№ 115
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502701 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№28686/04.03.2020 г., подадена от Софийска градска прокуратура, чрез прокурор
Ралица Мравкова, против Решение №1183/12.02.2020 г. по гр.д.№2359/2019 г. на СГС,
ГО I - 15 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №3519/16.06.2020 г.,
постановено по същото дело, В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена
на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Й. Й., сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от образувано срещу ищеца досъдебно производство №313/2014 г. по описа на СО-
ДГП, пр.пр.№5085/2013 г. по описа на СГП, за престъпление по чл.284, ал.1 от НК,
което е прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016 г., на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не е извършено, ведно със законната
лихва, считана от 28.11.2016 г., до окончателното плащане, както и да заплати сумата в
общ размер от 110 лв. за разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебното решение,
поради постановяването му „свръх петитум“ в частта, в която Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати акцесорното задължение за лихва за периода от 18.02.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата – в исковата молба е претендирана лихва за
периода от 18.02.2016 г. до 18.02.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/,
като с Определение №17353 от 13.07.2019 г. съдът е възприел период на претенцията
от 17.03.2015 г. до окончателното плащане, каквато претенция не е предявена. Наред с
това решението е неправилно, поради нарушение на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД, поради определяне на завишен размер на обезщетението, при липса на
несъмнени писмени доказателства за претърпени вреди над обичайните такива.
Неправилно при обсъждане на критериите за справедливост, съдът е вменил на ПРБ
1
отговорността за възможността на ищеца да заема висша държавна длъжност, като не е
отчетено, че ищецът е бил освободен по негово желание от длъжността „заместник-
председател на ДАНС“ на 27.05.2013 г. – т.е. година и половина преди образуване на
досъдебното производство на 05.12.2014 г. Последващото отнемане на разрешението за
достъп до класифицирана информация №Л-49/17.03.2015 г. на Председателя на ДАНС,
не е било мярка за процесуална принуда, не е осъществено по реда на НПК, подлежало
е на обжалване по административен ред, което не е сторено, поради което е
несъотносимо към спора, като резултат от действия на трети за спора лица. Приетите
доказателства за онлайн публикации, предхождащи образуването на наказателното
производство, обосновават извод, че ищецът е търпял значително по-сериозни вреди от
действията на трети за спора лица, които са били от естество да предизвикат
неблагополучия в професионалната му реализация, и са фактори, въздействащи върху
правната сфера на ищеца със значително по-голям интензитет, отколкото процесното
наказателно производство. Тези обстоятелства не са били правилно анализирани от
съда. Същевременно неправилно не са били изследвани всички обстоятелства,
релевантни за определяне на обезщетението – че спрямо ищеца не е била приложена
наказателна репресия, тъй като същият не е придобил качеството на обвиняем;
престъплението, за което е образувано наказателното производство, не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, и спрямо него е приложим института на чл.78а от НК; не е
била взета мярка за неотклонение; участвал е в процесуални действия само веднъж – в
качеството на свидетел; досъдебното производство е продължило в разумен срок. Не са
изследвани обществените критерии за справедливост. Ето защо решението е
необосновано в осъдителната му част, тъй като не е в синхрон с установените по
делото факти и обстоятелства. Като не е определил обезщетението съобразно
законовите разпоредби, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и
нарушение на материалния закон. Съдебният акт е неправилен и в частта, в която ПРБ
е осъдена да заплати законна лихва върху присъдената главница, считана от 28.11.2016
г. до окончателното издължаване, в нарушение на т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на
ВКС – постановлението за прекратяване на досъдебното производство е постановено
на 28.11.2016 г., но е придобило стабилитет на по-късна дата – на 06.12.2016 г.
Присъждайки лихва за периода от 28.11.2016 г. до 06.12.2016 г., както и за периода
след 18.02.2019 г., съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва
да се обезсили, а в частта, в която ПРБ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000
лв. главница, ведно със законната лихва, считана от 28.11.2016 г. до окончателното
плащане, решението е неправилно. Настоява се въззивният съд да намали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди до справедливия размер, а присъдената законна
лихва да бъде ограничена в рамките на периода от 06.12.2016 г. до 18.02.2019 г.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител –
прокурор от СГП, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. На осн. чл.83,
ал.1, т.3 от ГПК въззивникът не дължи внасянето на държавни такси за
производството. Въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№79676/05.08.2020 г., от Д.
Й. Й., чрез адв. А. Р., с приложено пълномощно за производството пред САС. Застъпва
се становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователно е оплакването за
2
постановяване на решение „свръх петитум“ в частта за законната лихва, тъй като
ищецът е посочил компенсаторния й характер, поради което съдът е определил
периода, за който е дължи обезщетението, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Заплащането на лихва е последица от уважаването на главния иск, не се предявява като
самостоятелен иск, и за него не се дължи държавна такса. Оплакванията за посочените
пороци на решението не се подкрепят от доказателствата по делото, които са били
детайлно анализирани от съда. Невярно е твърдението, че администраивният акт №Л-
49/17.03.2015 г. на Председателя на ДАНС не е бил обжалван. Неоснователни са
оплакванията за несправедливо висок размер на присъденото обезщетение.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили нови доказателствени искания, поради което във въззивното
производство нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден.
По допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
С Исковата молба вх.№21907/18.02.2019 г., по която е било образувано
производството по гр.д.№2359/2019 г. на СГС – I-15 с., ищецът Д. Й. Й. е предявил
против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение в размер на сумата от
150 000 лв., ведно с компенсаторна лихва върху тази сума, за периода от 18.02.2016 г.
до 18.02.2019 г. в размер на 45 713,19 лв., за претърпени от него неимуществени вреди
от образувано на 05.12.2014 г. срещу него, в качеството му на уличено лице, досъдебно
производство ДП №313/2014 г. по описа на Следствен отдел на СГП, пр.пр.
№5085/2013 г. на СГП, за извършено престъпление по чл.284, ал.1 от НК, което
впоследствие е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 28.11.2016 г., поради това, че деянието не съставлява престъпление. С
исковата молба се твърди, че въпреки че по така образуваното срещу него наказателно
производство не му е било повдигнато обвинение, и не е била вземана по отношение
на него мярка за неотклонение, ищецът е претърпял значителни имуществени и
неимуществени вреди в резултат от образуваното срещу него досъдебно
производство.
С решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то г. о. на ВКС е
прието, че: „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /има се предвид редакцията на
разпоредбата преди именението й с ДВ, бр.98/11.12.2012 г., с което е въведен нов текст
на т.2, а предишната т.2 става т.3/ „обвинение в извършване на престъпление” трябва
да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
3
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството
е прекратено без да му е повдигнато обвинение”. Подобно разрешение на този правен
въпрос е възприето и в решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то
г. о. на ВКС, а именно, – че фактът на прекратяване на наказателното производство
поради липса на доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата
на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е
привлечено в качеството на обвиняем. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК,
решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то г. о. на ВКС, е прието,
че тази практика не е в противоречие, а доразвива постановките на т.т. 7, 11 и 13 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в пълно съответствие с материалния закон
– ЗОДОВ. В този смисъл е и постановеното Решение №127/21.05.2019 г. по гр.д.
№1881/2018 г. на ВКС, 4-то гр. отд., в което се приема, че такова тълкуване на правната
норма на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съответства и на практиката на ЕСПЧ по въпроса
кога едно лице е обект на наказателно обвинение.
Настоящият състав на съда споделя така даденото от ВКС тълкуване на правната
норма на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което намира предявеният иск срещу ПРБ, в
качеството на процесуален субституент на Държавата, за присъждане на обезщетение
по реда на специалния закон ЗОДОВ за претърпените от ищеца вреди от воденото
срещу него, като уличено лице, наказателно производство, което е било прекратено с
прокурорско постановление, без да му е било повдигано обвинение, за допустим.
По същество на спора, съдът намира следното:
От приложените по делото материали по ДП №313/2014 г. по описа на
Следствен отдел на СГП, пр.пр. №5085/2013 г. на СГП, се установява следното:
С Постановление за образуване на досъдебно производство от 25.11.2014 г., с вх.
№У-2618/05.12.2014 г., постановено по пр.пр. №5085/2013 г. по описа на СГП /на л.3,
т.2 от ДП №313/2014 г./ е било образувано досъдебно производство срещу ищеца Д. Й.
Й., за това, че в периода 14-15.05.2013 г., в качеството си на длъжностно лице –
********** на ДА“НС“, във вреда на държавата бил съобщил на неустановено лице
информация, поверена му и станала му известна във връзка със службата му и за която
е знаел, че представлява служебна тайна – пр.пр. №4907/2013 г. на СГС, което е
квалифицирано като престъпление по чл.284, ал.1 от НК.
От Писмо рег.№192/19.01.2015 г. на СО – СГП /на л.16, т.2 от ДП/ адресирано
до Председателя на ДА“НС“ се установява, че Председателя на ДА“НС“ е бил
уведомен за образуваното досъдебно производство №313/2014 г. срещу Д. Й. Й., за
извършено от него престъпление по чл.284, ал.1 от НК, като в периода 14-15.05.2013 г.,
в качеството си на длъжностно лице – ********** на ДА“НС“, във вреда на държавата
бил съобщил на неустановено лице информация, поверена му и станала му известна
във връзка със службата му и за която е знаел, че представлява служебна тайна – пр.пр.
№4907/2013 г. на СГС. Във връзка с разследването е изискано копие от заповедта,
действаща към 14.05.2013 г., с която е определен списъкът на категориите
информация, представляващи служебна тайна, съгласно чл.26, ал.3 от ЗЗКИ.
От Писмо вх.№599/17.02.2015 г. /на л.29, т.2 от ДП/ се установява, че на
17.02.2015 г. по ДП №313/2014 г. е постъпила изисканата за нуждите на разследването
Заповед с рег.№З-1914/17.09.2012 г. на председателя на ДАНС, за „Определяне на
списък на категориите информация, подлежаща на класификация като „служебна
4
тайна“ в ДА“НС““. Със същото писмо се искат допълнителни данни по случая, с цел
евентуално отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация на
лицето.
От Писмо вх.№5085/13/23.07.2015 г. /на л.10, т.1/ се установява, че от
Държавната комисия по сигурността на информацията е изискана информация от СГП
за хода на досъдебното производство №313/2014 г. по описа на СГП, с цел
установяване надеждността на Д. Й. Й., като служител на ДАНС, съгласно чл.40, ал.1
от ЗЗКИ.
От Писмо вх.№У-2180/15.10.2015 г. /на л.13, т.1 от ДП/ се установява, че срокът
за извършване на разследване по ДП №313/2020 г., водено срещу Д. Й. Й. е удължен с
4 /четири/ месеца, считано от 05.10.2015 г.
На 02.09.2015 г. ищецът Д. Й. Й. е бил разпитан в качеството на свидетел /след
песнионирането му – видно от протокол на л.17, т.1 от ДП/.
От Писмо вх.№У-349/11.02.2015 г. /на л.13, т.1 от ДП/ се установява, че срокът
за извършване на разследване по ДП №313/2020 г., водено срещу Д. Й. Й. е удължен с
4 /четири/ месеца, считано от 05.02.2016 г.
От Писмо вх.№У-1233/27.05.2016 г. /на л.97, т.1 от ДП/ се установява, че срокът
за извършване на разследване по ДП №313/2020 г., водено срещу Д. Й. Й. е удължен с
2 /два/ месеца, считано от 06.06.2016 г.
От Справка за съдимост от 22.04.2016 г. /на л.99, т.1 от ДП/ се установява, че
ищецът не е бил осъждан.
От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.11.2016 г.,
постановено по пр.пр. №5085/2013 г. на СГП се установява, че ДП №313/2014 г.,
водено срещу Д. Й. Й., е прекратено, поради това, че деянието не съставлява
престъпление, поради липса на елементи както на обективния, така и на субективния
състав на престъплението по чл.2841 ал.1 от НК. Установено е, че от обективна страна
липсва предмет на деянието, което се разследва – разпространяването в интернет на
материали по пр.пр. №4907/2013 г., не е разпространяване на служебна тайна, тъй като
описаните и коментирани материали от прокурорската преписка, отнесени към списъка
на информацията, представляваща служебна тайна, утвърден със Заповед на
Председателя на ДАНС рег.№З-1914/17.09.2012 г., относно определяне на списъка на
категориите информация, подлежаща на класификация „службена тайна“ в ДАНС, не
попада и не покрива изискванията на нито една от формулираните категории. Наред с
липсата на елемент от обективния състав на престъплението, не се открива и
изискуемият субективен елемент от състава на престъплението по чл.284, ал.1 от НК –
наличие на пряк умисъл и специална цел – деецът да съзнава, че информацията е
служебна тайна, която правомерно му е станала известна във връзка със службата му,
която субектът съобщава другиму, като осъзнава, че това е във вреда на държавата.
По така образуваното на 25.11.2014 г. срещу ищеца досъдебно производство
№313/2014 г. са извършени следствени действия, които са съсредоточени в интервала
от време до края на м. април, 2015 г. - разпитани са общо петима свидетели на 19.,20.,
21. Януари, и на 17.02.2015 г.; изискано е постановление, издадено по пр.пр.4907/2013
г.; изискана е заповедта, с която е определен списъкът на категориите информация,
5
подлежаща на класифициране като „служебна тайна“ в ДА“НС“; изискана е
информация от „Мтел“; извършени са справки в НБДН. Тъй като изисканата
информация не е била постъпила, наложително е било удължаване на срока за
разследване – такова е поискано, и е допуснато удължаване на срока с 4 месеца,
считано от 05.02.2015 г. В удължения срок е постъпила на 17.02.2015 г. Заповед с рег.
№З-1914/17.09.2012 г. на председателя на ДАНС, за „Определяне на списък на
категориите информация, подлежаща на класификация като „служебна тайна“ в
ДА“НС““. Разпитани са четирима свидетели /на 29 и 30.04.2015 г./, направена е
справка в НБДН.
Впоследствие срокът на разследването е бил удължаван още два пъти с по 4
месеца – считано от 05.06.2015 г. /на л.4, т.1 от ДП/ и считано от 05.10.2015 г. /на л.13,
т.1/, като за периода от 01.05.2015 г. до 05.02.2016 г. /осем месеца/ са били извършени
само две следствени действия – на 02.09.2015 г. ищецът е бил разпитан в качеството на
свидетел /протокол на л.17, т.1 от ДП/, и на 29.01.2016 г. е изискано от Председателя
на ДА“НС“ да предостави снимка на Д. Й. Й..
Тъй като не са извършени необходимите действия по разследването /изготвяне
на експертиза/, отново е било поискано удължаване на срока за разследване с още 4
месеца, считано от 05.02.2016 г., което е допуснато с писмо на л.83, т.1 от ДП. През
удължения срок на разследването е изготвена видеотехническа идентификационна
експертиза, изискана е справка за съдимост на уличеното лице, както и е направено
запитване до ГДБОП за ползвателя на определен електронен адрес. От постъпилата
Справка за съдимост от 22.04.2016 г. на Д. Й. Й., се установява, че същият не е
осъждан. От постъпилия на 31.05.2016 г. отговор от ГДБОП се установява, че не може
да бъде установен ползвателя на посочения електронен адрес.
На 06.06.2016 г. отново е бил удължен срокът за разследване с още два месеца,
през който удължен срок не са извършени никакви следствени действия, а само е
изготвено от разследващия на 20.06.2016 г. мнение за прекратяване на наказателното
производство, като до прекратяването на досъдебното производство с Постановление
от 28.11.2016 г. няма данни да са извършвани допълнителни действия по
разследването. Постановлението за прекратяване на наказателното производство
подлежи на обжалване по реда на чл.243, ал.3 от НПК – т.е. в седмичен срок от
получаването му от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице. Тъй като в случая обвинение не е било повдигнато – т.е.
липсва обвиняемо лице, и липсва пострадало физическо или юридическо лице,
постановлението е влязло в сила на датата на постановяването му, тъй като липсват
активно легитимирани лица да го обжалват. Именно затова и същото не е подлежало на
връчване на ищеца, тъй като той не е имал качеството на обвиняемо лице.
От приложените материали по ДП №313/2014 г. се установява, че образуваното
срещу ищеца досъдебно производство е започнало на 25.11.2014 г. и е приключило на
28.11.2016 г., като е продължило две години и 3 дни, през който период не е било
повдигнато обвинение на ищеца, същият не е бил задържан под стража, не са вземани
по отношение на него мерки за процесуална принуда или мерки за неотклонение, и е
извършено само едно процесуално-следствено действие с негово участие – на
02.09.2015 г. ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел /протокол на л.17, т.1 от
ДП/.
6
От Разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-7076/21.11.2014 г.
/на л.64/ се установява, че на ищеца Д. Й. Й. е било издадено разрешение за достъп до
класифицирана информация до ниво „строго секретно“, валидно до 21.11.2017 г.,
издадено във връзка с изпълнение на преки служебни задължения, след проведено
специално проучване на основание искане №ЧР-6-1436/18.11.2014 г.
От приетото по делото писмено доказателство – Отнемане на резрешение за
достъп до класифицирана информация №Л-49 /17.03.2015 г. /на л.20 от делото на СГС/
се установява, че ДАНС отнема на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗКИ издаденото на
ищеца разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-7076/21.11.2014 г. до
ниво на класификация „строго секретно“. От писмо изх.№АИ-3547/10.09.2015 г. /на
л.22 от делото на СГС/ се установява, че с Решение №69-II/08.09.2015 г. на ДКСИ е
потвърдила издаденото от ДАНС отнемане №Л-49/17.03.2015 г. на разрешението за
достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно“.
От Писмо изх.№ККС-5194-Д-1/20.05.2015 г. от Комисията за контрол над
службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по
ЗЕС към 43-тото НС /на л.27 от делото на СГС/ се установява, че ищецът е депозирал и
жалба пред ККССПИСРСДДЗЕС с вх.№ККС-5194-Д-1/26.06.2015 г., по повод на която
е извършена проверка, като не са били констатирани нарушения от страна на ДАНС
във връзка с отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация.
От Протокол за приемане на ВВООБ №3152/26.09.2016 г. /на л.28 от делото на
СГС/ се установява, че на ищеца е било отнето лично огнестрелно оръжие.
От приети публикации в електронни средства за масова информация – публични
сайтове: http://afera.bg и http://clubz.bg се установява, че през месец март, 2015 г.,
непосредствено преди постановяване на индивидуалния административен акт
Отнемане на резрешение за достъп до класифицирана информация №Л-49 /17.03.2015
г. Отнемане на резрешение за достъп до класифицирана информация №Л-49
/17.03.2015 г., ищецът Д. Й. е бил номиниран от премиера Б. Б. за заемане на
длъжността „**********“.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М. /протокол на
л.69 от делото на СГС/ се установява, че ищецът е бил известен с добро име, и висок
авторитет качеството на служител на Министерството на отбраната и Военното контра
разузнаване, а в последствие – и като директор на специализирана дирекция ВКР и
зам.председател на ДАНС. През 2013 г. по време на провежданите парламентарни
избори, възникнал широко коментиран в медиите скандал във връзка с отпечатване на
изборни бюлетини, известен като „Костинбродска афера“, по повод на който
свидетелят бил назначен като член на комисия, която да извърши вътрешно-
ведомствена проверка в ДАНС по повод получени данни за изтичане на информация.
Наред с това, била разпоредена и проверка в ДАНС от Главния прокурор, във връзка с
която били ангажирани 15 прокурори от СГП и ВКП. В хода на проверката станало
известно, че е образувано досъдебно производство, по което ищецът Й. е заподозрян
/уличено лице/ като извършител на престъпление – че именно от него е изтекла
информация към средствата за масова информация. Информацията, че Й. е заподозрян
за изтичането на информация от ДАНС, бързо станала широко известна сред
служителите на ДАНС и политици, тъй като ищецът заемал ръководна длъжност в
ДАНС. Той участвал и водел почти цялото международно сътрудничество по основни
7
линии на работа на Агенцията, поради което воденото срещу него разследване широко
се коментирало сред ръководния състав на ДАНС, като голяма част от служителите
изразявали учудване, тъй като г-н Й. се ползвал с добро име, като опитен служител, с
висока квалификация, знания и умения. Коментирало се и извън Агенцията – на
парламентарни подкомисии, както и сред бивши служители. Свидетелят познавал
преди това ищеца Й. като много открит, жизнерадостен човек, комуникативен и
отзивчив за решаване на служебни проблеми. По време на воденото срещу него
разследване ишецът бил психически смачкан, унизен, подтиснат и угнетен. При
разговор със свидетеля споделил, че иска да започне работа другаде, но навсякъде
среща пречки, защото срещу него се води досъдебно производство и е с отнет допуск.
Хората започнали да се отдръпват от него, тъй като тези, които контактували с него и
го подкрепяли, били подлагани на репресии от ръководството на ДАНС. Поради
воденото наказателно производство той върнал и личното си оръжие в служба КОС,
тъй като съгласно ЗКОБООС, досъдебното производство било пречка и да притежава
лично оръжие. По същото време, във връзка с невъзможността си да работи без допуск,
ищецът изпаднал във финансово затруднено положение – имал малко дете в 7.-8. клас,
но не успял да започне работа – опитал да започне работа съобразно квалификацията
си в различни държавни агенции, институции и държавни органи, но получил откази и
отлагане във времето. При една от срещите споделил, че възнамерява да започне
частен бизнес, макар това да е непозната за него сфера, която не умее, тъй като цял
живот е бил държавен служител. При една от срещите на свидетеля с ищеца, която се
осъществила в адвокатската кантора, която и двамата ползвали, свидетелят узнал, че
ищецът няма никаква информация какво се случва – правел запитвания, но не му била
предоставяна информация. Непосредствено преди да започне разследването срещу
него, се готвело назначаването на ищеца отново на ръководна длъжност в ДАНС като
**********.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, логични, основани на
добро познаване на събитията и непосредствените впечатления на свидетеля от
личното му участие в тях, същите кореспондират и на останалите събрани по делото
доказателства, поради което ги кредитира изцяло.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е публично известна личност, в качеството на висш
служител на ДАНС, заемал длъжността „**********“. Ползвал се с добро име и висок
авторитет в професионалните среди като опитен и високо квалифициран служител в
Министерството на отбраната, Военното контра разузнаване, а в последствие – и като
директор на специализирана дирекция ВКР и зам.председател на ДАНС.
Непосредствено преди да стане известно образуваното досъдебното производство
срещу него, той се подготвял отново да заеме длъжността „**********“, във връзка с
което било извършено цялостно специализирано проучване и му било издадено
Разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-7076/21.11.2014 г. до ниво
на класификация „строго секретно“. Във връзка и на основание с образуваното срещу
него досъдебно производство, било постановено Отнемане на резрешение за достъп до
класифицирана информация №Л-49 /17.03.2015 г. на основание чл.40, ал.1, т.5 от
ЗЗКИ, съгласно която разпоредба, в действащата към този момент редакция с ДВ,
бр.45 от 30.04.2002 г., образуваното досъдебно производство е пречка за достъп на
лицето до класифицирана информация /посочената разпоредба е обявена за
противоконституционна с ДВ, бр.49 от 2016 г., и от 28.06.2016 г. не се прилага/. В тази
8
връзка ищецът бил принуден да предаде в служба КОС и притежаваното от него лично
оръжие. Поради отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация
във връзка с воденото срещу него досъдебно производство, ищецът не могъл да заеме
ръководна длъжност в ДАНС, както и всякаква друга длъжност, изискваща достъп до
класифицирана информация, поради което бил лишен от възможността да работи
съобразно квалификацията и опита си, в периода до прекратяването на досъдебното
производство срещу него. Воденото срещу него досъдебно производство, в което
същият бил заподозрян в нерегламентирано изнасяне на класифицирана информация
от ДАНС, до която е имал служебен достъп, е станало широко известно сред висшия
ръководен състав на МО, ВКР и ДАНС, сред бившите служители на ДАНС, и
регионалните служби, както и в политическите среди /било обсъждано в подкомисии
на НС/, като предпоставка за това са били проведените по ДП №313/2014 г. множество
разпити на висши и редови служители на ДАНС, и Писмо рег.№192/19.01.2015 г. на
СО – СГП, адресирано до Председателя на ДА“НС“, с което същият е бил уведомен за
образуваното досъдебно производство №313/2014 г. срещу Д. Й. Й., за извършено от
него престъпление по чл.284, ал.1 от НК, за това, че в периода 14-15.05.2013 г., в
качеството си на длъжностно лице – ********** на ДА“НС“, във вреда на държавата
бил съобщил на неустановено лице информация, поверена му и станала му известна
във връзка със службата му и за която е знаел, че представлява служебна тайна – пр.пр.
№4907/2013 г. на СГС. Макар ищецът да не е бил привлечен в качеството на обвиняем,
и срещу него да не са вземани мерки за неотклонение и не е била осъществявана
процесуална принуда, в пряка причинна връзка с воденото срещу него досъдебно
производство е било отнето издаденото му разрешение за достъп до класифицирана
информация до ниво „строго секретно“, с което е възпрепятствана възможността му да
работи съобразно стажа и квалификацията си на дългогодишен висш служител в МО,
ВКР и ДАНС. Бил сринат авторитетът му на професионалист, доброто му име и
авторитет в професионалните среди и сред широката общественост е било тежко
компрометирано. Поради воденото срещу него досъдебно производство, и
възпрепятстваният от това достъп до класифицирана информация, ищецът за период
около две години не могъл да започне работа като държавен служител по
специалността си /ВКР и държавна сигурност/, което застрашило икономическото
оцеляване на неговото семейство, и бил принуден да започне да се издържа чрез
осъществяване на самостоятелна търговска дейност, в която нямал опит. В посочения
период ищецът е търпял значителна тревожност и несигурност за бъдещето си и това
на неговото семейство, бил унизен, засегнато е чувството му за чест и човешко
достойнство, сринат е бил неговият авторитет като висококвалифициран специалист в
областта на военното контра-разузнаване и националната сигурност. През 2015 г.,
когато ищецът е започнал да търпи неблагоприятните последици от воденото срещу
него досъдебно производство, ищецът е бил на 54 години – в зряла възраст, в края на
трудовия си стаж, с капацитет да продължи да изпълнява висши държавни длъжности
и да се пенсионира с почести. Вместо това, в края на професионалната си кариера
ищецът се е пенсионирал в условията на социална и професионална изолация,
унизително отношение, подозрение и публично опозоряване. В късна възраст е бил
принуден да търси икономическо оцеляване в частния сектор, чрез организиране на
свой бизнес, и поемане на съответния стопански риск.
При така установените от фактическа страна неимуществени вреди, съдът
намира, че определеният от първостепенния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 15 000 лв. е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
9
съобразен е с действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на
съдебната практика по сходни случаи. Ето защо, решението на първостепенния съд по
предявеният главен иск се явява правилно и законосъобразно, и ще следва изцяло да се
потвърди.
Във връзка с претенцията за присъждане на лихви:
В исковата молба е била предявена и акцесорна претенция за присъждане на
компенсаторна лихва върху обезщетението, за периода от 18.02.2016 г. до 18.02.2019 г.,
в размер на 45 713 лв. С обжалваното решение съдът е присъдил на ищеца главницата
на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, за периода от 28.11.2016 г. до окончателното плащане.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира, наред с
обезщетението за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от датата на падежа до
предявяването на иска, така и законна лихва върху вземането за периода след
завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като
законова последица от предявяването на иска за вземането, и в съдебната практика е
възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от
ищеца, като не е необходимо да бъде индивидуализирана по начина, характерен за
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД /в т.см. Решение №75/16.07.2015 г. по т.д.№519/2014 г. на
ВКС – 2-ро търг. отд., Решение №93/27.10.2016 г. по т.д.№1882/2015 г. на ВКС , 1-во
търг. отд./. В конкретния случай, обаче, с исковата молба ищецът не е заявил
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от
предявяването на иска, до окончателното плащане. Такава претенция не е била заявена
и в хода на производството пред първостепенния съд. При липса на заявена претенция
за това, същата не се присъжда служебно. Ето защо, решението на първостепенния съд
в частта му, в която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение в
размер на 15 000 лв., за периода от датата на предявяване на иска 18.02.2019 г. до
окончателното плащане, се явява недопустимо, като постановено без надлежно искане,
поради което в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата му част – с която е
присъдена законна лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 28.11.2016
г. до 17.02.2019 г. се явява правилно и законосъобразно, и ще следва да се потвърди. В
тази част, по изложените вече съображения, съдът намира за неоснователни
релевираните от ответника доводи, че по делото не е установено началото на периода,
за който се дължи обезщетението за забава, тъй като не е установено на коя дата е
влязло в сила Постановлението от 28.11.2016 г. за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца – съдът прие, че следва да се счита, че постановлението е
влязло в сила на датата на постановяването му, поради липсата на активно
процесуално легитимирани лица да го обжалват.
При този изход от спора, в полза на въззиваемата страна, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, следва да се присъдят направените разноски във въззивната инстанция. С
представения списък по чл.80 от ГПК въззиваемия ищец е претендирал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно представения
по делото ДПЗС с реквизити на разписка за заплатеното в брой възнаграждение.
Въззивникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираните разноски, което съдът намира за основателно. Съобразно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
10
при обжалваемия интерес на ищеца във въззивното производство /15 000 лв./
минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство се
изчислява в размер на 980 лв. Настоящото въззивно производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства пред въззивния съд,
и делото е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо съдът намира, че следва
разноските за процесуално представителство да бъдат присъдени в редуциран размер
от 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1183 от 12.02.2020 г., постановено по гр.д.№2359 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО I - 15 състав, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с Решение №3519 от 16.06.2020 г., постановено по същото дело, В
ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Й. Й., законна лихва за периода от 18.02.2019 г. до
окончателното плащане, върху главница от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано
срещу ищеца досъдебно производство №313/2014 г. по описа на СО-ДГП, пр.пр.
№5085/2013 г. по описа на СГП, за престъпление по чл.284, ал.1 от НК, което е
прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016 г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не е извършено.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1183 от 12.02.2020 г., постановено по гр.д.№2359
по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО I - 15 състав, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с Решение №3519 от 16.06.2020 г., постановено по същото дело, В
ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на
основание чл.2, ал.1, т.3, предл.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. Й. Й., с ЕГН **********,
сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от образувано срещу ищеца досъдебно
производство №313/2014 г. по описа на СО-ДГП, пр.пр.№5085/2013 г. по описа на
СГП, за престъпление по чл.284, ал.1 от НК, което е прекратено с постановление на
СГП от 28.11.2016 г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй
като деянието не е извършено, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, за
периода от 28.11.2016 г. до 17.02.2019 г., КАКТО И в частта, с която Прокуратурата на
РБ е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.10 от ЗОДОВ, да заплати на Д.
Й. Й., с ЕГН **********, сумата от 110 лв. за разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.10 от
ЗОДОВ, да заплати на Д. Й. Й., с ЕГН **********, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12