№ 1306
гр. В., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Св.В.П.
Членове:К. Т. В.
М. Огн. К.
при участието на секретаря Ц. Н. Ц.
като разгледа докладваното от Св.В.П. Въззивно гражданско дело №
20223100501240 по описа за 2022 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. М. М. чрез адвокат
Д. Ч. срещу решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497 по описа за 2021 г.
на Районен съд – В., тридесет и четвърти състав, в следните части: за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. С.ова М. ЕГН **********
на майката Ц. И. М., при която е определено местоживеенето на детето; за осъждане на
въззивника да заплаща в полза на детето Ц. С.ова М. чрез неговата майка и законен
представител Ц. И. М. месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от 26.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Иска се отмяна на решението в тези части и уважаване на исковете за
предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето. В условията на
евентуалност при потвърждаване на първоинстанционното решение, моли за прецизиране на
режима на лични отношения. Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно
поради необоснованост и несъобразяване с актуалната практика на ВКС. Излага се, че
битовите условия на двамата родители не са еднакви, а бащата притежава по-добри; и
двамата могат да полагат преки и непосредствени грижи за детето, но бащата работи на
ненормиран работен ден, поради което е по-гъвкав при нужда на детето; налице са признаци
за родителско отчуждение спрямо бащата; майката не разполага с подкрепяща среда.
Възразява се против направеният извод за родителска годност на майката. Набляга се, че не
е съобразен най-добрият интерес на детето съобразно всички критерии, а само бланкетно е
изложено в решението.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение и се иска неговото потвърждаване.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е
1
режимът на лични отношения на бащата с детето и издръжката, тъй като в частта досежно
предоставяне на родителските права по отношение на детето Ц. на майката и определяне
местоживеенето му при нея производството е прекратено на основание член 264, алинея 1 от
ГПК поради оттегляне на въззивната жалба.
Настоящият състав на ВОС, гражданско отделение – първи състав, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищецът С. М. М. излага, че с ответницата Ц. И. М. са сключили
граждански брак на 20.10.2010 г., от който имат едно родено и ненавършило пълнолетие
дете – Ц., родена на 06.07.2015 г. Сочи, че с ответницата се познават от края на 2007 г. и
известно време след запознанството им заживели заедно. По време на съжителството им и
след като трудовото правоотношение на ответницата било прекратено, тя станала по-груба,
по-агресивна, започнала да употребява алкохол в неприемливи количества. След като
започнала работа се почувствала отново силна и с позиция, като продължила да унижава
ищеца и да го притиска. Не променила отношението си към ищеца и след раждането на
детето и установяване на семейството да живее в дома на родителите на ищеца, находящ се
в град В. - квартал „*****, - продължила да се държи грубо и агресивно. Твърди, че
многократно я е молил да промени това, но без резултат, като поведението й рушало
отношенията им. Скандалите помежду им ескалирали, тъй като М. се позволила на няколко
пъти да посегне да го удари пред детето. Отношенията им станали нетърпими. Излага, че се
е случвало свидетел на сцените помежду им да става детето им, което при един от случаите
пищяло неистово, навирало се между родителите си, незнаейки какво се случва между тях.
Бил многократно емоционално изнудван от съпругата си, че ще вземе детето и ще си тръгне.
Твърди, че при пореден скандал, предизвикан от съпругата през месец септември 2018 г., тя
взела детето и част от багажа си и се изнесла в жилището си. Въпреки раздялата се
поддържа, че комуникацията между страните не се подобрила. Тя се отразила и в
отношенията между бащата и детето, като техните срещи били почти невъзможни и
зависели от ангажиментите на майката. Поддържа, че в началото на месец март 2020 г.
около 22,30 часа ответницата му позвънила и му съобщила, че детето иска да отиде при него.
Ищецът чул дъщеря си по телефона, която била разстроена, хлипала и го молела да отиде да
я вземе. Отишъл да вземе детето, което гледало майка си изплашено. Ответницата била в
нетрезво състояние. На другия ден детето само му казало, че майка му го набила, защото той
закъснявал да го вземе. Момичето му описало случилото се предната вечер, като казало, че
майката му го хвърлила от леглото на земята, при което си ударила главата в един шкаф.
Обяснило още, че като слизали по стълбите, майка й се ядосала и я хвърлила по стълбите
надолу. След това била изнервена, че ищецът не идва и затворила входната врата на блока,
при което детето останало навън само. Опитало се да влезе, но майка й не я пуснала. От
случилото се детето било объркано и стресирано. Твърди, че наред с горното майката
унижава детето, обижда го.
В срока по член 131 от ГПК ответницата Ц. И. М. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва наведените в същата факти и обстоятелства, с изключение на тези, че
страните са сключили граждански брак на 20.10.2010 г. и са живели съвместно в периода от
2007 г. до месец септември 2018 г. Оспорва твърденията, че вследствие на служебни
проблеми е започнала да употребява алкохол и в резултат на това била груба, агресивна и
цинична. Твърди, че през годините е подкрепяла съпруга си във всяко едно начинание, като
в тази връзка излага, че е финансирала не само ремонта на семейното жилище, за да стане
пригодно за отглеждане на новородено, а и работилница за ищеца с необходимото
2
оборудване, както и кошери с пчели, за да може съпругът й да се чувства спокоен,
пълноценен и да има личен доход. Оспорва да е обиждала както съпруга си, така и
родителите му. Отрича да са се карали пред детето или пък то да е ставало свидетел на груби
сцени помежду им. Излага, че след раждането на дъщеря им съпругът й се отчуждил от нея.
Твърди, че след раздялата им ищецът дълго време не се е обаждал да попита за детето.
Винаги, когато е желаел, е вземал детето при себе си, с изключение на времето, когато
водела дъщеря си на извънкласни занимания, посещения на лекар, детски рождени дни,
което се случвало рядко. С времето бащата вземал дъщеря си все по-често, но тогава се
появил друг проблем – когато детето оставало при баща, той не я водел на детска градина,
въпреки че то било в предучилищна група. Излага, че през месец юли 2019 г. бащата взел
Ц., за да отидат заедно на плаж, след което нямала връзка с тях два дни, като на третия ден
получила снимка с дъщеря си на плажа с колежка на баща й, за която има данни, че живее
бащата на детето, което счита за неморално, тъй като страните, макар и разделени, все още
са в брак. Оспорва описаното в исковата молба, че е била в нетрезво състояние, че е
посягала на детето, че го е блъскала и унижавала пред приятели. Твърди, че детето й е в
прекрасно емоционално състояние, че е чувствително по природа, а тя го възпитава да бъде
добро, отговорно, честно, да защитава и уважава семейството и приятелите си. Счита, че е
по-добрият родител, като в тази връзка твърди, че бащата няма работа, която да носи
постоянен доход, живее с родителите си и когато е затворен в работилницата грижите за
момичето полагат неговите баба и дядо. Бащата няма приятели, няма социална среда, не е в
състояние да изгради навици у детето, тъй като е свързано със средства. Твърди, че за детето
е по-добре да живее при майката си. Излага, че притежава със собствено жилище, което
разполага с всички удобства, като детето има собствена стая; има стабилна работа и доход.
Сочи, че дъщеря им посещава детска градина, организираните от детското заведение
тренировки по плуване, а в събота – уроци по пиано. По възможност посещават куклен
театър, детски концерти и други подходящи за нейната възраст мероприятия. Твърди, че се
старае да откликне на всички нужди и желания на детето за извънкласни занимания, за да
формира в него интерес към спорта, изкуството, науката и други. Детето има силна
емоционална връзка с майка си и като момиче то се асоциира с този родител. Заедно
изграждат навици за лична хигиена, подредба на детската стая, външен вид и добри обноски.
Детето има изграден приятелски кръг, в това число и с деца на дългогодишни приятелки на
майката. Ведно с отговора предявява и насрещен иск за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето Ц. на нея, определяне местоживеенето му при
нея, а на бащата – режим на лични отношения с детето, както и заплащане от страна на
бащата на месечна издръжка в размер на 170 лева.
Ответната страна по насрещния иск С. М. е депозирал отговор по него, в които оспорва
наведените от Ц. М. твърдения, че е подкрепяла съпруга си, включително и финансово.
Оспорва и наведените твърдения, касаещи детето Ц., като поддържа, че от фактическата
раздяла майката му създава проблеми с вземането на дъщеря им и от три години не е имал
възможност да вземе детето, когато пожелае. Излага, че от Ц. знае, че когато пожелае да
отиде при баща си, майката се ядосва и започва да й крещи. Твърди, че детето е наплашено
и стресирано от неадекватното поведение на майката. Поддържа, че системно е получавал
откази от майката да се среща и контактува с Ц., като цялостното поведение на съпругата
му било насочено да отдалечи и разруши връзката баща-дъщеря. Твърди, че детето е
пренаситено от кътове за забавления, заведения и молове. Когато бащата я е водил на
посочените места, детето бързо губело интерес и започвало да го моли да се приберат у
дома. Твърди, че времето с детето се старае да прекарват заедно, да задоволява желанията и
потребностите й, учи я да рисува, карат колело, разговарят, ходят на плаж, басейн, кино.
Понякога излага, че прекарват време заедно в ателието на бащата, като детето изработва с
подръчни материали различни неща. Сочи, че майката няма нужния родителски капацитет,
тъй като системно насилва детето, в това число и физически, още повече, че тя не може да
3
преработи травмата от раздялата им и често пренася емоционалното си състояние върху
детето, въвличайки го в конфликта помежду тях. Майката не разполага и с подкрепяща
среда, на която да разчита при нужда.
Дирекция „Социално подпомагане” – В. изразява становище, че изразява становище, че
предвид ниската възраст на детето Ц., в негов интерес е то да бъде отглеждано от своята
майка, като на бащата се определи подходящ режим на лични отношения, съобразен с
възрастта, израстването и потребностите на детето.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства: че брака между страните е прекратен с влязло в тази му част в сила решение
№ 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497/2021 г. по описа на Районен съд – В.; че
от брака си страните имат родено на 06.07.2015 г. едно дете –Ц.; че решение № 759 от
21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497/2021 г. по описа на Районен съд – В. в частта му
досежно предоставяне родителските права по отношение на детето Ц. на майката и
определяне местоживеенето му при нея е влязло в сила; че към настоящия момент Ц. е
първи клас и учи в Музикалното училище.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени такива за графика на
заниманията на детето в училище и изявленията на родителите при изслушването им.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата родители.
С. М. заявява, че не са успели да постигнат споразумение, защото няма разбирателство
и майката не възприема никакъв вариант. Разказва, че е водил детето един-два пъти
миналото лято на солфеж и пиано, но според него било тенденциозно записано миналото
лято, когато съдът постановил привременните мерки, във вторник и четвъртък на тенис, за
да се възпрепятства режима на лични отношения. Когато взимал детето, му се съобщавало
едва ли не в заповедна форма: „Утре в осем часа трябва да я закараш и после да я вземеш.“ и
в последния момент. Като баща на детето иска повече време с него, то също искало да
прекарват повече време заедно. Заявява, че при него и родителите му Ц. си почивала. В края
на месец септември трябвало да я види, но имал ангажимент. Когато детето е при майката,
часовникът, с който то комуникира, е изключен, и сне можел да се чува с нея, трябва само
през майката. Споделя, че е завел делото, защото две години майката му позволявала да
вижда детето, само когато тя прецени. Не може да разбере защо като баща е наказан, с какво
е по-различен и с какво е виновен в тази ситуация, за да вижда детето си два пъти по ден и
половина. Нито една от институциите, които посетил и от които търсил помощ, като
„Закрила на детето“, прокуратура, не му помогнала. Първо искал разширен, после го
обсъдили и се съгласил на три уикенда, когато няма да пречи на учебния процес, но и това
се отхвърляло категорично от майката.
Ц. М. обяснява, че детето започнало училище на 15 септември, но нищо по-различно
от това, което е било до момента, не се случило. Идеята била да се тества новият режим и
бащата да участва в образователния процес, това не се случило. Не участвал в учебния
процес, не водел детето на уроци, от 15-ти до 30-ти септември просто изчезнал - не се
появил, не се обадил да попита как е детето, добре ли се чувства, как се справя. Споделя, че
когато бащата има ангажименти, се фокусира върху тях. Заявява, че би могъл да се справи да
бъде с детето по времето на неговия свободен, неангажиран в учебния процес, режим, но
трябвало да се присъства на уроците по виолончело по настояване на госпожите, тя ходи
всеки вторник и петък, а в четвъртък, събота и неделя детето ходи на уроци по солфеж и
пиано. Заедно взели решение да постъпи в Музикалното училище, а и това било желание на
Ц.. С. твърдял, че ходенето в събота и неделя на уроци по солфеж и пиано е грабене от
4
неговото време, а може да е до нея и да присъства на тези уроци. Тогава тя ще е безкрайно
щастлива, че баща и е до нея и ще се гордее с това.
́
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в С., че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не
са предоставени родителските права по отношение на детето не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител
на родителските права.
В конкретния случай връзката баща-дъщеря не е прекъсвана, въпреки твърденията от
страна на въззивника, че вижда рядко детето. Емоционална връзка на бащата е налична и е
житейски оправдано тя да бъде стимулирана. Детето е контактувало и е пребивавало в дома
на бащата и след раздялата им. Доказва се също капацитетът и моралният облик на С. М.,
които са в достатъчна степен, за да може той да обгрижва адекватно детето съобразно
възрастта му. Майката, въпреки демонстрираното социално желателно поведение пред съда,
не разграничава личния конфликт с въззивника от отношенията баща-дете. Тя се стреми да
демонстрира пред бащата родителско надмощие, за което използва детето, както и проявява
типично отчуждително поведение, което е укоримо и съдът обръща специално внимание, че
сериозният конфликт между родителите при осъществяване на режима на лични отношения
неминуемо се отразява на психо-емоционалното сътояние на детето. Недопустимо е
незачитането на родителските права, сред които е взимането на решения относно
непълнолетното дете, както и действия, които уронват авторитета на другия родител.
Страховете на майката са, че бащата ще прави нещата не по начина, който тя смята за
правилен. С оглед изложеното и предвид доказания родителски капацитет на бащата, както
и създадената връзка с детето, приоритет следва да бъде даден на интереса на Ц., който се
открива в необходимостта да се осъществява разширен режим на лични отношения с
5
бащата. Въпросът, който следва да се постави е не дали и по колко дни в годината да се
осъществяват срещите на детето с бащата, а как да бъдат разпределени и огранизирани те, за
да се минимализира вероятността от емоционален стрес за детето и да се гарантира
ненакърнимост на учебния процес. Така основен и водещ критерий при определяне най-
добрия интерес на детето следва да е възрастта му с оглед започване на училище, неговата
незрялост и развитие, както и специфичния интензитет от житейски нужди, неговата
зависимост от родителя, полагащ непосредствената грижа. Няма спор по делото, че за детето
до настоящия момент се е грижела основно майката, която познава в детайли навиците му и
е отговорна към всяка нужда, било то рутинна или инцидентна. Целта е у детето да се
изгради сигурност и установеност.
Доколкото основният спор между родителите е основният режим на лични отношения
и неговата честота, то следва акцентът да падне върху обстоятелството, че Ц. е в първи клас
и учи в Музикалното училище, с оглед на което се налагат допълнителни занимания по
солфеж и пиано и през почивните дни. Двамата родители са взели общо решение по
отношение на това Ц. да учи в Музикалното училище, което е било е нейно желание, поради
което и двамата следва да участват в образователния процес, било той през учебно време
или по време на почивката, включително и през уикенда. Родителят, отговарящ за
отглеждането и възпитанието на детето, следва да организира времето му по оптималния
начин, даващ възможност за правилното му развитие - за разпределяне на времето между
сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания. В детето трябва да се
изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да
изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Настоящият
състав на съда не счита за правилно детето да ходи на солфеж и пиано само през времето,
когато е при майката, на която са предоставени родителските права, а да пропуска уроците,
когато е при бащата, за да не се нарушава режимът му на лични срещи с детето. След като
детето желае да учи музика и двамата родители са взели общо решение да го подкрепят в
това му желание, следва и двамата да полагат усилия да спазват графика на заниманията на
детето, още повече, както бе отбелязано по-горе, то да не свиква с мисълта, че при единия
родител /в случая бащата/ само ще почива и играе, а при другия – ще учи. В тази връзка
следва да се отбележи, че разбирането на бащата относно ролята му след развода на
родителите го определя като наблюдател и участник само в развлеченията на детето, което
не съответства на задължението /член 122, алинея 2 от СК/ двамата родители заедно да
полагат грижи за цялостното благополучие на децата, което включва и присъствието на
детето на извънкласни занимания във времето на осъществяване на режима на лични
отношения. Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на
образователния процес на детето, нито да го лишава от достатъчно време с майката през
свободното й време в почивните дни.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена
възможност на бащата да осъществява режим на личен контакт с детето първите три
уикенда през месеца от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване, като го задължава
да води и взема детето на уроци по солфеж и пиано в дните, когато е при него; един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; през четните години на
Коледа, като взема детето от дома на майката в 18,30 часа на 23-ти декември и го връща в
дома й в 18 часа на 27-ми декември; през нечетните години на новогодишните празници,
като взема детето от дома на майката в 18 часа на 27-ми декември и го връща там на 1-ви
януари; на Великденските празници: през четните години от четвъртък в 18,30 часа до 18
часа в събота и през нечетните години от 18 часа в събота до 18 часа в понеделник, като във
всички случаи бащата взема детето от дома на майката и го връща там; през четните
годините на следните празнични дни: 3-ти март, 6-ти май, 6-ти септември – ако празничният
ден е делничен от седмицата – от 18,30 часа на деня преди празника до 18 часа на
празничния ден; в случай че празничният ден е в събота или неделя и съвпада с месечния
6
режим на бащата, същият да връща детето в 18 часа в понеделник, а в случай че
празничният ден е в събота и неделя, която не съвпада с ежемесечният режим на бащата –
от 8 часа до 18 часа в понеделник, като във всички случаи взема и връща детето в дома на
майката; през нечетните годините на следните празнични дни: 1-ви май, 24-ти май, 22-ри
септември – ако празничният ден е делничен от седмицата – от 18,30 часа на деня преди
празника до 18 часа на празничния ден; в случай че празничният ден е в събота или неделя и
съвпада с месечния режим на бащата, същият да връща детето в 18 часа в понеделник, а в
случай че празничният ден е в събота и неделя, която не съвпада с ежемесечният режим на
бащата – от 8 часа до 18 часа в понеделник, като във всички случаи взема и връща детето в
дома на майката; през четните години в обявените от МОН дни на есенната ваканция, като
бащата взема детето в 18,30 часа в деня преди първия ден на ваканцията от дома на майката
и го връща там в 18 часа на последния ден; през нечетните години в обявените от МОН дни
на междусрочната ваканция, като бащата взема детето в 18,30 часа в деня преди първия ден
на ваканцията от дома на майката и го връща там в 18 часа на последния ден; през обявените
от МОН дни на пролетната ваканция: през четните години – първите пет дни от ваканцията,
като бащата взема детето в 18,30 часа в деня преди първия ден на ваканцията от дома на
майката и го връща там в 18 часа на петия ден; през нечетните години – от 18 часа на петия
ден от ваканцията до 18 часа на последния ден, като бащата взема и връща детето в дома на
майката; в случай, че пролетната ваканция съвпада с Великденските празници се прилага
режима за ваканцията.
С оглед частично различния краен извод, до който стигна въззивния съд, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него да
се постанови друго съобразно изложеното.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице.
Родителят, който не упражнява родителските права по отношение на детето, дължи
издръжка. Отчитайки претендирания размер от майката – 170 лева -, и обстоятелството, че
минималната такава към настоящия момент, установена в нормата на член 142, алинея 2 от
СК, е 177,50 лева, каквато е определена и от първоинстационния съд, то решението в тази
му част следва да бъде потвърдено.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
7
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497 по описа за
2021 г. на Районен съд – В., тридесет и четвърти състав, в частта, с която е определен режим
на личен контакт на бащата С. М. М. ЕГН ********** с детето Ц. С.ова М. ЕГН **********
всяка четна седмица от годината в дните от четвъртък до неделя, с преспиване, като бащата
взема детето от дома на майката в четвъртък в 18,30 часа и го връща там в 18 часа в неделя,
като месечният режим не се прилага за 30 дни от лятото, когато майката ползва платен
годишен отпуск; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С. М. М. ЕГН ********** с детето Ц.
С.ова М. ЕГН **********, както следва: първите три уикенда през месеца от 18 часа в петък
до 16 часа в неделя с преспиване, като го задължава да води и взема детето на уроци по
солфеж и пиано в дните, когато е при него.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497 по
описа за 2021 г. на Районен съд – В., тридесет и четвърти състав, с която е определен режим
на личен контакт на бащата С. М. М. ЕГН ********** с детето Ц. С.ова М. ЕГН **********,
в следните части: един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
през четните години на Коледа, като взема детето от дома на майката в 18,30 часа на 23-ти
декември и го връща в дома й в 18 часа на 27-ми декември; през нечетните години на
новогодишните празници, като взема детето от дома на майката в 18 часа на 27-ми декември
и го връща там на 1-ви януари; на Великденските празници: през четните години от
четвъртък в 18,30 часа до 18 часа в събота и през нечетните години от 18 часа в събота до 18
часа в понеделник, като във всички случаи бащата взема детето от дома на майката и го
връща там; през четните годините на следните празнични дни: 3-ти март, 6-ти май, 6-ти
септември – ако празничният ден е делничен от седмицата – от 18,30 часа на деня преди
празника до 18 часа на празничния ден; в случай че празничният ден е в събота или неделя и
съвпада с месечния режим на бащата, същият да връща детето в 18 часа в понеделник, а в
случай че празничният ден е в събота и неделя, която не съвпада с ежемесечният режим на
бащата – от 8 часа до 18 часа в понеделник, като във всички случаи взема и връща детето в
дома на майката; през нечетните годините на следните празнични дни: 1-ви май, 24-ти май,
22-ри септември – ако празничният ден е делничен от седмицата – от 18,30 часа на деня
преди празника до 18 часа на празничния ден; в случай че празничният ден е в събота или
неделя и съвпада с месечния режим на бащата, същият да връща детето в 18 часа в
понеделник, а в случай че празничният ден е в събота и неделя, която не съвпада с
ежемесечният режим на бащата – от 8 часа до 18 часа в понеделник, като във всички случаи
взема и връща детето в дома на майката; през четните години в обявените от МОН дни на
есенната ваканция, като бащата взема детето в 18,30 часа в деня преди първия ден на
ваканцията от дома на майката и го връща там в 18 часа на последния ден; през нечетните
години в обявените от МОН дни на междусрочната ваканция, като бащата взема детето в
18,30 часа в деня преди първия ден на ваканцията от дома на майката и го връща там в 18
часа на последния ден; през обявените от МОН дни на пролетната ваканция: през четните
години – първите пет дни от ваканцията, като бащата взема детето в 18,30 часа в деня преди
8
първия ден на ваканцията от дома на майката и го връща там в 18 часа на петия ден; през
нечетните години – от 18 часа на петия ден от ваканцията до 18 часа на последния ден, като
бащата взема и връща детето в дома на майката; в случай, че пролетната ваканция съвпада с
Великденските празници се прилага режима за ваканцията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 759 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4497 по
описа за 2021 г. на Районен съд – В., тридесет и четвърти състав, в частта, с която е осъден
С. М. М. ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Ц. С.ова М. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Ц. И. М. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 177,50 лева /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, считано от
26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
В останалите части решението е влязло в сила.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В. пред Върховен касационен съд по
реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9