РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Видин, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100195 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата В.П.П. от гр. Видин, ж.к. "П.", бл. *, вх. *, ет.*. ап.*,ЕГН
********** твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника МБАЛ
„С.П.“АД,ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул.“Ц.С.В.“ №*** , като е изпълнявала длъжността ”********“.
Подържа, че със Заповед № РД-11-117/13.12.2021 г. на изп.директор
на МБАЛ"С.П.“АД е уволнена дисциплинарно,а така също и че със заповед
№ 80/13.12.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Излага доводи за незаконосъобразност на наложеното наказание,тъй
като не са спазени :-чл.8 ал.1 КТ,чл.186 КТ,чл.193 ал.1 КТ и чл.195 ал.1 КТ
,включително и че е нарушена нормата на чл.333 КТ.
Иска се от Съда, след допуснато изменение, да изготви решение, с
което да постанови следното:
І. Признаване уволнението със Заповед № РД-11-117/13.12.2021 г. за
незаконно и отмяна на същото , както на издадената заповед така и на
1
заповед № 80/13.12.2021г.,с която е прекратено трудовото правоотношение
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ІІ. Възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност .
ІІІ. Заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането
без работа за периода 14.12.2021 г. до 14.06.2022 г.,в размер на 4368
лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане .
Претендират се и направените разноски .
По делото от ответника е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК,
с който е оспорена исковата претенция. Застъпено е становище, че
работодателят правилно и законосъобразно е уволнил работника,като са
спазени законовите изисквания на чл.186 КТ,чл.193, чл.195 КТ,включително
и че не е нарушена нормата на чл.333 КТ.
От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за
установено следното:
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
назначен на длъжността ”********“в ответното дружество МБАЛ „С.П.“АД.
Не е спорно и обстоятелството,че ищцата е с 80% намалена
работоспособност и е освидетелствана по Наредба №5/1987 г.на МНЗ ,което
се установява и от приложеното ЕР на ТЕЛК №3147/06.12.2021 г.
От ангажираното удостоверение №028/03.12.2021 г. на Национален
синдикат“Защита“е видно, че в МБАЛ"С.П.“е учредена и регистрирана
секция към Национален синдикат“Защита“,като ищцата и И.К. са
секретари,което е видно и от приложените протокол от 01.12.2021 г.на
общото събрание на членовете на синдикалната секция на НС“Защита и
списък на присъствалите на събранието.
От приложената Заповед № РД-**-***/**.**.**** г. на изп.директор
на МБАЛ"С.П.“АД е видно, че дисциплинарното уволнение е наложено на
осн.чл.190 ал.1 т.3 КТ, а именно за системни нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в :
1.В качеството си на ******** при МБАЛ „С.П.“ АД – Видин, по време
на работната си смяна на 29.10.2021 г. не е почистила и дезинфекцирала
2
площадката,намираща се пред отделението по Спешна медицина/до
ансасьорите/,по време на пандемия,с което застрашава здравето и живота на
пациентите и персонала,за което със Заповед № РД-11-105/02.11.2021 г. на
изп.директор на МБАЛ"С.П.“АД й е наложено дисциплинарно
наказание“Забележка“
2.В качеството си на ******** при МБАЛ „С.П.“ АД – Видин, по
време на работната си смяна за времето от 09.30ч. до 20.00ч. на 02.11.2021г. е
оставила навън пред фургоните на отделението по Спешна
медицина,определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция
лежаща количка, която е била изложена на тежки атмосферни условия –
дъждовно време.
3. В качеството си на ******** при МБАЛ „С.П.“ АД – Видин на 04-
05.11.2021 г.по време на работната й смяна/нощно дежурство/ не е и
изхвърлила и почистила кошчетата и помещенията в отделението по
Спешна медицина.
В заповедта е посочено,че от страна на ищцата са извършени
системни нарушения на трудовата дисциплина, в нарушение на трудовите й
задължения ,вменени с длъжностната характеристика и правилника за
устройството,дейността и вътрешния ред на МБАЛ"С.П.,както и че с
действията си не е изпълнила възложената й работа, не е спазила
техническите и технологичните правила, допуснала е увреждане на
имуществото на работодателя и е нарушила правилата за вътрешния трудов
ред в ответната болница.
Отразено е също така и че с оглед намалената й
работоспособност,установена с ЕР№ 0781/18.02.2020 г. на ТЕЛК и данни за
заболявания защитени по Наредба №5/1987 г. на МНЗ е изискано ,съгласно
чл.333 ал.1 КТ,разрешение от инспекцията по труда за уволнението.
От ангажираната Заповед № 80/13.12.2021г. на изп.директор на
МБАЛ"С.П.“АД е видно,че със същата е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Двете заповеди са връчени на ищцата срещу подпис на
14.12.2021г.,видно от направеното в тях отразяване.
По делото е ангажиран препис от трудовото досие на ищцата,в което
3
се съдържат данни за проведеното дисциплинарно производство във връзка с
нарушенията по заповедта за уволнение, със Заповед № РД-11-105/02.11.2021
г. на изп.директор на МБАЛ"С.П.“АД й е наложено дисциплинарно
наказание“Забележка“,както и относно направено искане до Инспекцията по
труда за даване на разрешение за уволнение на ползващо се от специална
закрила по чл.333 ал.1 КТ лице,включително и че такова е дадено по
отношение на ищцата/ изх.№ 21082355/0.12.2021 г.и изх.№
21082750/10.12.2021 г./.
По делото се разпитани свидетелите А.Б.Т., И.В.К.,Ц.П.А.,Д.Г.С. И
А.Г.А.
Свидетелките А.Т. и И.К.,които са с.и и колежки на ищцата ,сочат в
показанията си ,че на с.ите в отделението не се давали редовно
допълнителните средства за работа с ковид пациенти,което е налагало да
разпределят парите помежду им,и което ги е накарало да започнат протестни
действия със съдействието към НС „Защита“, като направили е стачки – през
м. октомври 2021г. и през м. ноември 2021г..Свидетелите излагат ,че е в тази
връзка е започнало да се говори, че ще бъдат уволнени, и че след като излезли
на протест, са ги наказали,поради това, че не си вършат работата.
В показанията си св.И.К. излага,че тя и ищцата са избрани са
секретари на синдикалната секция,както и че ръководството на болницата е
уведомено, за учредяването й. Сочи ,че на 02.11.2021г. е била бях на работа,
първа смяна заедно с ищцата . Работила е с количка,като в отделението има
две такива. Излага,че 02.11.2021 г. за периода от 09.00 до 14.00 часа
количката не е поставяна навън на дъжда, тъй като е имало пациент на нея.
Сочи,че е вкарала пациента на тази количка да лежи и той до обяд е лежал на
нея и няма как да е била навън,както и че за тази количка и затова, че е
оставена навън под дъжда, тя ,ищцата и А. са уволнени дисциплинарно.
Свидетелката сочи,че на 05.11.2021 г. ищцата е била нощна смяна, а
тя дневна смяна в отделението,както и че кошчетата за боклук и че
помещенията в отделението са били чисти. Сочи,че д-р А. била дошла и
започнала да мести шкафчета и дивана, като е намерила мъх зад шкафчетата и
е казала : „…ето как чистят“ и че ще пусне рапорт.
В показанията си св.А.Т. излага ,че е била протоколчик на събранието
на синдикалната секция ,на което е избрано ръководство- и С.К. за
4
председател, а ищцата и св. И.К. за секретари. Подържа,че ръководството е
уведомено за протокола и синдиката, като в началото на месец декември 2021
г. са занесли в болницата – удостоверение от НСЗ, че има синдикална секция
и кой е председател и кои са секретари на Синдикалната секция.
Сочи,че на 29.10.2021 г. е била на работа заедно с ищцата дневна
смяна,като са изпълнявали регулярните си задължения, едно от които е
дезинфекция. Сочи, че д-р А. им е наредила да чистят шоковата зала
,което са направили. Излага,че тя се е заела с 4 ковид пациенти , а ищцата е
останала да дочисти залата. Сочи,че с ищцата са се засекли на площадката
пред площадката на асансьора,и е видяла че площадката е измита.
Разбира,че главната сестра А.Г. им е пуснала рапорт за това,че не са измили
площадката,като им е казала ,че е трябвало да бъде измита по-
рано.Свидетелката сочи ,че площадката е измита от ищцата към 10 г.
сутринта,както и че не е била измита, защото д-р А. им е наредила да мият
шоковата залата, а по същото време тя е трябавало да закара за изследване
четирима пациенти за лабораторията.
Свидетелката излага,че е била работа втора смяна на 02.11.2021г.
заедно, а В. целодневна смяна,както и че лежаща количка не е имало пред
отделението през целия ден, защото количката е ангажирана с лежащо
болни,а ако е била навън е било за малко.Сочи,че количката е била до Ковид
фургона,като към 18 часа са придвижили Ковид болни в отделението ,след
което я дезинфекцирала и оставила навън да постои,което пък било наредено
от старшата сестра.Сочи ,че ищцата е била в отделението и д-р Н. й е
направила забележка, че една от количките е навън и е мокра от дъжда.
