Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64/13.02.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Щиляна Манахилова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1508 по описа на съда за
2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Спиди" АД с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
срещу „Ефе 85" ЕООД.
Ищецът твърди, че въз основа на договор № 83052 от 01.10.2014 г. извършвал куриерски
услуги на ответника, като доставял куриерски пратки
съобразно уговорените условия и съпътстващата всяка пратка товарителница, а веднъж месечно издавал редовна данъчна фактура. На основание чл. 11 от договор № 83052 от
01.10.2014 г. при забавено плащане на дължимите суми за предоставени куриерски услуги „ЕФЕ
85" ЕООД се задължавало да заплати неустойка в размер на законната лихва за първите 90 дни
забава и по 0,5% дневно върху дължимата сума за всеки следващ ден. Поддържа се, че по
гореописания договор ответникът
дължал на ищеца сума в общ размер на 1 291,65 лв., от която неплатена цена на
предоставени куриерски услуги в размер на 1 185,54 лв. и договорна неустойка за
забавено плащане на задълженията по тези фактури в размер на 106,11 лв., както следва:
- по фактура № **********/02.12.2016 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 788,72 лв. и неустойка в размер на 97,93 лв. от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/02.12.2016 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 8,07 лв. и неустойка в размер на 0,25 лв. от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/04.01.2017 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 229,92 лв. и неустойка в размер на 4,92 лв. от 14.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/04.01.2017 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 24,71 лв. и неустойка в размер на 0,52 лв. от 14.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/02.02.2017 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 122,40 лв. и
неустойка в размер на 1,63 лв. от 12.02.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/02.02.2017 г. неплатена цена на предоставени куриерски услуги в размер на 5,98 лв. и неустойка в размер на 0,08 лв. от 12.02.2017 г. до 31.03.2017 г.
- по фактура № **********/02.03.2017 г. неплатена цена на
предоставени куриерски услуги в
размер на 5,74 лв. и неустойка в размер на 0,03 лв. от 12.03.2017 г. до
31.03.2017 г.
Сочи се и че за тези суми ищецът подал заявление
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 978/2017 г. по описа на PC Хасково и била издадена
заповед за изпълнение, но в законоустановения срок ответникът подал възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът
има следните вземания спрямо него: сумата от 1 185,54 лв., представляваща
неизплатена цена за предоставени куриерски услуги по договор № 83052 от
01.10.2014 г., за която са издадени 7 бр. фактури, както 106,11 лв.,
представляваща дължима договорна неустойка за забавено плащане на горепосочената сума за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
В о.с.з. на 18.01.2018 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове и прави искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото
по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1370/27.10.2017 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността
му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 978/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 295,83 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо 345,00 лв., а съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Ефе 85" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Васил Левски" № 11, съществуването
на вземания на „Спиди" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ул. „Самоковско шосе № 2Л, Търговски център „Боила", адрес за призоваване: *********************, спрямо него, както следва: сумата
от 1 185,54 лв., представляваща неизплатена цена
за предоставени куриерски услуги по договор № 83052 от 01.10.2014 г., за която
са издадени 7 бр. фактури, както и
сумата от 106,11 лв., представляваща дължима договорна неустойка за
забавено плащане на горепосочената сума за периода от 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 185,54 лв. от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 978/2017 г. на Районен съд - Хасково
- 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ефе 85" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Васил Левски" № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Спиди" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ул. „Самоковско шосе № 2Л, Търговски център „Боила", адрес за призоваване: *******************, сумата от 640,83 лв., от която 345,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 295,83 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 978/2017 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 522/27.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С