Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр.Кюстендил, 04.05.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора
Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 77 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Р.Ж.Р. ***,
чрез пълномощника си адв. М.Х., е
подал касационна жалба срещу решение № 20 от
26.01.2022год. на Районен съд - Дупница по
АНД № 1252/2021год., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 42-0002843/08.11.2021год., издадено от
директора на
РД „Автомобилна администрация“
- София. Релевира се касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се обосновава с доводи за липса на административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр
вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008г.
на МТ. Твърденията са, че в случая
водачът притежава карта за квалификация, поради което деянието не е
съставомерно. Прави се искане за отмяна на решението и за отмяна на НП. Претендират се
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и
на доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0002843/08.11.2021год., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на касатора Р.Ж.Р., на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2000,00лв.
Административнонаказателната отговорност
на нарушителя е ангажирана за това, че на 12.10.2021г.,
около 14,00ч в гр. К., като водач на товарен автомобил
„М.“ с рег. № **** извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут гр. П. – гр. В., без валидна карта за квалификация на водача на
МПС. Сочи се, че издадената на водача картата за квалификация за превоз на товари е
валидна до 01.08.2021г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., съставомерно по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
За деянието е съставен АУАН № 295548/12.10.2021год.
от инспектор към РД “АА“ – София, а към
административнонаказателната преписка са приложени данни от системата за преглед на DOC карти при ИА “АА“, видно от
които Р.Ж.Р. притежава карта с № Р147337, издадена на
19.08.2016г. и валидна до 01.08.2021г. С жалбата, нарушителят прилага копие
от карта за квалификация на водач на МПС
от 10.11.2021г., издадена във връзка с представено удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари №
25-009091/29.10.2021г. и след периодично обучение по чл.18 от Наредба №
41/2008г.
В производството пред РС е разпитан актосъставителят, който е извършил
проверката и потвърждават констатациите
в АУАН.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по
съображения за законосъобразност. Приема се, че описаното административно
нарушение е доказано, а в административнонаказателното производство не се
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отречена е
характеристиката на нарушението като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание, настоящият касационен състав приема решението на районния съд
за валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон – за
правилно.
Правните изводи на районния съд са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е
събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени
средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Не се установява наведеното от
жалбоподателя касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователно касаторът
счита, че релевираното деяние е несъставомерно. В
рамките на проведеното съдебно производство, в изпълнение на правомощията по
чл.13 и чл.14 от НПК по
препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.92, ал.3 от ЗАвтПр и въз основа на годни доказателствени
средства, съдът е установил обективната истина по спора. Съставомерността
на нарушението и неговата доказаност са правилно констатирани с оглед на
редовно събраните доказателства в процеса. Обратно на поддържаната от
касатора теза,
от писмените и
гласни доказателствени средства се установяват елементите от обективната
страна на деянието, в който смисъл са решаващите правни изводи за
потвърждаване на НП на въззивната инстанция. В
случая осъществяваният превоз е за собствена сметка по смисъла на §1, т.4, б.“а“ от ДР на ЗАвтПр, което не е спорно
по делото. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г.,
водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача. Съгласно разпоредбата
на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтПр, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000,00
лева при първо нарушение. В случая санкционната норма е приложена правилно: нарушителят е водачът на моторното превозно средство, извършващ превоз
за собствена сметка на товари без документ, който
се изисква от Наредба № 41/04.08.2008
г., която е подзаконов нормативен акт, издаден по
прилагането на ЗАвтПр. / арг. § 4 от ПЗР на Наредба № 4182008г./. Осъществени са предпоставките от обективна и
субективна страна за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, с оглед на което издаденото НП е законосъобразно. Като го е
потвърдил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Неоснователно е възражението на касатора за несъставомерност на деянието. Същото е мотивирано с оглед на обстоятелството, че в случая водачът е притежавал карта за квалификация, която към датата на нарушението е невалидна поради изтекъл срок. Съгласно чл.29в от Наредба № 41/2008г., картата за квалификация на водача се издава със срок на валидност, съответен на валидността на квалификацията, чиято валидност изтича последна. Съгласно чл.2, ал.2 –ал.4 от същата наредба, карта за квалификация на водача се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача, като изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит, а водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години. От анализа на правната уредба следва, че с изтичането на определения срок изтича валидността на придобитата квалификация и по арг. от чл.29в от Наредбата - и на издадената карта за квалификация на водача. Невалидната карта е изгубила нормативно установените функции за удостоверяване на придобита квалификация от водачите на МПС и за тях възниква задължението за провеждане на периодично обучение, с оглед на което процесният превоз е извършен без надлежен документ, който се изисква от подзаконовия нормативен акт, издаден по приложението на ЗАвтПр, както правилно са приели АНО и въззивната съдебна инстанция.
Предвид изхода по делото, на касатора
не се следват деловодни разноски.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение
№ 20/26.01.2022г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 1252/2021г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.