№ 20401
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110128515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1 от КЗ– за осъждане
на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за вреди по МПС,
застраховано при ищеца, причинени виновно от ответника, ведно с лихви и
разноски, тъй като към настъпване на ПТП виновният причинител е управлявал
МПС с концентрация на алкохол над допустимата.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховало МПС,
повредено от ответника при реализирано от последния ПТП. По заведената щета
ищецът определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице.
Въпреки отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е
възстановил на ищцовото дружество заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответната страна не депозира отговор, не взема становище по предявените
искове, не сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се явява
в първото съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
В първото съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
1
постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба
и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като с разпореждане
на съда. са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи
извод за вероятната основателност на предявените искове.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените претенции се уважат.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 150.99 лева, представляваща направените по
делото разноски – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, определено в
минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. Б., ЕГН **********, от ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., сумата 1 274.85 лева – застрахователно
обезщетение по щета № ... с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху сумата от 26.05.2023г. до окончателното плащане, както и
150.99 лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила на 11.12.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2