РЕШЕНИЕ
гр.София,
02.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря В.Станчева и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 8 004 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на Д.Ф.С.,*** с уточнени-ята към нея се твърди, че същият е
пострадал при ПТП, настъпило на 31.03.2014 г. на трето-класен път III-202 в
посока гр.Опака – гр.Попово по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „318“ с ДК № *******– Ш.С.Е., който се е движел със скорост, несъобразена
с конкретните пътни условия и законови ограничения, вследствие на което при
преминаване на ляв завой е загубил контрол над автомобила, който е навлязъл с
дес-ните си колела по десния затревен банкет по ръба на канавката, пресякъл е
платното за движе-ние от дясно наляво и се е ударил в крайпътно дърво от лявата
страна на пътя, като от удара ав-томобилът е бил разкъсан на две, напълно
смачкан и се е самозапалил, в резултат на което е настъпила смъртта на водача
на автомобила и двама от пътниците. Поддържа се, че от произ-шествието на
ищеца, който е бил пътник в л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******, са били причине-ни
множество увреждания: травматична ампутация на лявото ходило; открито счупване на
дес-ния глезен; медиална нестабилност на дясна глезенна става; голяма
разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясна глезенна става; голяма
разкъсно-контузна рана на гърба; травма-тичен шок; комоцио церебри; контузио
торацис; рана на теменната част на главата, от които са му нанесени значителни
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които ще търпи и за в
бъдеще, тъй като здравословното му съС.ие ще остане нарушено за цял живот с
произтичащите от това последици. Сочи и че отговорност за причинените му вреди
трябва да поеме ответната страна като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданската отго-ворност“ на виновния за инцидента водач на л.а.„БМВ 318“ с
ДК № *******по полица № 11113003100293, със срок на валидност от 28.12.2013 г.
до 27.12.2014 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.А.Д.„А.“
АД да му заплати обезщетение за причинените му в резултат на ПТП неимуществени
вреди в размер на 500 000,00 лева, заедно със законната лихва, считано от
датата на непозволено увреждане до окончателното заплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – З.А.Д.„А.“ АД, гр.София оспорва изцяло
предявения иск и по основание, и по размер, като навежда съображения, че
доказването на основанието по чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на прекия
причинител на вредите е изцяло в тежест на ищеца, който претендира обезщетение
за неимуществени вреди. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че
ищецът търпи описаните в същата вреди, както и че никога повече няма да може да
ходи, не е напълно неработоспособен и е в пълна невъзможност да се обслужва сам
и да извършва нормалните ежедневни дейности, като навежда и доводи, че
обезщетение се дължи само за действителни, реално съществуващи вреди. Поддържа
и че искът е предявен в прекомерно и неоснователно завишен размер съобразно
претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика, социално-икономическите
условия на живот в страната и в противоречие с принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД. Претендира присъждането на разнос-ки по производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, съг-ласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
С оглед взетите становища по предмета на спора не се
спори между страните в процеса, че на 31.03.2014 г. на третокласен път III-202 в посока
гр.Опака – гр.Попово е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с
участието на лек автомобил /л.а./ марка „БМВ“, модел „318“ с ДК № *******,
управляван от Ш.С.Е. при описания в исковата молба механизъм; относно факта на наличието на противоправно поведението на
водача на л.а. „БМВ 318“, довело до реализирането на процесното събитие, както
и че ищецът Д. Са-шев е участвал в това събитие в качеството му на пътник в
МПС, което е отразено и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК.
Визираните обстоятелства се потвърждават от
представените в производството завере-ни копия констативен протокол за ПТП,
съставен на 25.04.2014 г. от РУП – гр.Търговище и протокол за оглед пътно-транспорно
местопроизшествие от 31.03.2014 г. на РУП – гр.Попово, заедно със схемата и
фотоалбума, неразделна част от него.
Съгласно данните от първото цитирано доказателство
пътният инцидент от 31.03.2014 г. се е реализирал в 22,06 часа на път III-202
около 250 метра от изхода на гр.Попово в посока гр.Опака; че водачът на л.а.„БМВ
318“ с ДК № *******Ш.С.Е., ЕГН **********, притежава СУМПС № *********,
категория „В”, валидно до 23.11.2022 г.; че за л.а.„БМВ 318“ е налице
застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 11113003100293, валидна от 28.12.2013 г. до
27.12.2014 г., както и че при това произшествие са пострадали лицата: Д.Ф.С. с диагноза – ампутация на ляв крак на
ниво ходило; С.Е.и Н.Н., които са починали, като от протокола за оглед е видно
и че вследст-вие на ПТП на място е починал и водача на МПС – Ш.С.Е..
От протокола за оглед местопроизшествието се
установява и че мястото на произшест-вието е било на около 100 м. след края на
ляв завой от около 100 градуса, на права отсечка, без наклон, без налична пътна
маркировка и пътни знаци пред самия завой наляво, при широчина на пътното платно
от 6,40 м.; че процесният л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******, черен на цвят, е бил намерен
разкъсан на две половини по средата на купето зад предните седалки, като двете
части са били една от друга на 6,15 – 6,80 м.; че предната част е била обвита
около ствола на дърво в областта на предна дясна врата, като всички горими
части на предната част на автомо-била са били изгорели и разтопени, като е
установено и наличието на разпилени детайли от автомобила на мястото на инцидента.
Не са намерени спирачни следи, но е удостоверено прип-лъзване на десните гуми
на автомобила, започващо около 20 м. след края на завоя, като гумите захапват
тревата на десния банкет, достигат до 30 см. от канавката, като тревата е
остъргана в продължение на 33,50 м., влизат в пътното платно и косо преминават
през платното от дясно наляво и завършват в дървото, при дължина през платното
– 21,80 м.
Между страните в производството е безспорен и фактът
на съществуването на склю-чена задължителна застраховка по риск „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество относно л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******по
полица № 11113003100293 със срок на валидност от 28.12.2013 г. до 27.12.2014 г.
и действието на същата към момента на настъпване на съби-тието от 31.03.2014 г.
– обстоятелства, които са отразени в доклада на съда по чл.375, ал.1 във връзка
с чл.146, ал.1, т.4 ГПК и се потвърждават и от ангажираната справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционния фонд от 11.06.2014 г.
За изясняване на делото от фактическа страна е
приета многобройна медицинска доку-ментация: епикриза по ИЗ № 7914/2014 за
периода: 02.04.2014 г. – 11.04.2014 г., издадена от „МБАЛ – Търговище“ АД,
Ортопедо-травматологично отделение; експертно решение на ТЕЛК № 2861/24.11.2014
г., издадено ТЕЛК Общи заболявания при „МБАЛ – Търговище“ АД; исто-рия на
заболяване № 7914; епикриза по ИЗ № 25004 за периода: 01.04.2014 г. –
02.04.2014 г. на „МБАЛ – Търговище“ АД, Отделение по анестезиология и
интензивно лечение; лист за преглед на пациент в спешно отделение № 004241 с
дата на постъпване 31.03.2014 г. и дата на напуска-не 01.04.2014 г.; епикриза
по ИЗ № 686/2014 г. за периода: 28.08.2014 г. – 04.09.2014 г. на Специализирана
ортопедична болница за активно лечение „Бул-Про“ ЕАД; история на заболя-ване №
686/2014 г.; амбулаторен лист № 000609/08.04.2015 г.; етапна епикриза за
периода: 01.04.2014 г. – 08.04.2014 г., издадена от ДКЦ „Св.Иван Рилски“ ООД;
ЕЕГ № 181/07.04.2015 г.; епикриза по ИЗ № 8005/2015 за периода: 23.04.2015 г. –
26.04.2015 г.; амбулаторен лист № 001568/22.06.2015 г.; експертно решение на
ТЕЛК № 2866/01.12.2015 г. на ТЕЛК Общи заболя-вания при „МБАЛ – Търговище“ АД.
С първото от представено експертно решение /ЕР/ на
ТЕЛК – № 2861/24.11.2014 г. на
пострадалия е призната 75 % ТНР за срок от една година – до 01.11.2015 г. при
водеща диагноза: счупвания на други части на подбедрицата и общо заболяване: съС.ие
********след ПТП и състояние след операция по повод фрактура на ****** –
метална остеосинтеза – 03.04.2014 г., като са определени противопоказни условия
на труд: физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат и извънреден труд. С
второто ЕР на ТЕЛК от 01.12.2015 г. пострадалият е преосвидетелстван със същия
процент ТНР за срок от една година – до 01.12.2016 г. при идентична водеща
диагноза и противопоказания.
В о.с.з., проведено на 23.06.2015 г., на основание
чл.193, ал.2 ГПК е открита процедура по проверка на истинността на приложените
от ищеца амбулаторен лист № 000609/08.04.2015 г. и етапна епикриза за периода
01.04.2014 г. – 08.04.2014 г., издадена от ДКЦ „Св.Иван Рилски“ ООД, във връзка
с извършено оспорване от страна на ответника. До приключване на устните
състезания в производството ответникът не е ангажирал доказателства, с които да
установи твърдяната от него неистинност на оспорените от същия официални
свидетелстващи докумен-ти, с оглед на което настоящата инстанция на основание
чл.194, ал.3 ГПК приема, че оспорва-нето не е доказано и че и документите –
предмет на проверката се ползват с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
допусната съдебно-медицинска експер-тиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Д.К.,
ортопед-травматолог, въз основа на представените медицински документи. От
заключението на СМЕ се установява, че в причин-на връзка с произшествието ищецът
е получил: контузия с разкъсно-контузна рана на главата и лекостепенно мозъчно
сътресение, без клинични неврологични прояви, контузия на гръден кош с рана
отзад под лопатките към пояса, разкъсно-контузна рана на десния глезен със
счупване на вътрешния глезен и предно-медиална нестабилност на глезенната става
и травматична ампута-ция на лявото ходило. Поради кръвозагубата от откъснатото
стъпало и двете големи рани пост-радалият е изпаднал в хиповолемичен шок –
едната страна на травматичния шок, който се при-чинява и от силната болка в
момента на уврежданията и представлява състояние, опасно за жи-вота, тъй като
ако не се вземат мерки за възстановяване обема на кръвното русло и намаляване
на болката, може да премине в необратима фаза. Критериите за наличието на това
състояние са промените на определени кръвни и други жизнени показатели и се
установява лабораторно. При постъпването на г-н С. в реанимация съдържанието на
хемоглобина е било на долната граница и само навременното оводняване и преливане
на биопродукти е попречило шокът да премине в необратима фаза. Описаните са
основните характеристики на мозъчното състресение и травматичен шок и как
същите са протекли в конкретната хипотеза.
Видно е и че след овладяване на болката и ниския
обем на течност в кръвното русло опасността от шока е преминала и пациентът е бил
изпратен в хирургично отделение за обра-ботка на счупванията и ампутацията. Оперативното
лечение се е състояло от първоначална хи-рургична обработка на получените рани,
след което десният глезен е бил опериран и синтези-ран с метална плака, като е
възстановяван и делтоидният лигамент, за да се блокира предно-медиалната
нестабилност. Последвала е реампутация, за да се оформи един нов орган /чукан
на подбедрицата/, така че да е годен за протезиране.
Констатира се и че във връзка с получените увреди пострадалият
е търпял болки и стра-дания за периода на възстановяване; че ампутацията на
крака е довела до болки със средна сила за период от няколко дни, постепенно
затихващи до края на възстановителния период, който е под 30 дни; останалите
травматични увреждания сумарно са довели до болки и страдания за период от
около 3-4 месеца, който период е възстановителен за счупването на
голямо-пищялната кост и приспособяване към придвижване с две помощни средства.
Около 45 дни след травмата болките са били по-интензивни и постепенно са
отслабвали към края на възста-новителния период. Контузиите, зашитите рани и
зарастването на чукана са били за срок от 15-20 дни, като е отразено и че в такива
случаи в момента на получаване на увредите болката не е толкова силна, а тя става
силна 5-6 секунди след травмата, като е от средна степен; че с цел на
предотвратяване или стопиране на травматичен шок пациентът се обезболява добре,
като хирургичните интервенции се провеждат под упойка, както и че през първите
10-12 дни болката остава все още средна степен и постепенно намалява към края
на възстановителния период.
Посочено е и че към момента на изготвяне на тази
експертиза на пострадалия е напра-вена първична временна протеза, която е малко
по-груба и тежка, но чуканът трябва да свикне с нея и допълнително да се
самооформи по гилзата на протезата, поради което последната се ко-ригира през
няколко месеца и около година по-късно, за колкото се очаква чуканът да узрее,
се прави окончателната протеза, която е за срок на експлоатация от 5 г., в
който срок са предви-дени две безплатни поправки – на гилзата, на стойката, на
шарнира за глезена или на стъпалото, като всички части са взаимозаменяеми, а
след петата година пациентът има право на нова протеза. Според вещото лице с
типа протеза на пострадалия се свиква лесно, тъй като е налице собствена
колянна става и собствена мускулатура, която заключва коляното в изправено поло-жение
и го сгъва при необходимост, като след свикване с окончателната протеза не е
необходи-мо ползване на помощни средства; посочено е, че прогнозата
затрудненията в ежедневните дейности е за този 1-годишен период, докато пострадалият
получи окончателната си протеза; че наличието на частична протеза на долния
крайник се забелязва много трудно от неопитно око; че са налице известни
неудобства, свързани примерно: с необходимостта при къпане протезата да се
сваля и да се използва тоалетен стол, но от друга страна: след протезирането
крайникът става самостоятелен в действията си – вкл. за придвижване,
спортуване, работа и пр.
В
о.с.з., проведено на 23.06.2015 г., по реда на чл.200, ал.2 ГПК д-р К. е пояснил,
че към този момент ищецът би трябвало да се е възстановил напълно, като под
„възстановя-ване“ се има предвид костта да е възстановила своята цялост.
Относно даденото заключение, че с конкретния тип протеза се свиква лесно,
уточнява, че това е така в сравнение с бедрената про-теза, където няма коляно,
а един заключващ механизъм, който пациентът трябва да знае как да нагоди, за да
започне да ходи и при който се натоварват повече сърдечно-съдовата и изобщо
мускулната система, както и в сравнение с т.нар. протеза „кош“, когато
крайникът липсва от та-за, а има един кош, който се поставя с дупка за другия
крак, която се носи с изхвърляне на тяло-то и натоварва най-много
сърдечно-съдовата и мускулната система, но независимо от изложе-ното, начинът,
по който всеки свиква с една протеза, е строго индивидуален.
Посочено
е и че след като пострадалият може да ходи, вкл. и без бастун, какво и докол-ко
може да спортува зависи от него самия, но хората с такива протези спортуват –
ако протезата е карбонова, може да прави абсолютно всичко, вкл. да плува., като
в тази връзка конкретизира, че карбонът е вид пластмаса и че карбоновата
протеза не е масова, тъй като е доста скъпа и не се полага по Здравна каса; с
тази, която се полага по Здравна каса, може да се тича и ходи; че всяка протеза, освен карбоновата, има т.нар.„протезни
чорапи“, за да не се уврежда чуканът, да е по-меко и да приляга и с такава
протеза човек би могъл да се къпе, но въпреки това, изли-зайки, трябва да я
свали, да свали чорапа, да го смени със сух и да я сложи отново; че протезата е
видима за околните, когато пострадалият се съблече, дори и да е карбонова.
Относно
констатацията за степента на полученото мозъчно сътресение, която експертът е
определил като лека, д-р К. пояснява, че кървящата рана на главата и
обстоятелството, че пострадалият е бил в легнало положение, нямат отношение към
състоянието му; че в меди-цинската документация на едно място е посочено
„комоцио“, но при положение, че има голяма кръвозагуба и голяма болка, виенето
на свят и останалите прояви в първия момент най-вероят-но се дължат на това, а
не на комоциото; че са налице данни за главоболие, но нищо повече, поради което
изводът е за лека степен на мозъчно сътресение, даващо главоболие до 30 дни, а
не 2 години по-късно, когато главоболието може да се дължи на всякакви други
причини.
Уточнява,
че антеро-медиалната нестабилност на дясна глезенна означава предно-вътрешна
нестабилност – връзката на глезенната става не е добре възстановена и когато се
стъпи на нея, може кракът, подбедрицата, да отиде леко напред и навътре спрямо
стъпалото, което води до една по-трудна подвижност и необходимост да се пази от
претоварване, иначе ставата се подува, реагирайки с образуване на течност и с
болка.
Поддържа,
че е приел възстановителен период при ампутацията под 30 дни, тъй като под
възстановяване е имал предвид зарастването на меките тъкани, покриващи костните
оста-тъци, което при една ампутация е колкото при една оперативна интервенция –
за 15-20 дни; че периодът от около година до поставянето на постоянна протеза,
през който чуканът трябва да узрее и през който се носи първоначално една
протеза, после втора, сменя се гилзата, няма общо със зарастването, а е
приспособителен период на новия орган към функцията, която ще изпълнява, както
и че това, че ищецът е бил с имобилизация и не е можел да ходи – без един крак
и с друг инвалиден крак, му е създало големи неудобства и ограничения.
Във
връзка с извършено оспорване на заключението от процесуалния представител на
ищеца на основание чл.200, ал.3 ГПК е допусната и изслушана повторна СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р В.В. – ортопед-травматолог, въз основа на
представените медицински документи и извършен
личен преглед на пострадалия.
В
заключението на повторната СМЕ е прието, че след инцидента пострадалият е бил
приет и лекуван в „МБАЛ – Търговище“ с диагноза счупвания на други части на
дясна подбед-рица; открито счупване на медиалния малеол; ампутация на ляво
ходило на ниво дистална 1/3 на лява подбедрица; голяма разкъсно-контузна рана
по предната повърхност на дясна глезенна става, голяма разкъсно-контузна рана
на гърба; вулнус лацеро контузум крании /разкъсно-контузна рана на главата/;
травматичен шок; комоцио церебри; контузио торацис в пряка при-чинна връзка с
ПТП от 31.03.2014 г. Състоянието на пострадалия е било изключително тежко с
опасност за живота. В случая болките и страданията са продължили около 6
месеца, по-интен-зивни през първите 1-2 месеца и намаляващи до края на
възстановителния период.
