Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./11.11.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми октомври през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 8818 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 72446 от 14.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 48984/2018 г. на СРС, 50 състав, е осъдена Агенция „П.И.” /АПИ/ да заплати на В.М.С. на основание
чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-психически болки и
страдания, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие на 14.11.2017
г. на АМ „Тракия” в посока гр. София, 17+500 км, при движение на лек автомобил „Форд
Фокус”, с per. № ******, и преминаването на превозното средство през изнесен и
деформиран елемент от желязо от пътно съоръжение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от
15000 лева.
С решението е отхвърлен изцяло предявения от Агенция „П.И.”
срещу „А.” ЕАД, обратен иск с правно основание чл. 54, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-психически болки и страдания, настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия” в посока гр.
София, 17+500 км, при движение на лек автомобил „Форд Фокус”, с per. № ******,
и преминаването на превозното средство през изнесен и деформиран елемент от
желязо от пътно съоръжение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 14.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание Договор за
обществена поръчка РД-38-17/ 01.09.2015г., при условие, че Агенция „П.И.”,
Булстат ******, изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по гр. дело
№48984/2018г. по описа на СРС.
С решението съдът се е произнесъл и
относно разноските, като е осъдил АПИ да заплати на ищцата С. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата
220 лв. Разноски по компенсация, , съразмерно на уважената част на иска, и съответно АПИ да заплати на
ответника по обратния иск на
основание чл. 78, ал. 3 , вр. ал.8 ГПК сумата 100 лв. разноски.
Решението е постановено
при участието на трето лице- помагач на страна на ответника Агенция „П.И.”- „А.”
ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца
В.С. и от ответника АПИ.
Ищцата В.С. обжалва решението в
частта, в която е отхвърлени иска й за разликата над 3000 лв. до предвения
размер от 15000 лв., с искане да бъде отменено в тази част и искът й уважен
изцяло. Излагат се оплаквания с жалбата, че съдът, макар правилно да е установил обстоятелствата
по настъпване на инцидента и наличие на основание за ангажиране отговорността
на ответника АПИ за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди
от неизпълнение на задължението на ответника да поддържа републиканските пътища
в добро състояние, наличието на причинна връзка между инцидента и причиненото
на ищцата остра стресова реакция и паническо разстройство, липсата на противоправно поведение от страна
на ищцата за настъпване на инцидента, не е извършил
преценка на всички относими към определяне размера на обезщетението по
справедливост, факти. Оплаква се, че
съдът не е зачел в достатъчна степен
факта, че от инцидента на ищцата е причинен страх не само за собствения й
живот, но и за този на сина й, който също е бил в колата по време на инцидента,
при което застрашаването на човешкия живот като най-висша ценност предизвиква в
най-голяма степен и интензитет засягане на нормалния психологичен статус на
ищцата за продължителен период от време, последващите инцидента паник атаки, за
което по делото са събрани достатъчно доказателства, също и такива за лечението
й, вкл. и болнично такова, нуждата от специализирана психиатрична помощ за
възстановяването й, при което на ищцата е било причинено не само дискомфорт и
разстройване на ежедневните дейности, но и ново, реално претърпяно емоционално
страдание, отразило се и на здравния й статус, като предвид възрастта й,
възстановяването е доста по-бавно от това на млад човек.
Ответникът АПИ не е взел становище
по жалбата на ищцата.
С въззивната жалба на ответника АПИ
решението се обжалва в частта, в която главният иск за обезщетение е уважен за
сумата 3000 лв., и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният обратен иск
от АПИ срещу третото му лице-помагач „А.“ ЕАД за същата сума от 3000 лв., с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Конкретните
оплаквания по главния иск се свеждат до
липсата на доказателства за механизма на ПТП и състоянието на пътя, оспорва
протоколът от ПТП да има обвързваща доказателствена сила за установяване на
ПТП-то и причинната връзка, както поради неяснотата и нечетливостта му, така и
поради липсата на снимков материал, на протокол за пострадало лице, противоречието
му с другите доказателства по делото, оспорва по делото да е доказана причинна
връзка между състоянието на пътя и инцидента поради липсата на доказателства че
ищцата е шофирала с разрешената скорост и такава, съобразена с условията на
пътя- завой, или да е установено да е имало други превозни средства, които са й
пречели да възприеме препятствието на пътя навреме, за липсата на годни
доказателства за установяване на неимуществени вреди. Наред с това оспорва да е
налице основание АПИ да отговаря за инцидента поради липсата на основание за
това по чл.49 от ЗЗД или чл.50 от ЗЗД. Евентуално поддържа възражението си за
наличие на съпричиняване от ищцата на вредата поради движение от нея със несъобразена
скорост. По обратния иск оспорва извода на съда, че не е било налице задължение
на ответника по обратния иск да подвържа пътя, като се позовава на общото
задължение на ответника по обратния иск като изпълнител по договора за
обществена поръчка от 01.09.2015 г.- чл.12, ал.5 и ал.7 от този договор, да
опазва и поддържа пътя и принадлежностите му
в изправно състояние и по начин, осигуряващ безопасното придвижване по
него, като наред с това общо задължение, могат да се възлагат на изпълнителя и
други конкретни задалия – по чл.5 и чл.1 от договора, като дължи изпълнителя
неустойка за всяко неизпълнение на договора, а не само на конкретно възложените
задачи. Моли решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявеният главен
иск – отхвърлен в цялост, евентуално намалено присъденото обезщетение поради
съпричиняване от ищцата, и евентуално уважен обратния иск за сумата, присъдена
на ищцата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба–ищцата
В.С., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, моли да се потвърди
решението в обжалваната част. Възразява, че официалната доказателствена стойност
на протокола за ПТП относно състоянието на пътя е оборена, а наличието на
причинна връзка между инцидента и причинената психическа травма на ищцата е
доказана по делото. Оспорва ответникът да е навел възражение в преклузивните
срокове за получено от ищцата обезщетение от застраховател в резултат на произшествието.
Третото лице-помагач на ответника
АПИ- „А.“ ЕАД оспорва двете въззивни жалби
поотделно с писмени отговори. Оспорва по жалбата на ищцата да е
установено виновно поведение на ответника АПИ, наличие на причинна връзка и
вредата със сходни възражения като тези, направени с въззивната жалба на
ответника АПИ. Оспорва по жалбата на ответника АПИ срещу решението по
отхвърляне на обратния иск за сумата от 3000 лв. да е налице неправилност на
решението, като счита, че по договора с АПИ за „Автомагирстрали“ ЕАД не е
възникнало задължение по смисъла на чл.50 от ЗЗД да осъществява надзор на пътя
и задълженията му не са били предварително определени, а задълженията възниквали
само когато се възлагат отделно на база месечни, допълнителни и извънредни
задания съгласно чл.5 от договора, и доколкото АПИ не е установило по делото да
е възлагало на ответника по обратния иск да извършва конкретни дейности в
периода на инцидента, то за ответника по обратния иск не е възникнало и
задължение да следи за непредвидени обстоятелства ида осигурява безопасността
на пътя, като аргумент за това черпи от чл.12, ал.18 от договора.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба и с обратната
искова претенции. Дадена е правилна квалификация на главния иска е като такъв
по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси обезщетение за вреди,
причинени от неизпълнение на законово
задължение на ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за
пътищата.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
ПО ГЛАВНИЯ ИСК ЗА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
Дадена е правилна
квалификация на главния иска е като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на
ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за пътищата.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба на страните ищец и ответник, отнасящи се до процесуални
нарушения от СРС относно установяване на фактите по спора и преценката на
събраните по делото доказателства, предмет на въззивна проверка е доказване на събитие,
вреда, причинна връзка, противоправното поведение –бездействие на лица при
ответника, за които отговаря , наличието на съпричиняване на вредата от ищеца, фактите и критериите за
определяне на обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД.
За да уважи главния иск за вреди частично- за сумата от 3000 лв.,
първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи за настъпване на
процесното събитие на път, за поддръжката на който отговаря ответникът АПИ, за
вида на причинените на ищцата от процесното събитие неимуществени вреди, които
въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е
нужно да ги повтаря подборно в тази част, като не споделя частта от мотивите,
отнасяща се относно размера на справедливото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди.
В допълнение и по
наведените с въззивните жалби доводи за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Неоснователни са възраженията на ответника, че събраните по делото
доказателства не установявали причината за ПТП да е състоянието на пътя и в
частност наличие на изскачане и деформация на елемент от пътното
съоръжение-стърчащо желязо, а причината да е шофирането от ищцата със
несъобразена с пътната обстановка и релефа на пътя, скорост. Първо, протоколът
за ПТП от 14.12.2017 г. в случая, представлява официален писмен документ, който
се ползва с обвързваща доказателствена сила не само само относно авторството на
актосъставителя, но и за отразените в него факти, които актосъставителят е
възприел лично- такива са тези по наличните на мястото МПС и тяхното
разположение, лица, и видими щети по МПС-то на ищцата, пътната обстановка и състоянието
на пътното платно (в този смисъл е налице обилна съдебна практика по
приложението на закона, напр. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В случая в процесния
протокол за ПТП от 14.12.2017 г. е изрично отразено от актосъставителя, че същият
е посетил мястото на инцидента на 14.11.2017 г. в 11,00 часа, на АМ Тракия, в
посока София, на 11+500 км., има фуга на мост с
наличие на изскачане и деформиране на фугата на моста. В протокола на ПТП не е
отразено наличие в зоната на инцидента, на пътен знак, предупреждаващ за
неравност/препятствие по пътя, нито на такъв за ограничение скоростта на
движение под допустимата за движение по магистрала, т.е. под 140 км/ч. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ-съставен от длъжностно лице, страната, на която същият
се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, възприети
лично от актосъставителя, но с оглед обвързващата материална доказателствена
сила на документа в тази удостоверителна част, следва да проведе пълно обратно
доказване. В случая вписаните в
протокола за ПТП обстоятелства, които са и възприети от актосъставителя в
кратък интервал от време от момента на реализиране на ПТП-то : относно мястото на ПТП, участниците в него,
разположението на фугата на моста и нейното състояние, са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, а и показанията на свидетеля С.С.-
очевидец на ПТП-то, ги подкрепят, при което е проведено и допълнително доказване от страна на ищеца на
този механизъм на ПТП, вкл. такова доказване е осъществено и чрез приетата САТЕ,
установяваща също наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
причинените вреди на една от гумите на МПС, управлявано от ищцата. Макар това
заключение на САТЕ да се основава на обстоятелствата относно механизма на ПТП и
видимите щети по МПС, отразени в протокола за ПТП, не се разколебава
доказателствената стойност на тази експертиза, по изложените вече съображения
относно доказателствената стойност на самия протокол за ПТП относно състоянието
на пътя и вредите по МПС на ищцата. Заключението на САТЕ не е оспорено в
процеса, и сочи, че опасността на пътя- деформацията на фугата на моста, може
да се възприеме от 40 м., а при скорост от 140 км/ч водачът не може да
възприема опасността и да спре преди тези 40 м., защото зоната на спиране е 164,17
м.
