Присъда по дело №2522/2014 на Софийски градски съд

МОТИВИ

по НОХД № 2522/2014г. по описа на СГС, НО, 27 състав

        Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г.Б.М. за това, че: На 04.03.2013г., около 19:45ч. в гр. С., при управляване на моторно превозно средство - тролейбус марка „Икарус" с инв. № 2703,  по ул. „*********" с посока на движение от бул. „******* " към бул. „*******" в района непосредствено след кръстовището с ул. „*******", нарушил правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и не е направил всичко, зависещо от него, за да намали скоростта и да спре, когато възникнала внезапна опасност за движението, а именно - наличието на пресичащ от дясно на ляво пешеходец по пешеходната пътека и настъпване на удар между управлявания тролейбус и пешеходеца, поради което настъпило прегазване и по непредпазливост причинил смъртта на Я. Д. Т. ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека-пр.по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б."б", пр. 1, вр. ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

    По делото като частни обвинители /ЧО/ са конституирА. Д.Я.Д. и И.Я.Д., наследници на пострадалия, представлявани от повереника-адв. С..

     В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа внесеното обвинение, като счита ,че то е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.  Добавя,че както свидетелските показания, така и многобройните експертизи, опровергават защитната версия на подс. М.. Пледира М. трябва да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като с оглед разпоредбата на чл. 36 от НК и предвид личността на подсъдимия заявява, че  същият следва да бъде наказан с „Лишаване от свобода” от 3 години, което е минимумът, предвиден за това престъпление в материалния закон, което наказание да бъде отложено за 5-годишен изпитателен срок. Счита, че следва да бъде отнето и правото му да управлява МПС за съответния срок.

Повереникът на частните обвинители- адв. С. поддържа наред с прокурора внесеното обвинение срещу подс. М..  Счита, че установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Смята за оборени твърденията на подс. лице, че мястото било неосветено, доколкото както гласните така и писмените доказателства сочат  обратното. Намира за несъстоятелна версията пострадалия да се е хвърлил под задният мост на тролейбуса. Изтъква в тази връзка показанията на свид. М., огледният протокол и други, видно от които първото съприкосновение на пострадалия и тролейбуса било  в предната част на тролейбуса, за което са налице и констатираните и описани в огледният протокол драскотини и побитости в тази част на тролейбуса. При това последните са имено в следствие на ПТП, а не от преди, като в тази част защитната версия на подс. М. също се опровергава от постъпила справка от Столичен Е..  Според повереника, подс. М. е  имал възможността и задължението да забележи пострадалия в един ранен момент и да реагира, при това не би настъпил летален изход за  Т.. Повереникът смята, че показанията на свидетелите са непротиворечи и еднопосочни. В тази връзка моли да не бъдат кредитирани единствено показанията на свид. Ц..За личността на пострадалия изтъква, че това е бил  един изключително интелигентен  човек, с постижения в българската проза и поезия  и световно известен преводач от различни езици. Не отрича, че пострадалия бил алкохолно повлиян, което е довело до промяна в реакциите му , но това не освобождава от отговорност водача на тролейбуса, тъй като е имало опасност за движението и той не е реагирал. Оценявайки личността на дееца, неговото чисто съдебно минало и това, че няма нарушения на Закона за движение по пътищата, от друга страна съпоставяйки тежкия резултат, неговата професия, липсата на всякакви възприятия за случилото се, адв. С. пледира за наказание  лишаване от свобода в размер на 3 години, без приложението на чл.66,ал.1 от НК.

ЧО Д.Д., моли за  справедлива присъда Смята, че подс. М. е можел да избегне ПТП.  По наказанието предоставя на съда.

ЧО И.Д., заявява ,че баща му е бил внимателен като пешеходец. Бил здрав, занимавал се с доста неща и неговата смърт много го е разстроила.  Моли  за ефективно наказание,  в по –висок размер.

     Защитата на подс. - адв.Х., моли за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че от всички събрани по делото доказателства, проверени и на съдебно следствие, не се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Напротив установява се, че тролеят, управляван от подсъдимия се е движел по ул. „Раковска”, спрял е на спирка „А. Невски”, където са слезли и са се качили пътници. Там е слязла и свидетелката А.Ц., както и пострадалият, който е пътувал в тролейбуса, в продължение на една спирка от „Сатиричен театър” до „А. Невски”.  Той се олюлявал и застанал до  втората врата, бил видимо пиян. При слизането си на А. Невски пострадалият се отклонил на ляво, на дясно, сблъскал се е с нея, а след това, както тя се изразява, буквално „гушнал кофата”, тъй като вероятно е искал да се установи някъде, бил е твърде нестабилен. Свидетелката Ц. *** към бул. „*******” и през това време тролеят вече е потеглил. Подсъдимият я е видял, че тя спира пред пешеходната пътека, с намерение да пресече, като той е спрял тролейбуса и е предоставил това нейно право. След това подсъдимият се е огледал внимателно във всички посоки и е потеглил. Предната част на тролея вече е била след пешеходната пътека, на място, където започва наклон и самия път предполага леко извиване на тролея в ляво, след кръстовището с „*******”. Тогава пострадалият изведнъж се е насочил към движещия се тролей, удряйки се в предната му странична част, при което тялото се е завъртяло и е попаднало в пространството между първите и средните колела. Когато средният мост е преминал през него се е чул вик и това е било установено от водача М. и от возещите се в тролея свидетелки И. и З., които усетили, че тролеят се надига, сякаш минава през неравност. Подсъдимият е спрял моментално, отворил е предната врата и минавайки назад е видял между средния и задния мост да лежи безжизнено тяло, преди задните гуми на тролея. Тази фактическа обстановка защитата моли да бъде приета.Смята я за доказана от показанията на сви. М., З., И., Б., Р., Ц.,  Б., В..  

Моли да не се кредитирани показанията на свид. М., тъй като са според адв. Х. тази свидетелка не е видяла конкретната обстановка,  няма достоверни възприятия или не ги предава, а се стреми да потвърди обвинителната теза.

   Според защитата, тялото е намерено   успоредно на бордюра с крака сочещи към бул. „*******”, т. е. при това прегазване, ако е ударен с предната част на тролейбуса, трябва да има завъртане на 180 градуса и по  никакъв начин не може да се обясни как тялото се е оказало в такова положение, тъй като вещите лица  сочат това за невъзможно. Според защитата липсата на дрехите на пострадалия прави невъзможно установяването   дали е имало инициален удар, нито в какво положение е било тялото, когато е настъпил такъв удар, какъв начин е попаднал пострадалият под тролейбуса, какви прегазвания има върху него от тролейбуса, дали с едно или повече колела, веднъж или два пъти.

          Според адв. Х. в  заключенията на ВЛ се говори за наложени счупвания, наложено прегазване, но само като обща констатация, самата аутопсия на е извършена както трябва.  И за редица други доказателства защитата смята, че не са иззети като веществени такива и не са били извършени допълнителни ПСД – драскотини по тролейбуса, петна кръв и др.  Моли да бъдат кредитирани обясненията на подс. М., който бил действал изцяло правомерно, а приближаването на пострадалия е станало рязко, внезапно, към страничната му част, при което се е завъртял и попаднал под тролея, като е бил и в почти  тежко алкохолно опиване и не е спазил правилата за движение и за подсъдимия деянието е случайно. С оглед на тези обстоятелства моли подс. М.  да бъде признат за не виновен  по повдигнатото му обвинение и оправдан. 

Подс. Г.Б.М.  не се признава за виновен.  Дава обяснения, в които не отрича,  че на инкриминираната дата и място и време е управлявал тролейбус по  тролейбусна линия № 9 с маршрут ж. к. „Б.” – пл. „Сточна гара”. Посочва ,че  на пешеходната пътека от дясно на него е застанал пешеходец, той  спрял тролейбуса точно преди пешеходната пътека, за да премине този пешеходец.  След като пешеходеца преминал подс. заявява, че преди да потегли се огледал напред, настрани –вляво и вдясно,уверил се че няма други пресичащи и потеглил. Когато предната част на тролейбуса пресичала пешеходната пътека,  усетил как средният мост отскочил, чул вик и спрял . Слязъл и в задната част на тролейбуса  видял безжизнено  човешко тяло. Върнал се отпред в кабината, отворил вратите и казал на пътниците, че има прегазен човек.Спомня си, че някой от пътуващите – жена му казала,че най-вероятно човекът се е хвърлил отстрани на тролея. Подс. М. съобщил за случилото се и на място пристигнали екипи на СМП, МВР и от Столичен електротранспорт.Подс. М. категорично заявява, че на местопроизшествието било тъмно и не е било осветено мястото.  Сочи,че одраскването по тролея е било отпреди инкриминираната дата. Усетил преминаване през средния мост като бабуна, а на първото колело не е усетил такова нещо. Със свидетелката А.Ц. се запознали случайно. Качвайки се един ден в тролейбуса, тя си закупила билет и го попитала какво се е случило с колегата му, който имал инцидент на „Св. А. Невски” с прегазен човек. Тя казала, че знае произшествието, защото е била пешеходката, която подсъдимия пропуснал. Добавя ,че иа дългогодишен опит като водач- 17 г.и няма нарушения.

В лична защита заявява, че съжалява за загиналия Я. Д. Т,, но  не се чувства виновен. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

           От фактическа страна:

          Подсъдимия Г.Б.М.  е българин, български гражданин, с постоянен адрес ***,  със средно образование, неосъждан, неженен, тролейбусен шофьор към Столичен електротранспорт, ЕГН**********.

Към 04.03.2013г. се водел на отчет като правоспособен водач на МПС и имал издадено свидетелство за управление на МПС № ********* категория „Ттб", валидно до 2023г.

