РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……….……….
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Любомир
Игнатов
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 7
023 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 23576 от 28.01.2019 г., постановено
по гр.д.№ 61 001/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Й.Т.С., ЕГН **********
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150,
ал.1 ЗЕ за сумата 398,25 лева – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, аб.№
*****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска –
04.09.2017 г. до окончателното плащане на вземането и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 42,64 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода от 15.09.2014 г. до 31.05.2017 г., както и изравнителна сметка за
периода: 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., отразени в обща фактура № **********,
като неоснователни.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Нелбо” ЕАД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и че е
постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно
и в противоречие с действителното фактическо и правно положение съставът на СРС
е приел, че ответникът Й.С. не е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, действаща за процесния период; че законът
дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия“, като в
тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, както
и че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие се осъществява при публично известни общи условия, които се
одобряват от ДКЕВР и имат силата на договор между топлопреносно предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на
последните. Твърди се и че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3
ЗЕ и спрямо него одобрените общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София са влезли в сила; че в раздел VІІ
от Общите условия „Заплащане на ТЕ“ – чл.32, ал.1 е определен редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ, в т.ч. и въззиваемият, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съобразно с изложеното се твърди, че ответникът е длъжен
да заплаща дължимите от него суми най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия, като са релевирани съображения и че с
изтичането на последния ден от месеца ответникът е в забава за дължимата сума и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е начислена законна лихва върху дължимите суми.
Сочи се и че с представените доказателстваищцовото дружество в условията на
пълно и гласно доказване е доказало основателността на исковата си претенция.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на СРС и
да уважи изцяло предявените срещу ответника искове. Претендира присъждането на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Й.Т.С. в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата и не е изразил становище по нея.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо” ЕАД,
гр.София не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 ЗЕ и правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отношенията между доставчиците
и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период – от м.05.2013 г. до м.04.2016
г. вкл., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъеди-нени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Освен с документи, удостоверяващи съответния титул на собственост, няма
правна пречка и ограничение наличието на това обстоятелство да се установява и
с други доказателства, както и със съдебни или извънсъдебни признания.
Подписаният списък на абонатите в процесната етажна собственост от ответника
към протокола от Общото събрание на ЕС от 13.09.2002 г., с който от него е
декларирано наличието на отоплителни тела в процесния имот, както и подписаните
от него формуляри за отчет на уредите за индивидуално разпределение за исковия
период – отоплителен сезон 2014/2015 г. и 2015/2016 г. за абонатен № *****,
касаещи имота-предмет на спора /неоспорени в процеса/, по своята правна същност
безспорно представляват приз-нание от негова страна за наличието на
облигационно правоотношение с ищеца в качеството му на собственик на апартамент
№ 71, находящ се в гр.София, ж.к*******, вх.2. Последното обстоятелство се потвърждава и от
приложеното заверено копие от писмо на Столична община, район „Слатина“ от
23.05.2017 г. /неоспорено от ответника/, в което е удостоверено, че Й.Т.С., ЕГН ********** въз основа на
договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.07.1993 г. е придобил имот
на адрес: ж.к.“**********. Като носител на правото на собственост върху процесния апартамент при липсата
на твърдения и представени доказателства за извършени последващи разпореждания
с него или учредяване на ограничени вещни права, Й.Т.С. има качеството
на клиент на топлинна енергия в исковия период: м.05.2013 г. – м.04.2016 г. вкл.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008
г., в сила от 13.02.2008 г.,
приложими за исковия период от м.05.2013 г. до м.01.2014 г. вкл. и Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г., приложими за периода: м.02.2014 г. – м.04.2016 г. вкл.
Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответникът по исковете не твърди и не
установява да е упражнило това негово право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги
е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и клиента по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот, по силата на което ответникът дължи заплащането
на стойността на потребената топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.
в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г., но
действаща в исковия период/. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост по силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия
закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна
собст-веност заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогноз-на консумация за сградата, и една изравнителна вноска,
като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консу-мираното количество топлинна енергия
за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
За
процесния период: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в съответствие с тази законова
уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота
на ответника са начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период е изготвена
изравнителна сметка от дружеството, извършващо дялово разпределение на база
документите за индивидуалните отчети в процесния апартамент, подписани от
потребителя /неоспорени в процеса/, в които е отразена разликата между старите
и новите показатели, и отчета на общия топломер.
От ангажираните документите, касаещи отчета и
разпределението на топлинната енергия в посочения период за процесния недвижим
имот, както и заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.С.М., неоспорено в процеса, което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано, е установено действителното
количество потребена енергия и нейната стойност, възлизаща на сумата 723,49
лева за времето от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. вкл., за чието заплащане ответникът
носи отговорност.
От събрания доказателствен
материал в производството пред СРС не се установи в съответствие с изискването
на чл.154, ал.1 ГПК извършването от „Т.С.“ ЕАД на доставка на топлинна енергия
за процесния недвижим имот за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както
и начисляването на такова задължение като количество и размер. С оглед тези обстоятелства
претенцията на „Т.С.“ ЕАД, имаща за предмет задължението за главница за
топлинна енергия за визирания период от м.05.2013 г. – м.04.2014 г. вкл. се явява
изцяло неоснователна.
Съгласно данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице С.С./неоспорено в процеса/ на 12.04.2016 г. е извършено частично плащане от
ответника на задължението за топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., в размер на сумата 454,72 лева, от която: 428,06 лева за главница
и 26,66 лева за лихва.
Със заплатената сума са погасени изцяло задълженията за топлинна енергия
за времето от м.05.2014 г. до м.03.2015 г. вкл. в размер на 404,12 лева и
частично за м.04.2015 г. на стойност 23,94 лева. След извършеното престиране е
останала непогасена част от главницата за топлинна енергия за м.04.2015 г. и за
доставките за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. вкл. на обща стойност 297,11
лева.
Предвид наличието на главно
задължение, съдът следва да се произнесе по наведеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност, което намира за неоснователно.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3/18.05. 2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
на топлоснабдителните дру-жества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен право-пораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните пла-щания са с еднакъв или различен размер.
В случая исковата молба е подадена на 04.09.2017
г., като в тригодишния срок по чл. 111, б.“в“ ЗЗД попадат всички падежирали
задължения до 04.09.2014 г. За периода от м.05. 2013 г. до м.04.2014 г. вкл. по
делото не бе установено съществуването на валидно вземане на ищеца за доставена
от него топлинна енергия на ответника, а възникналите задължения за времето от
м.05.2014 г. до м.08.2014 г. вкл. /падежът на последното е настъпил на
01.09.2014 г./ са заплатени доброволно от Й.С. на 12.04.2016 г.
По отношение на претенцията чл.86, ал.1 ЗЗД, касаеща главните вземания, представ-ляващи
стойността на дължимата се топлинна енергия за времето от м.04.2015 г. –
м.04.2016 г. вкл., мнозинството на съдебния състав на СГС намира, че ответникът
не е изпаднал в забава относно тяхното плащане, поради нищожност на клаузите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2014
г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на
правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник
по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е установен
падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от ОУ/ в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът
за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – също в 30-дневен
срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет,
смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение
спрямо търговеца. Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни
по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гаран-тират
достъп до интернет, за да може да изпълнява
задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно определените по този
начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение. С оглед
горното мнозинството на състава приема, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната материалноправна норма
на чл.143, ал.1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно, съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това
обстоятелство за вземането на ищцовото дружество за дължимата се като главница
стойност за времето от м.04.2015 г. до м.04.2016 г. вкл., което попада в
приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответникът по иска не е изпаднал
в забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между главните страни, а
по делото не е представена и покана за изпълнение на това задължение в
съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД е
акцесорно и се обуславят от съществуването на валидно,
ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието
изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава. За периода от м.05.2013 г. –
м.04.2014 г. вкл. в производството не бе установено наличието на главно
задължение на ответника, а начислената лихва за забава относно доброволно
заплатените задължения за топлинна енергия съгласно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е погасена с плащането от 12.04.2016 г.
С оглед изложеното искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен, предвид което обжалваното решение на
СРС в тази му част следва да бъде потвърдено.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи
на настоящата съдебна инстан-ция с тези на първоинстанционния съд относно
изхода на спора по претенцията с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 ЗЕ за сумата
297,11 лева – незаплатена цена на доставената топлинна енергия в периода от
м.04.2015 г. /частично/ до м.04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********, аб.№ *****, атакуваното
решение като неправилно следва да бъде отменено в тази част, като вместо това
се постанови друго, с което този иск за посочения размер и период да бъде
уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение по отношение на иска за главницата е правилно като
краен резултат и трябва да бъде потвърдено, но по различни от изложените от решаващия състав на СРС мотиви.
При
приетия изход на спора съобразно
уважената част от жалбата на основание чл.78, ал.1 във
връзка с ал.8 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 50,54 лева – разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
както и сумата 488,57 лева – разноски за държавна такса, депозити за вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК от въззиваемата
страна съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 23 576 от 28.01.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 61 001/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав – в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „Топло-фикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Й.Т.С., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150, ал.1 ЗЕ за сумата 297,11 лева, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от
м.04.2015 г. /частично/ до м.04.2016 г. вкл. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********, аб.№ *****, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 04.09.2017 г. до окончателното плащане на сумата,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** по иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с
чл.150, ал.1 ЗЕ за сумата 297,11 лева /двеста
деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.04.2015 г. /частично/
до м.04. 2016 г. вкл. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********,
аб.№ *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
23 576 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 61 001/ 2017 г. по описа на СРС,
ГО, 45 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Й.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 488,57
лева /четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 50,54 лева /петдесет лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски
за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Нелбо” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.
2.