Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12790 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по иск, обоснован с разпоредбата
на чл. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005
г. Искът е предявен срещу Република България, Н.С.и Районен съд Сливница.
Пълномощникът
на ищеца Д.Б. в първоначалната искова молба с вх. № 125450 от 02.10.2018 г.,
поправена с искова молба (л. 40-43), приложение към молба с вх. № 139346 от
26.10.2018 г. (л. 21-22) излага, че на 21.04.2014 г. при преминаване през
Митническия пункт Калотина ищецът не декларирал сума от 60 000 евро. За
деянието било образувано досъдебно производство и лицето било задържано.
Съдебен състав на ответника Районен съд гр. Сливница одобрил с определение № 77
от 22.04.2014 г. по НОХД № 246/2014 г. споразумение, с което на Д.Б. било
наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 години
изпитателен срок, а на основание чл. 251 ал. 2 от НК недекларираната сума,
предмет на престъплението, била отнета в полза на Р. България. Ищецът твърди,
че споразумението, включващо отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата, е било одобрено от състав на ответника Районен съд гр. Сливница в противоречие
на правото на Европейския съюз. Позовава се на чл. 9 § 1 от Регламент №
1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005 г., предоставящ
защита от насъразмерни и изключително тежки санкции в случай на пропуск да бъде
декларирано имущество. Позовава се и на тълкуване, дадено от Съда на
Европейския съюз по преюдициално производство по дело С 707/2017 г., и молба с
вх. № 139346 от 26.10.2018 г., писмена молба с вх. № 154170 от 23.11.2018 г.а
дължимостта на обезщетение от държавата,
независимо от вида на органа, който е причинил вредата и без да има значение
дали е причинена от действие или бездействие. Позовал се е на практика на Съда
на ЕС.
На
основание изложените обстоятелства, в исковата молба и уточнението с молба вх.
№ 361351 от 09.11.2022 г. (л. 122) се прави искане до съда да осъди ответниците
Р. България, Народно събрание и Районен съд Сливница солидарно да заплатят на
ищеца Д.Б. сумата от 117 349,80 лева причинени имуществени вреди в
резултат на нарушаване на правото на ЕС от РС Сливница и Н.С.на Р. България.
Ответникът
Р. България чрез министъра на финансите прави възражения за недопустимост на
иска в частта му, предявен срещу този ответник. По същество прави възражение за
неоснователност на иска поради липса на нарушение на правото на ЕС поради липса
на противоречие на националното право на Р. България, а при евентуалност за
липса на съществено нарушение. Прави възражения и за недоказаност на твърдените
вреди липса на причинно-следствена връзка и липса на солидарна отговорност.
Ответникът
Народно събрание прави възражение за недопустимост на иска срещу този орган,
поради липса на процесуална легитимация. По същество излага становище за
неоснователност на иска, поради липса на противоречие на действащото
законодателство, обосновало отнемане на паричната сума, предмет на
престъплението. Оспорва и причинната връзка между твърдяното от ищеца
бездействие на нормотворческия орган и настъпилите вреди.
Ответникът
Районен съд гр. Сливница прави възражение за недопустимост на иска спрямо този
ответник, поради липса на обратна сила на ЗИДЗОДОВ ДВ бр. 94/2019 г. По
същество прави възражение за точно прилагане на националното законодателство от
правораздаващия орган, липса на противоречие с правото на ЕС и постановяването
на съдебния акт за одобряване на споразумението по наказателното дело преди
цитираните решения на Съда на ЕС.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съобрази следното:
По
делото няма спор относно фактите. Установява се от изпратените от Районна
прокуратура Сливница материали по пр.пр. № 503/2014 г., че на 21.04.2014 г.
ищецът е влязъл в Р. България през ГКПП Калотина, като не е декларирал писмено
пред митническите органи пренасяната от него валута в размер на 60 000
евро. За деянието било образувано незабавно производство № 34/2014 г. по описа
на Митница Столична и ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
251 ал. 1 от НК. С доклада е прието за безспорно установено и се потвърждава от
представения протокол № 77 от 22.04.2014 г. от съдебно заседание по гр. дело №
246/2014 г. на РС Сливница (л. 133-141), че със споразумение по реда на глава XXIX от НПК, одобрено с определение от
22.04.2014 г. по НОХД № 246/2014 г. на същия съд ищецът Д.Б. се признал за
виновен в извършване на престъпление по
чл. 251 ал. 1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от
3 години. С одобреното от съда споразумение, иззетата с протокол за оглед сума
от 60 000 се отнема в полза на държавата на основание чл. 251 ал. 2 (отм.)
