О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /22.01.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 22.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 607/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №
7830/23.12.2019 г., подадена от А.О.Е., чрез адвокати Н. и Г., за изменение на
решение № 373/06.12.2019 г., постановено по настоящото дело, в частта му за
разноските, като се иска от съда да присъди пълния размер на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
молбата са изложени подробни съображения, които се свеждат главно до липсата на
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В отговора на молбата ответникът, чрез
неговия процесуален представител адвокат М., е изразил становище за нейната
неоснователност, като е изложил съображения за това. Моли искането за изменение
на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.
Съдът, като взе предвид подадената
молба, становището на ответника и представените по делото доказателства, намира
следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248,
ал. 1, предл. първо от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е същата е
неоснователна по следните съображения:
С решение № 373 от 06.12.2019 г. по г. д. № 607/2019
г. на РС - Провадия е прието за установено в отношенията между страните, че А.О.Е., ЕГН **********, не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, сумата 1051.48 лева, представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № **********
от 22.04.2019 г.,
начислена след корекция на сметката за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., за обект на потребление, находящ
се в *******, област ****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Със същото решение в полза на ищеца А.О.Е., са присъдени разноски в размер на 435
лева, съставляващи плетена държавна такса в размер на 50лева, платен депозит за
свидетели в размер на 30 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 350
лева, намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер близък до
минималния, който, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, възлиза
на 303.60 лева.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да бъде
намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите,
когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер
на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В
конкретния случай при постановяване на решението в частта му за разноските
съдът е съобразил както своевременно направеното от страна на процесуалния
представител на ответното дружество възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, така и обстоятелството, че
договореното и заплатено адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 400 лева се явява прекомерено,
предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК критерий, и е
намалил същото до размер близък до минималния, визиран в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правната и
фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се
преценява с оглед наведените от страните релевантни за спора факти и връзките
между тях, възможностите за тяхното доказване, както и предвид свързаните с фактите
правни твърдения и действия, които трябва да се извършат за установяване
действителните отношения между страните. Следователно правната и фактическа
сложност на делото се преценяват с оглед въведените в спора факти и изложените
въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от
страните процесуални действия. Правното съдържание на последните е различно от
правната и фактическа сложност на делото /в този смисъл определение №
670/19.10.2015 г. по г. д. № 3982/2015 г. на ВКС, ІV г.о./. Съгласно
указанията, дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да съобрази доказателствените факти, доказателствата, които ги обективират
и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно
по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуални права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. От това следва, че фактическата и правна сложност на делото не са
поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални
действия и в тази връзка съдът споделя съображението на ответника, че по
предявени отрицателни установителни искове, каквото е производството по
настоящото дело, доказателствената тежест относно подлежащите на доказване
факти се разпределя основно върху ответника. В случая размерът на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждението съдът е намален съобразно
действащите към момента на сключване на договора правни норми и задължителната
практика на ВКС.
Ето защо искането
съдът да ревизира становището си като преразгледа материалноправния спор за разноските
е неоснователно, поради
което молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
7830/23.12.2019 г. от
А.О.Е., ЕГН **********, чрез адвокати Н. и Г., за изменение на решение №
373/06.12.2019 г., постановено по г. д. № 607/2019 г. по описа на РС -
Провадия, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: