№……...../………..2022 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1377 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 614/05.05.2022
г. по н.а.х.д. № 4775/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено
наказателно постановление № 03-2100053/23.09.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 128,
т. 1 и 2 КТ на „Би ес ей“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 250 лева, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ.
По съображения за допуснато от
районния съд нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК, се иска
отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция
по съществото на спора, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди и на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.09.2022
г. касаторът директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно
призован, не се представлява.
Ответната страна – „Би ес ей“ ЕООД, редовно призована,
също не се представлява в съдебно заседание като не е подала и отговор на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано
лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното
въззивно решение е получено редовно от касатора на 13.05.2022 г. /л. 23 от
н.а.х.д. № 4775/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена чрез въззивния
съд в рамките на срока за обжалване на решението на 26.05.2022 г., видно от
поставения върху нея печат на ВРС /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Би ес ей“ ЕООД в
качеството на работодател за това, че при прекратяването със заповед № 2021-9/21.06.2021
г., считано от 22.06.2021 г., на трудовото правоотношение на лицето Илия Тонев
Герджиков, заемащо длъжността „отговорник търговска зала“ в хотел „Холидей парк“
– к. к. „Златни пясъци“, не му е начислил и изплатил парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд правилно е приел, че от така даденото от АНО фактическо описание на
нарушението не става ясно какъв е точният размер на полагаемия се платен
годишен отпуск на служителя, изчислен пропорционално на времето, което му се
признава за трудов стаж, както и какъв при това положение е размерът на
дължимото му от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен
годишен отпуск. Посоченото в наказателното постановление, че при проверката не
са представени документи за ползван платен годишен отпуск от Герджиков не внася
необходимата яснота по основния в случая въпрос - какъв по продължителността си
е полагаемият се на служителя отпуск по чл. 155 КТ и имал ли е той право на
такъв при изчисляване на времето, което му се признава за трудов стаж.
Наред с това в отмененото наказателно постановление
АНО неправилно е определил и датата на извършване на нарушението, за което е
ангажирал административнонаказателната отговорност на Би ес ей“ ЕООД. При
съобразяване на чл. 228, ал. 3 КТ, според който обезщетенията по КТ, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ този, през който правоотношението е
прекратено, се налага извод, че в случая работодателят е следвало да изпълни
задължението си да изплати обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ до 02.08.2021 г.
вкл. /като се има предвид, че 31.07.2021 г. и 01.08.2021 г. са почивни дни –
събота и неделя/, при което датата на извършване на нарушението е денят,
следващ този, в който най-късно дружеството е могло да плати в срока дължимото
на служителя обезщетение или това е 03.08.2021 г. Чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН регламентира
датата на нарушението като един от задължителните реквизити на наказателното
постановление при индивидуализацията на нарушението, поради което дори само
нейното неправилно посочване е достатъчно основание за отмяната на наказателното
постановление поради допуснатото от АНО съществено процесуално нарушение. А в
случая, както се посочи, то се състои и в непълното описание на нарушението, що
се отнася до обстоятелствата, имащи значение за преценката относно полагаемия
се платен годишен отпуск на служителя и дължимото за него при прекратяването на
ТПО, неначислено и неизплатено, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
При преценката относно датата на извършване на
нарушението районният съд неправилно е приел, че в НП тя е посочена правилно,
но този му погрешен извод не се отразява като цяло на правилността на постановеното
решение.
Изложеното в своята съвкупност сочи на неоснователност
на касационната жалба, поради което обжалваното с нея съдебно решение следва да
се остави в сила от касационната инстанция съгласно правомощието й по чл. 221,
ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614/05.05.2022 г. по н.а.х.д.
№ 4775/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно
постановление № 03-2100053/23.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 128, т. 1 и 2 КТ на
„Би ес ей“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 250 лева, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/