от НК.
Спорните
въпроси са дали отнетата в полза на
държавата парична сума от 60 000 евро е противоправно причинена вреда и
ако се приеме за противоправно причинена вреда, носят ли ответниците
отговорност за нейното причиняване.
Към
датата на налагане на санкцията, която е основанието на ищеца да претендира
обезщетение, е бил в сила Регламент № 1889/2005 г. от 26.10.2005 г. на
Европейския парламент и Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността. Целта на регламента, съгласно преамбюла, е
предотвратяване проникването във финансовата система на ЕС на печалби от
незаконни дейности и тяхното инвестиране след изпирането им. В съответствие с
тези цели, в чл. 3 § 1 от цитирания Регламент се предвижда задължение на всяко
лице, което влиза или излиза от ЕС и нови пари в брой на стойност повече от
10 000 евро, да декларира тази сума пред държавата членка, през която
влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия Регламент. В чл. 4 от
Регламента се предвижда предоставянето в съответствие с националното
законодателство на държавата членка на контролни правомощия на съответните
компетентни органи, включително и задържане на недекларираните парични суми
след издаване на съответно административно решение в съответствие с условията в
националното законодателство. Задържането е предназначено да позволи на компетентните
органи извършване на проверка във връзка с произхода и предназначението на
паричните средства. В чл. 9 § 1 от Регламента е предвидено задължение на всяка
държава членка да въведе санкции при неспазване на задължението за деклариране,
които санкции да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Действащите
разпоредби на чл. 251 ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, в редакцията им към
датата на деянието и налагането на санкцията, са приети и обнародвани в
Държавен вестник бр. 50 от 01.06.1995 г. Отнемането в полза на държавата на
парична сума, която е предмет на престъпление по чл. 251 ал. 1 от НК, е
предвидено в ал. 2 на същия член (отм. ДВ бр. 83 от 22.10.2019 г.), в сила към
датата на извършване на деянието и датата на одобряване на споразумението. Санкцията
се е предвиждало да се налага кумулативно с едно от наказанията, предвидени в
ал. 1 на същия член (редакция ДВ бр. 50 от 01.06.1995 г., в сила през 2014 г.):
лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението.
Така
предвидената санкция отнемане в полза на държавата на сумата, която не е
декларирана при преминаване през границата, е в очевидно несъответствие с
изискването на чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005 г. за съразмерност на
наложените санкции. Деянието, за което се въвеждат санкциите по чл. 9 от
Регламента, е формално деяние и се изразява само в недеклариране на паричната
сума. Недекларирането не обуславя извод за незаконен произход на паричната сума
и поради това чл. 4 от Регламента предвижда предоставяне на контролни правомощия на
съответните национални органи за извършване на проверка на нейния произход. Санкциите,
които следва да бъдат наложени по § 9 от Регламента, са предназначени да
възпират лицата от извършване на нарушение на задължението за деклариране, а не
безусловно отнемане на недекларираната сума, независимо от нейния произход.
В
съответствие с горните изводи, с влизане в сила на Договора за присъединяване
на Р. България и Румъния към ЕС (в сила 01.01.2007 г.) и съгласно чл. 2 от Акта
относно условията за присъединяване, издаден на основание чл. 2 от Договора, се
е породило задължение на Р. България да приведе вътрешната си правна уредба в
съответствие с изискванията на правото на ЕС, част от което е Регламент №
1889/2005 г. Тъй като разпоредбата на чл. 9 § 1 от Регламента визира
„въвеждане“ на санкции, с нея възниква задължение на държавата членка да приеме
съответния нормативен акт, с който да се предвидят ефективни, съразмерни и
възпиращи санкции. В Р. България санкцията за недеклариране на пренесена през
границата парична сума е предвидена в Наказателния кодекс и компетентният
орган, който е задължен да я приведе в съответствие с чл. 9 § 1 от Регламента,
е Народното събрание. Поради това съдът намира, че настъпилата при прилагане на
санкциите имуществена вреда на ищеца е вследствие неправомерно бездействие на
ответника Народно събрание. Този държавен орган е задължен да обезщети ищеца за
причинените му имуществени вреди.
Изложените
съображения дават основание на съда да приеме, че искът с правно основание чл. 4 § 3 от
ДЕС, чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005 г. в частта му, в която е предявен
срещу ответника Народно събрание, е основателен.
Искът
е неоснователен в частта му, в която е предявен срещу държавата чрез Министъра
на финансите. Разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от ГПК предвижда участие на
държавата като страна в гражданското производство, представлявана от министъра
на финансите. Но с оглед обосноваването на иска с неправомерни действия и бездействия
на отделни държавни органи, материалноправно легитимирани да носят отговорност
за вреди са съответните държавни органи, от чиито актове или бездействия са
настъпили вредите. Държавата като правен субект не е материалноправно
легитимирана да отговаря за причинените вреди от действия или бездействия на
отделни държавни органи, поради което искът следва да се отхвърли в частта му
срещу държавата, представлявана от министъра на финансите.
Искът
е неоснователен в частта, в която е предявен срещу Районен съд Сливница.
Районният
съд е постановил определение за одобряване на споразумение по реда на глава XXIX
от НПК. Споразумението е
било подписано доброволно от ищеца в качеството му на подсъдим, който е
декларирал по реда на чл. 382 ал. 4 от НПК, че разбира последиците от
споразумението и е съгласен с тях. С горните си действия ищецът доброволно се е
отказал от разглеждане на делото по общия ред, по който ред е могъл да оспори
обвинението пред съда, или тежестта на наложените наказания пред въззивния съд
чрез обжалване и пред касационния съд по реда на възобновяването. Ищецът е
разполагал и с възможността да сезира касационната инстанция с искане за отмяна
на определението за одобряване на споразумение по реда на възобновяването по
глава XXXIII от НПК, на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал.
1 т. 1 от НПК, което също не е направил.
Видът
и размерът на наказанията, наложени за извършено престъпление, са предмет на
суверенна преценка от наказателния съд, който разглежда делото, в съответствие
с чл. 54 от Наказателния кодекс. Правилността на влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд не подлежи на преценка от гражданския съд, включително и за
съразмерността на наложеното наказание по действащия Наказателен кодекс и
съответствието му с нормативен акт или правен принцип, който е част от правото
на ЕС.
Според
настоящия съд, в случая не е съществувала и процесуална възможност за съда да
приложи пряко разпоредбата на чл. 9 § 1 от Регламент № 1889/2005 г. Тя задължава
държавния орган на държавата членка, който има нормотвотческа власт, да приеме
съответния нормативен акт. Въпреки че е в регламент на ЕС, тя не подлежи на
пряко приложение от правораздавателен орган и не създава възможност на наказателния
съд да извършва преценка на съразмерността на предвидена в закона санкция.
Такава възможност изрично е изключена и от императивната разпоредба на чл. 53
ал. 1 б. „б“ от НК, която задължава наказателния съд да приложи санкцията
отнемане в полза на държавата на вещи, които принадлежат на виновното лице в
случаите, предвидени в особената част на НК. Поради това, искът срещу този
ответник следва да се отхвърли.
В
полза на ищеца Д.Б. разноски не следва да се присъждат, поради липса на
претенция за такива (искова молба л. 6, дело л. 42). Ищецът следва да заплати
на ответника Р. България чрез министъра на финансите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. В полза на ответника Районен съд гр.
Сливница разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
Н.С.на Р. България съдебен адрес:*** пл. „*********да заплати на Д.Б.,
гражданин на Кралство Нидерландия, адрес: ул. *********град Шиедам, Кралство
Нидерландия, съдебен адрес:*** сумата от
117 349,80 лева (сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет
лева и осемдесет стотинки) обезщетение за имуществени вреди, настъпили при
отнемане в полза на държавата на сумата от 60 000 евро вследствие
неизпълнение на задължението на Н.С.за привеждане на санкцията на чл. 251 ал. 2
(отм.) от НК в съответствие с изискването за съразмерност по чл. 9 § 1 от
Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва
от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта му, в която е предявен срещу Р.
България чрез министъра на финансите и Районен съд Сливница.
Осъжда Д.Б. да заплати на ответника
Р. България чрез министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: