Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр.Русе, 27.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 693 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Мариела-Сони“ ООД, със седалище
в гр.Русе, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№ 363-ФК/19.11.2020 г., издадена от К.А.А. – изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.27, ал.1, т.4 вр. т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – сладкарница,
находящ се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В
жалбата и в хода на устните състезания се развиват подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число на изискванията за неговото мотивиране, в
противоречие на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят
счита, че неправилното регистриране на продажбата, извършена при контролната
покупка, в данъчна група „Б“, която включва стоки, продажбите на които се
облагат с 20 % ДДС, вместо в коректната данъчна група „Г“, включваща стоки,
чиито продажби се облагат с 9 % ДДС, не съставлява нарушение нито на реда, нито
на начина на издаване на съответния документ за продажбата – на фискалната
касова бележка, поради което не е налице нарушение, за което законът – чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, в приложимата му редакция, да предвижда налагане на
ПАМ като процесната. Поддържа, че оспорената заповед не съдържа конкретни
мотиви не само от гледна точка на продължителността на мярката, но и такива във
връзка с вида на нарушението, което е дало повод за нейното налагане. Сочи, че административният
акт не съответства на целта на закона, доколкото извършеното нарушение няма за
последица накърняването на интересите на фиска, а напротив – чрез регистриране
на извършената продажба в данъчна група, стоките в която са облагаеми с
по-висока ставка на ДДС, респ. чрез последващото начисляване и заплащане на ДДС
в този по-висок размер, жалбоподателят е ощетил сам себе си като от това се е
обогатил бюджета. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Възразява, че жалбоподателят
не е представил доказателства каква е данъчната ставка, въз основа на която е начислявал
дължимия ДДС. Сочи, че начисляването на данъка не става с регистрирането чрез
фискалното устройство на извършените продажби в съответната данъчна група, а
посредством издаването на справка-декларация и отразяването на издадените
фактури, респ. отчетите за извършените продажби, в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта,
който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
По фактите липсва спор между страните. От приложения по
преписката (л.6-л.10) протокол, се установява, че на 14.11.2020 г., в 11:30
часа, в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – сладкарница, находяща
се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5, била извършена проверка от
органите по приходите. При извършената от тях контролна покупка на 2
бр.парчета торта, 2 х 300 гр. соленки и по 200 гр.соленки, 2 бр. минерална вода
и 1 бр.кафе, на обща стойност 19,58 лева, заплатени в брой на място
в обекта, била издадена фискална касова бележка № 0026820/14.11.2020
г. от наличното в обекта фискално устройство (л.17 от
преписката), която обаче била отразена в данъчна група „Б“ – стоки, които се
облагат с 20% ДДС, вместо в коректната данъчна група „Г“ – стоки, които се
облагат с 9% ДДС. Не е спорно, че приетата като приложима
ставка от 9 % ДДС за кореспондиращата на контролната покупка
продажба касае извършени ресторантьорски и кетъринг услуги
съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС. Налице е незначителна разлика от 1 стотинка в повече между фактическата
касова наличност от 235,33 лева по изготвения опис (л.12 от преписката) и
регистрираната от фискалното устройство сума по дневния отчет от 235,32 лева
(л.17 от преписката). По делото липсват данни за извършвани от търговеца предходни
нарушения по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и за наличието на
непогасени публични задължения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят е предвидил
възможност за делегиране на правомощието за издаване на заповеди за налагане на
ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от Красимир Ангелов
Ангелов – изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна,
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП началниците на отдели “Оперативни дейности” в
дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по
чл.186 от ЗДДС. С т.1 от заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. е наредено при
отсъствието на държавния служител Бойка Генова Славчева – началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, длъжността
да се изпълнява от Красимир Ангелов Ангелов, на длъжност началник сектор
„Мобилни групи“ – Варна в отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. В съдебно заседание на 14.01.2021 г. е представена заповед
№ 10175/06.11.2020 г. на директора на дирекция „Управление на човешките
ресурси“, с която на Бойка Генова е разрешен отпуск, считано от 16.11.2020 г.
до 30.12.2020 г. включително. Следователно обжалваният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия, при условията на заместване – от временно
изпълняващия посочената длъжност държавен служител и при надлежно доказана
временна обективна невъзможност за титуляра на длъжността да изпълнява
присъщите й правомощия.
Оспореният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма. Същият обаче не отговаря на
изискванията за неговото мотивиране – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а следователно и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Предвид
приложимата към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ редакция на
нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, която се явява релевантна при
извършване на преценката за законосъобразността на акта съгласно чл.142, ал.1
от АПК, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен
да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект"
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на
всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване
на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано
нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект,
административният орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли
такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл
вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о.,
решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение
№ 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.).
Следователно свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката
или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за
който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт.
От своя страна
разпоредбата на чл.13 от АПК урежда задължението на административните органи своевременно
да огласяват публично критериите, вътрешните
правила и установената практика при упражняване на своята оперативна
самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Така огласените критерии обвързват издалия ги орган и
тяхното неспазване съставлява нарушение на принципа на последователност и
предвидимост, което води до материална незаконосъобразност на издадения акт,
отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Същевременно мотивите на акта,
издаден при условията на оперативна самостоятелност, следва да съдържат
конкретни съображения по така обявените критерии, въз основа на които е
определена конкретната продължителност на мярката. Тяхното отсъствие съставлява
нарушение на изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
мотивираност на акта, а следователно и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което обстоятелство е основание за неговата отмяна.
В случая такива
задължителни за органите по приходите критерии, спрямо които следва да се
определя продължителността на срока на ПАМ, се съдържат в издаденото от изпълнителния директор на НАП Общо становище от 1.06.2020 г.
относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), определяне на
срока на ПАМ и допускане на предварително изпълнение на ПАМ по реда на чл.186 и
чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност. Както е посочено в цитираното
становище, неговата цел е уеднаквяване на административната практика. На органите
по приходите са дадени указания, според които при всяко конкретно нарушение е необходимо
да се извършва индивидуална преценка за срока за същинско налагане на административната
мярка като се преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за
определяне на този срок. Посочено е, че при определяне на продължителността му
следва да се съблюдават следните критерии: тежест на
извършеното нарушение; повторност на нарушението; цялостно поведение на
търговеца (подаване/неподаване на декларации, наличие на предходни нарушения и
наложени наказания, установени задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски с влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК,
други публични задължения), наличие на данни за други действия или бездействия
на проверявания, насочени към укриване на приходи или към препятстване
възможността за извършване на контролни действия (например случаи на
недопускане на органите по приходите в обекта или непредставяне на изискани
документи при данъчно-осигурителен контрол), включително и наличие на неплатени
задължения, дейността на търговския обект – постоянна или сезонна; тип и
големина на търговския обект; местоположение на обекта, човекопоток, брой
работници или служители, заети в обекта; установена значителна разлика в
касовата наличност; смяна на стопанисването на обекта при последователно
извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действащи съгласувано по чл.96, ал. 10 от ЗДДС.
В случая
мотивите на оспорената заповед не съдържат анализ на приетата за установена
фактическа обстановка по посочените в цитираното становище критерии. Както
основателно се сочи в жалбата, мотивите на акта, от гледна точка на определяне
срока на ПАМ, са пределно общи като от тях дори не може да се изведе за какво
по вид нарушение по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. се налага тя. Декларативно
е посочено, че при определянето на тази продължителност са взети предвид вида и
местоположението на обекта и отчетения оборот по периоди, без обаче да става ясно
какви конкретни изводи са направили органите по приходите въз основа на тези обстоятелства
(например, че се касае до търговски обект, който е разположен на централна
улица, което предполага по-голям поток от клиенти). На следващо място, сам по
себе си по-високият оборот на търговеца не съставлява основание за налагане на
мярката за по-продължителен период, ако липсват данни, от които може да се
предположи наличието на предпоставки за неотчитане на обороти, както е изрично посочено
и в цитираното общо становище. В случая такива данни не са налице – данни за
неотчитане на обороти от страна на жалбоподателя не се съдържат в мотивите към
оспорената заповед, не се твърдят и не се доказват по делото.