На 04.03.2013г., гр.С., около 19:45часа, пътното платно на кръстовището на ул. „*********" и ул. „*******" е било с асфалтова настилка, гладка без дупки и неравности, без посипаности, наклон спускане след линията на ориентира - пресечната точка на десния край на „*********" по посока - по ул. „*********" от бул. „******* " към бул. „*******" и десния край на „*******", гледано с лице към ул. „*********". Ул. "*******" преди ориентира е била с широчина 8 метра за движение в посока ул. „*********". Ул. „*********" била предназначена за движение в двете посоки. По посока от бул. „*******" към бул. „*******" имало две ленти, отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка "Единична непрекъсната линия" - Ml. (На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат - чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП) и една лента за движение в обратна посока, отделена с надлъжна пътна маркировка "Единична непрекъсната линия" - Ml, с широчина 1,20 м. Дясната лента по посока от бул. „******* " към бул. „*******" е била широка 3,90 м, а средната 1,40 м. Тротоарът от северната страна на „*******" бил с широчина 5м., който след кръстовището с ул.„*********" ставал широк 2,80 метра. Тротоарът от дясната страна на ул. „*********" бил широк 3,70м., а тротоарът от лявата страна - широк 3,90м. Непосредствено след кръстовището с ул. „ *******" на ул. „*********" имало напречна пътна маркировка "Пешеходна пътека" - М8 (чл. 64 ППЗДвП) с бял цвят върху червен фон. Същата била обозначена с пътен знак със специално разписание Д-17 (чл. 54 ППЗДвП). Започва на 2м. след ориентира и била с широчина 4м. На ул. „Г. С.Р." непосредствено преди кръстовището с ул. „*******" бил разположен стълб с височина 10.00 м, на който са монтирани 4 броя осветителни тела 150W. На ул. „*******" в непосредствена близост до пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Г. С. Раковски" имало уличен стълб с височина 10,00 м с осветително тяло 150 W, като за допълнително осветяване бил монтиран и прожектор насочен към пешеходната пътека. Съществуващото осветление по ул. „Г. *** срещу Националната опера било изпълнено от 4 броя стълбове с височина 9,5 м и осветителни тела 150 W. Разстоянието между стълбовете било около 30 м. На ул. „Г. *** до бул. „Кн. *******" от страната на Националната опера два от уличните стълбове разположени от двете страни на кръстовището с ул. „Врабча" не работили към гореупоменатата дата, поради прекъснат захранващ кабел. Тарифата за включване на уличното осветление  била в 18:38 ч.

Времето било сухо, тъмната част от денонощието, движението не било натоварено. Пешеходната пътека била осветена от уличното осветление. Горепосочените тротоари също били осветени от уличното осветление и светлината и идваща от близките магазини.

На посочената дата и час (04.03.2013 г. около 19:45часа) тролейбус марка „Икарус" 280.92 с инв. № 2703, собственост на „С.Електротранспорт" ЕАД управляван от подс. Г.Б.М. се движил по линия № 9, - ул. „Г. С. Раковски'", с посока бул. „*******” - бул. „*******". Тролейбусът е с дата на производство 1987 год. Минал на технически преглед на 28.02.2013 год. От 1987 год. до 04.03.2013 год. бил изминал общ пробег 1 182 000 км.  През май 2010 год. му е бил извършен основен ремонт. От тогава до датата на произшествието има изминат пробег 116300 километра.

В тролейбуса пътували пътници, сред които свидетелите Ю.Н.И. и В.К.З.. На спирка „А. Невски" водачът спрял тролейбуса за слизане и качване на пътници, след което потеглил. При кръстовището на ул. „*********" с ул. „*******" отново спрял тролейбуса пред пешеходната пътека и изчакал преминаването на пешеходец по пешеходната пътека. Отново потеглил като се движил ускорително. Междувременно пешеходецът Я. Д. Т. (облечен в кафяво кожено яке, зелени джинси, светлокафяви обувки, тъмни чорапи „Дизел", сив и винен пуловер, дънкова риза, шал, шапка) се движил по ул. «*******», пресякъл перпендикулярно десния тротоар на ул. «Раковски», като преминал пред свидетеля М.. Концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Я. Т. е била 2.10%. Пострадалия Т. живеел   на гърба на ул. „*******” в сградата на печатница „Рал –колобър”  от 1 година и познавал добре района.

В момент в който предната част на тролейбуса била на пешеходната пътека, по пешеходната пътека, отдясно наляво за посоката на движение на тролейбуса, предприел пресичане пешеходеца Я. Т.. Последвал удар между пешеходеца и предна дясна част на тролейбуса. От удара пешеходецът паднал на пътното платно, притиснат от долната част на пода на каросерията на тролейбуса, и последователно бил прегазен от предното дясно колело на тролейбуса и дясното колело на средния мост на тролейбуса. Водачът на тролейбуса не възприел това блъскане, а продължил движението на МПС и в момент, когато средният мост преминавал реагирал за спиране при виковете на някои от пътниците в тролейбуса.

От ПТП Я. Т. починал на място. След ПТП тялото му било транспортирано до КСМД при УМБАЛ Александровска гр.С.. Там при огледа и аутопсията на трупа на Я. Т. и съгласно СМЕ на труп  се установили: Черепно- мозъчна травма със счупване на черепната основа и кръвоизлив; гръдна травма с двустранно многофрагменто счупване на ребра и счупване на гръдната кост; разкъсване на белите дробове и сърцето; гръбначномозъчна травма със счупване на девети гръден прешлен и прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък; коремна травма с разкъсване на черния дроб. слезката, бъбреците и пикочния мехур: кръвонасядане и размачкване на панкреаса; кръвонасядане на червата и разкъсване на чреводържателя; многофрагментно счупване на тазовия пръстен: счупване на лявата мишнична кост на костите в областта на дясната става; счупване на костите на дясната подбедрица и дясното бедро; счупване на двете ключици и двете лопатки; травматичен джоб на меките тъкани на гърба и в дясно; пролабс на гръдни и коремни органи с разкъсна рана в областта на ляната мишница; разкъсно-контузни рани. разкъсни рани. охлузвания и кръвоиасядания на главата, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, наличие на 2.10%о алкохол в кръвта.

Причината за смъртта на Я. Д. Т. е съчетаната черепно- мозъчна, гръбначно - мозъчна, гръдна и коремна травми с несъвместимо с живота нараняване на вътрешните органи.

Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаря да са получени в условията на ПТП.

Установеното количество етилов алкохол отговаря на средна към тежка степен на алкохолно повлияване, при която има сигурно алкохолно повлияване с подчертана емоционална лабилност от еуфория до потиснатост, самосъжаление и плач, рязко понижена самокритичност, неадекватно поведение понякога с немотивирана агресивност, нарушени координация на движенията и на походката, нарушен говор, забавено мислене и забавени реакции, гадене и повръщане.

Не се установило наличие на метанол, ацетон, алкалоиди, барбитурати, бензодиазепини, салицилати, фенолиазинови и имипраминови лекарствени средства.

                Заключението на АТЕ  сочи, че  непосредствено преди произшествието тролейбусът е бил технически изправен, както и че  при извършени му технически прегелд и оглед от ВЛ на 07.03.2013г.  се установява драскотина  и забърсване на предна броня в дясно и по предна дясна част ,с наличие на кръв по вътрешна част на дясна гума на двигателният мост и гумената престилка след нея .

          Комплексна медикоавтотехническа експертиза, допълнителната комплексна медикоавтотехническа експертиза, петорната  комплексна медикоавтотехническа експертиза  и допълнителната петорна комплексна медикоавтотехническа експертиза сочат, че тролейбусът е  потеглил 1,875 сек. преди пешеходеца да стъпи на пешеходната пътека. На около 2 метра след потеглянето на тролейбуса, в момент в който предната част на тролейбуса била на пешеходната пътека, по пешеходната пътека, отдясно наляво за посоката на движение на тролейбуса, предприел пресичане пешеходеца Я. Т.. Тролейбусът потеглил 1,875 сек. преди пешеходеца да стъпи на пешеходната пътека. Последвал удар между пешеходеца и предна дясна част на тролейбуса. Мястото на удара по протежение на пътното платно е на пешеходната пътека, на около 5-5,50 метра след ориентира /пресечната точка на десния край ул. „*********" по посока на огледа бул. „*******" - бул. „*******" и десния край на ул. „*******" гледано към ул. „*********"/. По широчина на пътното платно мястото на удара е на около 1 метър в ляво от десния край на платното за посоката на движение на тролейбуса. Към момента на удара с пешеходеца скоростта на движение на тролейбуса била около 11 км/ч. В момента в който пешеходецът стъпил на пешеходната пътека, скоростта на движение на тролейбуса била около 7 км/ч., като се е намирал на 2,5-3 метра преди мястото на удара. В момента, когато пешеходецът се бил намирал около средата на десния тротоар тролейбуса е бил спрял, скоростта му е била 0 км/ч и опасната му зона е била съответно 0 метра. Опасната зона за спиране на тролейбуса при 7 км/ч била 3,5-4 метра и водачът на тролейбуса не би могъл да предотврати удара с пешеходеца, от момента в който пешеходецът е стъпил на пешеходната пътека, блъскането на пешеходеца не би могло да се избегне,  но  прегазването със средните колела на тролейбуса не би настъпило. Тъй като в конкретния случай при определената скорост на движение на тролейбуса и при своевременна реакция на водача на тролейбуса, пешеходеца би паднал на терена на около 1 метър напред. При това тролейбуса също би спрял на около 1 метър след удара. Тъй като предното колело се намирало на 2,46 м. след предната част на превозното средство, пострадалият не би бил прегазен изобщо, вкл. и от предното колело. Според заключението на вещите лица при удар на пешеходеца от превозното средство и падане на терена, липса на прегазване и ниска скорост на движение на тролея -7 км/ч, вероятността за настъпване на смъртен изход е малка. ВЛ по петорната КМАТЕ  заключават, че пътно-транспортното произшествие е свързано с два отделни етапа, като при първия е налице блъскане от тролейбуса с последващо падане, а във втория - прегазване на тялото на пострадалия. При блъскането на пешеходеца е последвало падане, с удар на главата му в терена. При блъскането и падането на пострадалия той не е получил увреждания, които пряко или косвено да застрашават живота му.

       Черепно-мозъчната травма при пострадалия се изразява в счупване на черепната основа, минаващо през двете пирамиди и турското седло и травматичен субарахноидален кръвоизлив. Това счупване на черепната основа се получава при двустранен натиск на главата между твърди тъпи предмети и в конкретния случай е реализирано в последващия етап, след падането, от притискането на главата между терена и шасито на тролейбуса. Налице е пряка причинно- следствена връзка между получените  травми и настъпилия смъртен изход.

     Заключението на допълнителната петорна КМАТЕ сочи , че водачът  е могъл да възприеме пешеходеца в  момент , който той е бил на тротоара, изправен в цял ръст-л.164 ДП, в момента на стъпване на платното за движение  пешеходецът е могъл да бъде възприет от водача, дори и при условие ,че е бил силно приведен –л.164 ДП.

       Заключението на допълнителната петорна КМАТЕ сочи,че  ако водачът е възприел пешеходеца,намиращ се на тротоара на около 0,5-1м преди края на платното за движение и насочил се към пешеходната пътека, ударът в този момент бил предотвратим от техническа гледна точка-л.166 ДП.

       По доказателствата:

      Възприетата за безспорна фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: частично обясненията на подсъдимия в с.з,  показанията на свидетелите  Д.Д. и И.Д. от с.з, на  Д.С. М. частично от с. з и изцяло показанията му  прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.,т.1 от НПК, показанията на свид. Ю.Н.И. от с.з и тези и прочетени по реда на чл.281, ал.4 ,вр.ал.1, т.1 от НПК, показанията на свид.В.К.З. от с.з и тези прочетени по реда на  чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.1 от НПК, показанията на свид.  А. Н.М. от с.з и тези от ДП прочетени по реда на чл.  281, ал.4, вр. ал.1 т.2, предл.2, НПК,  показанията на  свид. Р.  в с.з ,показанията на свид. Р.  от с.з , изготвените по делото експертни заключения на автотехническата експертиза на л. 44- 47 от ДП, съдебномедицинска експертиза на труп № 190/2013 г. на л. 49 до л. 53 от ДП, комплексна медикоавтотехническа експертиза, находяща се на л. 59 – л. 65 от ДП,  допълнителната КМАТЕ на л. 96 – л. 101 от досъдебното производство. петорна КМАТЕ на л. 105 – л. 107 от ДП,  допълнителната петорна КМАТЕ на л. 161 – л. 166 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум към него, справка за съдимост от ДП, справки от ОПП-СДВР и МВР - Д „НС 112”, констативен протокол на ”ПП”-СДВР,  справка от Столична община л.125 ведно със скица –л.126 от дп, печатен препис от протокол за оглед на местопроизшествие л.127 и сл от ДП ,ведно с цветен фотоалбум, трудово досие за Г.Б.М.  от нохд, справка от „С.е.” ЕАД, Тролейбусно депо „Надежда”-нохд, справка съдимост от нохд и др.

          Времето и мястото  на произшествието се установяват от гласните доказателствени средства –показанията на свидетелите-пътници в тролея, на М. и М. ,на свид. Служители в Столичен електротранспорт , обясненията на подсъдимия,  данните от  констативният протокол и др. По тези факти няма спор.

            Приетата фактология за движението на тролейбуса и за механизма на ПТП се установява   от  показанията на свидетелите М., М., З. и  И., от  заключението на АТЕ, СМЕ, КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, петорна КМАТЕ, допълнителна петорна КМАТЕ, протокола за оглед ,скица и фотоалбум.

             Съдът не даде вяра на показанията на свид. Ц. и ги изключи от  доказателствата по делото  при следните съображения: Нито един от установените на местопроизшествието свидетели – И., З. или М., нито самият подсъдим не сочат, че Ц. е била пътник в автобуса, че тя е била след това и пешеходеца на който е дал път подс. М., нито че пострадалия Я. Т. е  бил пътник в тролея. Каквито показания дава Ц.-че той се е качил в тролейбуса преди ПТП, бил видимо пиян и слязъл заедно с нея на тази спирка.  

       Ако това отговаряше на истината, някой от другите свидетели  щеше да забележи,  че прегазеният е току- що слезлият пътник от тролея, няма такива данни по делото. Нито свид. М. съобщава за подобни обстоятелства, нито свид.  З. и И. –пътници в тролея.  Свид. Ц.  съобщава, че  не знаела какво да направи,  но отишла на срещата със своя приятелка , не позвънила на тел.112, нито другаде.Около 1 година след това, случайно  при качване в тролей № 9 си купува билет и решава да запита водача, какво се е случило с водача, който сгазил човек до „Ал. Невски”. И се оказало че пита именно този водач.  При условие, че е била заинтересувана какво се е случило и е била очевидец  е била задължена да се свърже с най-близкото поделение на МВР  и да даде показания. Тя не е сторила това. Бъди съмнение начина по който се е сетила за станалото 1 година след това  по думите и – л. 102 нохд, „нещо от вътре” я накарало точно в  този ден, час  и точно този водач да попита, начина по който свидетелка описва пострадалия е опосреден от публикации в интернет,  обстоятелствата,  че той е „гушнал кофата”  в  опит да обуслови невъзможността му за координирани движения  и съобщеното от нея, че нямало наоколо други хора, не  се подкрепят от нито едни гласни доказателства по делото -  нито свид.  М. съобщава подобни факти/ в с.з и в ДП/,нито свид. М.. С оглед изложеното възниква сериозно съмнение в достоверността  на показанията й,  в това, че тя е била пресичащият пешеходец, т.е че е свидетел на случилото се, още по-малко, че съдът следва да й се довери.

     Показанията на свид. М. от съдебно заседание съдът прецени внимателно и прие, че следва да ги кредитира в частта в която твърди, че е имало осветление и че било осветено както платното така и тротоара л. 88 от нохд, в останалата част  не ги кредитира,  тъй като съществено противоречат на показанията му дадени пред РП на ДП на 05.03.2013г. в 12.32часа,  т.е по-малко от 24 часа след деянието, когато спомените му са били съвсем пресни.

         Всъщност при прочитането на показанията му от ДП по реда на чл.281 , ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК   свидетелят М. не отрече достоверността им, напротив заяви, че те  изцяло се покриват с тези му от  с.з, нещо с което съдът не се съгласява. От показанията на свид. М. от ДП л.22, до началото на л.23 от ДП се установява ,че пострадалия Т. е минал с нормална крачка покрай М., насочил се към пешеходната пътека  и   направил една крачка като стъпил на нея, в този момент  -след стъпването му на пешеходната пътека тролея управляван от подс.М. го блъснал с предна дясна част. От удара мъжът паднал на дясна странична част на тялото си  на разстояние  не повече от 1-1,5 метра  напред. Тролея продължил да се движи напред и прегазил падналия пешеходец с предно дясно колело по цялата дължина на тялото,след което го завлачил. Свидетелят е очевидец и пряко е наблюдавал случилото. Съдът намери, че тези показания са детайлни и кореспондиращи с другите доказателства по делото и им даде вяра.

        Във фазата на съдебното следствие този свид.  твърди, че  пострадалият  се е блъснал в тролея, а не че тролея го е блъснал, че пострадалия някак си бил отнесен  и т.н.  - л.86 и сл. от нохд. При наличието на противоречиви твърдения от едно лице в рамките на различните фази на наказателното производство, основните критерии, по който може да бъде извършена преценката, затова кои от твърденията на лицето следва да бъдат кредитирани, се явяват от една страна свързаността на твърденията с другите доказателства по делото, а от друга изложените от лицето причини, по които се е стигнало до излагането на такива противоречиви фактически твърдения. Според свидетелят показанията на двете фази са еднакви. Това негово мнение не освобождава съдът от задължението да извърши адекватната преценка кои от показанията да кредитира и по какви съображения.

          Така съдът прие, че показанията от ДП на М. кореспондират с показанията на свид. М. от с.з, и ДП, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Тази свидетелка е другият очевидец на ПТП,която както  и М. не е пътувала с въпросният тролей, а е наблюдавала ПТП от улицата.  Свид. М. излага същите факти относно стъпването на пешеходеца на пешеходната пътека тип „зебра” и удрянето му от тролея с предна дясна част в областта на фаровете му-л.96,98 от нохд   и л.27 от ДП.  Съдът постави в основата на доказателствени си изводи  и прочетените показания от ДП пред РП от 05.04.2013г., като отчете, че при първоначалното снемане на показанията свидетелят е бил много по-близко до детайлите от случилото се. При това в с.з тя не отрече прочетените показания от протокол за разпит от ДП.

По отношение възражението на защитата за нейните показания – че М. не е видяла конкретната обстановка и  няма достоверни възприятия или не ги предава, а се стреми да потвърди обвинителната теза съдът намери за абсолютно голословно.  Видно от  констативен протокол –л. 71 от ДП  и справка от НС”112” –л.69 от ДП именно М. е съобщила първа за настъпилото ПТП и няма никакви данни тя да е заинтересована от изхода на делото.

                Следва да бъдат кредитирани частично  показанията на свид. И. от с.з  в които не отрича, че била пътник в тролея, седяла на последната седалка, на пешеходната пътека пресякла жена след като водача спрял за целта и че мястото било   силно осветено. Заявява,че не е възприела дали водача при потегляне се е огледал. Относно възприетото след това от И. се наложи да бъдат прочетени частично показанията и от ДП поради противоречия на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1  от НПК. Които свид. И. уверено заяви, че поддържа. Още повече, че в началото на показанията си тя заяви/л.90 нохд/ че това което си спомня е записано на ДП, а от тогава е минало много време. Поради това съдът отдаде противоречията и на изминалото време, при това те се отнасят до детайли / друсването на тролея  в странична дясна част усетено вътре и поведението на водача след това/, а не до пряко възприемане на случилото се. 

      Показанията на свид. З. също  пътник в тролея  от с. з, Съдът кредитира частично:относно обстоятелства къде е била в тролея, датата на деянието, времето, осветлението, които са непротиворечиви и се подкрепят от другите доказателства по делото.  Относно възприятията на свид. З.  за удар и звук,  тяло на пострадалия се наложи прочитане на показанията и от ДП на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.1 от НПК със съгласието на страните. От тези и показания се установява ,че непосредствено след потеглянето на тролея се чул удар в страничната му дясна част и се почувствало,  че тролея преминава през препятствие. В тази част показанията й кореспондират с тези на М. и М.  и изясняват механизма на ПТП  относно блъскането на пешеходеца с предна дясна част на тролея и последвалото му прегазване. 

            Показанията на свид. Р. съдът цени, като от тях се установява, че за пострадалия познавал добре района покрай ул.”*******”, тъй като там живеел от 1 година. Свид. Р. дава сведения и за личността му и навиците на пострадалия, съдът прие с доверие показанията  му.

         От показанията на свид. Р. съдът изведе данни за това, че е бил и е  в добри отношения с подсъдимия. Поради това подложи същите на внимателен анализ. При този анализ прие,  че не следва да се довери на показанията му в частта в която сочи , че наличната на фотоалбума –л.45 от ДП драскотина и побитости  в предната част на  тролея са  отпреди ПТП, за което са подали заявка до депото за отстраняване, това категорично се опровергава от изисканата справка от Столичен електротранспорт,  видно от която –л.335 от нохд  такива заявки не е имало. В опит да бъде игнорирано това писмено доказателство,  защитата твърди, че за дребни драскотини такива не се подавали,адв. Х. се позовава  на обясненията на подс. М. дадени след показанията на свид.Р. и след постъпване на справката/, но  свидетелят беше категоричен, че за всяка такава се подават заявки. Следователно посочената следа е оставена вследствие на ПТП и несъмнено сочи за удар  на тролея с предната му дясна част в пострадалия.  В останалата част съдът не кредитира показанията на Р.,който преразказва съобщената му версия за случилото се именно от подс. М..  

          Съдът кредитира и показанията на И.Д. и Д.Д. синове на пострадалия, които не са очевидци, но съобщават как са научили за ПТП и данни за личността на баща им.

         Обясненията на подсъдимия  имат двойствена природа - като доказателствено средство и като средство за защита. При преценка на тяхната достоверност, съдът отчете двояката им функция, произтичаща от статута им на основно доказателствено средство, но и на средство на защита, необвързано със задължение за изясняване на обективната истина, а предоставено на лицето, привлечено към наказателна отговорност за упражняване по неговото усмотрение. Следователно законодателят го е освободил от задължението да говори истината.

           Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи обясненията му на внимателна и критична преценка, в следствие, на която намери, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия в основната им  част, денят, часа,мястото на настъпването на ПТП, управляването на ТБ  по линия №9 с маршрут „кв.”Б.4 –Сточна гара „ обстоятелството ,че  е водач с дългогодишен стаж,  обстоятелството че е  спрял преди  точно преди пешеходната пътека, за да премине пешеходец, подскачането на средният мост и последващите му действия по слизането, обаждането за  да съобщи за инцидента, липсата на алкохол в кръвта му. В останалата част съдът намира, че обясненията му са израз на защитна версия. Обясненията му неосветеност на мястото са категорично опровергани,  както от писмените така и  годните  гласните доказателства, посочени по-горе. Лисват каквито и да било доказателства, че пострадалият „се е хвърлил отстрани на  тролея”, заявеното относно драскотината и нейната давност се опровергават  от постъпилата справка от местоработата му, а косвено и  от показанията на Р., сочещ, че за всяка подобна са подавали заявки.

 Относно запознаването му със свид. Ц. съдът също прие, че в тази част обясненията му са защитна версия, а показанията на сив. Ц. като недостоверни бяха изключени от доказателствената маса.

 Показанията на свид.  В., Б. и свид. Б., не носят съществена информация за предмета на делото.

            Съдът кредитира протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума като годно доказателствено средство.

           Съдът даде вяра на изготвените в хода на досъдебното производство,поддържани от ВЛ в с.з  и приобщени към доказателствения материал по делото експертни заключения, като прие, че те са дадени в съответствие със специалните знания и опит на експертите, безпристрастни са, обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите напълно или частично,а именно  АТЕ, СМЕ на труп, КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, Петорна КМАТЕ и допълнителна  петорна КМАТЕ.

           Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в предмета на доказване справки от ОПП-СДВР,„НС 112”, Столична община, „Столичен електротранспорт”  и др.

        

       От правна страна:

    След анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделено и възоснова на приетата за установена фактическа обстановка по делото съдът прецени от правна страна, че в случая подсъдимия  обективно и субективно е  реализирал състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б."б", пр. 1 вр. ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

    От обективна страна - на 04.03.2013г., около 19:45ч. в гр. С., при управляване на моторно превозно средство - тролейбус марка „Икарус" с инв. № 2703, по ул. „*********" с посока на движение от бул. „******* " към бул. „*******" в района непосредствено след кръстовището с ул. „*******",  подс. М. нарушил правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и не е направил всичко, зависещо от него, за да намали скоростта и да спре, когато възникнала внезапна опасност за движението, а именно - наличието на пресичащ от дясно на ляво пешеходец по пешеходната пътека и настъпване на удар между управлявания тролейбус и пешеходеца, поради което настъпило прегазване и по непредпазливост причинил смъртта на Я. Д. Т. ЕГН ********** и деянието е извършено на пешеходна пътека.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите задължение да "контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват". Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното изменение, както и всяко действие с органите на управление. Ако не се касае до нарушение, свързано с режима на скоростта, каквито данни по настоящото дело няма (скоростта е била в рамките на разрешената) хипотезите, които могат да бъдат обхванати от тази обща норма са много. В случая, от фактическа страна е установено, че подс. М.  не е видял изобщо пешеходеца Т. преди последния да стъпи на платното за движение - пешеходната пътека, не видял Т., когато е стъпил на пешеходната пътека и започнал пресичане, а дори и не го видял по време на удара въпреки обективна възможност за това. Причина за невъзприемане на пострадалия и прегазването му, е липсата на дължимо внимание и не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Тази норма задължава водача на МПС да следи внимателно пътната обстановка, така, че в случай на възникване на опасност за движението, своевременно да реагира като спре пред всяко предвидимо препятствие или намали скоростта и спре при възникнала опасност, каквато без съмнение представлява появилия се пешеходец пред управлявания от него тролейбус. Още повече, че се касае за пешеходна пътека, където вниманието на водачите винаги следва да е по-голямо.  

Настъпилото произшествие не се дължи на технически причини, т.е. не е вследствие на внезапно възникнала техническа неизправност. Тролейбусът по време на произшествието, а и след него е бил технически изправен. По експертен път, категорично е установено, че забавеното реагиране на възникналата опасност на пътя е непрофесионалното поведение на подс. М., който не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал. Така нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е пряко свързано и се явява последица от допускането на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Извършването на двете нарушения е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пешеходеца още на местопроизшествието.

Произшествието е резултат от забавянето на подсъдимия да предприеме съответните действия веднага, от момента, в който е било възможно да възприеме  възникналата опасност ( момента в който пешеходеца е бил на тротоара или когато е  стъпил на пешеходната пътека). Поради тази причина ударът е станал неизбежен и обвиняемият не може да се позовава на оневиняващото действие на опасната зона за спиране. Забавянето му (довело до неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) се дължи на липса на постоянен контрол върху управляваното ППС.

От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния случай в съзнанието на  подсъдимият не е имало представа за настъпването на общественоопасните последици - той нито ги е искал, нито ги е допускал, но обективно е бил длъжен и субективно е могъл да предвиди тяхното настъпване, което субективно отношение се обективира от извършеното от него.

По наказанието:

За престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б."б", пр. 1 вр. ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за което подсъдимият е признат за виновен, се предвижда наказание лишаване от свобода  за срок от  три  до десет години.

        При индивидуализацията на наказанието съдът отчете  следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други констатирани нарушения по Закона за движение по пътищата. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът приема, че деянието се отличава с висока  степен на обществена опасност.

  Като прецени подчертаният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства Съдът намери, че за постигане целите на закона и с оглед личната и генерална превенция е съответно на извършеното и справедливо от гледна точка на закона да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за  срок  от 3/три/  години.

          При липсата на формални пречки и на основание чл.66, ал.1 от НК  съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за максималният  срок от 5/ пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като прецени, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо неговото ефективно изтърпяване. Достатъчно въздействащи  върху съзнанието му фактори са постановената присъда, като акт на осъждане на противоправното му поведение  и висящата заплаха за привеждане в изпълнение на това  наказание.

  Наред с това на основание чл.343г от НК  Съдът лиши  подсъдимия Г.Б.М. от право да управлява МПС и ППС за срок от 4/ четири/ години считано от влизане в сила на присъдата.  За определянето на този размер, съдът съобрази  разпоредбата на   чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 от  НК,  указанията, съдържащи се в точка 6 на Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, както и с константната практика на ВС, съдържаща се Р № 306/1985 на III н. о. и в Р № 212/1987 г. на III н. о., че той не може да бъде по-нисък от размера на наказанието лишаване от свобода, щом като те се налагат заедно. Съдът отчете  обстоятелството, че  деянието се отличава с висока степен на обществена опасност и прие, че срока  на лишаването следва да е по –висок от размера на наказанието ЛОС. Съдът прие, че  така наложените наказания  в своята съвкупност отговорят на целите по чл.36 от НК.

  По разноските:

При този изход на делото съдът възложи в тежест на подсъдимия заплащането на направените по воденето му разноски, като подс. Г.Б.М. следва да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в съдебна фаза  в размер на 1490 лв. / хиляда четиристотин и деветдесет лева/, както и в полза на Държавата, направените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 1459 лв./  хиляда четиристотин и петдесет и девет лева/ и по 5 /пет/ лв. държавна такса за служебно издаване на всеки един  изпълнителен лист. 

   Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: