№70
гр. Силистра, 17.06.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на седми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена Краева
При
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен
Неделчев въззивно гражданско дело № 110/2019 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от
Производството
е образувано по въззивна жалба от Е.Т.Ш., против Решение № 98 от 21.01.2018г.
постановено по гр. дело № 123/2018г. на ТРС, В ЧАСТТА с която първоинстанционният
съд е признал за установено, че съществува вземанeто на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, с посочен по делото адрес: гр.
Русе ул. "Уилям Гладстон" № 5,
ет. 3, офис 1, срещу ответника Е.Т.Ш., с посочен по делото адрес: =========== за установяване на вземането на ищеца,
в качеството му на цесионер и правоприемник в хода на производството на „Смарт
Кълект” ЕООД, предмет на Заповед № 498/17.08.2017 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
366/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено
да заплати цената на електронни съобщителни услуги, дължима, въз основа на
Договор за електронни и съобщителни услуги №
680809559523122014-32569985/23.12.2014 г., сключен между „БТК” ЕАД и ответника
(договора), потребени в периода: 01.03.2015 г. - 30.06.2015 г., възлизаща на
46,36 лв. (четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки); непогасена част
от лизингово възнаграждение, дължимо съгласно Приложение № 1 към договора -
Договорни условия за лизинг на устройство (№ **********), в размер на 476,70
лв. (четиристотин седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки); неустойка, дължима
на осн. чл. 113 от Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК”
ЕАД и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставени
чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт
GSM и по стандарт UMTS, за периода: 01.04.2015 г. - 30.06.2015 г., възлизаща на
0,90 лв. (деветдесет стотинки); законната лихва върху сбора от цената на
електронни съобщителни услуги и лизингово възнаграждение (523,06 лв.) от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС
(27.06.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението и е осъдил ответника
Е.Т.Ш., да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, с ЕИК *********,
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 475,69 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки).
Въззивникът
– Е.Т.Ш., не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е
неправилно, като в тази връзка желае същото да бъде отменено в атакуваната
част, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло ищцовите претенции.
Въззиваемия – „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК ********* оспорва жалбата и аргументите на
въззивника, като моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с
нея първоинстанционно решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство както, и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
За да обоснове жалбата си въззивника се
изтъкнал два аргумента – нередовности в прехвърлянето на вземането срещу него и
невярно и неточно изготвена съдебно икономическа експертиза назначена от
районния съдия.
Въззивникът приема, че след, като не му
е съобщено надлежно за извършените две цесии имащи за предмет вземането на
първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД, срещу него то договорите за прехвърляне на
вземания не са произвели желаните от страните по тях правни последици поради,
което ищецът в първоинстанционното производство не е надлежна страна и няма
процесуална легитимация по предявените искови претенции. Въззивникът намира, че
неправилно първостепенния съдебен състав е приел, че длъжникът по цесията е
редовно уведомен за прехвърлянето на вземането срещу него с връчването на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по проведеното заповедно
производство. От мотивите към атакуваното решение е видно, че първостепенния
съдебен състав е бил мотивиран от т. 1, б. „б“ от ТР № 4/2013г. на ВКС.
Въззивния съд споделя изцяло така изложените мотиви и препраща, към тях по реда
на чл. 272 от ГПК.
Второто въззивно основание изтъкнато в
жалбата е неточност и невярност на заключението на вещото лице изготвило
назначената от съда СИЕ. Въззивникът не е доволен от работата на вещото лице и
е изложил становището си в жалбата. ОС не споделя и този въззивен аргумент.
Видно от протокола от проведеното на 22.10.2018г. открито съдебно заседание, за
което страните по делото са били редовно призовани заключението на вещото лице
е било прието без възражения, макар въззивникът да е имал правото и
процесуалната възможност да се запознае със заключението, да зададе въпроси на
експерта и да го оспори. По таи причина ОС не приема и втория изтъкнат в
подкрепа на жалбата аргумент.
Предвид изхода на делото и направеното
искане съдът намира, че следва да осъди въззивника да плати на въззиваемия
направените във второинстанционното производство деловодни разноски в размер на
350 /триста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 98 от 21.01.2018г. постановено по гр. дело
№ 123/2018г. на ТРС.
ОСЪЖДА
Е.Т.Ш., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********,
сумата от 350
/триста и петдесет/ лева деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: