Решение по дело №41/2021 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………..

град Ловеч, 16.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева                                                                                             Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 41 по описа на Ловешки административен съд за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260107/16.12.2020 г., постановено по НАХД №625/2020 г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3322266 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на И.П.М. ЕГН**********,***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като законен представител на юридическото лице „Елит“ ЕООД гр.Габрово, собственик на на МПС „Порше Макан С” с рег.№ ******, е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 27.11.2019 г. в 11,05 ч. в землището на с.Голец, обл.Ловеч, на ПП І-4, км. 38+600, посока гр.София, извън населено място, при максимално разрешена скорост 90 км.ч., описаното по-горе МПС се е движило със скорост 137 км.ч., при отчетен толеранс от 3 %,   като е налице превишаване на разрешената скорост с 47 км.ч.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от И.М..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че в издадения ЕФ не е посочено ясно дали допустимата грешка при измерването на скоростта е взета предвид. Касаторът иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се отмени ЕФ.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ю.к. Р., оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

         Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

         Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра на вътрешните работи.

         Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189 ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ.

Съгласно чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба 400 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта, която за процесния път извън населеното място е 90 км. ч.

Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /чл.188 ал.1 от ЗДвП/. Ал.2 на същата разпоредба предвижда, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

 По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:

Безспорно е установено пред административно-наказващия орган и пред първо-инстанционния съд, че на 27.11.2019 г. в 11,05 ч. в землището на с.Голец, обл.Ловеч на ПП І-4 км. 38+600, посока гр.София, извън населено място, при максимално разрешена скорост 90 км.ч., МПС „Порше Макан С” с рег.№ ******, собственост на „Елит” ООД, с управител И.П.М., се е движило със скорост 141 км./ч., при максимално разрешена за този път скорост от 90 км.ч. /лист 10 от първоинстанционното дело/.

За нарушението, след като е отчетен толеранс от 3 % за допустимата грешка и е посочена скорост от 137 км.ч. и превишение от 47 км.ч. на разрешената скорост, е издаден електронен фиш на касатора, като законен представител на юридическото лице, собственик на МПС, с който е наложена глоба в размер на 400 лв.

Няма данни по делото касаторът в настоящото производство да е посочил пред административно-наказващия орган на кого е предоставено МПС, съгласно разпоредбите на чл.188, ал.2 и ал.1 или на чл.189, ал.5 от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично в ЕФ.

В издадения ЕФ административно-наказващият орган е съобразил в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписал като установена скорост не отчетената 141 км.ч., а 137 км.ч., като това се отразява благоприятно на квалификацията на нарушението, защото 141 км.ч. попадат в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП „превишаване над 50 км.ч.“, което е по-тежко наказуемо нарушение с глоба от 600 лв. и за всеки следващи 5 км.ч. превишаване над 50 км.ч. - увеличение с 50 лв.

Нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. За установеното и заснето със системата нарушение е издаден обжалваният пред първата инстанция електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и е създадена нова т.65 от §6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”

Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

         По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.

Обстоятелството, че към ЕФ, връчен на нарушителя, не е бил приложен снимковия материал, изготвен от системата, с отбелязана отчетена скорост преди приспадане на 3% максимално допустима грешка, не води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а процедурата по връчването му в ал.5 на същия член. Няма законово изискване към ЕФ да се прилага снимков материал и да се сочи измерената скорост преди приспадане на допустимата грешка. Изготвянето на разпечатки, снимки и видеозаписи е свързано с доказването при обжалване на издадения ЕФ и са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, а не част от задължителното съдържание на ЕФ, поради което неприлагането им при връчването му не нарушава по никакъв начин правото на защита на санкционираното лице.

Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл.189 ал.15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.

По делото е представен надлежно попълнен протокол за използване на АТСС на 27.11.2019 г. и доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни  автоматизирани  технически средства  и системи.

В ЕФ е изрично посочено, че собственик на МПС е „Елит” ООД, като е посочена изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, а под този текст е посочено „И.П.М. – законен представител на Елит ООД”, като по-долу е посочен ЕГН на представителя на дружеството. От публично достъпните данни в Търговския регистър безспорно се установява, че представител на дружеството е касаторът.

Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.

По делото не се представиха никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.

         Настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

 Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260107/16.12.2020 г. постановено по НАХД №625/2020 г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

ЧЛЕНОВЕ: