Решение по дело №48/2018 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

128

Година

13.11.2018

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

17.10.

Година

2018………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

48

по описа за

2018

година.

Предявен е  от „Е.Д.М.”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София против Ц.Г.А. ***, положителен установителен иск за съществуване на вземане в размер на 150лв.,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№262/24.11.2017год. по ч.гр.д.№503/2017год. по описа на МРС,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1  ЗЗД вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.       В исковата си молба ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№503/2017год. по описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произтича от договор от 13.07.2016год. за прехвърляне на вземане /цесия/,сключен с „Ф.Б.“ООД,в качеството му на цедент,с който последния е прехвърлил вземането си в полза на ищеца ,като цесионер срещу длъжника.Прехвърленото вземане произтичало от сключен на 29.09.2014год. договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние,сключен след постъпило на 29.09.2014год. в електронната система на „Ф.Б.“ЕООД искане за кредит от страна на потребител.“По силата на този договор „Ф.Б.“ЕООД предоставило на заемателя сумата от 150лв.,паричен заем,с падеж на 13.11.2014год.Съгласно договора заемателя дължал и възнаградителна лихва в размер на 7,68лв.,както и допълнителна такса от 10лв. ако не върне заема и изпадне в забава.Също така ищеца твърди,че на 30.09.2014год. бил сключен Договор за гаранция/поръчителство/,между заемателя и „Ф.Б.“ООД,който се задължил да отговаря солидарно с длъжника за заплащане на дължимото по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,като за предоставената гаранция Ц.А. се задължила да заплати такса от 64,32лв.В тази връзка ,поради неизпълнение по посочения договор,“Ф.Б.“ООД заплатил всички дължими суми ,възлизащи общо на 302лв. на заемодателя „Ф.Б.“ЕООД и встъпил в правата на удовлетворения кредитор.Именно това вземане в размер на 302лв. „Ф.Б.“ООД прехвърлил на ищеца,като били изпълнени и условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД,като длъжника бил уведомен за извършената продажба от цедента изпратено с обратна разписка за доставянето.   Ето защо ищеца претендира ,че съществува вземането му срещу длъжника  в размер на 150лв.,като моли съда да се произнесе и по разноските по заповедното производство възлизащи на сумата в размер на 75лв. ,съгласно издадената заповед за изпълнение.

В проведените по делото съдебни заседания процесуалния представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск, представя писмени доказателства и моли съда да уважи същия.

    В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника  чрез назначения му особен представител – адв. Д.Х.,***. Счита,че писмените доказателства не установяват претенцията на ищеца,че съществува вземането му в размер на 150лв.Оспорва сключването на договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние,тъй като не били представени доказателства за използване на цитирания Идентификационен номер.

Съдът, като обсъди всички събрани по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, изложени в исковата молба и отговора по нея, както и в изявленията им по време на устните състезания, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2014год. в 11,27часа в информационната система на Ф.Б." ЕООД е постъпила заявка за кредит от Ц.Г.А.,ЕГН : **********,адрес ***,с телефонен номер : ********** в размер на 150 лв., видно от Информация за заявка за кредит, представена от ищеца като приложение на исковата молба. Срокът на кредита е 45 дни,като падежната дата е 13.11.2014год.,като таксата за разглеждането му е в размер на 7,68лв.Статуса на кредита е „одобрен“,след като в 11,35часа на 29.09.2014год. е изпратено потвърждение от мобилен номер **********.

На 29.09.2014г. е сключен Договор № 207046 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние между Ф.Б." ,ЕООД в качеството на заемодател и Ц.Г.А., в качеството на заемател. Съгласно чл. 1 от Договора отпуснатият заем е в размер на 150 лв., а в чл. 3 е посочена общата сума, която следва да бъде върната от заемателя на падежната дата – 13.11.2014г., ведно с лихвата в размер на 7,68лв. В чл. 5 от Договора за заем е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство в полза на заемодателя, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на същия работен ден. Такъв договор е сключен между Ц.А.,заемател и "Ф.Б." ООД .

Съгласно представеният  договор за гаранция от 30.09.2014год., гарантът "Ф.Б." ООД се е задължил солидарно с длъжника по заемният договор да отговаря спрямо заемателя за всички задължения, произтичащи от Договора за заем между заемателя и заемодателя, заради което заемателят дължи на гаранта такса в размер на 64,32лв. Посочено е също в представения Договор за гаранция, че ако заемателят не изпълни задължението си да върне получения от заемодателя заем, гарантът ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо негово поискване. С изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва във всички права на заемодателя срещу заемателя като гарантът може да иска от заемателя изпълнение на цялото парично задължение, включително заплащането на допълнителните разходи, произтичащи от Договора за заем и платени от гаранта.

Съгласно Потвърждение от „Ф.Б.“ЕООД,със седалище и адрес на управление  в гр.София,дружеството изрично потвърждава,че поръчителят „Ф.Б.“ЕООД е изплатил всички дължими от кредитополучателят Ц.Г.А. по кредит №207046,отпуснат на 29.09.2014год., суми,които длъжникът не е изплатил в срок,поради което „Ф.Б.“ЕООД е втъпило в правата на „Ф.Б.“ЕООД.

На 13.07.2016г. е сключен Договор за цесия между "Ф.Б." АД и ищцовото дружество, с който договор "Ф.Б." АД, в качеството си на цедент е встъпил в правата на заемодателя Ф.Б." ЕООД гарант, е прехвърлил на "Е.Д.М." ООД в качеството на цесионер, вземането си към Ц.Г.А., с ЕГН: ********** в размер на 302лв., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 207046/29.09.2014г.

 На длъжника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията с препоръчано писмо с обратна разписка на 17.09.2016г. – върнато поради неоткриване на получателя.

 Въз основа на  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от "Е.Д.М." ООД е образувано ЧГД № 503/2017г. по описа на МРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №262/24.11.2017год. ,с която е разпоредено длъжникът  Ц.Г.А.,  ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на кредитора „Е.Д.М.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мадрид № 52, ЕИК *** да заплати сумата  в размер на общо 302.00лв./триста и два лева/,  от които главница в размер на общо 150.00лв., представляваща усвоената, но непогасена сума по договор за кредит; договорна лихва в размер на 7.68 лв. за периода 29.09.2014г.-13.11.2014 г., както и такси в размер на 144.32 лв., възникнали по договор за кредит и договор за гаранция/поръчителство, ведно със законната лихва,  считано от 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 25.00 лв/двадесет и пет   лева/.-държавна такса и 50.00 лв./ петдесет лева/ – юрисконсулско възнаграждение.

            Вземането произтича от следните обстоятелства: парично вземане, произтичащо от непогасен кредит, включващо  главница, договорни лихви, такси и разноски, възникнало на основание Договор за предоставяне  на кредит от 29.09.2014 г., както и такси по свързани с него договор за гаранция/поръчителство.

Съгласно разпореждане от 19.12.2017г. по ч.г.д. № 503/2017год. на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, тъй като издадената заповед за изпълнение не е връчена на длъжника.Съобщението за разпореждането на съда е връчено на заявителя на 08.01.2018год.На 17.01.2018год. е постъпил препис от искова молба ,въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е за установяване на съществуването на вземане в размер на 150лв. ,което е част от вземане,общо в размер на 302лв.  ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№262/24.11.2017год. по ч.гр.д.№503/2017год. по описа на МРС,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1  ЗЗД вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.

Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на настоящото дело.

Ищецът, по силата на договорно правоприемство е встъпил в правата на заемодателя по сключения между „Ф.Б." ЕООД и ответника договор за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Тъй като в случая договора за заем е сключен от разстояние /опосредено от средствата за комуникация – телефон и интернет/ ,то приложение намират разпоредбите на ЗПФУР.Така в  чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение № 249 на ВКС - по т. д. № 892/2010 г., І т. о./. Представените по делото документи имат този характер и не носят подписа на ответницата като заемател.

Видно от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че „Ф.Б." ЕООД е предоставило на Ц.Г.А. паричен заем в размер на 150, 00 лв., с уговорена договорна лихва в размер на 6, 79 лв., както и гаранция от страна на "Ф.Б." ЕООД срещу такса в размер на 64,32лв. Поради неизпълнение от страна на заемателя-ответник на задължението му да върне уговорената в Договора за заем сума, "Ф.Б." ЕООД е заплатило задълженията му към заемодателя и е встъпило в правата удовлетвореният кредитор  спрямо длъжникът.

На основание сключен между "Ф.Б." АД и ищеца Договор за цесия, вземането на "Ф.Б."АД спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, поради което и последният се явява надлежно активно легитимирана страна.

Тук следва да се отбележи,въпреки,че не е направено възражение от ответната страна в тази насока,че са изпълнени и изискванията на чл.99 от ЗЗД.Така кредитора "Ф.Б."АД е прехвърлил своето вземане на ищеца,като това прехвърляне следва да се счете за съобщено на длъжника от предишния кредитор,въпреки,че съгласно представените доказателства,писмото с обратна разписка,съдържащо уведомлението за цесията до адреса на длъжника не му е връчено,поради отсъствието му от този адрес,който се явява и постоянния му такъв. В този случай следва да се приеме, че уведомяването й успешно, след като не е уведомила кредитора за новия си адрес.

За пълнота на изложението следва да се има в предвид,че уведомление за извършената цесия се съдържа и в приложенията към настоящата искова молба,въз основа на която е образувано делото,като ответника е получил препис от същата,ведно с приложенията.Така съобразно константната  съдебна практика /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. О; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/,поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Разгледан по същество, предявеният иск е и основателен.

Както бе посочено по – горе съдът счита за безспорно установено, че „Ф.Б.“ ЕООД е отпуснало на Ц.Г.А. заем на основание Договор № 207046/29.09.2014г., който макар и със спецификите на предоставянето на финансови услуги от разстояние, по същността си представлява договор за паричен заем, регламентиран в чл. 240 и сл. от ЗЗД. Предвид факта, че по делото безспорно се установи реалното предоставяне на паричната сума от страна на заемодателя на ответника по делото, то за същия, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД възниква задължение да върне получената сума при уговорените в договора условия и срок. Видно от представения договор за заем, ответникът е следвало да върне на заемодателя 150 лв. главница и 7,68лв. договорна лихва ,както и да заплати на поръчителя "Ф.Б." ЕООД сумата от 64,32 лв., представляваща такса за учредената в полза на заемодателя гаранция.

Предвид гореизложените съображения и тъй като по делото не се събраха доказателства, удостоверяващи, че посочените по – горе суми са върнати на заемодателя, респективно гаранта, нито на ищеца, на когото същите са били прехвърлени на основание Договор за цесия от 13.07.2016г., съдът счита за безспорно установено и доказано по делото, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 150лв., представляващи платена и в последствие дължима главница по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която след това е прехвърлена на "Е.Д.М." ООД.

Така мотивиран съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

Относно разноските в заповедното и исковото производства:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид уважаването на предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в производството по ч. гр. д. № 503/2017г. по описа на РС- Момчилград съдебни и деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., от които 25, 00 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство от страна на ищеца не е направено надлежно искане за присъждане на деловодни разноски,поради което съдът счита,че не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.А.,  ЕГН: **********, с адрес *** че същата дължи на „Е.Д.М.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мадрид № 52, ЕИК *** сумата в размер на 150лв., представляващи платена и в последствие дължима главница по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която след това е прехвърлена на "Е.Д.М." ООД,представляващи част от вземането,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,№262/24.11.2017год. по ч.гр.д.№503/2017год. по описа на МРС.

ОСЪЖДА Ц.Г.А.,  ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати на „Е.Д.М.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мадрид № 52, ЕИК *** направените в заповедното производство разноски в размер на 75лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                    /П.Амбарева/