Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
07.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...........………,
като разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело № 2323 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.И.К., депозирана против наказателно постановление №
549565/01.12.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева, за
нарушение по чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и за нарушение, което жалбоподателят не е извършил. В подкрепа на тези
твърдения се релевират доводи, че административнонаказващият орган е издал
обжалваното наказателно постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 и чл. 54 ЗАНН, тъй като не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на
АУАН, както и на документа, въз основа на който е образувана преписката –
Протокол за извършена проверка серия АА № 0387104/26.08.2020г., тъй като
първоначално записания час на проверката е 12,55, като е поправен на 11,55
часа. Инвокират се доводи, че се касае за нарушение
на императивните правила, относно формата на официалните удостоверителни
документи, което води до незаконосъобразност на първичния акт – Протокол за
извършена проверка, което от своя страна рефлектира пряко върху
законосъобразността на основаните на него актове – АУАН и НП. Във връзка с
твърденията за нарушение по чл. 54 ЗАНН се релевират доводи, че
административнонаказващият орган не е съобразил противоречията между съдържащите
се в Протокола и АУАН констатации, както и между тях и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства – клен от фискално
устройство и опис на касовата наличност, които установяват, че твърдяната
продажба не се е случила. Във връзка с твърденията, касаещи ангажиране на
отговорност за нарушение, което не е извършено се излагат съображения, че
продажба в обекта не е била извършвана и не е извършвано плащане на продажна
цена, за да възникне за жалбоподателя задължение да издаде касов бон, още
повече че същият не е служител на фирмата и не е оправомощен
да извършва продажби в обекта и да борави с касовия апарат, за да ги отчита. На
последно място се твърди, че дори и да е осъществено нарушение, същото е в
условията на „провокация към извършването на престъпление/нарушение“ от страна
на служителите на административнонаказващия орган по смисъла на трайната
практика на ЕСПК по подобни казуси, тъй като служителите са извършили т. нар.
„контролна покупка“ без да се легитимират и в отсъствие на други свидетели на
проверката, нямащи връзка с подчинеността на административния орган. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната от него жалба, по
изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните
прения релевира доводи, че само е замествал съпругата
си и не си спомня за твърдяната продажба, тъй като изрично е бил предупреден да
не извършва продажби и не е доказано, че проверяващите са купили тези аксесоари
от техния магазин. На последно място посочва, че ако се приеме, че има
нарушение, то се получават две наказания за едно и също нарушение, а именно
едно за жалбоподателя и едно за съпругата му.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. В подкрепа на тезата си релевира
доводи, че е безспорно доказано извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя, като същото се потвърждава и от изведения в момента на
проверката междинен отчет. По отношение на твърдението, че не е налице разлика
в касовата наличност, се релевират доводи, че касовата наличност е сумата,
която се предоставя от жалбоподателя и не може да се твърди, че това е сумата
от всички извършени продажби. По отношение размера на санкцията се посочва, че
същата е в минималния предвиден в закона размер.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.08.2020г.,
е била извършена проверка на търговски обект – магазин за промишлени стоки
„Дани“, находящ се в град Русе, ул. „Александровска“ № 98, стопанисван от „Даником
– ЕООД“ ЕООД, при която било установено, че при
извършена покупка от орган по приходите на 1 бр. гъбичка за обувки и 1 бр.
дезодорант за обувки, на обща стойност 7,00 лева, при заплащане на сумата в
брой на място в обекта от органа по приходите на 26.08.2020г., в 11,39 часа не
е издаден фискален касов бон от наличното, въведено в експлоатация и работещо в
обекта ФУ от Н.И.К. – физическо лице, приело плащането в търговския обект.
Въз
основа на така установените факти, бил съставен АУАН № F568964/09.09.2020г., в който, същите били субсумирани като състав на
административно нарушение по чл. 185, ал. 3, вр. чл.
118, ал. 1 ЗДДС.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на нарушението, идентично с изложеното в
АУАН и правна квалификация на нарушението като такова по чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС, като на жалбоподателя, на основание чл. 185,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните доказателства, приобщени
чрез показанията на актосъставителя А.А.К., така показанията на свидетеля А.С.С.,
така също и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна
на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели А.А.К. и А.С.С., тъй като от една
страна по отношение на тези свидетели не са налице и най общи данни за възможна
заинтересованост в показанията на същите, а от друга страна показанията на тези
свидетели по своята доказателствена същност представляват преки доказателства,
тъй като всеки един от двамата свидетели пряко и непосредствено е възприел
фактите, за които сведетелства. Не са налице
противоречия в изнесеното от всеки един от двамата свидетели, както и
нестабилност на изложението и отделно от това, показанията на същите напълно
кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часът на нарушението. Самото нарушение е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на наказаното лице.
Досежно твърденията възведени с жалбата и поддържани в
хода по същество за допуснати процесуални нарушения, съдът намира следното:
Във
връзка с твърденията, касаещи неправилно отразен час на проверката в протокола
за извършена проверка.
На
първо място, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН.
В АУАН и НП, противно на твърденията в жалбата, липсват поправки и както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като час на проверката е
посочен именно 11,55 часа, а като час, в който е извършена контролната покупка
е посочен 11,39 часа и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, да бъде запознато с всички приетите за осъществили се факти от
обективната действителност и отразяването на същите в АУАН и НП, за да бъде
прието, че е нарушено правото му на защита.
Ако е
налице нередовност на съставения протокол за извършена проверка, то това се
отразява само и единствено върху неговата доказателствена сила, придадена му от
законодателя, с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ДОПК, но е и върху правото на
защита на наказаното лице в хода на образуваното административнонаказателно
производство.
Протоколът
за извършена проверка е съставен по установения ред и форма от служител на
органа по приходите при изпълнение на правомощията му.
Извършеното
удебеляване на часа на контролната покупка не представлява поправка на протокола,
а отстраняване на очевидна фактическа грешка, което е извършено още в момента
на неговото съставяне.
В същия
смисъл е Решение от 17.12.2020г. на Административен съд – Русе, постановено по
административно дело № 526 по описа на съда за 2020г.
Не е
налице неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
В случая при съставянето на АУАН и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са били
направени възражения, които да налагат разследване на спорни обстоятелства или
да налагат събиране на нови доказателства, което административнонаказващия
орган да не е извършил, за да бъде прието, че е налице неизпълнение на
задълженията на същия, вменени му съгласно посочената разпоредба на чл. 52, ал.
4 ЗАНН.
Не е
допуснато и нарушение на чл. 54 ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган
е преценил, че е осъществен състав на нарушение и същото е доказано, поради и
което е издал обжалваното наказателно постановление.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя
за допуснати в хода на административнонаказателното производство на съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените в хода на производството доказателства, следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 185,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като на 26.08.2020г., в
град Русе, при извършена покупка от орган по приходите на 1 бр. гъбичка за
обувки и 1 бр. дезодорант за обувки на обща стойност 7,00 лева и при заплащане
на сумата в брой на място в обект – магазин за промишлени стоки „Дани“, находящ се в град Русе, ул. „Александровска“
№ 98, стопанисван от „Даником – ЕООД“ ЕООД от органи по приходите на 26.08.2020г., в 11,39 часа,
жалбоподателят не е издал фискален касов бон от наличното въведено в
експлоатация и работещо в обекта ФУ.
Приетата
за нарушена разпоредба на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, предвижда административно наказание
за физическо лице, в случаите по ал. 1, а именно при неиздаване на фискален
касов бон за приетото от него плащане на цената на продадена стока от обекта.
Нарушението
е безспорно доказано от гласните доказателства, приобщени посредством
показанията на актосъставителя А.А.К.
и свидетеля А.С.С., както и от писмените
доказателства – протокол за извършена проверка № 0387204/26.08.2020г., дневен
отчет и клен, в които извършената продажба на 1 бр. гъбичка за обувки и 1 бр.
дезодорант за обувки на обща стойност 7,00 лева, не е регистрирана и отчетена.
В
конкретния случай касовата наличност в магазина, видно от описа на касовата
наличност е била 70 лева и има извършена и отчетена една продажба на стойност
20 лева и 50 лева въведени пари в касата, което също обоснова единственият
възможен извод, че извършената продажба от жалбоподателя на посочените стоки, не
е била регистрирана и отчетена.
Ирелевантно за състава нарушението е дали жалбоподателят е
бил назначен на работа на като продавач-консултант и дали е можел да работи с
касовия апарат в обекта. Същественото е, че същият е извършил продажба на стока
от обекта, за която е приел плащане в брой и не е издал фискален касов бон за
същата.
Не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Доколкото ЗАНН не съдържа легално
определение на понятието “маловажен случай”, то и на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В
конкретния случая, с оглед на обстоятелството, че извършената продажба не е отчетена,
нито към момента на извършването й, нито по-късно и в резултат на това са
причинени вреди за фиска, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, като на жалбоподателя е наложено минималното
предвиденото в тази санкционна разпоредба административно наказание „Глоба“, в
размер на 100 лева.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че в случая за едно нарушение са наложени две
наказания, а именно на него и на съпругата му.
Въпреки
липсата на доказателства, във връзка с твърденията за наложена имуществена
санкция на дружеството, което стопанисва обекта, то дори и да е наложена такава
санкция, то това не води до нарушаване на принципа „non
bis in idem“,
защото се касае до различни субекти на административно нарушение, по отношение
на които законът предвижда различни задължения, неизпълнението на които водят
до осъществяване на различни състави на административни нарушения.
Неоснователни
са и твърденията, касаещи нарушения на ЕКЗПЧ. Извършена контролна покупка от
служител на орган по приходите, не може да бъде прието, че представлява
провокация към извършване на нарушение. Действията на контролния орган са
нормативна регламентирани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, като същите имат правомощие да
извършват контролни покупки, което тяхно правомощие е регламентирано с
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от цитираната наредба.
В
случая не се твърди, а и липсват доказателства в тази насока, жалбоподателят да
е искал да издаде фискален касов бон и да не е издал такъв вследствие на
изрични указания на органа по приходите.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Националната агенция
за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 549565/01.12.2020г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с
което на Н.И.К., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1
ЗДДС е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 100 (сто) лева, за
нарушение по чл. 185, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, СУМАТА в размер на 100,00
лева (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: