Определение по дело №207/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по настоящето дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Е. Д., с ЕГН *, със съдебен адрес гр. С., бул. “В. Л.” № 72, . 3, А. 16, чрез пълномощника й адв. Н.Х. против “А и B Б. Е., с ЕИК * представлявано от управителя П. В. Е., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. “ Р. П.” № 14, против “. Е., с ЕИК *, представлявано от управителя А. Т. А., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “Н. В.” № 5, . 5, А. 501 и против “. О., представлявано от управителя А. Т.А., със седалище и адрес на управление В., ул. “Н. В.” № 5, . 5, А. 501. Посоченото правно основание на предявените искове е чл. 135 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 вр.чл. 135, ал. 1 изр. трето ГПК. Ищцата твърди, че е наследник по закон на Л. Н. Д. купувач по сключен с първия ответник - “А и Б Б. Е. предварителен договор за покупко – продажба на следните недвижими имот (НИ): Апартамент № 2, . 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.4, находящ се в гр. Б., със застроена площ от 40.85 кв. м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата на жилището: на същия етаж: 02676.501.3907.1.3 и 02676.501.3907.1.5; под обекта: 02676.501.3907.1.24; над обекта: 0276.501.3907.1.9; Ателие № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.5, находящ се в гр. Банско, със застроена площ 32, 29 кв. м., състоящо се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария, кухнененски бокс и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 02676.501.3907.1.4 и 0276.501.3907.1.6; под обекта: 0276.501.3907.1.24, 0276.501.3907.1.23 и 0276.501.3907.1.22; над обекта 0276.501.3907.1.10. Твърди, се че посочените по – горе НИ се намират в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3907. Ищцата твърди, че съгласно Договора първият ответник - “А и Б Б. Е. е следвало да прехвърли собствеността в срок от 3 месеца след подписването му – 19.01.2006г. Наследодателката на ищцата е изпълнила задължението си, като с подписване на Договора е заплатила 50 000 евро. Остатъкът от цената е следвало да бъде заплатена в 10-дневен срок след снабдяване с Акт обр.№ 16. Ищцата твърди, че с оглед на имуществения характер на наследените по предварителния договор права и задължения от нейния наследотел по смисъла на ЗН тя в качеството си на наследник по закон на Л. Н. Д. е легитимирана да иска от първия ответник прехвърлянето на правото на собственост върху горепочените по – горе НИ в установената от закона нотариална форма и вместо своя наследодател има качеството на кредитор по отношение на “А и B Б. Е.. Твърди, че на 30.10.2009 г. първият ответник заедно с други имоти е апортирал и процесните обекти в капитала на втория ответник „Реалкон”Е.. Тези обстоятелства са дали основание на ищцата да предяви иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на извършения на 30.10.2009 г. апорт. Твърди, че на 01.09.2011г. вторият ответник “.Е. на свой ред е апортирал всички притежавани от него НИ, в това число и процесните Апартамент № 2 и Ателие № 2 в капитала на трето тръговско дружество - третият ответник – “. О.. Това обстоятелство се установявало от справката на имотния регистър при СВ – гр. Р. по партидата на третия ответник, както и от извършеното в този смисъл вписване в ТР към АВ. Последният приобретател на процесните имоти “Р. О.”, нямал качеството на длъжник по отношение на наследодателя на ищцата, нито на трето лице, с което длъжникът бил договарял по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Същият на възмездно правно основание бил придобил права върху описаните в предварителния договор недвижим имот/ НИ/ преди датата на вписване на исковата молба за прогласяване на относителната недействителност на апорта между първите двама ответници, чийто фактически състав бил завършен на 30.10.2009г. с вписването му в СП по местонахождение на апортираните имоти. От датата на възникването му и до настоящия момент третият ответник – “. О. се представлявал от А. А. – представител по закон и на първите двама ответници - “А и Б Б. Е. и Р.”Е.. Ищцата сочи, че качеството на третия ответник на недобросъвестно трето лице, чиито права върху процесните НИ недействителността на действието, извършено между първите двама ответници пораждали по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД правният й интерес да предяви срещу третия ответник иск за установяването на качеството му на трето недобросъвестно лице, както и че относителната недействителност на апорта, извършен от първите двама ответници на 30.10.2009г, засягал и придобитото от това търговско дружество право на собственост чрез апорт в капитала му, вписан в СВ – гр. Р. на 01.09.2011г. върху процесните НИ.

По реда на чл. 131 ГПК ответникът “А и Б Б. Е. е подал отговор на исковата молба, като счита, че предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е недопустим, поради липса от правен интерес от предявяването му. Tвърди, че процесните НИ са били продадени от третия ответник “.О. на трети добросъвестни лица, а именно - Апартамент № 2 на лицето Л. А. С.на 08.11.2011г., Ателие № 2 на лицето Г. Д.Г. на 25.10.2012г. Твърди, че прехвърлянето на имота на трети по спора лица с последваща разпоредителна сделка обезсмисляла основаната цел на иска по чл. 135 ЗЗД – имотите да се върнат в патримониума на длъжника, за да служат за обезпечение на неговите кредитори. След като имотите били препродадени, дори всички елементи от фактическия състав да били установени, то имотите нямали да се върнат в патримониума на “А и B Б. Е.. Предвид на горепосоченото счита, че ищцата нямала правен интерес от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като дори и при успешното му провеждане имотите нямало да се върнат в патримониума на “А и B Б. Е.. Алтернативно прави искане, ако съдът счете иска за допустим, последният да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че ищцата Л. Е. Д. не била кредитор на “А и B Б. Е. относно правото да придобие собствеността върху процесните НИ. Същата не била титуляр на непарично вземане като купувач по предварителния договор, евентуално като титуляр на парично вземане за заплатените суми по договора сключен с “А и B Б. Е.. В тази връзка прави възражение за погасяване по давност както на непаричното, така и на паричното вземане на ищцата на сключения на 19.01.2006г. предварителен договор. Твърди, че възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предоставяло при наличието на вземане, което не било прекратено или погасено по давност. Непаричното вземане на ищцата да иска обявяване на сключения предварителен договор за окончателен било погасено по давност с изтичане на общия петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата, на която в раздел II, т. 3 от договора било уговорено да стане прехвърлянето на имотите по нотариален ред – 19.04.2006г. Ответникът “А и B Б. Е. сочи, че не бил увредил по никакъв начин ищцата, нито бил знаел, че евентуално би увредил ищцата, ако се приеме, че същата била кредитор. Твърди, че към дата на сключване на предварителния договор – 19.01.2006г. управители на “А и B Б. Е. били А. Т. А.и В. А. Г.. Към горепосочената дата наследодателят на ищцата Л. Е. Д. била съсед на управителя В. А. Г., който също живеел в гр. С.. Няколко дни след като бил подписан предварителния договор, управителят В. А. Г. бил научил, че Л. Н. Д. била починала и уведомил за това другия управител А. Т. А.. В. А. Г. не знаел, че Л. Н. Д. имала наследници, нито бил познавал някой наследник. Твърди, че няколко години след сключването на предварителния договор никой наследник не бил потърсил с “А и B Б. Е., нито бил отправял покана за сключване на окончателн договор за покупко – продажба на процесните НИ. Предвид на това счита, че при придобиването на процесните имоти не бил знаел, че уврежда кредитор.

По реда на чл. 131 ГПК вторият ответник “. Е. е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени същите съображения за недопустимост алтернативно за неоснователност на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, каквито е направил и първия ответник “А и Б Б. Е..

По реда на чл. 131 ГПК третият ответник “. О. е подал отговор на исковата молба, като счита, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД е недопустим. Счита, че с иска се целяло установяване на съществуването на факти с правно значение. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допускало в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай не била налице изрично уредена със закон възможност за установяване по съдебен ред на факта – предмет на предявения иск, че “. Е. имал качеството на трето недобросъвестно лице, както и че относителната недействителност на апорта, извършен от първите двама ответници на 30.10.2009г, засягал и придобитото от това търговско дружество право на собственост чрез апорт в капитала му, вписан в СВ – гр. Р. на 01.09.2011г. върху процесните НИ. По отношение на основателността на иска излага идентични съображения, както и първите двама ответници.

В хода на устните състезания ищцата Л. Е. Д., чрез процесуалния си представител адв. Х. моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Представя и писмени бележки, в които развива подробни съображения за уважаване на предявените искове.

В хода на устните състезания ответниците “А и B Б. Е., Р.” Е., “. О., чрез процесуалния си представител адв. З. моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като развива доводи за неоснователност на предявените искове, поддържа становището за наличието на изтекла погасителна давност, както и че ищцата не била доказала качеството си на кредитор.

По делото са събрани писмени доказателства, проведен е разпит на трима свидетели.

След като обсъди събраните по делото доказателства и съображенията на страните съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Предявеният иск е допустим. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не изисква установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по отменителния иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Само ако павловият иск е съединен обективно с иск за вземането, то само тогава предмет на делото наред с потестативното право ще са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, като последният може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си във висящото или друго производство (в този смисъл е и трайната практика на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК – вж. Р – 122 – 2011г. IV г.о., постановено по гр.д. № 1028 по описа на ВКС за 2010г.; Р – 552 – 2010г. IV г.о., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2009г.; Р – 639 – 2010Г. IV г.о., постановено по гр.д. № 754 по описа за 2009 г.; Р – 4 – 2011г. III г.о., постановено по гр.д. № 551 по описа за 2010г.). Предвид на гореизложеното направеното от всички ответници възражение, че непаричното вземане на ищцата да иска обявяване на сключения предварителен договор за окончателен било погасено по давност с изтичане на общия петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата, на която в раздел II, т. 3 от договора било уговорено да стане прехвърлянето на имотите по натариален ред – 19.04.2006 е недопустимо и не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Възражението, че вземането на ищцата е погасено по давност, ответниците могат да направят при евентуално друго производство.

Разгледан по същество предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен. Аргументи: Уважаването на предявения Павлов иск се обуславя от наличието на следния фактически състав: 1.Качеството кредитор на ищцата Л. Е. Д. с възникнало вземане към разпоредилия се с процесните НИ длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с НИ, служещи за удовлетворяване на непаричното вземането на кредитора; 2. Увреждащо кредитора действие от страна на длъжника, което действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е обективна предпоставка и означава, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава пречки за удовлетворяване на вземането на кредитора; 3. Длъжникът да знае за увреждането, когато съзнава, че има кредитор, и че действията му увреждат правата на последния; 4. Когато увреждащото действие е възмездно, правнорелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял също е знаело за увреждането. В настоящия случай горепосочените предпоставки са налице и се установяват от събраните по делото доказателства.

Съдът е извежда качеството на кредитор на ищцата Л. Е. Д., от факта, че последната е наследник и универсален правоприемник на леля си Л. Н.Д. – купувач по предварителния договор за покупко-продажба от 19.01.2006г. сключен с първия ответник “А и Б Б. Е.” (видно от удостоверение за наследници - л. 15 от делото). Установява се от приложените по делото справки от ТР по партидите на първия ответник “А и Б Б. Е.” и на втория ответник “. Е., че на 28.10.2009г. чрез апорт (непаричната вноска) на вещното право на собственост на процесните НИ, първият ответник е извършил увреждащо кредитора действие. Апортът по своята правна същност е възмездно правно действие. Апортът на вещно право представлява специфичен вещно прехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига точно определена цел, а именно учеличаване стойността на притежаваните от ответника “. Е. акции чрез увеличаване на капитала на търговското дружество, т.е. касае се до престационна сделка. Следователно в разглеждания случай се касае до извършена от “А и B - Б. Е. възмездна сделка с трето лице - “. Е.. Сключването на тази сделка от страна на обещателя-длъжник“А и B - Б. Е. е съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор (ищцата Л. Е. Д.) и то предпоставя извод за знание на длъжника относно последиците на сделката и увреждащия им характер. За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск, като от значение за успешното му провеждане в случая , при обстоятелства по чл. 135 ал.1, изр. второ ЗЗД, е знанието на третото лице по възмездната сделка, което подлежи на пълно доказване от страна на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът, комуто тежи доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК е установил при условията на пълно и главно доказвнае, че третото лице “. Е. е било недобросъвестно при извършване на атакуваното действие. Тук от съществено значение е и в установеното в съдебната практика, че по отношение на юридическите лица “знание” за увреждането ще е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него. Събраните по делото доказателства сочат, че третото лице “. Е. е “знаело” за увреждането, тъй като законен представител и на двамата ответници “А и Б Б. Е.” и на “. Е. е едно и също лице – управителят А. Т. А.. Фактът, че А. А. е освен управител и едноличен собственик на капитала на двете търговски дружества към момента на извършване на апорта обуславя единствения логичен и обоснован извод за наличието на “знание” за увреждане на ищцата. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответниците, че не са знаели, че са увреждали ищцата чрез ивършения апорт са неоснователни.

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД.

Предявеният иск е недопустим. Аргументи: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2, изр. второ ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай ищцата е предявила иск, с чийто петитум се иска установяването на факт с правно значение, а именно иск за установяването на качеството на третия ответник “. О. на трето недобросъвестно лице, както и че относителната недействителност на апорта, извършен от първите двама ответници “А и Б Б. Е.” и на “. Е. на 30.10.2009г, засягал и придобитото от това търговско дружество право на собственост чрез апорт в капитала му, вписан в СВ – гр. Р. на 01.09.2011г. върху процесните НИ. В случая не е уредена изрично уредена със закон възможност за установяване по съдебен ред на факта, че третия ответник “. О. има качеството на трето недобросъвестно лице. Липсата на това закононеобходимо условие за предявяване на иска по чл. 124 , ал.4 , изр.2 ГПК , прави иска на частния жалбоподател недопустим. Предвид на гореизложеното, при служебната проверка за допустимостта съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК на иска, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД само урежда въпроса за последиците от уважаване на иска, когато има трето лице-приобретател. Освен това въпросът за действието на това прехвърляне се поставя именно, когато претенцията по чл. 135 ЗЗД бъде уважена. Защото чак тогава може да се мисли дали последващият приобретател е придобил като добросъвестен или не, въпреки че това е станало преди вписване на ИМ по чл. 135 ЗЗД.

Предвид на факта, че единият от предявените искове е основателен (този по чл. 135, ал. 1 ЗЗД), а вторият кумулативно обективно съединен иск (този по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД) е недопустим, следва да се осъдят ответниците да заплатят половината от направените от ищцата разноски по производството съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК (л. 73 от делото), а именно 4862, 25 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА сключеният между “А и B Б. Е., с ЕИК . представлявано от управителя П. В. Е., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. “ Р. П.” № 14, и “. Е., с ЕИК *, представлявано от управителя А. Т. А., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “Н. В.” № 5, . 5, А. 501 апорт на следните недвижими имоти: Апартамент № 2, . 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.4, находящ се в гр. Б., със застроена площ от 40.85 кв. м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата на жилището: на същия етаж: 02676.501.3907.1.3 и 02676.501.3907.1.5; под обекта: 02676.501.3907.1.24; над обекта: 0276.501.3907.1.9; Ателие № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.5, находящ се в гр. Б., със застроена площ 32, 29 кв. м., състоящо се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария, кухнененски бокс и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 02676.501.3907.1.4 и 0276.501.3907.1.6; под обекта: 0276.501.3907.1.24, 0276.501.3907.1.23 и 0276.501.3907.1.22; над обекта 0276.501.3907.1.10. за недействителен по отношение на Л. Е. Д., с ЕГН *, със съдебен адрес гр. С., бул. “В. Л.” № 72, . 3, А. 16 на основание чл. 135 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД от Л. Е. Д., с ЕГН *, със съдебен адрес гр. С., бул. “В. Л.” № 72, . 3, А. 16 за установяването на качеството на третия ответник “. О. на трето недобросъвестно лице, както и че относителната недействителност на апорта, извършен от първите двама ответници “А и Б Б. Е.” и на “. Е. на 30.10.2009г, засяга и придобитото от “. О. право на собственост чрез апорт в капитала му, вписан в СВ – гр. Р. на 01.09.2011г. върху следните недвижими имоти: Апартамент № 2, . 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.4, находящ се в гр. Банско, със застроена площ от 40.85 кв. м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата на жилището: на същия етаж: 02676.501.3907.1.3 и 02676.501.3907.1.5; под обекта: 02676.501.3907.1.24; над обекта: 0276.501.3907.1.9; Ателие № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3907.1.5, находящ се в гр. Б., със застроена площ 32, 29 кв. м., състоящо се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария, кухнененски бокс и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 02676.501.3907.1.4 и 0276.501.3907.1.6; под обекта: 0276.501.3907.1.24, 0276.501.3907.1.23 и 0276.501.3907.1.22; над обекта 0276.501.3907.1.10. като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на този иск, като НЕДОПУСТИМ.

ОСЪЖДА “А и B Б. Е., с ЕИК * представлявано от управителя П. В. Е., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. “ Р. П.” № 14,; “. Е., с ЕИК *, представлявано от управителя А. Т. А., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “Н. В.” № 5, . 5, А. 501 и “. О., представлявано от управителя А. Т. А., със седалище и адрес на управление В., ул. “Н. В.” № 5, . 5, А. 501 да заплатят на Л. Е. Д., с ЕГН *, със съдебен адрес гр. С., бул. “В. Л.” № 72, . 3, А. 16 сумата от 4862, 25 лв.

Решението, в частта му имаща характера на определение, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от обявяването му на страните. В останалата част решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: