№ 396
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора С. Л. С.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100602936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 29.02.24г. по НОХД № 15996 /19г., СРС, НО , 132 с - в е признал
подсъдимия Д. П. Я. за виновен в това, че около 01.00ч. на 15.07.2018., в гр. София, ул. „Цар
И. Шишман", пред заведение „Билкова", чрез удар с юмрук на дясна ръка, в областта на
лицето, е причинил средна телесна повреда на В. И. Ц., изразяваща се в счупване на зъбната
коронка на първи горен зъб в ляво на нивото на венеца и и в областта на горна трета на
зъбния корен, което травматично увреждане затруднява дъвченето във фазата на
отхапването и говоренето -престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 303 НПК и чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” НК му е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година два пъти
седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/
година.
С присъдата съдът е признал и подсъдимия И. П. К. за виновен в това, че около
01.00-01,05 ч., на 15.07.2018., в гр. София, на ул.„ И. Вазов", чрез удар с юмрук с дясна ръка,
в областта на лицето, е причинил средна телесна повреда на В. И. Ц., изразяваща се в
счупване на зъбната коронка на втори горен зъб в ляво, което травматично увреждане
затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето - престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. ”б” НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година два пъти
седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/
1
година.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства - фотоснимки да останат
приложени по делото.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Я. да заплати: разноски
по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на 58,65 лева - в
полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното
производство в размер на 130 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по
5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия К. да заплати: разноски
по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на 58,65 лева - в
полза на държавата; разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното
производство в размер на 130 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по
5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимите Я. и К. да заплатят
солидарно на частния обвинител В. Ц. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4450 лева, както и, в случай, че не изпълнят доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл.190, ал. 2 НПК да
заплатят по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д.
Я.- адв.Н.,с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде
оправдан по внесеното обвинение.Твърди се, че СРС неоснователно е дал вяра на
показанията на св.Ц., както и на показанията на пострадалия Ц..Излага се, че наложеното
наказание пробация от една година се явява несъразмерно високо.Посочва се, че
неправилно СРС е постановил двамата подсъдими при условията на солидарност да заплатят
на частния обвинител сумата от 4450лева за адвокатско възнаграждение като тази сума
надвишава двукратно минималния размер на адвокатското възнаграждение, установено в
чл.13, ал.1, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от упълномощения защитник на подсъдимия
И. К.- адв.С., с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде
оправдан по внесеното обвинение. Посочва се, че от целия доказателствен материал не може
да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно подс. К. е извършил Д.ието , за
което е обвинен.
В разпоредително заседание на 17.05.2024г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция защитникът на подс.Д. Я.- адв. Н. поддържа жалбата и
допълнението към нея по изложените съображения. Посочва, че както обвинението така и
присъдата на СРС се основават на единствено противоречивите и нелогични показания на
св. Ц., който е основен свидетел на обвинението.Изтъква се, че именно поведението на
пострадалия е довело до процесния казус, поради което съдът не следва да кредитира и
неговите показания.Счита, че давността на констатираните увреждания не отговаря на
посоченото от пострадалия време на получаването им.Изтъква, че по делото не са
установени по несъмнен начин механизмът, времето и авторството на получените от
пострадалия наранявания.Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и да
се постанови такава, с която подс. Я. да бъде оправдан, алтернативно се прави искане при
2
доказване на вина от негова страна, да се намали определеното наказание пробация от
постановената 1 година, на минимума по НК, а именно 6 месеца. Прави се искане и за
ревизия на присъдата в частта относно разноските.
Упълномощеният защитник на подс. И. К.- адв. С. поддържа жалбата и
допълнението към нея по изложените съображения.Твърди, че първоинстанционният съд
изцяло разширително и в полза на обвинителната теза е тълкувал доказателствата по
делото.Посочва, че така постановената присъда не отговаря на така събраните обстоятелства
и посочената фактическа обстановка.Алтернативно се прави искане, ако съда счете, че
обвинението е доказано да се намали размера на наложеното наказание. Прави се искане и за
ревизия на присъдата в частта на разноските като се изтъква, че посоченият хонорар е
изключително завишен.
Представителят на държавното обвинение намира жалбите и допълнението към тях за
неоснователни, поради което моли те да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде
потвърдена като правилна.Посочва, че размерът на определените наказания на всеки един
от подсъдимите е съобразено с обществената опасност на Д.ието, както и на дееца.
Частният тъжител В. Ц. посочва, че изтъкнатото от страна на защитниците на
двамата подсъдими и изнесеното от тях са били предявявани многократно пред първата
инстанция и същата в мотивите си е дала отговор на поставените въпроси.
Подсъдимият Д. Я. редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда моли за справедливо решение.
Подсъдимият И. К. редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда моли за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълнението към
тях, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената
присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в
мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния
правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. П. Я. е роден на ****г. в гр. Силистра, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, кв. ****, ЕГН: ****.
Подсъдимият И. П. К. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, бул. „****, ЕГН: **********.
Вечерта на 14.07.2018 г. подс. Я., св. М.Ч. и св. А.С. посетили заведение
„Маймунарника“, находящо се в Борисовата градина в гр. София, където се провеждал
концерт.
Заведението посетила и св. Е.Т., която правила снимки от музикалното събитие със
своя фотоапарат. Заведението било посетено и от св. В. Ц.. Той в миналото бил в интимни
отношения със св. Т., които приключили през 2014 г. Св. Ц. искал да разговаря със св. Т.,
като многократно отивал при нея, а тя не желаела да общува с него и се отдалечавала от св.
Ц.. Той отивал отново до нея и правил нови опити да разговарят, като дори я залял нарочно
с питие. Св. Т. се присъединила към компанията на подс. Я., като споделила за настояването
на св. Ц. да разговаря с нея въпреки нейните откази. Подс. Я. помолил Ц. да остави на мира
св. Т., но той не го послушал, поради което между тях възникнал словесен спор. Св. В.Г.,
който работел като охранител в „Маймунарника“ извикал при себе си св. Ц. с цел
предотвратяване ескалация на конфликта. След приключване на музикалното събитие, подс.
Я. и свидетелите Ч., С. и Т. напуснали заведението и се насочили към заведение „Билкова“,
находящо се в гр. София, на ул. „Цар И. Шишман“. Св. Ц. ги последвал.
3
Около 01:00 часа на 15.07.2018 г. подс. Я. и свидетелите Ч., С. и Т. достигнали до
заведение „Билкова“, като Т. и Ч. влезли в заведението. Пред заведението пристигнал и св.
Ц.. Като видял това подс. Д. Я. го бутнал и му казал, че няма да позволят да влезе в
заведението, да се маха и да не досажда на св. Т.. Двамата се скарали и подс. Я. нанесъл
удар с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на лицето /устата/ на пострадалия Ц.,
вследствие на което на последния бил избит преден първи горен зъб, вляво. След това подс.
Я. продължил да нанася удари по тялото на св. В. Ц., с ритници и юмруци. Ц. се опитвал да
се предпази и отстъпил от ъгъла към ул. „И. Вазов“. По време на конфликта присъствали и
други лица, включително и подс. И. К.. Последният се приближил до Ц. и му казал да се
маха, като му нанесъл удар с дясна ръка, свита в юмрук, в областта на лицето /устата/,
вследствие на което на св. Ц. бил избит преден горен втори зъб, вляво. Ц. тръгнал по ул. „И.
Вазов“ в посока към ул. „6-ти септември“, като видял срещу себе си св. А. Ц., който бил
негов познат и станал очевидец на инцидента. След това подсъдимите се върнали в
заведение „Билкова“, а Ц. се прибрал.
В резултат на насения от подсъдимия Д. Я. удар с юмрук в лицето на св. Ц., на
последния било причинено счупване на зъбната коронка на първи горен зъб вляво на нивото
на венеца и в областта на горна трета на зъбния корен, реализиращо медико- биологичния
признак избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и
говоренето.
В резултат на насения от подсъдимия И. К. удар с юмрук в лицето на св. Ц., на
последния било причинено счупване на зъбната коронка на втори горен зъб вляво на нивото
на венеца, реализиращо медико-биологичния признак избИ.е на зъби, без които се
затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говоренето.
Вследствие на нанесения му побой пострадалият получил и кръвонасядания по
лигавицата на долната устна и гръдния кош, които са му причинили болка.
На 20.07.2018 г. св. Ц. посетил кабинет по съдебна медицина, където в 15:25 ч. му
бил извършен преглед. В същия ден - 20.07.2018 г. пострадалият Ц. посетил и зъболекарския
кабинет на св. Т., който след като извършил преглед на пострадалия също констатирал, че
два предни горни зъба на пострадалия - първи и втори леви резци, са били счупени на
нивото на венеца. Била изготвена и рентгенография на увредените зъби на пострадалия.
От заключението на СМЕ на пострадалият се установяват - счупване на зъбната
коронка на първи горен зъб вляво на нивото на венеца и в областта на горна трета на зъбния
корен, както и счупване на зъбната коронка на втори горен зъб вляво на нивото на венеца,
реализиращи медико-биологичния признак избИ.е на зъби, без които се затруднява
дъвченето във фазата на отхапване и говоренето, както и кръвонасядане на лигавицата на
долната устна срединно, които са причинили болка на пострадалия. Относно механизма на
причиняване на нараняванията, експертното заключение сочи, че уврежданията са резултат
на действията на твърди тъпи предмети, каквито представляват н човешките крайници, а
именно на удари с или върху тях.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните
от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : обясненията на
подсъдимите Я. и К.; показанията на свидетелите В. Ц., А. Ц., Е.Т., С.К., А.С., М.Ч., В.Г., И.
Ц. и С. Т., включително и тези части от показанията им от досъдебното производство /ДП/,
приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл. 281 НПК; писмени -
жалба; заключения на съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, съдебномедицинско
удостоверение /СМУ/ № V-231/20.07.2018г.; амбулаторен листове; стоматологичен
амбулаторен лист; протоколи за разпознаване на лица от 21.02.2019г.; справки за съдимост
за подсъдимите; веществени – фотоснимки.
Въззивната инстанция счита, че фактическите констатации на първостепенния съд са
обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал.Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
4
средствата за тяхното установяване.Контролираният съд не е допуснал превратно тълкуване
на събрания по делото доказателствен материал, нито е игнорирал едни доказателства за
сметка на други, като ясно е посочил на кои доказателства се доверява и на кои не.
Противно на доводите на защитата СРС изчерпателно е отговорил в мотивите си и на
възраженията, изтъкнати в хода на съдебните прения. В тази връзка изводите на
първоинстанционния съд относно извършването на това Д.ие, авторството в лицето на
подсъдимия Я. и подсъдимия К., квалификацията на Д.ието и относно приложението на
материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна интерпретация на
доказателствата по делото, които са от значение при формиране на вътрешното убеждение
досежно главния факт на доказване.
Извършвайки анализ на доказателствата по делото, съдът прие, че същите в
преобладаващата им част са еднопосочни и непротиворечиви, като установяват с
необходимата степен на категоричност фактите относно датата, мястото и механизма на
извършване на конкретното Д.ие. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД №
1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в жалбата и допълнението към нея.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящата инстанция намира за
необходимо, с оглед доводите и възраженията във въззивните жалби, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата,
да посочи следното:
Несъгласието на защитата касае механизма на самото Д.ие и изводите на първата
инстанция за това, че нападатели при неговото осъществяване са били първо подс. Я. и
после подс. К., а пострадал – частният обвинител Ц.. Оспорваните изводи на първата
инстанция обаче, не са голословни, а обосновани с тази част от свидетелските показания на
пострадалия Ц., която аргументирано е била кредитирана от районния съд като достоверна.
Давайки вяра на показанията на частния обвинител като очевидец на Д.ието, на практика
първата инстанция е привнесла в делото преки доказателства за начина, по който са
протекли процесните събития. За да се довери на показанията на св. Ц., на първо място
въззивният съд констатира, че е налице последователност в изложеното от него по време на
проведените му разпити в хода на наказателното производство, в които пресъздава по
еднопосочен начин хронологията на случилото се на инкриминираната дата в рамките, на
която очертава конкретика на осъщественото спрямо него неправомерно посегателство. По
делото св. Ц. е давал показания два пъти- в хода на досъдебното производство, както и на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като и двата пъти изложените от него
обстоятелства досежно механизма на извършеното Д.ие са последователни и
непротиворечиви. При категоричността на пострадалия относно самоличността на
нападателите му- това че подс. Я. е бутнал Ц. и след това го е ударил в лицето и това че при
появата на подс. К. същият го е ударил с юмрук в лицето, съдът счита, че следва да
кредитира показанията на свидетеля.Частният обвинител е категоричен, че телесното
увреждане му е причинено от подсъдимия Я. и подс. К. последователно чрез удар с юмрук в
лицето му, за което излага ясни спомени, че първият удар е бил по главата му като почнало
да му тече кръв и усетил болка в устата си, след което последвали и други удари по тялото
му, след което при появата и на подс. К. същият го ударил с юмрук в лицето и по точно в
устата.Впечатление прави, че досежно този спорен по делото въпрос, касаещ механизма на
причиняване на процесната телесна повреда, в разпита си в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, св. Ц. не надгражда или по друг начин не трансформира онези свои
показания, които е дал пред орган на досъдебното производство, а казаното от него носи
белезите на устойчив разказ независимо от изминалия период от време, а именно от датата
на инкриминираното събитие до датата на провеждане на разпита му пред първия съд. Ето
защо и настоящият съд се довери на данните материализирани в показанията на св. Ц., т.к.
същите се отличават със своята последователност от самото начало на започналото
наказателно производство, а не става въпрос за „ съчинена“ в последствие версия, с цел да
5
навреди на подсъдимите и по този начин да ги уличи в нападение, каквото той не е
извършвал.
За да се довери на показанията на пострадалия Ц. по повод на инкриминираното Д.ие
и по- конкретно на изнесения от него механизъм на получаване на телесната повреда /
действията на подсъдимите спрямо св. Ц./, въззивният съд съобрази, че те намират пълно
потвърждение и в приобщената по делото медицинска документация за състоянието на св.
Ц., констатирано непосредствено след настъпване на процесния инцидент, от данните
съдържащи се в приобщената по делото медицинска документация от съдебномедицинско
удостоверение /СМУ/ № V-231/20.07.2018г.; амбулаторен листове; стоматологичен
амбулаторен лист, както и от приетото по делото заключение на СМЕ. Данните в
показанията на св. Ц. в тази насока не остават изолирани, а напротив, същите са съответни
на експертното заключение, констатиращо наличие на счупване на зъбната коронка на
първи горен зъб в ляво на нивото на венеца и в областта на горна трета на зъбния корен и
счупване на зъбната коронка на втори горен зъб в ляво, което травматично увреждане е
затруднило дъвченето във фазата на отхапването и говоренето, и по експертен път се
установява, че получените увреждания са в резултата на получените удари в тази част на
тялото на св. Ц..В тази връзка вещите лица посочват механизма на получаването на
травмата, че уврежданията са резултат на действията на твърди тъпи предмети, каквито
представляват и човешките крайници, а именно на удари с или върху тях, който механизъм
отговаря на данните в показанията на свидетеля, касателно начина, по който са получени
травмите, а също така се подкрепя и от страните по делото, тъй като при прочитане на
заключението на същото не са направени възражения от страна на защитата, а именно, че
увреждането е причинено чрез нанасяне на удари с твърди тъпи предмети/ човешки юмруци
/, както и за това че същото е изготвено на базата на предоставена документация и на
обясненията на пострадалия.
На тази основа въззивната инстанция намира за правилно и обосновано заключението
на районния съд, че следва да се довери на показанията на св. Ц. досежно механизма на
извършеното Д.ие. Именно неговите показания, кореспондиращи с ангажираните по делото
медицински документи и изготвеното по делото експертно заключение на СМЕ, изграждат
стройна непротиворечива линия относно основния факт, подлежащ на установяване в хода
на производството, а именно за осъщественото над него насилие от страна на подс.Я. и подс.
К..
В тази връзка се неоснователни и възраженията на защитата относно факта, че
пострадалият е посетил съдебен лекар за освидетелстването му пет дена след инцидента,
както и стоматолог, което е един изключително дълъг период, при който е прекъсната
причинно-следствената връзка между травматичните увреждания и механизма на
авторството.Тук следва да се обърне внимание, че от заключението на вещите лица и това
изразено от тях в съдебното заседание пред първата инстанция се посочва, че получените
мекотъканни травми са с давност 2-3 дена, но не следва да се пренебрегва и факта, че при
посещението на пострадалия при съдебният лекар и при издаденият от него медицински
документ се установява, че той е получил същите именно при удар с твърди тъпи предмети,
констатирани са нарушенията в целостта на устната кухина на пострадалия, както и
счупените зъби.Нещо повече от изнесеното от експертите изготвили СМЕ, както и от
личният стоматолог на пострадалия се заявява, че прясна рана е нещо , което е до 2-3 дена,
като това състояние може да продължи и по –дълго време, тъй като всеки организъм е
индивидуален и тези наранявания могат да се отбелязват и констатират по различен начин.
От дадените в съдебно заседание разяснения от вещите лица става ясно, че описаното в
СМУ кръвонасядане по лигавицата на устната кухина на долна устна срединно, отговаря на
разположението на травмираните зъби, като при счупване на горен зъб не е задължително да
има кръвонасядания и на лигавицата на горната устна. Това кръвонасядане със синкаво-
червеникав цвят, отговаря на прясна травма, от порядъка на 2-3 дни, а кръвонасяданията на
гръдния кош с жълтеникава периферия отговарят да са получени на третото или четвъртото
денонощие. Вещите лица уточняват и, че не може да се изключи вероятността описаните
кръвонасядания, както на гръдния кош, така и на устната лигавица, да са получени по едно и
също време, като при кожата може да се направи сравнително по-правдоподобен извод за
давността на кръвонасяданията.Ето защо настоящата инстанция се солидаризира с първата
6
по отношение на тези съображения като възможно описаните в СМУ от 20.07.2018 г.
увреждания на пострадалия да са получени около пет дни преди извършения преглед, който
извод се подкрепя и от гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на
св. В. Ц., А. Ц. и И. Ц. относно времето и механизма на получаването им на 15.07.2018г.
Неоснователни са възраженията на защитата и относно това, че СРС е дал вяра на
показанията на св. А. Ц., а именно че е бил на мястото на възникналата ситуация, и това че
именно подсъдимите са извършители на Д.ията.За пълнота и отговор на визираното във
въззивните жалби настоящата инстанция следва да посочи, че от показанията на този
свидетел се формират еднозначни изводи по отношение на датата, мястото на възникване на
инцидентите, обстоятелството, че същият се е намирал на кръстовището на ул. Шишман и
ул. И. Вазов.Настоящата инстанция цени показанията на този свидетел като обективни,
последователни и логични, като същите се подкрепят от изявленията на св. Ц. относно
механизма на получаване на констатираните увреждания и авторството на инкриминираните
Д.ия, както и от показанията на св. И. Ц..
Въззивният съд, подобно на първият съд, даде вяра на писмените доказателства,
както и назначените и приетите по делото съдебни експертизи, като съобрази относимостта
им към предмета на делото и факта, че са неоспорени от страните.
В заключение въззивният съд намира, че с оглед гореизложения анализ
неоснователни се явяват възраженията за недоказаност на обвинителната теза. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие е събран достатъчен по обем доказателствен
материал, от който се установяват по категоричен начин фактите, свързани с времето,
мястото, причинените на пострадалия наранявания, механизма на извършване на Д.ието и
неговото авторство.
При така направения доказателствен анализ, въззивният съд приема за правилни
правните изводи на първия съд относно пълната доказаност на обвинението по чл.129, ал.2
вр. ал.1 НК.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен
обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическа цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или
системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
Така от обективна страна по категоричен начин се установява, че подс. Д. Я., чрез
удар с юмрук на дясна ръка, в областта на лицето, е причинил на В. Ц. счупване на зъбната
коронка на първи горен зъб вляво, на нивото на венеца и в областта на горна трета на зъбния
корен, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак избИ.е на
зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето.
Както и се установява, че подс.И. К., чрез удар с юмрук с дясна ръка, в областта на
лицето, е причинил на В. Ц. счупване на зъбната коронка на втори горен зъб вляво, което
травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак избИ.е на зъби, без
които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето
Въззивният съд намира за доказан по безспорен начин ( с оглед ангажираната по
делото доказателствена съвкупност) фактът на причинено от подс. Я. и подс. К. телесно
увреждане на св. Ц., което покрива един от обективните признаци на състава на
престъплението по чл.129, ал.2 НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в счупването
на два предни зъба до основата на венеца, защото посоченото увреждане в такава степен
довежда до затрудняване на физиологичната функция на зъбите. Категорично е налице
пряка причинно-следствена връзка между действията на подс.Я. и подс. К., изразяващи се в
нанесени удари от всеки един от тях чрез удар с юмрук с дясна ръка, в областта на лицето
на пострадалия Ц. и съставомерния резултат, изразяващ се в конкретно причиненото
телесно увреждане. Този извод се подкрепя от механизма, описан от вещото лице, а именно
удар с твърд тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук.
От субективна страна Д.ието е извършено от подс. Д. Я. и подс. И. К., както
правилно е посочила първата инстанция при евентуален умисъл, тъй като нанасяне на удар с
юмрук в областта на горната част на тялото- в главата, безспорно води до настъпване на
7
посоченото травматично увреждане, т.е.подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на Д.ието, което осъществяват, като са предвиждали и са искали настъпването на
последиците от него.
Въззивната инстанция не констатира основания за ревизиране на обжалваната
присъда и в нейната санкционна част. При индивидуализацията на наказанията, първата
инстанция е съобразила правилно всички обстоятелства по делото, а именно, както
личността на подсъдимите лица, която не е с висока степен на обществена опасност,
предвид смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо двамата съдът взе предвид
чистото им съдебно минало и изминалия период от извършване на Д.ието - повече от 5
години и половина. Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на Д.ието и на дееца, като чрез
това наказание ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК. Излагайки
съображенията си, с които настоящият съдебен състав се съгласява, районният съд е
определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК спрямо всеки подсъдим
- предвид липсата на минимум за наказанието „лишаване от свобода”, заменил същото с
наказание „пробация”. Правилно е отчетено, че подходящи и достатъчни пробационни
мерки ще са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото
разноски.
По отношение на направеното от страна на защитата на подсъдимите за ревизия в
частта за разноските, а именно по отношение на така представения хонорар от страна на
повереника на частния обвинител, то настоящата инстанция следва да отбележи: Правото на
частният обвинител е да упълномощи повереник , който да го представлява в съда.
Породените отношения между тях и това какъв е хонорара на повереника се определя от
самият него в зависимост от сложността на делото. Същите отношения се удостоверяват с
пълномощно дадено от частният обвинител на повереника му, с което затвърждават
отношенията и интересите си. Посоченият хонорар от страна на повереника не трябва да
бъде съобразяван с минималния размер на адвокатското възнаграждение, установено в
чл.13, ал.1, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както се посочва от защитата на подс. Я.. Това е така тъй като повереника на св. Ц. не е
назначен служебно, напротив същият е получил неговото упълномощаване, за което и ще
плати необходимите данъци, така както го изисква закона. Ето защо и в тази част се явяват
за неоснователни исканията на защитниците за ревизиране на присъда и в тази част.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.02.2024 г., постановена по НОХД № 15996/2019
г., по описа на СРС, НО,132-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9