Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 10.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6370 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.******” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Управителя В.В.срещу И.Д.Д., ЕГН **********,***, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 8330/31.10.2019г., постановена по ч.гр. дело №
17710/2019г. на ВРС, 24 състав, сумите както следва: 588,50 лв., представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.05.2013г. до
03.10.2018г., за които са издадени фактури за времето от 10.08.2015г. до
05.10.2018г за обект, находящ се в с. *****, с абонатен номер *****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 108,38 лв. за периода от 10.09.2015г.
до 25.10.2019г.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочени суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което
за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване на сумите по издадената ЗИ.
В исковата молба ищецът твърди,
че същият, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя на ответника ВиК услуги.
Ответникът е потребител на услугите за имот, находящ се в с. *****, с абонатен
номер *****. За релевираните периоди
ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК услуги. Поради не плащане в срок
същият дължи освен главниците и мораторна лихва за посочените периоди в
претендираните размери.
По изложените съображения моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В
него се твърди, че исковете са частично неоснователни като погасени по
давност.
Твърди, че давността се прекъсва
само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не
може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае /TP от 26.06.2015 г. по ТД №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.14. „Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в" ЗЗД."/.
Исковата молба е депозирана на
12.06.2020 г. Задълженията за цитираните периоди от 14.05.2013 г. до 11.06.2018
г., са погасени по давност, както и претендираните по тях лихви за забава.
Дължими са сумите за периода от
11.06.2018 г. до 3.10.2018 г., в размер на 62.64 лв.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а
ответникът чрез процесуалния си представител поддържа възражението си за
давност и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните
отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху
незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по договор за доставка на ВиК услуги, че е
налице реална доставка на твърдяната от него стока /вода/ и/или услуга
/отвеждане на отпадната вода/ в твърдяното количество и стойност.
В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните
съществуват твърдените договорни отношения по договор за доставка на ВиК
услуги, че е налице реална доставка на твърдяната от ищеца стока /вода/ и/или
услуга /отвеждане на отпадната вода/ в твърдяното количество и стойност и за
посочените периоди.
Спори се единствено налице ли е погасяване на част от
вземанията по давност, и ако е така – от коя дата, т.е. в какъв размер на
вземанията.
Съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането /какъвто е настоящият иск/ се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415 ал. 4. Поради това
неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника, че
периодът на давността се смята от датата на подаване на исковата молба в съда.
Съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК е налице изключение от общото правило за датата
на подаване на исковата молба в съда, като въведената от закона фикция е в
съответствие с характера на установителния иск по чл. 422 от ГПК като
продължение на заповедното производство.
Видно от ч.г.д. № 17710/2019г. на ВРС, датата, на която е
входирано заявлението по чл. 410 от ГПК на „В.****** - Варна” ООД е 29.10.2019г.
Няма спор, че погасителната давност за процесните
вземания, като периодични платежи, е тригодишна. Следователно погасителната
давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, настъпва за вземания, станали изискуеми
преди 29.10.2016г.
Видно от исковата молба се претендират суми за
незаплатени вземания за отчети период 04.05.2016 г. до 07.05.2019 г., по
партида 1106647 и за периоди както следва:
14.05.13-
07.08.15-05.08.16г. по фактура
от 08.08.16г.
05.08.16-05.05.17г. по фактура
от 15.05.17г. и т.н.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от ОУ на „В.****** - Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране.
В конкретния случай,
видно от справката за недобора на абоната, изискуемостта на задължението за отчетен
период 14.05.13-07.08.15г. настъпва на 09.09.15г., а за отчетен период 07.08.15-05.08.16г.
настъпва на 07.09.16г. /30 –дневен срок след датата на фактуриране/, т.е. преди
датата 29.10.2016г., поради което същите са погасени по давност. Поради това
искът за главница в размер на 142.81лв. /50,69лв.+92,12лв./ се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Останалите вземания са в рамките на давностния срок по
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, следователно не са погасени по давност и са дължими.
Искът за главница в размер на 445.69лв. /588,50лв.-142,81лв./ се явява основателен
и подлежи на уважаване.
Акцесорните претенции следват основателността на главното
задължение, поради което не се дължи обезщетение за забава по погасените по
давност вземания /сумата от 39.40лв./. Останалите се явяват дължими в посочения
размер /в общ размер на 68.98лв./.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото
производство /непълното уважаване на иска по чл. 415 от ГПК/, разноските на
ищеца както за исковото производство, така и за заповедното, се дължат съразмерно
на уважената част от исковете, а именно сумата от 55.39лв., съответната част от
разноските в заповедното производство и сумата от 350.80лв. - съответната част
от разноските в исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Д.Д., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА
”В.******- Варна”
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.В., по Заповед за изпълнение № 8330/31.10.2019г., постановена по ч.гр. дело № 17710/2019г. на ВРС, 24 състав, сумите както следва: 445.69лв., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги
за периода от 14.05.2013г. до 03.10.2018г., за които са издадени фактури за
времето от 10.08.2015г. до 05.10.2018г за обект, находящ се в с. *****, с
абонатен номер *****, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер на 68.98лв. за периода от
10.09.2015г. до 25.10.2019г.,
на основание чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В.******” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя В.В.срещу И.Д.Д., ЕГН **********,***, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 8330/31.10.2019г., постановена по ч.гр. дело №
17710/2019г. на ВРС, 24 състав, сумите както следва: 142.81лв., представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.05.2013г. до
03.10.2018г., за които са издадени фактури за времето от 10.08.2015г. до
05.10.2018г за обект, находящ се в с. *****, с абонатен номер *****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 39.40лв. за периода от 10.09.2015г. до
25.10.2019г., на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на ”В.******- Варна” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.В., сумата
от 55.39лв. /петдесет
и пет
лева и 39
стотинки/, представляващи разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение №
8330/31.10.2019г., постановена по ч.гр. дело № 17710/2019г. на ВРС, 24 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на ”В.******- Варна” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.В., сумата от 350.80лв.. /триста и петдесет
лева и 80 ст./, представляващи разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: