Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,21.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на двадесет и oсми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 12847 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 400491 от 04.05.2018г., постановено по
гр.д. № 68061/2017г.описа на Софийски районен съд, I ГО, 157 състав е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 от ЗЕ – сумата от 1722.85
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот –
апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул.“*******, за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от
29.06.2017 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за сумата над 1722.85 лв. до пълния предявен размер от 3204,57 лв. и за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. I и сумата от 35.69 лв., представляваща такса за дялово разпределение
за периода 01.06.2014 г. до 30.05.2015
г., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2017 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за сумата над 35.69 лв. до пълния предявен размер от 49,97 лв. и за периода 01.06.2013 г. –
31.05.2014 г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от
308,82 лв. - представляваща обезщетение за забава
плащането на цената за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. –
20.06.2017 г. е отхвърлен иска за
сумата над 308.82 лв. до пълния предявен размер от 725,17 лв. и сумата от 8,50 лв. - представляваща
обезщетение за забава плащането на таксата за дялово разпределение за периода
от 01.08.2014 г. – 20.06.2017 г. е
отхвърлен иска за сумата над 8.50 лв. до пълния предявен размер от 14,05
лв. и за периода 01.08.2013 г. – 31.07.2014 г.
С решението е
осъден Н.Т.И., да заплати на „Т.С.”
ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 202.21 лв. – разноски
за исковото и за заповедното производство по ч.гр.д.№ 43275/2017 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Решението е постановено при участието
на ФДР „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу първоинстанционния съдебен акт, в частта му, с която предявените
искове са били отхвърлени, който твърди, че в тази му част решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията му са погасени по
давност и прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната
от него част и за постановяване на ново, с което исковете му бъдат уважени като
основателни и доказани.
Въззиваемата страна по жалбата – Н.И.
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, като
е изложил аргументите си за нейната необоснованост, респективно – за правилност
и обоснованост на решението в частта, в която ищецът го атакува, поради което
иска същата да бъде потвърдено от въззивния съд
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Н.И. , срещу първоинстанционния съдебен акт, в частта му, с която предявените
от Т.С. ЕАД искове са били уважени, който твърди, че в тази му част решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на
топлоснабдения имот, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства в тази насока. Искането към съда е решението да бъде отменено от
въззивния съд в обжалваната от него част и да бъде постановено на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Насрещната по жалбата страна – Т.С.
ЕАД , не е подала отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и не е взела
становище.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение
правилността му, по наведените от страните с въззивните им жалби доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
При изрично указана с доклада на
първоинстанционния съд доказателствена тежест за ищеца, не се установява
соченият с исковата молба ответник да е собственик или вещен ползвател на
процесия имот, нито пък на негово име да има открита клиентска партида при
ищеца. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 17.05 2018 год. на ОСГК
на ВКС
собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Такава
облигационна връзка между ищеца и ответника не се установи по делото. Представените по делото протоколи от проведени общи
събрания на адреса на етажната собственост не са титул за собственост и не могат
да установят правото на собственост на ответника върху процесния топлоснабден
имот, за да се направи изводът, че той е потребител на топлинна енергия. Посоченото обстоятелство не се установява и от справките, извършени от
Службата по вписванията и приети по делото от в проведеното от
първоинстанционния съд о.с.з. от 13.04.2018г. Не е представена и декларация за
откриване на партида на името на ответника при ищцовото дружество, с което да
се приеме, че между страните е възникнала облигационна връзка с предмет
доставка на ТЕ за битови нужди.
При това положение и при липсата на каквито и да било
доказателства, че за процесния период от м.05.2014г. до м.04.2015г., а също и
за топлинната енергия по изравнителна сметка по фактура № ********** от
31.07.2014г., ответникът да е собственик или ползвател на топлоснабден имот,
следва да бъде прието, че същият не притежава качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид което и предявеният
срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ като недоказан и
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена
топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По тази причина и при изложените
мотиви въззивният съд намира, че решението, в частта, с която са били уважени
исковете на Т.С. ЕАД, следва да бъде отменено като неправилно, а исковете - отхвърлени като неоснователни.
По изложените вече аргументи въззивната жалба на Т.С. ЕАД срещу решението,
в частта му, в която исковете срещу ответника са били отхвърлени, се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, но решението в посочената
част, също следва да бъде отменено, доколкото изложените от СРС мотиви за отхвърляне на
исковете е настъпилата за задълженията погасителна давност. Институтът на
погасителната давност е приложим само по отношение на установено по основание
вземане, каквото в настоящия процес
липса, по която причина и в тази част, с която СРС е отхвърлил претенцията на
ищеца поради погасяването й по давност, решението следва да бъде отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, право на разноски има въззивника - ответник който е
направил такова искане и е доказал реално да е извършил разноски пред въззивния
съд в общ размер от 641,52 лева (600 лева за адвокатско възнаграждение и 41,52
лева за държавна такса за въззивно обжалване), поради което и следва да му
бъдат присъдени разноски в посочения размер.
Предвид
изхода на спора решението следва да се отмени и в частта, с която на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК на ответника възложени в тежест разноски за исково и
заповедно производство в размер на 202,21 лева като наместо това и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Т.С. ЕАД следва да бъде осъден да
плати на ответника Н.И. сумата от 550 лева
(съгласно договор за правна защита и съдействие на л.52 от делото) –
разноски пред СРС.
По
аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 400491 от 04.05.2018г., постановено по
гр.д. № 68061/2017г.описа на Софийски районен съд, I ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД с ЕИК : ********* да заплати на Н.Т.И. с ЕГН:
********** сумата от общо 1191,52 лева – разноски в процеса за държавни такси и
адвокатски хонорар (от които 641.52 лева сторени пред СГС, а 550 лева – пред
СРС.)
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: