрез адв. Рупова с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Длъжникът е поискал ЧСИ да намали адвокатския хонорар като се позовава на прекомерност. ЧСИ с Постановление от 14.01.2013 г. се е произнесъл по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение. Последното е намалено от 3 500 лева на 2493 лева. Срещу това действие на ЧСИ е подадена частната жалба предмет на настоящето производство. Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на две хипотези, които не са налице в конкретния случай. Безспорно направените от взискателя разходи за адвокатски хонорар са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника. В ГПК не съществува изрична норма, която да забраняваща на съдия-изпълнителя да прилага разпоредбата на 78 ал.5 ГПК относно намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. На общо основание разпоредбите на ГПК, за дължимите от страните разноски по исковото производство, намират приложение и в изпълнителния процес, в това число и нормата на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В случая, ЧСИ е изложил мотиви защо е намалил адвокатското възнаграждение от 3500 лева на 2493 лева. Съгласно чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им, и че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителвното производство не е същинско изпълнително действие. Последното е така, тъй като това действие не е насочено към осъществяване на притезанието по изп. основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски /в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. на ВКС по ч.гр.д.1762/2008 г., на Vг.о./. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл.78 ал.5 ГПК. С оглед на изложеното жжалбата е допустима. Разгледани по същество оплакванията са основателни. С обжалваното постановление ЧСИ е намалил претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело до трикратния размер на посочените в Наредба № 1 възнаглраждение съобразно интереса по делото- 50 600,00 лева. Съдебният изпълнител е приложил разпоредбите на § 2 от ДР във вр. с чл.10 т.1 и чл.7 ал. т.4 от Наредба № 1, като е изчислил: 100 лв. + 731 лв.= 831,00 лв. х 3= 2 493, 00 лева, която сума е дължима от ответника по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна да намали размера на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за изпълнително производство, но независимо от това по изложените по- горе съображения разпоредбата намира приложение. Няма пречка съдът да прецени има или няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение в зависимост от развитието на процеса. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата и сочи, че размера на присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от минимално определения размер, предвиден в Наредба на Висшия адвокатски съвет. Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена въз основа на законова делегация, която регламентира правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма обаче предвидена законова делегация по силата на която, същите тези органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Следователно Правилото на §2 от ДР на Наредба №1 за МРАВ предвиждащо намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия трикратен размер на посочения в Наредбата не намира приложение в хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК. Няма делегирани права на Висшия адвокатски съвет да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК, поради което при решаването на въпроса за отговорността за разноски по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер до регламентирания в Наредбата минимум при наличието на основания за това/ в този смисъл вж. определение №74 от 07.02.2011г. по ч.гр.д. №46/2011г., ІV, г.о., ГК, определение №269 от 04.05.2011г. по ч.гр.д.№155/2011г., ІV г.о., ГК, определение №283 от 07.05.2009г. по ч.т.д. №304/2009г., ІІ т.о., ТК, определение №91 от 21.10.2009г. по т.д.№305/2009г., ІІ т.о., ТК/. В конкретния случай, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК, тъй като делото не се отличава със съществена фактическа или правна сложност. Присъдения /след намаляване/ с атакуваното постановление адвокатски хонорар от 2493.00 лв. е прекомерен, поради което следва да бъде намален до миниламно определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Изхождайки от интереса- 50 600,00 лева и съобазно разпоредбите на чл.10 т.1 и чл.7 ал. т.4 от Наредба № 1 размерът на дължимото се възнаграждение възлиза на 831,00 лева/ 100,00 лв. + 731,00 лв./. В този размер предвид действителната фактическа и правна сложност на делото е следвало да се определи и размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство. С жалбата е направено искане за разноски. С оглед изхода на делото съдът счита , че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 185,00 лева, която сума включва: държавна такса 25,00 лева, юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева и такси по т.4,т.5 и т.8 от тарифата 60,00 лева. По аргумент на чл.248 ГПК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното Благоевградският окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ М, рег.№797 и района действие Окръжен съд Благоевград, по изп. д. № 303/2012г., по постановление от 14.01.2013 г. за определяне на дължимите от длъжника " Ч " разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело , за разликата над 831,00/осемстотин тридесет и един/лева до 2 493,00 лева. Указва на ЧСИ М, рег.№797 и района действие Окръжен съд Благоевград, че следва да съобрази таксите по т.26 ТТРЗЧСИ с посочения размер от 831,00 лева на дължимото адвокатско възнаграждение. Осъжда А. Ф. К., ЕГН *, от гр.Я. ул."Б" № 21, да заплати на “. Разпределение България " направените в настоящето прозводство разноски по делото в размер на 185,00/сто осемдесет и пет/лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2. |