Според
заключението на СМЕ пострадалият ще остане инвалид за цял живот; че обек-тивното
му състояние е налагало да използва инвалидна количка около 3-6 месеца, тъй
като едното му стъпало е липсвало, а глезенът на другия крак е бил счупен, като
последните дни на месеца се е приучил да ходи с патерици; че получените увреждания
– травматичен шок, контузио капитис /контузия на главата/ и комоцио церебри
/мозъчно сътресение/ са мотивирали вещото лице да приеме, че състоянието на
пострадалия е било изключително тежко с опасност за живота; че травматичният
шок – съчетана травма, е придружен е с много силна болка, нама-лен кръвен обем,
която е резултат от процес, възпрепятстващ системното доставяне на кисло-род
към клетките на тялото; че при ищеца циркулиращата кръвна маса е била на
долната грани-ца на нормата, което е наложило спешното й възстановяване с
биопродукти, глюкозни и солеви разтвори.
За
мозъчното сътресение е описано, че протича с централно-мозъчни оплаквания – гла-воболие,
гадене, прималяване, загуба на паметта, обърканост, скованост във всяка част на
тя-лото, краткотР.загуба на съзнанието, понякога без спомен за случилото се; че
оплаква-нията, констатирани при ищеца от медицинската документация, отговарят
на лека степен на мозъчно сътресение; че след инцидента пострадалият е имал
нужда от чужда помощ в обслуж-ването си; че затрудненията му да спортува, да
работи и да живее активно ще са за цял живот, като в решенията на ТЕЛК е определено
какво би могъл да работи.
От
разглежданото доказателство е обоснован извод и че ампутацията е на ниво дистал-на
1/3 на лява подбедрица с оформен към
момента ампутационен чукан, чиято дължина позво-лява поставянето на протеза; че
направената реампутация е била предназначена да оформи годен за протезиране
чукан на подбедрицата, който се очаква да узрее, т.е. да стане годен за нова
протеза, за период от 1 година; че след поставяне на дефинитивната протеза
пострадалият ще може да се придвижва и обслужва самостоятелно; че по реда на
задължителното здравно осигуряване му се полага първоначална временна протеза,
на която през няколко месеца се коригира гилзата, а след около година има право
на безплатна дефинитивна протеза със срок на ползване 5 години, през който
период има право на два безплатни ремонта на протезата /на гилза или стойка или
на шарнира на глезена или стъпалото/, след чието изтичане същата се подменя
безплатно.
Д-р
В. по реда на чл.200, ал.2 ГПК е заявил, че затрудненията на ищеца да спор-тува,
работи и да живее активно ще са за цял живот; че ищецът има група инвалидност,
която ще продължи и след определен период ще бъде възобновена, тъй като
ампутацията на крака ще остане за цял живот; че не може да се сравни един човек
с два крайника с друг човек с протеза, който се движи; че в решението на ТЕЛК
са посочени противопоказанията; че ищецът ще може да се придвижва самостоятелно,
да се обслужва, но не и да тича с протеза и да спортува активно, като това
зависи и от вида протеза, но по принцип ще се затруднява при тичането – ако трябва да се затича за 10 метра, ще го
направи леко, но не може да се състезава или да тича в гора. Пояснил е и че
пострадалия за цял живот ще трябва да се съобразява с поставената му протеза и
ще може да работи, да спортува и да живее активно, но при някакви ограничения, съобразявайки
упоменато в експертното решение; че той не може да бъде в неблагоприятен
микроклимат, както човек с два долни крайника, и винаги от сутрин до вечер ще
се съобразява с поставената му протеза; че даже и при плуването ще се
затруднява, тъй като е без ходило и ще може да плува, но със затрудняване,
което е последица от ампутацията, както и че болките и страданията след
инцидента са били по-интензивни първите два месеца или 60 дни.
В
първоначалната и повторната СМЕ са обосновани идентични изводи относно получе-ните
в причинна връзка с произшествието увреждания, и съществувалата в първоначалния
момент опасно за живота на пострадалия; характеристиките на уврежданията,
начина на лечение, както по въпроса за протезирането на лявото ходило, а именно:
че се поставя първична временна протеза, която се коригира периодично, като около
1 година по-късно се очаква чуканът да узрее и се прави окончателно протезиране.
Повторната СМЕ е определила по-дълъг възстановителен период – 6 месеца, през
който ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни в първите 1-2 месеца, за
разлика от първоначалната СМЕ, според която сумарно възстановителният период е
продължил 3-4 месеца с по-интензивни болки първите 45 дни. По този въпрос съдът
кредитира заключението на повторната СМЕ, която е по-пълна, тъй като се
основава не само на представените медицински документи, но и на личен преглед
на пострада-лия, какъвто при първоначалната не е извършен, поради неявяването
на ищеца за преглед.
Заключението
на повторната СМЕ по въпроса относно начина, по който ампутацията на лявото
ходило ще се отрази върху ежедневието на пострадалия е оспорено от ответното
дружество, във връзка с което е назначена тройна СМЕ, изготвена от вещите лица
д-р М.М., д-рР.Д. – ортопед-травматолози и д-р Д.Д. – ортопед-травматолот, специалист
по протезиране и рехабилитация на долни крайници, на базата на представените
медицински документи и личен преглед на ищеца.
В
заключението на тройната СМЕ е прието, че от процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: ▪ политравма, травматичен шок, който е
бил овладян след оказване на спешна медицинска помощ и интензивно лечение, като
състоянието му е било стабилизирано и няма данни за усложнения във връзка с
проведената терапия; ▪ контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, мозъчно сътресение, за които е било проведено медикаментозно лечение,
като част от реанимационното; ▪ контузия на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана на гърба под лопатките, на която е извършена хирургична
обработка с кожен шев, като постоперативният период е протекъл гладко без
усложнения; ▪ разкъсно-контузна рана на предната дясна повърхност на
дясната глезенна става с открито счупване по вътрешния глезен и предно-медиална
нестабилност на глезенната става, лекувана оперативно с хирургична обработка на
раната по предната повърхност на глезенната става, открито наместване на
счупения глезен и фиксацията му със спонгиозен винт с диаметър 4 мм. с
прекъсната резба и шев на разкъсания делтовиден лигамент и постоперативно
поставена имобилизация на глезен-ната става за период от 45 дни, през който
натоварването на крайника е било ограничено. Стъпването на ходилото с частично
натоварване започва след 60-тия ден, а свободното стъп-ване с пълна тежест се
разрешава около 80-тия ден след операцията, като от патоморфологична и терапевтична
гледна точка няма причини функционално крайникът да не се възстанови на-пълно
за период от около 150 дни, и ▪ травматична ампутация на лявото ходило –
левият крак е ампутиран на ниво дистална 1/3 на подбедрицата, съгласно
оперативен протокол от 03.04.14 г.
