О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260023
Гр. Пловдив, 28.09.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Станислав Георгиев
Катя Пенчева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова
в.ч.гр.д. № 450 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 279 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №
260034/19.08.2020 г., постановено по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., с което е
оставена без движение частната жалба на П.Ж.П. против разпореждането на съда от
5.08.2020 г.
Жалбоподателят П.Ж.П. моли това определение да
бъде отменено по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 6460/1.09.2020
г.
Пловдивският апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за
установено следното::
Производството по гр.д. 60/2020
г. на ОС-С.З. е образувано по искова молба, подадена на 28.07.2020 г. от П.Ж.П.
без да е посочен ответник. Заявеното искане е да бъде осъдена П. на Р.Б.да
заплати на ищеца сумата 200 000 лв. за понесени в С.а.-Х.тежки
здравословни вреди от незаконни действия на П., защото не е било позволено на
ищеца да бъде оказано лечение. Заявено е, че има образувано предходно дело с
номер 99/2018 г. и че има влязла в сила присъда по НОХД 77/2017 г. на ВКС.
С определение от 5.08.2020 г.
окръжният съд оставя без движение исковата молба за отстраняване на посочени
нередовности, включително за внасяне на ДТ в размер на 10 лв. по сметка на
окръжния съд съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ.
На 17.08.2020 г. от ищеца е
подадена жалба чрез окръжния съд до апелативния съд с вх. № 260265, написана
върху копие от разпореждането на окръжния съд от 5.08.2020 г. В нея се заявява,
че на основание чл. 83 от ГПК такса не се дължи и че на основание чл. 83 от ГПК
такса не се дължи по искове с влезнала в сила присъда. Заявено е, че ищецът не
желае правна помощ. Заявен е отвод на съдията-докладчик от окръжния съд.
С определение от 18.08.2020 г.
съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на делото.
На 19.08.2020 г. окръжният съд
постановява разпореждане № 260034, с което оставя без движение частната жалба
на П. против разпореждането на съда от 5.08.2020 г. за отстраняване на посочена
нередовност – внасяне на 15 лв. ДТ по сметка на апелативния съд.
За разпореждането на съда от
27.08.2020 г. жалбоподателят П. е уведомен на 27.08.2020 г. и на 1.09.2020 г. е
постъпила в апелативния съд с вх. № 6460 подадена от него жалба против разпореждане № 260034. Жалбата е изписана
върху копие от разпореждането, в която е казано, че определението е
незаконосъобразно, нарушен е законът. Тази жалба е изпратена от апелативния съд
на окръжния съд на 2.09.2020 г., получена е там на 3.09.2020 г. и на 15.09.2020
г. съдията-докладчик е постановил разпореждането и делото да се изпратят на
АС-Пловдив.
В жалбата с вх. № 6460/1.09.2020
г., написана върху копие от разпореждането на окръжния съд № 260034, е заявено,
че на основание чл. 83 от ГПК такса не се дължи, че определението е
незаконосъобразно, нарушен е законът, че жалбата е подадена в законния срок.
Искането до апелативния съд е да разпореди насрочване на делото. Посочено е, че
в исковата молба той е уточнил ясно, че на основание чл. 83 от ГПК такса не се
дължи по направения иск има и влезнала в сила присъда по НОХД 169/2015 г. на
ОС-Кърджали, НОХД 474/2016 г. на АС-Пловдив и НОХД 77/2017 г. на ВКС-София.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Разпореждането на окръжния
съд № 260034 от 19.08.2020 г. не е съдебен акт от посочените видове. С това разпореждане
окръжният съд оставя без движение частната въззивна жалба на П. с вх. №
260265/17.08.2020 г. против
постановеното разпореждане от 5.08.2020 г. за отстраняване от жалбоподателя на
посочена нередовност (внасяне на ДТ в размер на 15 лв. по сметка на
АС-Пловдив), поради което то не прегражда по-нататъшното развитие на делото,
като не е предвидена изрично и възможност за обжалване на разпореждане от този
вид. Установява се при тези обстоятелства, че не са налице предпоставките на
чл. 274,ал.1 от ГПК, частната жалба с вх. № 6460/1.09.2020 г. се явява
недопустима, поради което производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено също като недопустимо.
Окръжният
съд е изпратил на апелативния съд частната жалба с вх. № 6460/1.09.2020 г. без
да е било изискано внасянето, съответно, без да е внесена ДТ в размер на 15 лв.
по сметка на АС-Пловдив за въззивното производство по нея. Не е посочено по
каква причина окръжният съд е процедирал по посочения начин. Следва да се
приеме, че това е направено поради твърденията на жалбоподателя П., заявени в
частната жалба с вх. № 260265/17.08.2020 г. и в частната жалба с вх. №
6460/1.09.2020 г., че той не дължи внасянето на такса на основание чл. 83 от ГПК поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД 169/2015 г. на ОС-Кърджали,
НОХД 474/2016 г. на АС-Пловдив и НОХД 77/2017 г. на ВКС-София. Съгласно нормата
на чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК не се дължи внасяне на ДТ за производство по дело от
ищец по иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има
влязла в сила присъда. Освободен от внасяне на държавна такса съгласно тази
норма следователно е ищец, който претендира за присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане срещу деликвент, когато увреждането на ищеца е
причинено от този деликвент при извършено от ответника престъпление, за което
има влязла в сила присъда. По начало не е възможно да има влязла в сила присъда
по НОХД, водено против П. на Република България. При направената справка в
деловодната програма на АС-Пловдив се установи, че с присъда от 14.07.2016 г. по
НОХД 169/2015 г. на ОС-Кърджали е признат П.Ж.П. за виновен в това, че на
6.07.2014 г. умишлено е умъртвил Н. Ш. Ш., поради което е осъден на наказание
„Лишаване от свобода“, както и е признат П.Ж.П. за виновен в това, че на
6.07.2014 г. е държал огнестрелни оръжия, като му е определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 14 години. С решение от 17.10.2017
г. по НОХД 474/2016 г. на АС-Пловдив присъдата, постановена от ОС-Кърджали, е
изменена само относно режима на изтърпяване на наказанието. С решение от
23.07.2018 г. по н.д. 77/2018 г. на ВКС решението на апелативния съд е оставено
в сила. Установява се следователно, че в случая посоченото от жалбоподателя
наказателно производство е водено срещу него и той е осъденото лице, а не
ответника по исковата молба от 28.07.2020 г., поради което няма основание да се
приеме ищецът П. да не дължи внасяне на ДТ съгласно чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК за
производство по подадената от него на 28.07.2020 г. искова молба. Съгласно
нормата на чл. 9а, ал.1 от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста
държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
Ищец, който е предявил иск на основание Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, не е следователно освободен от внасяне на държавна такса.
Когато е допустимо да се води производство по ЗЗД за вреди, също се приема, че
следва да бъде внесена държавна такса в посочения в чл. 9а,ал.1 от ЗОДОВ
размер. Съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от
граждани в размер на 10 лв. Съгласно чл. 19 от същата Тарифа, за частна жалба
по гражданско дело се събира такса 15 лв. При тези обстоятелства се установява,
че жалбоподателят П. дължи внасяне на 15 лв. ДТ по сметка на Апелативен
съд-Пловдив за производството по частната жалба с вх. № 6460/1.09.2020 г.,
която той не е внесъл предварително, преди образуването на настоящото частно въззивно производство,
поради което следва сега да бъде осъден да я заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 6460/1.09.2020
г., подадена от П.Ж.П. против разпореждане № 260034/19.08.2020 г., постановено
по гр.д. 60/2020 г. на ОС-С.З., с което е оставена без движение частната жалба
на П.Ж.П. против разпореждането на съда от 5.08.2020 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото в.ч.гр.д. 450/2020 г. по описа на ПАС като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА П.Ж.П.,
ЕГН **********, понастоящем с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 15 лв. - дължима
държавна такса за въззивното производство по ч.в.гр.д. 450/2020 г. на Апелативен
съд-Пловдив.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя П.Ж.П. с частна жалба съгласно чл. 274,
ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд - гр. София в едноседмичен
срок от получаване от жалбоподателя на съобщението за постановяването му,
заедно с което съобщение да му се изпрати и препис от настоящото определение за
връчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)