№ 2522
гр. София, 14.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод на частна жалба, подадена от частния тъжител – Д. С.,
срещу Определение от 12.04.2022 г., постановено по НЧХД № 11338/2020 г. по описа
на СРС, НО, 109-ти състав, с което на основание чл. 344 от НПК е отменено
определение от 05.04.2022г., постановено по същото наказателно производство от
същия съдебен състав, и с което частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимата
О. Й. сумата от 540.00 лева, представляваща сторените разноски, освен присъдените
1 260 лв., по ВНЧХД № 3977/2021 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав.
Според жалбоподателя постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна в цялост. Изтъкват се подробни
доводи за липсата на разпореждане от страна на СГС за присъждане на допълнителни
суми за разноски, както и за превишаване на правомощията на СРС.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния тъжител, намира,
че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е в законоустановения срок от
легитимирано за това лице.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че по повод на тъжба на Д. Г. К. срещу
О. К. Й. е образувано НЧХД № 11338/2020 г. по описа на СРС, НО, 109-ти с-в.
Производството е приключило с присъда от 10.03.2021 г., с която подсъдимата Й. е
призната за невиновна по обвинението, описано в тъжбата. Първоинстанционният
съдебен акт е потвърден с решение от 18.02.2022 г., постановено по ВНЧХД №
1
3977/2021 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав. С решението на въззивната
инстанция, на основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят е осъден да заплати на
подсъдимата Й. сумата от 1 260.00 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар в
производството пред СГС, за който са представени доказателства. С молба с вх. №
10949/24.02.2022 г. защитникът да подсъдимата Й. е поискал от СРС допълнително
присъждане на сумата от още 540.00 лв. на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, като към
молбата е приложил списък с разноските по делото, договор за правна защита и
съдействие, един брой фактура и два броя платежни нареждания.
Софийският районен съд се е произнесъл първоначално с определение от
05.04.2022 г., с което е оставил без уважение искането за присъждане на допълнителни
разноски на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, но впоследствие същото е отменено
на основание чл. 344 от НПК с последващо определение от 12.04.2022 г., което е и
предмет на въззивен контрол. В мотивите на определението си от 12.04.2022 г.
контролираната инстанция е констатирала свой пропуск, изразяващ се в неотчитането
на представеното платежно нареждане от защитата за заплатена сума в размер на
540.00 лева – адвокатски хонорар. Посочено е, че съгласно представеното платежно
нареждане паричната сума е преведена по банкова сметка на 12.01.2022 г., а като
основание за превода било посочено „договор за правна защита от 25.05.2021г.“,
поради което СРС се произнесъл на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК със съдебен
акт, с който уважил искането на защитата в цялост.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдия – докладчикът от
първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани
по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл. 190,
ал. 1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия,
включително и адвокатското възнаграждение. В настоящия случай е налице втората
визирана в чл. 190, ал. 1 от НПК хипотеза, поради което частният тъжител следва да
бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.
При решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото
изискване е по делото да са налични доказателства за размера им и за това те
действително да са заплатени. В случая следва да се съобрази, че по делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 13 от въззивното
производство, който е с дата 25.05.2021 г., т.е. в хода на висящото и неприключило
наказателно производство от частен характер, по което О. Й. вече е имала качеството
на подсъдима. Досежно действителността на извършеното плащане, защитата е
представила два броя платежни нареждания за кредитен превод от 11.06.2021 г. и от
2
12.01.2022 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение, от които се установява, че
заплащането както на вече присъдената сума от 1 260.00 лева, така и на допълнително
претендираната от 540.00 лв., е извършено по банков път. Както стана ясно по - горе за
присъждане на направените по делото разноски е необходимо същите да са уговорени
и действително платени, които предпоставки в конкретната хипотеза са кумулативно
налице.
Във връзка с наведените възражения от жалбоподателя, касаещи липсата на
възможност на първата инстанция да отменя свои определения, подлежащи на контрол
по реда на глава XXII-ра от НПК пред горестоящата инстанция, настоящият въззивен
състав намира същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 344 от НПК дава
възможност на съда, който е постановил определението си, да го отмени или измени в
закрито заседание, ако намери основания за това, или да администрира материалите за
произнасяне към въззивната инстанция. В настоящия случай контролираният съд е
преценил, че следва да отмени определението си от 05.04.2022 г., като се е мотивирал с
обстоятелството, че причината за отмяната се корени в констатиран пропуск от
последния, който е и съществен с оглед достигнатия краен извод.
По отношение на критиката в жалбата защо първата инстанция е предвидила
изпращане на препис от съдебния си акт включително и на СРП, то въззивната
инстанция намира, че в случая става дума за допусната техническа грешка, тъй като от
материалите по делото е видно, че последното е от частен, а не от общ характер, като
следва и да се отчете обстоятелството, че препис от атакуваното определение е
изпратен до конституираните по делото страни, в това число и частният тъжител.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което атакуваният с нея съдебен акт следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен.
Същевременно, въззивният съд констатира, че при образуване на ВНЧД №
4712/2022 г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав, тъжителят не е представил
доказателства за платена държавна такса в размер на 5. 00 лева, съгласно разпоредбата
на чл. 14 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието,
според която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира
държавна такса в размер на 5. 00 лева, представляваща държавна такса, за
образуваното въззивно наказателно частно дело.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-ми въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2022г. по НЧХД № 11338/2020 г. на
Софийски районен съд, НО, 109-ти състав, с което Д. Г. К. е осъдена да заплати на О.
К. Й. на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сумата от още 540.00 (петстотин и
четиридесет) лева, освен присъдените вече 1 260.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд сумата от 5. 00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4