В
експертизата е обосновано заключение, че липсата на крайник освен с емоционални
и писихически страдания, е свързана и с физически болки и страдания, сред които
са т.нар. „фантомни болки“ в липсващия крайник, които имат режещ, парещ,
пробождащ и разкъсващ характер и продължават през целия живот с променлив
интензитет, като стресът, тревожността, страхът или умората обикновено ги
увеличават; че етиология на тази болка не е изяснена, поради което за нея няма
лечение ; че освен тези болки при пострадалия и има болка в самия чукан от
неудобната протеза, която го убива, притиска и протърква кожата и трябва да я
сваля, за да отмине болката; че в резултат на това притискане и недостатъчното
кръвоснабдяване на върха на чукана последният е потъмнял и посинявал - от
вътрешната страна на коляното т.нар. медиално ухо на протезата упражнява
толкова силен натиск, че буквално се е отпечатало върху кожата на крака на
ищеца, а от външната страна на чукана – протезата също убива и притиска
болезнено главата на фибулата, като всичко това е съпроводено с болки и
невъзможност за продължително ходене с протезата.
Формирано
е становище, че ампутацията ще се отрази на по-нататъшния живот и ежед-невие на
пострадалия /няма да може да тича, да влиза във вода, да работи тежък, селски
труд, да се качва на покрив, за да смени керемида, да се разхожда с велосипед и
пр./, тъй като протезата не е крак, а едно чуждо тяло, което той трябва да се
научи да управлява; че за всички видове протези на крака е валиден фактът, че
те не извършват активни движения, а са пасивна система, която реагира само на
външно движение, не извършва самостоятелни такива и не е постоянно закрепена
към тялото – сутрин се поставя и вечер се сваля, като с нея не може да се
легне. Посочено е и че едно от най-съществените неудобства е изпотяването на
чукана, което може да е значително до екстремно, тъй като чуканът е обвит
плътно в приемната гилза, особено през лятото, когато изпотяването е прекомерно,
се налага по няколко пъти на ден протезата да се сваля и слага, за да се измие
и подсуши чуканът; че изпотяването може да е източник на неприят-на миризма и
бактерии, които да доведат до проблеми с кожата – разранявания, екзе-ми,
алергии и др. дерматози, поради което пострадалият трябва да полага специални
грижи за спазване на изрядна хигиена – ежедневно миене на чукана и на гилзата
на протезата и поддър-жане на кожата със специални кремове
Мотивиран
е извод, че наличието на протеза изключително много ограничава възмож-ностите
за работа и кръга професии, които ищецът би могъл да упражнява понастоящем и
занапред с напредване на възрастта; че по-скоро няма да може да води активен физически
и сексуален живот; че възможността за самостоятелно придвижване и обслужване е
в зависимост от вида на протезата и условията, при които живее – наличието на
стълби, баня, тоалетна, от терена – градски или селски, неравен, наклонен,
мокър, заледен и хлъзгав или сух и гладък; че стълбите, наклонената и неравната
повърхност представляват голямо предизвикателство за хората с протези и те трудно
се справят с тях или ги избягват, тъй като протезата трябва да възпроизведе
цялото сложно взаимодействие на мускулите за стабилизиране и за движение, които
в здравия крак се управляват перцептивно и проприоцептивно автоматично, без
съзна-нието да взима участие в този процес, докато при протезите това
възпроизвеждане е възможно само в ограничена степен, което принуждава
пациентите да се стараят да компенсират и поражда необходимост от постоянна
концентрация и интензивно наблюдение на терена; че ако в трудна ситуация
протезата не е достатъчно устойчива, пациентът веднага трябва да включи
компенсаторни механизми, което често не е възможно и последствията са
пренатоварване на другата страна или падане.
Констатира
се и че ампутацията не е само на част от стъпалото, а е над глезена и края на
чукана не завършва с част от стъпалото, а представлява острия и тънък връх на
двете кости на подбедрицата – тибията и фибулата, които при това са били
оставени прекалено дълги, което прави чукана труден за протезиране и изисква
много опитен ортопедичен техник, като същев-ременно ограничава значително
избора на модули за протезата поради липсата на достатъчно пространство, в
което да бъдат разположени; че при г-н С. разстоянието от върха на чукана до
пода е само 10 см, което не позволява поставяне на протеза с активно карбоново
стъпало и налага избор единствено на т.нар. нисък профил карбонови стъпала,
ограничавайки протезиста и в избора на гилза на протезата – ограничена е
възможността за протезиране със силиконова гилза, която би облекчила
натоварването на върха на чукана и би създала значителен комфорт, тъй като
стандартните силиконови гилзи са къси за твърде дългия в случая чукан, както и
че ампутационният чукат при него е с недостатъчно кожно-мускулно покритие и
върхът му е бо-лезнен при допир.
Изяснено
е, че на пострадалия се полага протеза съгласно чл.45, ал.1, т.12 ЗЗО /пред-писване
и отпускане на медицински изделия/, като платецът на този вид медицинска помощ
не е НЗОК, а Министерството на труда и социалната политика, като заплащането е
под формата на целева помощ, чийто лимит е определен в Заповед № РД01/319 от
2008 г.; че подходящата за ищеца модулна
протеза не е възможно да бъде изработена в рамките на тази целева помощ; както
и че изборът на модули и материали при протезирането е индивидуален и се прави
въз основа на медицинската и ортопедично-техническа оценка на общото
здравословно състояние на пациента, на състоянието на ампутирания чукан
/дължина, форма, кожно-мускулно покри-тие/, състоянието на опорно-двигателния
апарат /артрозни изменения, флексионни контрак-тури/, телесно тегло и активност
на пациента.
В
о.с.з. вещото лице д-р Д. от името на експертизата е пояснила, че нивото на ам-путация
в случая ограничава значително възможностите за протезиране и най-вероятно в
бъде-ще ще се наложи реампутация на по-високо ниво, имайки предвид, че чуканът
не е достатъчно кръвоснабден и не е покрит с достатъчно кожно-мускулно покритие;
че видът на протезата се определя от ортопедичния техник след преглед на
пациента и в зависимост от формата и вида му, общото състояние на пациента,
неговата активност, неговия начин на живот и работа; че при ищеца една протеза
с активно карбоново стъпало, със силиконова гилза, ще му даде въз-можности за
почти всички дейности в ежедневието, като за къпане, баня и за море се изискват
други протези.
Уточнила
е и че цените на подколенните протези започват от 2 000,00 лева и могат да
достигнат до 50 000,00 лева, а целевата помощ от държавата е в размер на
1 680,00 лева, както и че към момента пострадалият е с най-обикновена
протеза с малко по-хубаво стъпало т.нар. ни-сък профил; че протезата не е
хубава и при извършения преглед същият е имал болки и в двата крака, защото от
една страна – протезата му е неудобна, има посинявания, протърквания, а от
друга – тъй като не му служи като достатъчна опора, той натоварва другия крак,
който го боли.
Допълнила
е и че проблемът с изпотяването съществува независимо от вида на проте-зата и
гилзата и създава среда за развитие на всякакви гъбички, микроби и т.н., поради
което се налага спазване на изрядна хигиена, употреба на специални кремове,
защото кожата трябва да се поддържа мека и еластична, за да издържа на
натоварвания, и е негатив за цял живот; че подколянната модулна протеза има
експлоатационен период от 4 години, предвиден в ППЗИХУ – Приложение № 7, което
не изключва, ако материалът е качествен, конкретният период на практика да е и
по-дълъг, но консумативите, какъвто е силиконовата гилза, имат 6 месеца
гаранция и ако протезата е със силиконова гилза, тя трябва задължително да се
сменя веднъж годишно.
Вещото
лице д-р М. е посочил, че другият долен крайник е бил опериран по повод
счупването на вътрешния глезен и връзковите увреди от медиална страна; че той
се смята за относително добре възстановен, но ходенето с протеза го натоварва
допълнително, като след извършване на реампутация се очаква да му служи без
проблеми.
Съдът
кредитира изцяло заключението на тройната експертиза относно затрудненията,
които ампутацията и наличието на протеза създават в ежедневието на пострадалия,
в т.ч. тези, свързани с особеностите на конкретния случай – твърде дълъг и
недобре кръвоснабден чукан, който ограничава възможностите за протезиране и
налага съгласно поясненията от о.с.з. реам-путация на по-високо ниво, тъй като
изводите на експертизата са пълни, подробно обосновани, като са съобразени и
спецификите в областта на протезирането.
Въпросът
дали на ищеца се полага постоянна протеза по реда на задължителното здравно
осигуряване, разгледан в трите СМЕ, евентуалните бъдещи разходи, които би
направил за заплащане на нейното изработване, подмяна и подмяна на консумативи,
не е относим към предмета на спора, който обхваща само претенция за заплащането
на обезщетение за неиму-ществени вреди, но не и за имуществени такива, поради
което последните не подлежат на изследване в настоящото производство.
За
установяване твърденията на ищеца по отношение на отражението на инцидента
върху неговата психика е допуснато изслушването на съдебно-психиатрична
експертиза /СПЕ/, изготвена от вещото лице д-р М.С. – психиатър, въз основа на
медицинските документи по делото и извършен преглед на ищеца.
СПЕ
дава заключение, че ищецът не страда от психично заболяване по смисъла на
закона и няма данни да е страдал от такова в миналото. Интелектът му е в
границите на нормата, съответстващ на възрастта, образованието и социалния му
опит; че липсват данни за личностно разстройство /психопатия/, както и за
болестна зависимост към алкохол или психо-активни вещества; че вследствие на
инцидента и невъзможността му за самостоятелно и пълно-ценно функциониране при същия
е налице органично разстройство на настроението; че това разстройство се намира
в причинна връзка с инцидента и последствията от него, както и че прогнозата и
продължителността при депресивните разстройства е строго индивидуална и зави-си
от цитираните в психиатричното обсъждане фактори, вариращи от такива,
произтичащи от самото заболяване, личностовите особености, адекватната
подкрепа, която получават пациен-тите от семейството, приятелите и други хора
от социалното обкръжение.
Посочено
е и че разстройството се характеризира с хронично протичане; че при
освиде-телствания е налице негативен, песимистичен или мрачен поглед над
живота; депресивно настроение, безсмисленост да продължи да живее,
безпокойство, нарушения на съня и хранене-то, анхедония /загуба на приятните
усещания/ и нарушени социални контакти.
В
о.с.з. вещото лице д-р С. е уточнил, че при пострадалия се наблюдава дистимия –
траен спад на настроението и невъзможност за пълноценно извършване на
ежедневните дейности; че пострадалият е все пак зависим от близките му хора и
травмата, която е понесъл, има някаква ограничена зависимост, не напълно, но
все пак не може да функционира, както преди случая; че е било е предприето
медикаментозно лечение; че психо-терапевтичното лечение е свързано с повече
средства, по-трудно се осъществява, но за него е подходящо, за да може по-бързо
да излезе от състоянието, в което се намира.
Конкретизирано
е и че периодът за възстановяване на психическия статус на тази дис-тимия е
индивидуален, като има и вариант да остане хронично страдание за години, ако не
се положат необходимите мерки; че при различните хора има индивидуален отговор
на медика-ментите; че обикновено при депресивните заболявания, както и при
органичните заболявания, може да има забавяне в скоростта на мисловния процес
т.е. това може да се дължи на различни причини; че вещото лице не е запознато с
начина на протичане на мисловния процес на пострадалия, поради което само е отразило
констатацията, направена по време на прегледа във връзка с това обстоятелство.
За
изясняване на делото от фактическа страна по същото са събрани и гласни доказа-телства
– показанията на свидетелката С.А.А., майка на ищеца, която при разпита й
поддържа, че когато е отишла при сина си в болницата в гр.Търговище е разбрала,
че единият му крак е откъснат, а другият – счупен; че е имал рана на главата,
зашита с 4 шева, и рана на кръста, зашита с 9 шева, както и други охлузвания по
тялото. На 02.04.2014 г. на запазения крак е бил поставен пирон, а на
03.04.2014 г. другият крак е бил ампутиран, както е бил отрязан, за да направят
протеза; че когато са я пуснали при сина й той е бил в шок, казал й е, че е бил
в съзнание, което е загубил до пристигане в болницата, като пред нея отново е
изпаднал в безсъзнание. Сочи, че е била е със сина й в болницата 9 дни, през
които той е гово-рел несвързано; че след изписването му от болницата не е можел
да стъпва на счупения крак в продължение на 3 месеца, изпитвал е неудобства,
свързани с наличието на външна тоалетна, до която майка му се е налагало да го
носи на ръце; че докато е бил с поставен пирон в счупения крак раната не е
зараствала, загноявала е и са я оставили отворена, за да зарасне постепенно, през
което време му е правила компреси със смрадлика; че към момента на разпита й
/проведен на 22.05.2015 г./ е с болки, като 1 месец преди това са отстранили
пирона от здравия крак, заради което е бил 4 дни в болница, а на ампутирания
крак не е зараснала кожата там, където е бил отрязан, и го боли, за което му
слагат марли и го мажат.
Свидетелства
и че от време на време Д. й е казвал, че си чувства пръстите на ам-путирания
крак; че в продължение на 6 месеца същият не е можел да се обслужва сам – 3 месе-ца
не е можел да стъпва на крака, а до 6-тия месец, когато са му сложили протеза,
не е можел да се обслужва, като и към момента се нуждае от чужда помощ, тъй
като протезата му тежи, удря го и му причинява рани, и след като измине 50
метра с нея, трябва да си почине; че се придвиж-ва с патерици и с помощта на
свидетелката, като изпитва затруднение от стъпалата в дома им, от баирчето,
което имат на излизане от къщи, при сняг и хлъзгаво, затова не може да излиза
сам зимно време. Заявява, че на два пъти го е намирала паднал в дома им, когато
е бил сам и не е могъл да се придвижи с чужда помощ; че към момента на разпита
й продължава да има необхо-димост от чужда помощ в обслужването, в т.ч. и при
къпане; че посещава терапии и раздвиж-ване в Горна Баня, където сменят
протезата; че не работи, оплаква се от главоболие, за което приема „Аспирин“,
като твърди и че синът й има трайни белези – от ампутацията; на главата – от
получената рана, които си личат, когато е с къса коса, и на кръста.
Относно
психическото му състояние свидетелката депозира показания, че по време на
престоя в болницата непосредствено след инцидента е изпитвал силно притеснение,
че ще тряб-ва майка му да се грижи за него, тъй като неговият брат също има
заболяване и изисква специални грижи; за начина, по който ще продължи живота му
и за бъдещето; че след катаст-рофата е помнел само, че кракът му е бил
откъснат, едва на 10-тия ден са му съобщили за смъртта на приятелите му; че след
като са го изписвали се е страхувал да спи в стаята си, защото е сънувал
починалите му приятели; че едва след 4-5 месеца е започнал отново да спи в
стаята си, но на светната лампа; че е споменавал за самоубийство; затворил се е
в себе си, няма приятели – приятели са му били починалите в катастрофата
момчета; приятелката му го е на-пуснала след инцидента; че изпитва отчаяние, посещавал
е психиатър и приема изписани от него лекарства, чиито имена свидетелката не
знае.
Съдът
кредитира показанията на С.А.като логични, последователни, осно-ваващи се на
непосредствено възприети от нея обстоятелства и кореспондиращи на останалите представени
по делото доказателства.
При така приетата фактическа обстановка, установена
от събрания по делото доказател-ствен материал, настоящата инстанция намира, че
са налице условията за частичното ангажи-ране отговорността на ответника по
заявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, която
разпоредба вменява в задължение на застрахователя да репарира причинените вре-ди
на трето лице, пряка и непосредствена последица от виновните и противоправни
действия или бездействия на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност”
чрез заплащане на обезщетение за тяхната обезвреда – в границите на
определената в договора по чл.223, ал.1 КЗ /отм./ сума.
Съгласно разпоредбата на чл.257,
ал.1 във връзка с ал.2 от КЗ /отм./ обект на застра-ховане по визирания вид
сделки е гражданската отговорност, както на собственика на съответ-ното МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и на всяко друго
лице, ползващо превозното средство на законно основание, за нанесените от тях
неимущест-вени и имуществени вреди, вследствие на притежаването и/или
използването на МПС, предс-тавляващи покрит риск по смисъла на чл.267, ал.1 КЗ
/отм/.
Установено
бе – от приетите за безспорни факти между страните в процеса и от съб-раните
писмени доказателства, касаещи реализирането на инцидента, обсъдени по-горе в
моти-вите, че на 31.03.2014 г. се е осъществило ПТП - предмет на спора; че
същото е настъпило в резултат на виновните действия на водача Ш.С.Е. при
управлението на л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******– презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД
не бе оборена в произ-водството от страна на ответника, чието поведение от
друга страна се явява и противоправно, тъй като това лице – в качеството му на
водач на МПС, е нарушило правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДВП, касаещи задълженията на водачите на ППС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и при избиране ско-ростта
си на движението да се съобразяват с релефа на местността и с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Същият се е движел в тъмната част на денонощието с несъобразена с
пътните условия скорост, навлизане в ляв завой, вследствие на което е изгубил
контрол над автомобила, довело до неговото излизане извън пътното платно и
последвал удар в крайпътно дърво.
От представените
медицински документи, заключенията на съдебно-медицинските експертизи – в
кредитираната им част, и на съдебно-психиатрична експертиза, както от събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелката Ахмедова, в производството се
констатира и че ищецът е претърпял телесните увреждания, предмет на спора: травматична
ампутация на лявото ходило; открито счупване на десния глезен; медиална
нестабилност на дясна глезенна става; голяма разкъсно-контузна рана по предната
повърхност на дясна глезенна става; голяма разкъсно-контузна рана на гърба;
травматичен шок; комоцио церебри; контузио торацис и рана на теменната част на
главата, както и че в резултат на тези увреждания и техни-те последици Д.С. е
претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, различни неудобства, неблагоприятни
емоционални и психически изживявания, които са се отразили не-гативно на
психиката му, както и че тези му вреди са пряка и непосредствена последица от
реализирането на събитието от 31.03.2014 г., вследствие на виновното поведение
на водача на л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******.
Съществуването на кумулативната даденост на
елементите от фактическия състав на института на непозволеното увреждане по
чл.45, ал.1 ЗЗД, както и на действащ към 31.03.2014 г. валиден застрахователен договор по риск „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество – в качеството му на застраховател
на виновния за деянието водач на л.а.„БМВ 318“ с ДК № *******, при чието
неправомерно използване са причинени доказаните в процеса увреди на ищеца,
обуславят основателността на предявения от последния иск по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за заплащане на обезщетение за възстановяване за доказаните неимуществени
вреди на същия.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която, тъй като не
е абстрактно понятие, изисква за всеки отделен случай да се вземат предвид
всички относими към него обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС №
4/23.12.1968 г./.
С оглед горното и предвид момента на настъпване на
увреждането през м.03.2014 г. и социално-икономическата обстановка в страната
към този период, обуславяща обществения критерий за справедливост на тази етап
от нейното развитие; възрастта на пострадалия към съ-щия момент – 20 г. и 9,5
м.; броя, вида и тежестта на получените увреждания – няколко на брой,
засягащи различни области на тялото, от различно естество и тежест, довели в
съвкупност непосредствено след травмата до състоянието на травматичен шок,
опасно за живота; времет-раенето, начина и степента на тяхната регенерация – продължително,
за около 6 месеца, през който период се е налагало пострадалият да използва
инвалидна количка, поради това, че едното му стъпало е било ампутирано, а
глезенът на другия му крак е бил счупен /съгласно кредитираната в тази част повторната
СМЕ/, с трайни остатъчни последици – частична загуба на анатомичен орган и
извършването на три оперативни интервенции – за наместване на фрактурата на
десния глезен с вътрешна фиксация; реампутация на ниво 1/3 на лява подбедрица за
оформяне на ампутационния чукан и за изваждане на остеосинтезата;
продължителността, характера и интензивността на търпените болки и страдания по
време на оздравителния процес съгласно кредитираната по този въпрос повторна
СМЕ – по-интензивни за период от 1-2 месеца и намаляващи до края на 6-месечния
срок; търпените неудобства от личен, битов и социален характер по време
оздравителния процес, в 1-годишния срок, в който чуканът е трябвало да узрее и
пострадалият е бил с временна протеза, както и тези свързани с протезирането и
носе-нето на протезата за в бъдеще, затрудненията при придвижването и
трудностите при преодо-ляването на определен вид терен – стълби, неравности,
наклони, мокра и хлъзгава настилка, и необходимостта на чужда помощ за дейности
в ежедневието и обслужването; обстоятелството, че настоящата протеза на ищеца е
неудобна, ограничава предвижването му и предизвиква физически болки, като неправилното
натоварване води до болки и в другия крак; че твърде дъл-гият чукан при същия,
който ограничава възможностите за едно максимално добро протези-ране,
необходимо за подобряване на мобилността и качеството на живот на пострадалия,
налага реампутация на по-високо ниво и породените от това допълнителни болки и
страдания; дефинитивното наличие на т.нар.„фантомна болка“, протичаща с променлив
интензитет; допълнителните неудобства и рискове, свързани с изпотяването на
чукана; благоприятната прогноза, че една реампутация и добро протезиране ще дадат
възможност на Д.С. да извършва почти всички дейности в ежедневието и да се
реализира професионално съобразно физическото му състояние; неблагоприятното
отражение на инцидента и неговите последици върху психо-емоционалното състояние
на ищеца, довели да развитието на органично разст-ройство на настроението с
неясна продължителност, изискващо специализирана продължителна терапия; факта,
че състоянието на пострадалия след инцидента ще се отрази върху сексуалния му
живот и е довело до социална изолация; значението на социалното общуване за
нормалното функциониране на човешкия индивид като личност; продължителния
период от време, през който ще бъдат търпени последствията от получените
увреждания от катастрофата, както и ус-тановения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип
на справедливостта, съгласно които СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на Д.С.
следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
причинените му телесни увреди и настъпилите от тях последици от ПТП през 2014
г. в размер на 250 000,00 лева.
До тази сума искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва
да бъде уважен, а в останалата му част до предявената стойност от
500 000,00 лева – последният следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
С оглед приетия изход на спора ответникът следва да
заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума, считано от
31.03.2014 г. – датата на събитието /по
аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с чл.84,
ал.3 ЗЗД/ до окончателното й заплащане, а по сметката на СГС сумата 10 000,00
лева – държавна такса.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
на основание чл.78, ал.3 ГПК направените в хода на процеса разноски съобразно
отхвърлената част от иска, в т.ч. и адвокатс-ко възнаграждение, в размер на
2 050,50 лева – по компенсация с дължимите на него разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска в размер на 317, 50 лева.
Съдът намира за неоснователно наведеното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като
размерът на същото е под предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАдС в редакцията й, приложима към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие през м.08.2014 г.
За оказаната безплатна правна помощ на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 9 318,00 лева с ДДС, изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й, приложима към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие от 05.06.2015 г.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******
да ЗАПЛАТИ на Д.Ф.С. ***, с ЕГН **********
и съдебен адрес: *** – адв.С.Ч., сумата 250
000,00 /двеста и петдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основа-ние чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило
на 31.03.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 31.03.2014 г. до
окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 500 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Ф.С. ***, с ЕГН ********** и
съдебен адрес: *** – адв.С.Ч.да ЗАПЛАТИ
на З.А.Д.„А.“ АД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК по
компенсация сумата 2 050,50 лева
/две хиляди и петдесет лева и петдесет стотинки/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“ АД със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ
на адвокат С.С.Ч. – САК, с адрес ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата 9 318,00 /девет хиляди триста и осемнадесет/ лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“
АД със седалище и ад-рес на управление:***, ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски Градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 10
000,00 /десет хиляди/ лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: