Р Е Ш Е Н И Е
N 132
гр. РУСЕ....12.IV................ 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД………………...ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание
на.........15 февруари 2019г..….…………...в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ.............ЕВА
ДИМИТРОВА……...………...и в присъствието
на ПРОКУРОРА.................................................….........……...…..като разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА.......…..…В.гр.д. N 69 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Д. г. „Р.“, Булстат ***, гр.Русе,
ул.“***, представлявано от директора С. И. против решение №1897 от 29.11.2018г. на Русенския районен съд постановено по гр.д.N 3781/18г., в частта, с която са уважени предявените против детската градина искове, с правно основание чл.200 от КТ. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Иска се въззивният съд да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли исковете, алтерантивно – да присъди
обезщетения в по-ниски размери, съобразно изложените в жалбата съображения.
Претендира разноски по делото.
Въззиваемата Н.Я.Ш.,***, изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено, при законните последици.
Окръжният съд, след като прецени
оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на Н.Я.Ш. срещу Д. г. „Р.“, с която са предявени искове за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от
трудова злополука. По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства се установява, че ищцата е в трудово правоотношение с ответника, на
длъжност „***- трудов договор №137 от 3.12.2012г.На 04.06.2015
г., през работно време, по време на изпълнение на трудовите си задължения, при
опит да отвори прозорец, за да проветри помещение на детска занималня, паднала
и счупила дясната си ръка; наранила и таза си. За злополуката е подадена
декларация до РУСО – Русе. С
разпореждане № 61 от 05.06.2015 г. злополуката е
призната за трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО. В обясненията си пострадалата е посочила, че за да достигне
необходимата височина и да отвори прозореца в помещението, първо стъпала на
столче, а после на легло /до прозореца/, но „за секунди се озовала на пода“. По
делото като свидетел е разпитана една от учителките – Л. К., която на същата
дата сутринта, още като влязла в сградата, чула, че Н. издава стон.Ищцата
изглеждала уплашена, стенела, държала се
за ръката, не можела да ходи. Свидетелката и друга колежка се притекли на помощ
и се опитали да я успокоят.Не успели да се свържат с близките й, тъй като при
падането телефонът на Ш. се счупил. Ищцата споделила, че се качила на едно легло да отвори прозорец, за
да проветри и слизайки от него се подхлъзнала и паднала. Извикали Бърза помощ.Дълго
време след инцидента Н.Ш. отсъствувала от работа.От показанията на св.К. се
установява, че за проветряването на
помещенията в занималните на детската градина „обикновено се използват вратите
към терасата“. Не било практика, но понякога проветрявали и чрез прозорците.
Пояснява, че „отваряемата част“ на прозореца е само горе – малки прозорчета,
които се отварят на „ножица“. От показанията на свидетелката се установява още, че за да се отвори прозорчето, трябва на нещо да се стъпи, но няма как да се
сложи стълба, защото точно под прозореца има наредени легла.Дори да се сложи стълба,
пак се налагало да се стъпи на легло, за да се отвори прозорец. Свидетелката не си спомня да е имало заповед или инструктаж как да се проветряват помещенията, или да е имало
забрана да се отварят прозорците.Свидетелката Е. С., *** в детската градина, също
установява, че „обичайно“ занималнята се проветрява с отварянето на балконската
врата. Има „малки отваряеми“ прозорци, които използват за проветряване при „по-екстремни
ситуации, за да стане течение“ и да се премахне миризмата от почистващите
препарати.И С. счита, че със стълба не може да се стигне до дръжките на
прозорците, тъй като под тях са разположени легла. Споделя, че тя самата също е
отваряла прозорец, стъпвайки на легло.На
свидетелката е известно, че след злополуката с ищцата има издадена заповед „ да
не се отварят малките прозорци“.
В първоинстанционното производство като свидетели са
разпитани А.Н., син на ищцата и В. Б., негова приятелка, които имат
непосредствени лични впечатления за претърпените от нея болки и страдания
вследствие на травмите, получени при инцидента. Когато св.Н. отишъл в
болницата, майка му била с гипсирана ръка, в инвалиден стол, в много тежко
психическо състояние, плачела през цялото време.Според св.Б., след болницата Ш. изглеждала „нелепо“ – защото била
обездвижена; стояла дълго време на легло, подпряна с възглавнички.Първите дни
били особено трудни, тъй като пострадалата изпитвала болки навсякъде, отказвала
да се храни, защото й било неприятно да ползва памперс за физиологичните нужди,
а в началото това било абсолютно наложително. Не можела да върви поради болки в
кръста.Впоследствие започнала да се надига- помагала си с патерици.Ръката била гипсирана в продължение
на около 40 дни, след което започнала рехабилитация.И към настоящия момент
имала нужда някой да я придружава, например когато пазарува.За дълъг период от
време ищцата била неспособна да върши домакинска работа, да готви. Чувствала се
непълноценна и несамостоятелна; отказала се да шофира, тъй като ръката й нямала
необходимата сила и гъвкавост, за да извършва с лекота маневрите.Свидетелката Б.
обяснява, че има определено движение на ръката, което Ш. и сега не може да
направи, защото „самото зарастване не й позволява“; изпитва и към момента болки в ръката, „получава схващания“. След
инцидента ищцата престанала да практикува свои любими занимания – плетене,
разходки, танци. От показанията на свидетелите Н. и Б. се установява, че заради
уврежданията Ш. не могла да замине своевременно при болната си майка в друга
държава, а когато отишла там, наложило се да постъпи в болница, защото травмата
в таза й довела до възпаление на седалищния й нерв.Свидетелят Н. изнася данни,
че и към настоящия момент ищцата има болки в областта на таза и приема
обезболяващи лекарства, ползвала и мехлеми.Върнала се на работа, защото е
принудена да работи.Не се спори, че към момента ищцата е помощник учител в същата
детска градина.
От заключението по приетата в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че Н.Ш. е получила
счупване на дясна лъчева кост и контрактура на дясна гривнена става, като
счупването може да бъде получено при падането на 04.06.2015г. Проведено е лечение, изразяващо се в гипсова имобилизация на дясна
гривнена става, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури;медикаментозно
лечение.Според експерта, при подобни счупвания обичайно основният възстановителен
период продължава около 2,5-3 месеца, след което е възможно да остане „известен
дефицит“ в движенията на гривнената става за различен период от време, който е
индивидуален.В конкретния случай на Ш. е даден отпуск по болест в продължение
на 180 дни. От данните медицинските документи вещото лице е направило извод, че
и към момента е налице ограничение в обема на движение на дясна гривнена става.
В съдебно заседание експертът е обяснил, че при консервативното лечение, което
е приложено в случая, често се случва да не настъпи пълно възстановяване на
движенията на ставата, особено при жени на нейната възраст. След като в
продължение на три години след инцидента не е настъпило пълно възстановяване на
движението на ръката, не се очаква спонтанно настъпване на такова.Вещото лице е
посочило, че няма документация въз основа на която да се установи връзка между
падането и увреждането на седалищния нерв на Ш., като уточнява, че много често
такива увреждания на седалищния нерв са резултат от дегенеративни промени на
гръбначния стълб, които нямат връзка с травма.
От приетата съдебно-икономическа експертиза е установено,
че полученото от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност, изплатено от
НОИ, за периода м.юни 2015г. – м.ноември 2015г. е 2646,40лв. Разликата между
полученото обезщетение от НОИ и брутното трудово възнаграждение за периода м.
юни – м. ноември 2015г. е в размер на 225,20лв., а законната лихва върху тази
сума за периода 04.06.2015г. до 01.06.2018г. е в размер на 68,47лв. В
експертизата е посочено, че при съпоставка на нетното трудово възнаграждение,
което е 2096,22лв. и полученото обезщетение от НОИ за периода
04.06.2015г.-30.11.2015г., нетното възнаграждение би било в по-малък размер, в
сравнение с полученото обезщетение.Стойността на представените касови бележки
за заплатени суми във връзка с лечението на пострадалата за периода
03.07.2015г. до 05.10.2015г. е 79,46лв.Размерът на законната лихва върху тази
сума за периода 04.06.2015г. до 01.06.2018г. е 24.17лв.Както беше посочено, от показанията
на свидетелите е установено, че при злополуката е счупен мобилния телефон на
ищцата.Същият е бил закупен на 21.11.2011г.- за сумата от 579,90лв., но според
вещото лице към 21.11.2013г. мобилният апарат би бил напълно амортизиран.
Свидетелят Н. изнася данни, че не е било възможно телефонният апарат да бъде
ремонтиран.При това положение, на основание чл.162 ГПК първоинстанционният съд
е приел, че стойността на същия, съответно- на имуществената вреда, претърпяна
от счупването, е 80лв.Не се сочат данни, които опровергават тази преценка.
Предвид изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките по чл.200, ал.1 КТ за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя – ищцата е претърпяла трудова злополука,
вследствие на която са й причинени имуществени и неимуществени вреди.Възраженията
на жалбоподателя, ответник по исковете, че са налице предпоставките по чл.201,ал.1 КТ за изключване отговорността на работодателя, поради умишлено причиняване на
увреждането, и при условията на евентуалност – за намаляване на отговорността,
на основание чл.201,ал.2 от КТ, тъй като пострадалата е допринесла за трудовата
злополука, като е допуснала груба небрежност, са неоснователни и не почиват на
събраните по делото доказателства.В случая е налице влязъл в сила
административен акт, с който злополуката е призната за трудова. Съгласно
разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не
отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Това означава, че
за да отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена
вина в работника при двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде
увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази
насока липсват, поради което въззивният съд намира, че възражението на
ответника по чл. 201, ал. 1 КТ е недоказано. Пострадалата
не е причинила злополуката умишлено, тъй като не е искала или допускала
настъпване на увреждането.Възражението за допринасяне от страна на ищцата за
настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, също е
несъстоятелно. По принцип груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата
грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност
при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.В случая ищцата е предприела действия за осигуряване на по-бързо
проветряване на помещението на детската занималня, каквито на практика са
предприемали и други нейни колежки.Установено е, че не е имало забрана за
подобен начин на проветряване – нарочни правила са установени едва след
инцидента.
Предвид изложеното от свидетелите за състоянието на Ш. след инцидента и през
периода на възстановяване, заключението на съдебно медицинската експертиза,
като съобразява и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, през периода
на възстановяване, въззивният съд намира,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от трудовата злополука е 10000 лв. и в този размер правилно
искът е уважен. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и
обстоятелството, че последиците от увреждането са променили живота на ищцата –
същата се е отказала от любими свои занимания, зависима е от чужда помощ при някои
ежедневни дейности. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, а в случая и
към момента движенията на ръката на пострадалата са ограничени.Решението е
правилно и в частта, с която са уважени исковете за обезщетение за имуществени
вреди, предвид събраните доказателства и изводите на икономическата експертиза.Следва
да се отбележи, че при определяне на размера за обезщетение за имуществени
вреди първоинстанционният съд е съобразил данните от икономическата експертиза,
според която разликата между брутното възнаграждение и обезщетението, получено за временна
нетрудоспособност, е 225лв. В тази връзка е съобразено решение на ВКС,
IV г. о. № 355/10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/2010 г., с което е уеднаквена практиката при определяне на обезщетението по
чл.200,ал.3 КТ – ВКС е постановил, че определянето на
обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ се извършва на базата на
брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данъци и осигуровки.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на
въззиваемата разноските за тази инстанция.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1897 от
29.11.2018г. на Русенския районен съд постановено по гр.д.N 3781/18г., в частта, с която Д. г. «Р.», Булстат: ***, гр. Русе, ул. „***, представлявана от директора С. И. е
осъдена да заплати на Н.Я.Ш. ЕГН**********,***,сумата
от 10000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 384,46лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени при трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.06.2018г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 3040,68лв. представляваща
обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 116,97лв. представляваща обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение за имуществени вреди за периода 04.06.2015г. до 01.06.2018г., и
555,70лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. г. «Р.», Булстат: ***,гр. Русе, да заплати
на Н.Я.Ш. ЕГН**********,*** 400лв.
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :