Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в публично
съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.дело № 4002 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20268281 от 04.12.2020
г., постановено по гр. д. № 33657/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против А.Б.П. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А.Б.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***********, аб.
№ 192457, сумите както следва: сумата от 1738,77 лева – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., сумата от 15,50 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от двете главници от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.09.2018г.) до
окончателното им изплащане, сумата от 505,70 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г., и сумата от 3,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 10.09.2018
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 59933/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав. С решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между
страните по делото съобразно изхода от спора.
Решението е постановено при участието на „П.И.“ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното
производство „Т.С.“ ЕАД, предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния
акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
съдебното решение поради противоречието му с материалния закон. Продажбата на
топлинна енергия била извършвана съобразно приети от топлопреносното дружество
Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са общоизвестни, респективно и
служебно известни на съда. Отделно, ответницата не била оспорила влизането им в
сила. Моли решението, постановено от СРС, да бъде отменено, а предявените
искове – уважени. Претендират се разноски. Претендират се разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата в производството А.Б.П..
Третото лице-помагач „П.И.“ ООД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По същество решението на СРС е правилно като краен резултат, като с
оглед заявените с въззивната жалба доводи въззивният съд следва да изложи свои
мотиви по същество на спора и по основателността на исковете, с които е
сезиран.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлинна енергия и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се
явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат
нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на
топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови
нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Съобразно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато ползването на
топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно
правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху
имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за
топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото
разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното
предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след
изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни
след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник,
като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи. Приложимите за
процесния период Общи условия са одобрени с Решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР и са публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Посочената информация е публично достъпна
за всяко заинтересовано лице и служебно известна за съда с оглед значителният
брой производства, по които страна е „Т.С.“ ЕАД. Ето защо въведеното в този
смисъл във въззивната жалба възражение се явява основателно.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е
уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични
насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор
обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се
явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване
на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна
енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна
енергия.
В случая от констатациите на извършената в хода на първоинстанционното
производство съдебнотехническа експертиза, чието заключение настоящият въззивен
състав кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че
описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж.к. „***********, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита
партида с аб. № 192457.
Настоящият въззивен състав при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата
материална предпоставка, а именно наличието на валидно облигационно отношение. Това
е така, доколкото от представените по делото като писмени доказателства
декларация по чл. 14 ЗМДР, подадена пред Столична община през 1998 г., и удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки, издадено на 07.10.2020 г. от Столична община,
район Люлин, не може да се направи извод, че ответницата е била носител на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху процесния
топлоснабден имот през исковия период. Същевременно назначеният по делото
особен представител на ответницата не
притежава правомощието да признава факти от предмета на доказване по делото – аргумент
от чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК. Други
доказателства, обосноващи качеството на ответницата на собственик или титулярът
на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот от страна на ищеца не са
ангажирани, респективно събрани по делото, поради което и в приложение
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
В този смисъл, тъй като не е налице една от материалните предпоставки за
уважаване на предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и
за цена на услуга за дялово разпределение, същите са неоснователни. Доколкото обуславящите
претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се явяват и
обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците. Следователно
обжалваният съдебен акт следва бъде потвърден, макар и не по изложените от
първоинстанционния съд съображения.
По
разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
за въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната е
представлявана от назначен по делото особен представител, депозитът за чието
възнаграждение е заплатен от въззивника, поради което на въззиваемата страна не
ѝ се следват разноски за неговата направа.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20268281 от 04.12.2020 г., постановено
по гр. д. № 33657/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 173 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „П.И.“ ООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.