Неоснователно е оплакването на въззивника АПИ, че представеният протокол
за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК, защото протоколът за ПТП е представен по делото в заверен от страната
препис и от страна на ответникаАПИ пред
първата инстанция не е направено доказателствено искане протоколът да бъде
представен в оригинал, за да може да намери приложение процесуалната последица
на чл. 183, изр. 2 ГПК, такова искане не е направено и във въззивната жалба в
хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Неоснователни са и оплакванията за непълнота
на протокола за ПТП и липсата на
представен снимков материал към него. Първо, нито в одобрения образец на
протокола, нито в действащ към момента на изготвянето му нормативен акт, е
регламентирано изискване служителите на МВР да извършват измервания във връзка
с неговото съставяне, в т. ч. такива, касаещи налични препятствия на пътното
платно. Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на протокола
е надлежно попълнена, като в нея изрично е посочено, че произшествието се е
реализирало в резултат на деформиране на фуга на моста, конкретното разпологжение
на фугата е отразено в схема на ПТП. Второ, Наредба № I-167/24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС и чл. 2, ал. 2 от Наредба №
IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, да заснеме
местопроизшествието и увреденото МПС, е отменена считано от 19.08.2014 г., и неприложима в
случая. Изискване за снимков материал е въведено с на чл. 2, ал. 2 от действащата
към инцидента Наредба № IЗ - 41/12.01.2009 г. /в редакция - ДВ, бр. 19 от
28.02.2017 г./ - органите на „Пътна полиция“ - МВР, при посещение на ПТП
заснемат разположението на пътните превозни средства и причинените щети в
електронен формат. Липсата на снимков материал в случая, обаче, не се отразява
върху действителността на протокола за ПТП с материални щети и не опорочава
доказателствената му сила, тъй като не е задължителна част от неговото
съдържание и предпоставка за издаването му /а в случая е видно, че снимки са
били направени съгласно отбелязването в протокола- 4 бр/. Непредставянето на
снимките не препятства установяването на механизма на произшествието, за който
механизъм са ангажирани от страна на ищеца и други допустими в гражданския
процес доказателствени средства, обсъдени от съда по-горе в настоящето решение.
По отношение на неимуществените вреди, причинени на ищцата и дължимото
обезщетение, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата
поради шофиране на водача-ищцата С., с несъобразена с пътните условия скорост, следва да се отбележи, че не е установено по
делото ищцата да е шофирала със скорост, над разрешената в случая от 140 км/ч. Не
се установи и ответникът- като задължено лице да поддържа пътя, по който се е
движел ищцата на 14.11.2017 г. при настъпване на процесния инцидент, да е поставил
предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното за движение", или
друг предупредителен знак за опасност, или друг знак за ограничаване на
скоростта под 140 км/ч, което би било основание водачът да съобрази скоростта
си на движение с такива предупреждения или ограничения. Ето защо възражението
на ответника за съпричиняване поради движение с неразрешена или с несъобразена
скорост с пътните условия, е неоснователно. Оплакването на ответника за липсата на
основание да се ангажира отговорността му, въззивният съд намира за
неоснователно и неподкрепено от събраните по делото доказателства и от закона.
Ответникът АПИ съгласно Закона за пътищата и ППЗП, е задължен да поддържа
републиканската пътна мрежа, част от която се счита и участъка от пътя, където
е станало процесното ПТП. В задължение на АПИ следователно е отстраняване от пътното платно, което
ответникът има задължение да поддържа, на препятствие по смисъла на пар.1, т.
19 от ППЗДвП /нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението/, и доколкото такова препятствие не е обозначено на надлежния ред - чл.52, ал.1
ППЗДвП, чл.13, ал.1 ЗДвП, то длъжностни
лица при ответника са допуснали противоправно бездействие, от което е причинена
вреда на процесното МПС, довела до принудителното му спиране на пътя.
Неоснователно е и възражението за липсата на доказателства за платено на
ищцата обезщетение от застраховател, тъй като в преклузивните срокове
ответникът не е направил възражение, че на ищцата е било платено такова, няма и
ангажирани доказателства ищцата да е получила обезщетение от трето лице за
същите неимуществени вреди, предмет на главния иск по това дело.
Не се установи при служебна проверка нарушение на приложима императивна
материално правна норма.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната от ответника част, в която искът е частично уважен, следва
да се потвърди.
По оплакването на ищцата за необоснованост на решението относно размера
на вредата, причинната връзка и размера на обезщетението по критериите по чл.52
от ЗЗД, въззивният съд намира същото за основателно. Съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, и гласни такива, сочат, че на ищцата
освен приетите от първоинстанционния съд причинени неимуществени вреди – изразяващи
се в емоционален шок по време на инцидента и след него, страх от увреждане не
само на собствения й живот и здраве но и този на сина й, интензивни в първите 2
месеца, последващо болнично лечение в клиника по психиатрия, е причинено и конкретно
заболяване - по медицински термин „постравматично стресово разстройство“, заради
което ищцата е постъпила на лечение в болница, тъй като дори 2 месеца след
инцидента не е могло да се овладее стресовото й състояние с домашно лечение от
личния лекар, като се възобновили и пристъпите на панически атаки с ясно
изразени вегетативна симптоматика и ситуативна тревожност, потвърдено както от
издадената епикриза при изписване от болницата, така и от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице сочи, че е налице
пряка причинна връзка между претърпения от ищцата инцидент на 14.11.2017 г. и
последващата невротична симптоматика, диагностицирана като „остра стресова
реакция“, характеризираща се с преживелищни симптоми-силна тревожност,
потиснатост, намалена концентрация, лабилност на емоциите, и вегетативни
симптоми- соматизационно напрежение, нарушение на съня. Видно от епикризата,
ищцата сама е съобщила за предшестващи този инцидент панически атаки, за които
се е лекувала преди 2 години, което обаче не изключва наличие на причинна
връзка между инцидента и причиненото на ищцата ново страдание- „постравматично
стресово разстройство“, както и проявление на нови панически атаки поради това
ново страдание. Извод за обратното не следва от писмените доказателства, нито
от заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза. Според вещото
лице, при ищцата и по време на делото се наблюдават персистиращи невротични
проблеми –напрегнатост, раздразнителност, емоционална лабилност, провокирани от
спомени за инцидента, което обаче не причинява на ищцата нито трайна
дезадаптивност, нито качествено разстройство в психичното функциониране. При
изслушването на вещото лице пред съда, същото е уточнило, че с изминаване на
време от инцидент, прагът на търпимост на личността се повишава и това намалява
негативното въздействие на преживяното върху емоционалната лабилност на
личността, като тази продължителност на емоционална лабилност строго
индивидуална. Аналогично свидетеля Е.С.споделя лични впечатления от състоянието
на ищцата в следващите инцидента няколко месеца- изключителна тревожност,
накъсана реч, трудна концентрация непосредствено след инцидента, преживяване от
ищцата не просто на страх, а на ужас от инцидента и възможните последици за
нейния и на сина й живот, постоянно преживяване на инцидента с външни
проявления-изпотяване на ръцете при
разговор за инцидента, невъзможност да се справи сама с овладяване на
състоянието на тревожност. Ето защо направеното от ответника АПИ с въззивнатга
му жалба оплакване за липсата на причинна връзка между инцидента и последващото
психично страдание на ищцата, по тази причина се явява неоснователно.
Представените от ищцата медицински документи- тези от личния лекар и епикризата
от болницата, са такива с официален характер по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК-
издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, при което се ползват с
обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях факти по
здравословното състояние на ищцата, поставената диагноза и проведено лечение.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение на ответника за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, за които е предявен
иска. В случая се установи настъпването на преживени от ищцата в резултат на
самото ПТП негативни емоции - уплах и стрес, каквито нормално всеки човек би
изпитал в такава ситуация както за своя живот, така и за този на детето си,
пътуващо в същата кола, но също е причинено и заболяване- „постравматично
стресово разстройство“, заради което ищцата е била лекувана няколко месеца,
вкл. и в болница, възобновени панически атаки в резултат на инцидента, като са
налице към предявяване на иска и последици – персистираща емоционална
лабилност, раздразнителност. Налице е и причинна връзка между тези гореизброени
психиатрични травми и стресово състояние, и процесното ПТП.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на
размер а на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието " справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. В случая съдът съобразява вида и обема на причинените на ищцата
неимуществени вреди и тяхната продължителност- поне 2 месеца от инцидента в
по-активна фаза, а след проведеното болнично лечение овладяването им, и
остатъчната персистираща симптоматика, за причиняването на което отговорност се
носи от ответника. Изложеното обосновава извод, че за справедлив еквивалент на
така причинените неимуществени вреди се следва сумата от 5 000 лв.,
доколкото ищцата установи в процеса претърпени от нея такива вреди да са над
обичайните от самото участие в ПТП и претърпения страх и преживяване на
случилото се, а именно причинено ново заболяване, подновяване на панически
атаки / обостряне на старо, придружаващо
заболяване/, а липсата на по-голяма продължителност на острата фаза на увреждането
над 3 месеца и липсата на доказателства за необратими увреждания психиката на
ищеца, обосновава извод за несправедливост на обезщетението над 5000 лв.
Ето защо решението в отхвърлителната част по иска срещу АПИ над 3000 лв.
до размер от 5000 лв. подлежи на отмяна и уважаване на иска и за тази разлика
от 2000 лв. В останалата част, в която искът е отхвърлен за сума на обезщетение
над 5000 лв. до предявения размер от 15 000 лв., решението подлежи на
потвърждаване.
ПО ОБРАТНИЯ ИСК НА АПИ СРЕЩУ „А.“ ЕАД:
С оглед оплакването по въззивната жалба и отговора по нея, спорен пред
въззивния съд е обема на възложените от АПИ на ответника по обратния иск
дейности с договора, респ. тълкуване волята на страните по сключения между тях
договор- уговорките по чл.5, чл.12 и чл.21 и ч.28 от договора за обществена
поръчка № РД-38-17/01.09.2015 г.
За да отхвърли обратния иск,
предявен като евентуален ако се уважи главния иск, за сумата от 3000 лв., за която главният иск
е бил уважен, първоинстанционният съд е приел, че според чл.5 от договора между тях, дейностите по поддържане на пътя, описани в
чл. 1 от договора, се определяли от възложителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания, като се оформяли в писмена форма за вида и количеството им,
а според чл. 12, ал. 7 и 8 от договора, изпълнителят трябва да разполага с
екипи и при необходимост да осигури безопасност на движението на пътния участък
и да започне работа веднага след появяването на необходимост. Така е заключил,
че изпълнителят няма задължение да следи за възникване на непредвидени
обстоятелства, а формален аргумент за това е чл.12, ал. 18 от договора, според
който само по време на изпълнение на възложената работа осигурява сам и за своя
сметка безопасността на движението на превозните средства. Приел е още, че ищецът
като възложител, не представил доказателства за възлагане на дейности за поддържане
- превантивно, текущо или ремонтно-възстановителни работи на моста, като пътно
съоръжение, съгласно пар.1, т. 3 ДР от ЗП, част от обхвата на АМ Тракия в р-н
17+500 км, на който е съществувала опасността за участниците в движението,
поради което е счел предявения обратен иск се явява недоказан и неоснователен.
Въззивната инстанция споделя изцяло фактическите констатации и правни
изводи на първоинстанционното решение в частта по обратния иск, и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението по обратния
иск, въззивният съд намира следното:
Тълкувайки волята на страните по договора за обществена поръчка, съгласно
чл.20 ЗЗД, тълкувани отделните уговорки в цялост, въззивния съд намира, че изпълнението на задълженията на
изпълнителя – ответника по обратния иск, е в зависимост от наличието на нарочно
възлагане от страна на възложителя посредством уговорените месечни,
допълнителни или извънредни задания. Горния извод следва от чл.5 от договора, с
който страните са уговорили, че дейностите по поддържане са възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като
същите са точно дефинирани за целите на договора. Подробно описаните в
раздел VІІІ „Права и задължения на
изпълнителя“, следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на
дейностите по договора“, при което задълженията на изпълнителя по чл. 12, ал. 5
и ал. 7 от договора, се изпълняват в рамките на предоставените права по
договора, съобразно останалите негови клаузи, т. е. след съответно задание.за
поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на
безопасни условия на движение, предполагат наличие на изрично задание от страна
на възложителя. Противното би означавало със самото сключване на договора върху
изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и
обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване на
цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора. Уговорените
в него неустойка за лошо и/или неточно изпълнение, както и че за всички случаи
на констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията по чл. 12 /чл. 21,
ал. 1/, или това, че за причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат
на неизпълнение или некачествено изпълнение, изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност /чл. 28/, не обуславят друг извод, тъй
като за да се определи дали е налице неизпълнение, трябва да са ясно посочени конретните
задължения на изпълнителя, които в случая не са предварително определени в
самия договор и липсват данни за същите.Жалбоподателят-ищец по обратния иск АПИ не твърди наличието на задание по чл.5 от
договора, нито е и представено по делото такова
задание за м.ноември 2017 г. Няма данни на ответника по обратния иск да
са възлагани и дейности по премахване на процесното препятствие от пътя чрез
извънредно задание, вкл. и не са ангажирани доказателства за възлагане на
дейностите по поддържане на процесния пътен участък с месечни или допълнителни
задания, което е предвидено като част от задълженията на възложителя по чл. 9,
ал. 3 от договора. Ето защо и въззивният съд, като и първоинстанционния съд,
приема, че не е доказано по делото неизпълнение на договора от ответника по
обратния иск, което неизпълнение да е в причинна връзка с процесното ПТП и претърпените вреди от ищцата С.
в резултат на това ПТП. Поради съвпадане на изводите на двете инснтанции,
решението по обратния иск подлежи на уважаване в отхвърлителната част за сумата
3000лв., като предвид изходана спора по главния иск-увеличаване размера на
обезщетението от 3000 лв. на 5 000лвр., обратния иск за разликата от 2000 лв.
подлежи на отхвърляне, по същите съображения, доколкото се сбъдва процесуалното
условия за присъдената н ищцата разлика от още 2000 лв. да се разгледа от
въззивния съд и обратния иск за тази разлика.
По разноските: Съобразно изхода на спора,
следва да се определят от въззивния съд и разноските по делото и за двете
инстанции.
За първата инстанция: на ищцата ответникът дължи още 280 лв. разноски за първата инстанция / до общ размер
500 лв., определени според изхода на спора и сторените разноски общо 1500 лв./.
За въззивната инстанция: На ищцата ответникът дължи от сторените разноски
240 лв. за държавна такса, по съразмерност сумата 40 лв. според уважения размер
на жалбата и обжалваемия интерес. За защита на ответника от юрисконсулт за
въззивната инстанция съдът определя възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПКТ в размер на минимума от 100 лв. по чл.25 от
Наредбата за правна помощ, от което ищецът дължи на ответника по съразмерност
сумата 83,33 лв. според неуважения размер на жалбата и обжалваемия интерес.
На ответника по обратния иск се дължи от АПИ възнаграждение за защита на
от юрисконсулт за въззивната инстанция съдът по чл.78, ал.8 от ГПКТ в размер на минимума от 100 лв. по чл.25 от
Наредбата за правна помощ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72446 от 14.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 48984/2018 г. на СРС, 50 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, В КОЯТО
е отхвърлен иска на В.М.С. срещу Агенция „П.И.” /АПИ/ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважената част от 3000 лв. до размер от 5000
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „П.И.", Булстат ******, гр. София, бул."*******да
заплати на В.М.С., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.49 от ЗЗД, още 2000 лв. (разликата над 3000 лв. до 5000 лв.) представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия” в посока гр. София, 17+500 км, ведно
със законната лихва от 14.11.2017 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страна на
ответника Агенция „П.И.”- „А.” ЕАД, ЕИК:*******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „П.И.”, Булстат ******, седалище и адрес на
управление:*** 3, срещу „А.” ЕАД, ЕИК:*******, седалище и адрес на управление:***,
обратен иск с правно основание чл. 54, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 2000 лева (разликата над 3000 лв. до 5000 лв.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на В.М.С.
в резултат на пътно-транспортно произшествие на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия” в
посока гр. София, 17+500 км, на
основание Договор за обществена поръчка РД-38-17/ 01.09.2015г., при условие, че
Агенция „П.И.”, изпълни постановеното срещу нея осъдително решение за тази
разлика от 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 72446 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д.
№ 48984/2018 г. на СРС, 50 състав В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, Агенция „П.И.", Булстат ******, гр. София, бул."*******да
заплати на В.М.С., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** още 280 лв. разноски за първата инстанция, както и 40 лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В.М.С., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, да заплати на Агенция „П.И.", Булстат ******, гр.
София, бул."*******, сумата 83,33 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, Агенция „П.И.", Булстат ******, гр.
София, бул."*******да заплати на
„А.” ЕАД, ЕИК:******* ,
седалище ***, сумата 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.