Свидетелката Ц. А. ,която е началник Спешно отделение към МБАЛ
„С.П.“ АД излага ,че ищцата, през последните 5-6 месеца до уволнението ,не
се е справяла със задълженията си,като многократно й е правена устна
забележка да бъде по-осторожна и по-внимателна.Сочи също така,че не са й
налагани наказания, както и че лично е подавала рапорт до директора на
болницата за нарушения на ищцата.
Излага ,че за 29.10.2021 г.действително е казала на ищцата и на А. да
изчистят шоковата зала,което е било станало около 10 ч. сутринта,а до 10 ч.
са имали други задължения, които включват чистене на помещения и на
площадката пред асансьора,която обаче не е била изчистена до 10 ч., защото
5
е дошла главната сестра на болницата и е направила забележка. Соче,че
редовно е получавала Ковид добавки според методиката, когато е била на
работа,както и че методиката за изчисляване е една и съща за целия
персонал,като за служителите на Спешния център е друга. Излага,че не е
искала от А. пари, разпределени за Ковид добавки, които да й дава на
ръка,както и че по време на нощно дежурство А. не й е давала 200 лв..Сочи,че
е разбрала от медиите за синдикална организация на с.ките,както и че други
участнички на протеста извън В., А. и И. не са уволнявани.
В показанията си св.А.А.,която е главна сестра в МБАЛ"С.П.“ излага
,че отговаря и за трудовата дисциплина,както и ,че за едно от нарушенията
лично е писала рапорт.Сочи, че пред всяко едно отделение има площадка и
стълбище, което води до друго отделение,като с.ите на съответните етажи
знаят, че трябва да почистват пред тяхното отделение, тъй като има графици
за това.Посочва,че проблемите с поддържането на хигиената от с.ите е
започнало от година,като многократно е правила устни забележки към тях,
както и че е давала писмени указания, защото трябва да се почиства
площадката пред Спешно отделение.
Свидетелката потвърждава,че е изготвила и подписала рапорт от
29.10.2021г.,както и че е чула , че има синдикална секция, но не е виждала
документация във връзка с този факт. Сочи,че Ковид добавки се изплащат в
болницата включително и на с.ите в Спешно отделение,както и че участва в
тази комисия, която се запознава с всички ведомости като накрая се изготвя
протокол, кой каква добавка и в какъв размер да получи. Излага,че при
извършен ОДИТ от Министерство на здравеопазването от две проверки не са
установени нарушения във връзка с определяне на Ковид добавки.
Сочи, че рапорти за констатирани нарушения срещу А., ищцата, И. и
С. са писани и от лекари- д-р С. А., д-р Б.П. и д-р Н..Излага,че писмените
разпореждания за почистване ги е лепила на стените на Спешното отделение,
в присъствието на дежурния персонал,като не ги е връчвала срещу подпис,
Сочи,че на 29.10.2021г. ,между 8.00 - 8.30 ч., е направила проверка на
площадката срещу отделението за Спешна помощ като е установила,че не е
почистена,както и че знае от д-р Н.,че количката от Ковид отделението е
стояла навън под дъжда.Свидетелката посочва,че не е грешно количката да
стои навън за дезинфекция.
6
В показанията си св.Д.С.,която е медицинска сестра в МБАЛ
„С.П.“,излага че познава ищцата,както и че от месец октомври 2021г. се
занемарила работата по хигиенизирането и не се е чистило
достатъчно.Сочи,че е имала дежурства с ищцата и че тя не чисти добре.
Свидетелката сочи,че е срещу ищцата е имало 3-4 рапорта.
Съобразявайки изложените от свидетелите данни относно
изпълнението на задълженията от страна на ищцата се формират две взаимно
противоречащи си групи показания:-тези на св.Т. И.К.,които са с.и и колежки
на ищцата в същото отделение,и които са в посока на изпълнение на
задълженията и тези на св. А.,С. и А.,които твърдят обратното.
Отчитайки обстоятелството ,че спрямо св.Т. И.К. са образувани
дисциплинарни производства,разкриващо интерес от подържане на съответна
защитна теза и съобразявайки изложеното от останалите свидетели ,съдът
приема,че по отношение на посочения факт,досежно изпълнение на
вменените задълженията за чистене,показанията на св.Т. и св. К. не следва
да се кредитират.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните, като вещото лице е отговорило на
поставените задачи и е изготвило съответното заключение, което е прието от
съда.Съгласно същото на ищцата е начислявано и изплащано редовно
допълнително трудово възнаграждение за работа в условия на пандемия от
Ковид – 19 в съответствие с приетите правила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, и осъдителна искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се претендира признаване за незаконно и
отмяна на обсъжданото уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата от
него длъжност преди уволнението и осъждане на ответното дружество да му
плати обезщетение за оставане без работа през исковия период.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
7
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно,
законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя преди налагане на
наказанието, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. По
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК и съгласно константната практика на ВКС, в
тежест на работодателя е да установи законосъобразното упражняване на
потестативното му право да прекрати трудовото правоотношение.
В конкретния случай ,при данните по делото ,се налага извод,че от
страна на работодателя са спазени изискванията на чл.193 КТ, чл.194 КТ,
включително и това по чл.333 ал.1 КТ,като е изискано и получено
предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението.
С чл.195 КТ законодателя е въвел конкретни изисквания към
заповедта за дисциплинарно наказание , като липсата на което и да е води до
незаконосъобразност. Първото от тях е свързано с мотивиране на заповедта.
В случая по начина ,по който е изготвена процесната заповед съдът
приема,че същата не е мотивирана.
В заповедта не е посочено по какъв начин с описаните деяния ищцата
е нарушила трудовата дисциплина, както и не е посочен конкретен текст от
Кодекса на труда,обосноваващ налагане на най-тежкото наказание
„дисциплинарно уволнение”.
Работодателя е посочил като основание чл. 187, т. 3, т. 9 и т. 10 от КТ
и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Всеки от тези текстове обаче представлява самостоятелно основание
за налагане на дисциплинарно наказание като изброяването им не е
достатъчно за мотивиране на заповедта.
Работодателят е следвало да конкретизира съответните нарушения на
работника по всяка една от посочените точки,тъй като всяка една от тях
съдържа в себе си повече от един фактически състав:- в чл. 187, т. 3 КТ –
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, в т. 9 на същата норма е посочено увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства,а в т. 10 –неизпълнение на други трудови нарушения
,предвидени в закон и нормативни актове. Липсата на конкретизация в
8
горния смисъл води до неяснота на заповедта и в тази връзка рефлектира
негативно върху правото на защита.
От заповедта е видно, че за първото описано в нея нарушение е
наложено наказание ,както и че нарушението е по чл.187 т.8 КТ,което обаче
не фигурира и не е изведено и посочено в процесната заповед като основание
за налагане на наказанието,с което не е спазено изискването за посочване на
законния текст ,и което от своя страна и във връзка с изложеното по-горе
обуславя извод за немотивираност на заповедта.
При това положение заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение следва да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде
отменена, както и да бъде обявено за незаконно извършеното уволнение.
За пълнота следва да се отбележи,че твърдението на ищцата за
злоупотреба с права от работодателя по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ при
уволнението й,както и твърдението , че уволнението е извършено в
нарушение на чл.333, ал. 3 от КТ са несъстоятелни ,по следните съображения
: ищцата твърди, че работодателят е действал в нарушение на чл. 8, ал. 1 от
КТ при условията на злоупотреба с право, тъй като целта му ,с оглед
претенциите на ищцата за спазване на трудовите й права,заплащане на ковид
добавки,получаване на синдикална защита и участие в протести,е била да се
прекрати трудовото правоотношение с нея.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само
когато по делото се установи,че работодателят е целял единствено
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.
В случая е установено , че с.ките от отделение по Спешна медицина,
са участвали в протести във връзка с искания за заплащане на допълнителни
средства за работа в условията на пандемия от Ковид 19.
В показанията на св. А., С. и А. са съдържат данни ,че работата на
с.ите се е влошила и че не изпълняват в достатъчна степен задълженията си
почистване и хигиенизиране. В тази връзка работодателят е започнал
дисциплинарни производства наказания, както спрямо ищцата, така и по
отношение на с.ките и свидетели А. Б. и И.К.,които са завършили с
дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото от заключението на вещото лице се установява , че на
9
ищцата е начислявано и изплащано редовно допълнително трудово
възнаграждение за работа в условия на пандемия от Ковид – 19 в
съответствие с приетите правила,поради което обратното твърдение на
ищцата е неоснователно. С оглед изложеното съдът приема ,че работодателят
е изпълнил законовото си право да вземе дисциплинарни мерки , при
констатирани нарушения на трудовата дисциплина,като в тази връзка
твърдението на ищцата за недобросъвестно упражняване от страна на
работодателя на правата му се явява недоказано.
Съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ, работодателят може да уволни работник
или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган
през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца
след освобождаването му, само след предварително съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация.
С оглед Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. №
9/2013 г., ОСГК, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3,
предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва
работник или служител, който е член на синдикално ръководство
(председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и
ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази
синдикална организация.
В случая, ищцата е представила писмени доказателства, от които се
установява, че в МБАЛ „С.П.“АД е учредена синдикална секция на НС
„Защита“,в която ищцата е избрана за секретар.Секцията обаче
представлява вътрешна структура на синдикална организация в
предприятието, в рамките на НС „Защита“, която вътрешна структура не
представлява работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, и поради което
ищцата не се ползва със закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ.
В тази връзка твърдението на ищцата за извършено нарушение на чл.
333, ал. 3 КТ е неоснователно,като следва да се отбележи, че по делото не са
ангажирани доказателства,че към датата на започналото спрямо ищцата
дисциплинарно производство , работодателят е бил уведомен за
10
учредяването на тази синдикална секция.
Твърдението ,че не е налице системно нарушение също е
неоснователно,по следните съображения: -„системни нарушения на
трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ са три или
повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една
година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за
налагането му не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са
налагани дисциплинирани наказания – да не са заличени по съответния ред,
предвиден в Кодекса на труда. Настоящия случай отговаря на посочените
изисквания и в тази връзка попада в обхвата на хипотезата чл. 190 ал. 1, т. 3
от КТ .
Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ обуславя
основателността и на присъединения иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
В случая основателен се явява и иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1
КТ.
От заключението на назначената и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че за периода 14.12.2021г. до 14.06.2022г.
обезщетението за оставане без работа по чл. 225 от КТ е в размер на 4368 лв..
От представената за констатация трудова книжка на ищцата, както и
удостоверение от НАП, се установява, че за процесния период същата не е
работила по друго трудово правоотношение.
С оглед горното искът по чл. 225, ал. 1 от КТ ще следва да бъде
уважен за времето, считано от връчването на заповедта за уволнение –
14.12.2021г. до 14.06.2022 г.,в размера по заключението на вещото лице,от
което е видно ,че при направените изчисления не е приспаднат подоходен
данък по ЗДДФЛ,което в случая не следва да се прави и от съда с оглед
данните за намалената работоспособност на ищцата и възможността в тази
връзка на ползване на данъчни облекчения.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени.
Разноските надлежно се претендират, като е представен списък по чл.
11
80 от ГПК. В случая направените от ищеца разноски са за адвокатско
възнаграждение,като от приложеният договор за правна помощ е видно, че е
внесена сума от 1700 лв. за адвокатско възнаграждение и в този смисъл
следва да се приеме, че е налице доказателство, че те са реално заплатени,
поради което следва да се присъдят.
Ответната страна ще следва да заплати по сметка на съда държавна
такса за съединените искове в общ размер от 224.72 лв.,както и сумата от 60
лв.-разноски за възнаграждение на вещо лице,разходвани от бюджета.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В.П.П. от гр. Видин,
ж.к. "П.", бл. *, вх. *, ет.*. ап.*,ЕГН ********** и ОТМЕНЯ Заповед № РД-
**-***/**.**.**** г. на изп.директор на МБАЛ"С.П.“АД, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, както и Заповед № 80/13.12.2021г.., с
която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.П.П. от гр. Видин, ж.к. "П.", бл. *, вх. *, ет.*.
ап.*,ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност "*******" в
отделение по Спешна медицина в МБАЛ „С.П.“АД.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.П.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Ц.С.В. № *** да заплати на В.П.П. от гр. Видин,
ж.к. "П.", бл. *, вх. *, ет.*. ап.*,ЕГН ********** сумата от 4368 лв. ,
представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от
КТ,обхващащо брутното трудово възнаграждение за периода от 14.12.2021г.
до 14.06.2022г. , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в
съда – 02.02.2022г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.П.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Ц.С.В. № *** да заплати на В.П.П. от гр. Видин,
ж.к. "П.", бл. *, вх. *, ет.*. ап.*,ЕГН ********** сумата от 1700
12
лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.П.“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Ц.С.В. № *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по
сметка на ВдРС сумата от 224.72 лв. за държавна такса, сумата от 60 лв.-
разноски за възнаграждение на вещо лице,разходвани от бюджета, както и 5
лв.в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяване - 21.07.2022 г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13