В мотивите на
акта е записано също, че „ако не бъде
приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози“, както и че „една от целите пред търговеца е именно
отклонение от данъчно облагане – което води винаги до негативни последици за
фиска“. Тези
изводи на органите по приходите обективно не кореспондират на установената
фактическа обстановка и на вида на извършеното нарушение. Касае се до надлежно
издадена фискална касова бележка, продажбата по която обаче е отразена в
данъчна група „Б“ – стоки, които се облагат с 20 % ДДС, вместо в правилната данъчна
група „Г“ – стоки, които се облагат с 9 % ДДС. Както е записано и в мотивите
към законопроекта за ЗИЗДДС с вх. № 054-01-43/15.05.2020 г. на Народното
събрание на Република България [1]
(ЗИДЗДДС обн.,
ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 1.07.2020 г.), „предложението за промяна в Закона за данъка върху добавената стойност предвижда
въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг
услуги в размер на 9%, за ограничен период от време – до 31 декември 2021 г., с
цел по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса
на COVID-19 и защита на българското производство“. Очевидна е волята на
законодателя да уреди прилагането на тази по-ниска ставка на ДДС в полза на търговците
от сектора на ресторантьорските и кетъринг услуги, поради което не кореспондира
на действителното положение отразеното в мотивите на оспорения акт, според което, регистрирайки
извършените продажби в група „Б“, облагаеми с по-висока ставка на
ДДС от 20 %, жалбоподателят ощетявал фиска и имал за цел отклонение от данъчно
облагане.
Процесуалният
представител на ответника по жалбата противопоставя довод, че по делото не е
доказано при каква ставка жалбоподателят е начислил дължимия ДДС по извършените
в обекта продажби, доколкото регистрирането им в съответната данъчна група в
паметта на фискалното устройство не е равнозначно на начисляване на данъка.
Действително, съгласно чл.54, ал.1 от ППЗДДС, регистрираното лице, за което
данъкът е станал изискуем, го начислява като издаде данъчен документ, в който посочва данъка на
отделен ред, включва размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.116 от ППЗДДС за този данъчен период и посочва
документа по т.1 в дневника за продажбите по чл. 113
от ППЗДДС за съответния данъчен период. Когато регистрираното лице извършва
доставки, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, както
е при търговията на дребно, продажбите при която обикновено се документират само
с издаването на фискални касови бележки, то регистрираният по ЗДДС търговец, съгласно
чл.119 от ЗДДС и и чл.112 от ППЗДДС, следва да състави отчет за извършените
продажби, който се отразява в дневника за продажбите съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС, респ. чл.112, ал.4 от ППЗДДС. Отчетът на извършените продажби е вторичен
счетоводен документ, в който се описва обобщена информация за тези доставки, за
които издаването на фактура или протокол не е задължително. Този отчет се различава
от месечния фискален отчет от фискалното устройство, в който са включени всички
суми, платени в брой, в това число и тези, за които са издадени фактури и
протоколи. Това, което в случая е важно е, че отчетът за извършените продажби за
съответния данъчен период, който се включва в дневника на продажбите, се
съставя въз основа на данните от месечния фискален отчет от фискалното
устройство. Видно от съкратения отчет на фискалната памет от фискалното
устройство в търговския обект (л.18 от преписката), жалбоподателят е
регистрирал всички извършвани от него продажби, включително тези след
намаляването на данъчната ставка от 20 % на 9% съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2020 г., в данъчна група „Б“, за която е приложима ставка
от 20 % ДДС. Следователно, при липса на данни за противното, обосновано се
явява възражението на последния, че като е регистрирал извършваните от него
продажби в тази данъчна група, а оттам е начислявал и заплащал по-висок размер
на данъка, той е ощетил себе си, а не фиска, като в държавния бюджет е внесен
данък в размер по-висок от дължимия.
Оспореният
акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Според действащата редакция
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС (изм. ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) процесната ПАМ се налага на лице, което не издаде съответен
документ за продажба по чл.118. След изменението на разпоредбата от нея е
отпаднала възможността за налагане на ПАМ и в случаите на неспазване на реда
или начина за издаване на съответния документ за продажба, т.е. занапред
мярката се налага единствено в случаите на неиздадена фискална касова бележка,
а не и за формални нарушения по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като например
липсата или неточното посочване на определени реквизити в нея.
Според чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Както се приема и в мотивите на решение № 4 от 14.05.2020 г. на КС по к. д. №
9/2019 г., АПК не предоставя на съда компетентност да
преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването
на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Изрично е посочено, че
не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на
по-благоприятен закон така, както е предвидено в чл.2, ал.2 от НК по отношение
на престъпленията.
В
случая на изменената норма на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС не е придадена
обратна сила, поради което приложима е редакцията на текста, действала към
датата на издаването на акта като, както е посочено и в решението на КС, в този
случай преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху
административния акт е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма,
са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към
тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените
отношения именно към този момент.
По
изложените съображения, макар действащата редакция на закона да се явява
по-благоприятна за жалбоподателя, доколкото понастоящем за извършеното от същия
нарушение прилагането на ПАМ като процесната не е предвидено, то приложение в
случая, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, намира текста на закона в действащата до
изменението с ДВ, бр.104 от 2020 г. редакция.
Противно на поддържаното от жалбоподателя, в съдебната практика се приема
безпротиворечиво, че както издаването на фискален документ, който не съдържа
нормативно определените реквизити, какъвто е и кода на данъчната група – чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (решение № 6500 от 2.06.2020
г. на ВАС по адм. д. № 878/2020 г., I о., решение № 4611 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2019 г., I о. и др.), така и регистрирането на извършените продажби в погрешна данъчна група, в
противоречие с чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съставляват
нарушения по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС (вж. решение № 9538 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
1510/2020 г., VIII о., и др.), в действащата до посоченото изменение редакция.
Видно от посочения във фискалната касова бележка номер по ЗДДС и по арг. от
чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., жалбоподателят е
регистрирано по ЗДДС лице, поради което за него, съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., безспорно е съществувало задължението да
регистрира всяка продажба в коректната данъчна група, което задължение,
впрочем, съществува независимо от регистрацията по ЗДДС.
Така, макар формално нарушението по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. да е налице и неговото извършване принципно да съставлява
основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС в действащата
към издаване на оспорения акт редакция, доколкото при определянето на
продължителността на мярката не са съобразени задължителните указания,
съдържащи се в издаденото общо становище от изпълнителния директор на НАП и
това обстоятелство съставлява нарушение на принципа на последователност и
предвидимост, оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна.
Предоставената от закона възможност за преценка от страна
на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона
и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно
упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на
оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което
представлява отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен
акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административните актове. С това
законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран
от чл.4, ал.2 и чл.6, ал.2 от АПК.
Предвид констатираното
за първи път нарушение и при принципната липса на възможност от него да
възникне вреда за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се
определи като съразмерно, доколкото то засяга права и законни интереси на
данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
актът се издава, което е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК
(в този смисъл вж. напр. решение № 13878
от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7772/2020 г., I о., по което като несъразмерна по своята продължителност е
счетена и мярка от 7 дни).
Допълнителен аргумент
за това, че процесната ПАМ се явява несъразмерно тежка за формални нарушения по
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които не се изразяват в
неиздаване на фискална касова бележка, съставлява и действащата редакция на
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Както беше посочено, de
lege lata от този текст е отпаднала изцяло
възможността за нарушения, изразяващи се в неспазването на реда или начина за
издаването на фискална касова бележка, да се налага ПАМ „запечатване на обект“.
Изменението на закона е израз на законодателна преоценка на по – малката тежест
на подобни нарушения, при които вреда за фиска не настъпва.
Съдът не може да замести административния орган при
упражняването на неговата оперативна самостоятелност като сам определи
продължителността на срока на мярката (в този смисъл решение № 16567 от
04.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., решение № 11465 от
27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и др.). Доколкото изложените
в тази връзка мотиви не почиват на конкретни обстоятелства и съдържат неверни
констатации, те не представляват основа за законосъобразното определяне на този
срок, а, както беше посочено, в тази дейност органът не може да бъде заместен
от съда. Това следва и от чл.173, ал.1 от АПК, според който текст съдът решава
делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на преценката на
административния орган, което условие в случая не е налице.
В обобщение
съдът намира, че оспореният акт не е надлежно мотивиран, доколкото изложените в
него мотиви са пределно общи, не кореспондират на критериите, изведени в общото
становище на изпълнителния директор на НАП, както и на действителните факти по
случая, което съставлява нарушение освен на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, но и на основни принципи в административното производство – на принципите
на истинност (чл.7, ал.1 от АПК), на последователност и предвидимост (чл.13 от АПК) и на съразмерност (чл.6 от АПК), което води и до материалната
незаконосъобразност на акта и несъответствието му с целта на закона, поради
което той следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева, или общо деловодни разноски в размер на 300
лева. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на НАП, която агенция притежава правосубектност като юридическо лице
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Мариела-Сони“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Николаевска“ № 5,
представлявано от управителя И.Т.А., заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 363-ФК/19.11.2020 г., издадена от К.А.А. – изпълняващ
длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – сладкарница, находящ се в гр.Русе, ул.“Николаевска“
№ 5 и е забранен достъпът до обекта за срок за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор Г.Д.,
да заплати на „Мариела-Сони“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 300 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: