Присъда по дело №4749/2018 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

по НОХД № 4749/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия В.В.Ч., роден на ***г***, ****, български гражданин, със средно образование, нетрудоспособен с ТЕЛК, разведен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 18.10.2017г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у И.В. Ш. заблуждение – че ще му достави лек автомобил „Шевролет Лачети“ от Република Италия, и до 19.10.2017г. в гр.Пловдив е поддържал това заблуждение у И.В. Ш. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 700 лева /седемстотин лева/ – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

По делото не е предявяван и приеман граждански иск за съвместно разглеждане. Не е конституиран частен обвинител. 

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 371 т. 2 вр. чл. 370 от НПК.

Прокурорът счита, че от събраните доказателства в съдебното следствие, както и в досъдебното производство е изяснена фактическата обстановка и е такава, каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК и това деяние е било извършено умишлено при пряк умисъл. Моли същият да бъде признат за виновен. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, ориентирано към минимума, предвиден в закона.

Адв. К., защитник на подсъдимия Ч., предвид направеното изявление от доверителя й и реда, по който протича настоящото производство по чл.371, т.2 от НПК, моли при произнасяне на индивидуализацията на наказанието съдът да вземе предвид факта, че подзащитният й е осъждан, но последното наказание, което е изтърпял по чнд № 6244/10г. е изтърпяно на 26.09.2011г., като от датата на изтърпяване на наказанието до датата на процесното деяние е изтекъл дълъг период от врече, през който същият не е извършвал престъпления, които да се наказват по общия ред и срещу него няма постановени съдебни актове.

На следващо място моли съдът да вземе предвид тежкото здравословно състояние на подзащитния й, за доказването на което са представили достатъчно писмени доказателства. Моли съдът да има предвид, че от събраните доказателства по делото се констатирало едно противоречие между уговорките между и него и пострадалото лице относно това кога трябва да бъде доставен автомобила и съответно на коя дата трябва да бъде изплатена цената, като предвид факта, че между тях не са съставени писмени документи, които да установят какви са били действителните уговорки, моли съда да вземе предвид съдействието, което подзащитният й е оказал на разследването, като е дал подробно обяснение още на твърде ранен етап на досъдебното производство и това е спомогнало за разкриване на обективната истина. Моли съда да приложи чл.58а, вр.чл.55 НК и да определи едно минимално наказание, тъй като счита, че през този дълъг период от изтърпяване на последното наказание до датата на извършване на процесното деяние очевидно са налице обстоятелства, сочещи на неговото поправяне в известна степен.

Подсъдимият В.Ч. се явява лично в съдебно заседание. Признава вината си по повдигнатото обвинение и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за извършеното и изразява разкаяние за стореното, заявява влошено здравословно състояние и моли за минимално наказание.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приети като доказателства на основание чл. 372 ал.4 от НПК и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, където същият прави пълни самопризнания, както и становищата на страните, намира за установено следното.

На 18.10.2017г. свидетелят И. Ш. бил на работа. Работел като **** в ***. Получил заявка да вземе клиент от адрес ул."*** в гр.Пловдив. Пристигнал на място с управлявания от него лек таксиметров автомобил "Шевролет“ с peг. номер ****. Там го чакал клиента – подсъдимият В.Ч., който се качил в автомобила и пожелал да го откара до сектор «Пътна полиция» при ОД МВР гр.Пловдив. Друг човек в таксито нямало. По пътя се заговорили за автомобили и подсъдимият Ч. споделил, че се занимава с внос на такива от Италия. Свидетелят Ш., който по това време търсел да закупи лек автомобил «Шевролет Лачети» за подарък на дъщеря си, го попитал дали може да му достави такъв. След като стигнали до сектор «Пътна полиция», подсъдимият Ч. пожелал свидетелят Ш. да го изчака. След около 30 минути подсъдимият му се обадил и свидетелят Ш. отишъл да го вземе. По обратния път продължили разговора по темата с автомобила. Свидетелят Ш. попитал за каква сума ще достави автомобила заедно с цената на автомобила. Подсъдимият Ч. пресметнал и отговорил, че общата сума е 1600 евро, която цена включва цената на автомобила и цената за докарването й, а цената на докарването е 700 лв. Стигнали до ул.“Капитан Райчо“, където свидетелят Ш. оставил подсъдимия Ч.. На следващия ден - 19.10.2017г., след като се снабдил със сумата от 700 лв, св.Ш. се обадил на подсъдимия Ч.. Двамата се срещнали на пункт за технически преглед на автомобили, намиращ се на ул.“Рогошко шосе“ №1 в гр.Пловдив, където св. Ш. му предал сумата от 700 лв, за което не подписали документ. Уговорили се останалата част от сумата /разликата до 1600 евро/ да бъде предадена при доставката на автомобила. Относно времето за доставка на автомобила уговорката била да се достави до една седмица след като замине за Италия. Казал, че ще замине след получаването на парите, т.е. 19.10.2017г. След това двамата се разделили. Когато минала една седмица, свидетелят Ш. позвънил на подсъдимия и последния му казал, че е в Италия и подготвя автовоз с автомобили. Няколко пъти се чували по телефона относно доставката на автомобила, при които подсъдимият Ч. давал обяснения за забавата. При един от разговорите подсъдимитя Ч. заявил, че има проблем с документите на автомобила. В един момент свидетелят Ш. се усъмнил, че подсъдимият Ч. го заблуждава и при извършена проверка в интернет видял няколко публикации за измамени хора от човек с име В.Ч.. Впоследствие свидетелят Ш. подал сигнал в ІV РУ на МВР гр.Пловдив.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите И.В. Ш. и П.Д.Б., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.3 вр. с ал.1 от НПК, както и от останалите по делото писмени доказателства.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК, за това, че на 18.10.2017г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у И.В. Ш. заблуждение – че ще му достави лек автомобил „Шевролет Лачети“ от Република Италия, и до 19.10.2017г. в гр.Пловдив е поддържал това заблуждение у И.В. Ш. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 700 лева /седемстотин лева/.

От субективна страна В.Ч. е извършил деянието при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.

При така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия Ч., следва да се определи в съответствие с нормата на чл. 373 ал. 2 пр. последно от НПК, а именно то да бъде в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А ал. 1 от НК, същото следва да бъде намалено с една трета на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК, следва да се отложи изпълнението с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Причини за извършване на деянието – стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, неспазване на установения в държавата правен ред.

Мотиви – користни.

Съобразно горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