№ 1429
гр. Варна , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500962 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 279748/17.03.2021г. на В. Р. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски“ №17, чрез процесуалния му
представител адв. Н.К. Т., съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Дрин“ № 10, ет.1, ап. 60,
срещу решение № 260560 от 19.02.2021г., постановено по гр.дело № 1825/2020г. на
Варненския районен съд, XIX-ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
ЕВГ. ЛЮБ. СЛ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 65, ет.3, ап.33,
сумата от 2000 лв., представляваща част от заплатена сума в размер на 2500 лв. по договор
№23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Румен В., с
оглед осъществяване на защита по гр. дело за делба, подлежаща на връщане, като дадена на
неосъществено основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради
настъпила смърт на процесулния представител; сумата от 3150 лв., представляваща
заплатена сума по договор №25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между
ищцата и адв. Румен В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело №1363/2019г. по описа
на РС – гр. Ловеч, подлежаща на връщане като дадена на неосъществено основание –
невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на
процесуалния представител, на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Въззивникът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за
недължимост на процесните суми, като дадени на неосъществено основание – невиновна
невъзможнст за изпълнение на договорите за правна помощ и съдействие поради настъпила
смърт на процесуалния представител - адв. В. като счита, че имуществените отношения са
напълно уредени по отношение на предмета на спора, вкл. и заплатеното адвокатско
1
възнаграждение предвид депозирани пред РС Ловеч по гр. д. № 1363/2019г. споразумение за
парично обезщетение от 23.06.2020г. и молба, с която ищцата заявява, че няма претенции за
дължимо обезщетение за недвижим имот или пари. Оспорва изводите на съда, че
редуцирането на заплатеното възнаграждение за подготовка и депозиране на искова молба
до 500 лева е основателно, а сумата от 2000 лева е изцяло недължима, поради
изключителната фактическа и правна сложност на делото, чиито предмет освен делба на
имот е и прогласяване на нищожност на учредено/отстъпено право на строеж на
наследодателя на Е.С., обективирано в заявление с рег. №5199/05.08.1997г., както и
прогласяване на нищожност на учредено/отстъпено право на строеж, обективирано в
заявление рег.№ 1759/17.04.1998г. Счита, че адв. Румен В. е изпълнил качествено и в срок
задълженията си по договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021г., като е започнало
изпълнение и по втория договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019г. Излага
съображения, че институтът на неоснователно обогатяване е неприложим в настоящия
случай, поради облигационната обвързаност между ищцата и наследодателя му.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се и направените съдебно –
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски, включително и адвокатски хонорар.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЕВГ. ЛЮБ. СЛ. срещу В. Р.
В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. второ
от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща част от заплатена сума в размер
на 2500лева по договор №23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между
ищцата и адв. Румен В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело аз делба, подлежаща
на връщане, като дадена на неосъществено основание – невиновна невъзможност за
изпълнение на договора поради настъпила смърт на пр.представител и сумата от 3150 лв.,
представляваща заплатена сума по договор №25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие,
сключен между ищцата и адв. Румен В., с оглед осъществяване на защита по гр. дело
№1363/2019г. по описа на РС – гр.Ловеч, подлежаща на връщане като дадена на
неосъществено основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради
настъпила смърт на пр. представител. В условията на евентуалност претенциите се заявява
на отпаднало основание, поради развалянето на договорите по право, на осн.чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД.
Ищцата излага в исковата молба, че през 2019г. възложила на адв. Румен В. да заведе
дело за делба на неин наследствен имот в гр. Ловеч, като го упълномощила да я
представлява. За целта подписала адв. пълномощно и два договора за правна защита и
съдействие, а именно: договор №23/28.05.2019г. и договор №25/12.08.2019г., като
първоначално по делото за делба заплатила 2500лв. в брой, а впоследствие за защита по гр.
дело №1363/2019г. по описа на РС – гр.Ловеч заплатила още 3150лева, отново в брой. След
завеждане на делото в съда исковата молба била оставена без движение, с указания и даден
срок за изпълнение. Адв. В. поискал продължаване на срока, като съдът уважил искането му
и продължил срока за изпълнение на дадените указания с един месец, считано от
24.09.2019г. Междувременно адвокатът на ищцата бил приет в болница и на 31.10.2019г.
починал. Вследствие неотстраняване на нередовностите на ИМ от ищцата по гр. д.
№1363/2019г. молбата й била върната, а делото прекратено. Впоследствие ищцата
упълномощила друг защитник, като делото продължило своя ход, след отмяна на
определението за прекратяването му. Сочи, че тъй като работата, за която била заплатила
2
предварително на адв. В. не била извършена поради обективна невъзможност – настъпилата
му смърт, отправила претенция до единствения му наследник – В.В., да й бъде възстановена
по – голямата част от сумата платена по двата договора. Тъй като не постигнали съгласие, за
ищцата се породил правен интерес от заявяване на настоящите претенции.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по делото е депозирал писмен отговор, с който се
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е страна по цитираните договори,
сключени с оглед личността на лицето, поради което наследникът на починалата страна не е
обвързан от облигационно отношение, прекратено по силата на закона. Сочи, че
имуществото на наследника, не се смесва с възникналите права и задължения във връзка с
процесните договори и ответникът не отговаря с имуществото си във връзка с предявената
претенция. Твърди, че видно от представените договори уговореният адв. хонорар е в
размер на 5650лв. и не може да бъде диференциран за извършената работа, още по –малко
да е дължим хонорар за изготвяне на молба по делбено производство в размер на 500 лева.
Твърди, че доколкото към момента на сключване на процесните договори е имало правно
основание за предоставяне на сумите по тях, то не е налице неоснователно обогатяване,
респ. исковата претенция е неоснователна. Искането е за отхвърляне на исковата претенция
и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявените осъдителни искове за връщане на получената
сума от 2000 лв. и 3150 лв. са уважени изцяло.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение изх. № 29510/17.02.2019г. е видно, че Румен Василев В. е починал
на 31.10.2019г. и оставил за свои законен наследник сина си В. Р. В..
От договор №23/28.05.2019г. за правна помощ и съдействие е видно, че ЕВГ. ЛЮБ.
СЛ. е възложила на адв. Румен В. да изготви искова молба и да я защитава по дело за делба
на недвижим имот в гр. Ловеч срещу заплащане на възнаграждение от 2500 лв.
От договор №25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие е видно, че ЕВГ. ЛЮБ.
СЛ. е възложила на адв. Румен В. да я защита по гр.д. № 1363/2019г. на РС – Ловеч срещу
заплащане на възнаграждение от 3150 лв.
От изисканото и приложено гр.дело №1363/2019г. по описа на РС – Ловеч е видно, че
същото е образувано въз основа на искова молба от ЕВГ. ЛЮБ. СЛ., със съдебен адрес гр.
Варна, ул. „Кръстьо Мирски“ №17, чрез адв. Румен вВ., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.34 от ЗС. Производството по
делото е оставено без движение за отстраняване нередовности на исковата молба, а след
изтичане на предоставения срок – е прекратено. Прекратително определение е отменено и
делото е продължило, като ищцата на 10.12.2019г. е упълномощила адв. Стефан Стефанов
да я представлява по делото. Страните по делото на 23.06.2020г. са постигнали
извънсъдебно споразумение за парично обезщетение, с което страните по гр.дело
№1363/19г. са уредили извънсъдебно имуществените си отношения. По искане на ищцата и
на осн. чл.233 от ГПК с определение №718/25.06.2020г. съдът е прекратил производството
3
по делото, поради направен отказ от иска на ищеца.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС №1/1979г., при втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. В постановлението са
посочени примери, при които нормата намира приложение, един от които е двустранните
договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение.
Именно такъв е и конкретния случай. По делото е безспорно наличието на облигационни
правоотношения между ищцата и адв. Румен В., които не са били могли да се осъществят,
поради настъпилата на 31.10.2019г. смърт на довериника. Полученото възнаграждение по
договора, макар и сключен с оглед личността на довериника, има имуществен характер,
поради което е и наследимо. Договорът е развален поради невиновна невъзможност да бъде
изпълнен, поради което за полученото по него отговаря единственият наследник на адв. В..
В този смисъл, неоснователно се явява оплакването на въззивника за неприложимост на
института за неоснователното обогатяване. Както сам въззивникът се позовава на съдебна
практика на ВКС, вземанията за връщане от неоснователно обогатилия се нямат договорен
характер и произтичат не от договора, а от заличаването на договорната връзка с обратна
сила. Като несъстоятелно се преценя и другото оплакване на въззивника, че с постигнатото
от страните по гр.д. № 1363/2019 на РС- Ловеч споразумение, уреждащо имуществените им
отношения, се е преклудирала възможността на въззиваемата да претендира връщане на
заплатеното от нея адв. възнаграждение. Действително, в споразумението е обективирано
изявлението на Е.С., че няма претенции от имуществен и или финансов характер. Това
изявление, обаче, е насочено към другата страна и обвързва страните по извънсъдебното
споразумение, но не касае трети лица, в т.ч. ответника. По изложените съображения,
предявеният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
По отношение размера на иска, съдът изцяло споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях, на осн. чл. 272 от ГПК. В допълнение
намира необходимо да посочи, че съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
изготвяне на искова молба, без процесуално представителство, адвокатското
възнаграждение е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300 лв. В
конкретния случай по делото липсват данни за размера на материалния интерес на
предявените установителни искове, доколкото не са представени данъчни оценки на
вещното право на строеж. Съгласно чл.7, ал. 4, от Наредбата, възнаграждението за делба е не
по-малко от 600 лв. В случая е безспорно установено, че довериникът единствено е изготвил
исковата молба и възнаграждение от 500 лв. е съобразено с цитираните разпоредби.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният
съдебен акт в тази част следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78 от ГПК В.В. следва да заплати
на Е.С. сторените разноски във въззивното производство, който съставляват 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу последното процесуалният представител на
въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая производството е приключило в
едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по правото.
Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на делото. Ето защо
заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния размер, изчислен
по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 370 лв. по иска за 2000 лв. и 450,50 лв. по
иска за 3150 лв.60 лв., или общо 820,50 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260560 от 19.02.2021г., постановено по гр.дело №
1825/2020г. на Варненския районен съд, XIX-ти състав, с което В. Р. В., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски“ №17, е осъден да заплати на ЕВГ. ЛЮБ. СЛ., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 65, ет.3, ап.33, сумата от 2000 лв.,
представляваща част от заплатена сума в размер на 2500 лв. по договор №23/28.05.2019г. за
правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Румен В., с оглед осъществяване
на защита по гр. дело за делба, подлежаща на връщане, като дадена на неосъществено
основание – невиновна невъзможност за изпълнение на договора поради настъпила смърт на
процесуалния представител; сумата от 3150 лв., представляваща заплатена сума по договор
№25/12.08.2019г. за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и адв. Румен В., с
оглед осъществяване на защита по гр. дело №1363/2019г. по описа на РС – гр. Ловеч,
подлежаща на връщане като дадена на неосъществено основание – невиновна невъзможност
за изпълнение на договора поради настъпила смърт на процесуалния представител, на
основание чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски“ №17 да
заплати на ЕВГ. ЛЮБ. СЛ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 65,
ет.3, ап.33 сумата от 850,50 лв. /осемстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5