Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13905
по описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 31.05.2016г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 19.01.2017г. по гр.д. № 40927/2013г. Софийски районен съд, 66 състав
признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Д.Н.Н., ЕГН **********, дължи
на Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., БУЛСТАТ *****, следните суми: на основание чл.
22 от Закона за държавната финансова инспекция сумата 6 403.25 лв. –
обезщетение за вреди, изразяващи се в действително извършени в периода
01.01.2007г. – 30.09.2007г. разходи за медицинско обслужване на дългосрочно
командировани служители на Центъра на промишлеността на Република България в
Москва, Р.Ф., които представляват превишаване над нормативно предвидения размер
в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2011г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 107.52 лв. – мораторна лихва върху горната главница,
начислена за периода 30.09.2007г. – 19.08.2011г., като отхвърлил предявения иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 22 ЗДФИ за разликата до пълния
претендиран размер от 82 077.64 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 190.22 лв. – разноски в исковото
производство, и сумата 317.68 лв. – разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 2 731.95 лв. – разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете
страни.
Ищецът Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., обжалва решението в
отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че сумите, изплатени
на д-рГ.през процесния период, не представляват медицински разходи, както и неправилно
приел, че авансово преведената на застрахователя през 2006г. сума за 2007г. от
6 320.80 щ.д. следва да бъде включена като разход към годината на плащане,
а не към годната, за която се отнася.. Тези изводи противоречали на събраните
по делото доказателства. По делото се установило от приетата длъжностна
характеристика, че преките задължения на д-рГ.били да осъществява дейностите,
свързани с медицинското обслужване на служителите на Центъра, да води регистър
за здравното състояние на служителите, да оказва необходимата медицинска помощ
при възникване на инциденти, свързани с бедствия и/или аварии. След това били
вписани задълженията му във връзка с осъществяване на санитарно-хигиенен
контрол, които всъщност същият не можел да изпълнява, ако не работи в сферата
на медицинското обслужване на персонала в Центъра. Счетоводното отчитане на
дейността му било без значене за процеса. Центърът не предоставял медицински
услуги по смисъла на ЗЛЗ, поради което при сключване на трудовия договор не бил
ползван кодът от ЕКД, свързан с тези услуги, но важното в случая било какво е
работил д-р Георгиев. Ответникът не ангажирал доказателства относно фактически
извършваната от д-рГ.дейност, поради което констатациите в акта за начет не
били оборени. Констатациите в акта за начет се потвърждавали напълно от
заключението на ССЕ, освен относно полагащата се сума за медицински разходи за
2006г., която била по-голяма с 800 ш.д. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, вкл. в частта за
разноските и вместо това постанови друго, с което да признае за установено, че освен сумите по
решението на СРС, ответникът му дължи още и сумата 48 755.50 лв., заедно
със законната лихва от 18.12.2012г. до окончателното плащане, и сумата от още
23 811.37 лв. – лихва до 19.08.2011г., като му присъди и разноските за
двете инстанции по списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от
13.02.2019г.
Ответникът Д.Н.Н.
обжалва решението в частите, с които е признато за установено, че дължи на
ищеца суми за главница и лихви, с оплаквания за неправилност - нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Неправилно районният съд приел, че сключените с М. Г. договори по съществото си
представляват договори за възмездно медицинско
стоматологично обслужване. В процесния акт за начет било посочено, че е сключен
граждански договор с М. Г. с предмет „оказване на стоматологични услуги в
стоматологичен кабинет в ЦПРБ“. Самото заглавие на договора недвусмислено
установявало, че услугите ще бъдат извършвани възмездно. Съгласно утвърдените
вътрешни правила, Центърът оказвал определен брой услуги – предоставял
изложбени, офисни, складови, жилищни площи за ползване, предоставял транспортни
услуги, зали за преговори, спортни зали, солариум, както и предоставял
стоматологични услуги по утвърден ценоразпис. Във връзка с предоставянето на
тези услуги, чиито ползватели били всички работещи на територията на ЦПРБ
недългосрочно командировани, служители на посолството, както и други български
граждани, находящи се в Москва, следвало да се осигури лице, което фактически
да извършва услугите. Ползите за администрацията на Центъра от сключения
договор били, първо, че г-жа Г. извършвала стоматологични услуги и носела
приходи към бюджета на Центъра, и второ, че тя се явявала втори член на
дългосрочно командирован служител и по закон й се полагали командировъчни
средства в размер на 30 % от дневната база в случай че не работи. Освен това в
сключените медицински застраховки със служителите на ЦПРБ липсвали клаузи за
стоматологично обслужване. Приетото в първата инстанция заключение на ССЕ
категорично установило, че за извършените от М. Г. стоматологични услуги в процесните
периоди постъпвали средства в касата на Центъра, които били отчитани в
приходната част на бюджета – 549 щ.д. - за 2006г., и 549.51 щ.д. – за 2007г.,
които суми следвало да бъдат приспаднати от дължимата от ответника сума. Освен
това ако съдът приеме, че сумата от 6 403.25 лв. действително представлява
разход за медицинско обслужване на дългосрочно командированите служители и техните
семейства и превишаване на нормативно определения размер, то посочената сума
следвало да се намали със сумата 1 943.65 щ.д., представляваща установен
излишък за 2006г., след приспадане на сумата 7 377 щ.д., заплатена за
стоматологично обслужване през 2006г. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните от него части, вкл. в частта за
разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли исковите
претенции. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмени бележки от 22.02.2019г.
С писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва
жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С оглед твърденията в исковата молба, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове за сумата от общо 82 077.64 лв.:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4
вр. ал. 1, т. 1 ЗДФИ за сумата 55 158.75 лв. - главница по акт за начет №
11040062/19.08.2011г. на АДФИ, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди в периода 01.01.2006 – 30.09.2007г. в резултат лични разпоредителни
действия на ответника и в резултат неосъществен контрол от същия като директор
на Центъра, вредите представляващи заплатени от Центъра средства за медицинско
обслужване на дългосрочно командированите служители в Центъра над нормативно определения
размер с Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина /НДКЧ/,
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗДФИ
за сумата 26 918.89 лв. – лихви за забава за период до 19.08.2011г. –
датата на съставяне на акта за начет.
Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано
от 18.12.2012г. – датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК, до
окончателното плащане. Твърди се, че за сумите е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр.д. №
60549/2012г. на СРС, 66 състав. Претендирани са и разноски за исковото и за
заповедното производство.
С писмен отговор,
постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по
основание и размер с възражения, част от които се поддържат и във въззивната му
жалба. Оспорил е фактическите констатации в акта за начет като неверни. Искал е
от съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го
намира за недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по
установителен иск за лихви за забава за период до 19.08.2011г. Видно от
приложеното гр.д. № 60549/2012г. на СРС, 66 състав, заявителят е претендирал
издаване на заповед по чл. 417 ГПК за вземане в размер на 82 077.64 лв., ведно
с лихва за забава от 19.08.2011г. до изплащане на вземането /без посочен размер
за периода до подаване на заявлението на 18.12.2012г./. В т. 8, б. „в“ от
заявлението е посочено, че паричното вземане е за вреди по акт за начет №
11040062/19.08.2011г. От заповедния съд е издадена заповед за сумата
82 077.64 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
заявлението на 18.12.2012г. до изплащане на вземането, както и за разноски.
Следователно заповед за изпълнение за вземания за лихви за забава за период до
съставяне на акта за начет на 19.08.2011г. не е издадена, поради което
предявеният установителен иск за сумата 26 918.89 лв. /разликата между
общо претендираната сума от 82 077.64 лв. и претендираната главница от
55 158.75 лв./ е недопустим, тъй като правен интерес от установителен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК е налице само при издадена заповед за изпълнение за
вземането – предмет на установителния иск. Различен извод не следва от
обстоятелството, че претендираното със заявлението вземане от 82 077.64
лв. на практика представлява сбор от главниците и лихвите за забава по акта за
начет, тъй като предмет на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК може
да бъде само същото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – същото
по основание, размер и период /респ. за по-малък размер и период/. В случая
заявителят е претендирал целия размер на главниците и лихвите по акта за начет
като вземане за вреди, т.е. като главница, и за тази главница му е издадена
заповед. Заявеното едва с исковата молба разграничение на сумите за главници и за
лихви до 19.08.2011г. не може да обуслови извод за допустимост на иска за лихви
за забава, тъй като за такова акцесорно вземане няма издадена заповед за
изпълнение. Като постановено по недопустим иск, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в посочената част, а
производството по делото в същата част - прекратено.
В допустимата му част въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно
по следните съображения:
Актът за начет е официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от
надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред. За да има актът за начет
законна доказателствена сила, той следва да е редовен и да съдържа реквизитите,
визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства относно
съдържащите се в него констатации (чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ). Нередовният акт за начет – издаден от
некомпетентен орган, несъдържащ констатации за вреди, ненадлежно документиран,
невръчен на начетеното лице, не се ползва с присъщата на редовния акт за начет
доказателствена сила. Предмет на законната доказателствена сила на акта за
начет са съдържащите се в него фактически констатации относно непозволеното
деяние на начетеното лице, вредите и техния размер, причинната връзка между
деянието и вредите. Законната доказателствена сила на акта за начет се състои в
задължението на съда да приеме, че констатираните в акта за начет факти са се
осъществили така, както са удостоверени. Съдът е длъжен да счита фактическите
констатации в акта за начет за истински до доказване на противното – чл. 22,
ал. 5 ЗДФИ. Оборването на тази доказателствена сила се състои в доказване, че
фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността. То
е обратно, а не главно доказване, но поради законната доказателствена сила на
акта за начет трябва да бъде пълно доказване.
Пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови
начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е
причинена умишлено (при пряк или евентуален умисъл), или без значение формата
на вина - ако е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на
служебните задължения.
В случая между страните не е било спорно, че процесният
акт за начет, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е редовен. Същият е изготвен от финансов
инспектор при АДФИ при извършена финансова инспекция на Ц.НА П.НА Р.Б.в Москва –
юридическо лице към МИЕ, разпоредител с бюджетни средства. Актът за начет е съставен
при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред - финансовата инспекция е възложена със заповед №
ФК-10-963/09.09.2010г. на директора на АДФИ, като не се спори, че с последващи
заповеди крайният срок на инспекцията е продължен до датата на акта за начет; Финансовият
инспектор е извършил инспекцията в рамките на указания предмет на проверката - за законосъобразност, свързана със
събирането, съхраняването, разходването и отчитането на парични средства и
други активи – собственост на ЦПРБ, за периода 01.09.2004г. – 01.09.2009г.; Актът
за начет съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ и е
документиран; Обсъдени са възраженията на проверяваното лице и е съставено мотивирано
писмено заключение по акта за начет (чл. 22, ал. 4 ЗДФИ).
Съгласно акта за начет, в хода на финансовата инспекция
се установило, че в периода 05.01.2006г. – 30.09.2007г. ответникът е бил
директор на ЦПРБМ по силата на заповед № 02/05.01.2006г. на министъра на
икономиката и енергетиката и дадено съгласие от 03.01.2006г. на
министър-председателя на РБ. Със заповед № 126/30.08.2007г. на министъра на
икономиката, енергетиката и туризма Д.Н. е освободен като директор на Центъра,
считано от 30.09.2007г. Съгласно Устройствения правилник на Центъра, като
директор ответникът е имал правомощия да управлява като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити средствата на ЦПРБМ, да организира, ръководи и
контролира дейността на Центъра, да ръководи, организира, координира и
осъществява контрол за ефективното използване, стопанисване и опазване на
имуществото на Центъра, като взема решения относно управлението и ползването
неа движимото и недвижимото имущество и пр.
В хода на инспекцията било установено, че през 2006г. в
ЦПРБМ са изплатени разходи за медицинско обслужване на командированите служители
и на членовете на техните семейства общо в размер на 43 272.01 щ.д., при
допустим годишен разход съгласно чл. 25 НДКЧ от 30 973 щ.д., или превишение
в размер на 12 299.01 щ.д.; През цялата 2007г. са изплатени разходи за
медицинско обслужване на командированите служители и на членовете на техните
семейства общо в размер на 62 151.06 щ.д., при допустим годишен разход
съгласно чл. 25 НДКЧ от 32 239 щ.д., или превишение в размер на 29 912.06
щ.д. Съответно от 01.01.2007г. до 30.09.2007г. допустимият разход е бил в
размер на 24 448 щ.д., а са изплатени 51 194.59 щ.д., или превишението
за същия период е в размер на 26 746.59 ш.д. Като е разпоредил лично
плащането на част от сумите, а по отношение на друга част е допуснал
изплащането и не е осъществил контрол върху замествалия го С. Ц.С., Д.Н.
причинил на ЦПРБМ имуществени вреди:
В размер на 12 299.01 щ.д. за периода 01.01.2006г. –
31.12.2006г., като на основание чл. 25 ЗДФИ причинената във валута вреда се
възстановява в същата валута или в левове по най-високия курс на БНБ към деня
на причиняването, откриването или възстановяването. Към датата на причиняване
на вредата – 31.12.2006г., курсът на БНБ за щатския долар е 1.485060 за 1 лев,
а към датата на акта за начет – 19.08.2011г. – 1.361150. На основание чл. 26
ЗДФИ дължи и законната лихва в размер на 6 962.10 щ.д. от деня на
причиняването на вредата – 31.12.2006г., до 19.08.2011г., и законната лихва
след тази дата до плащането;
В размер на 26 746.59 щ.д. за периода 01.01.2007г. – 30.09.2007г. Към датата на причиняване на вредата – 31.12.2007г., курсът на БНБ
за щатския долар е 1.379390 за 1 лев, а към датата на акта за начет –
19.08.2011г. – 1.361150. На основание чл. 26 ЗДФИ дължи и законната лихва в
размер на 12 019.63 щ.д. от деня на причиняването на вредата –
31.12.2007г., до 19.08.2011г., и законната лихва след тази дата до плащането.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на ССЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява: Съобразно числения състав на дългосрочно командированите
служители на Центъра и членовете на техните семейства, нормативният размер на
разходите за медицинско обслужване за 2006г. е в размер на 31 773 щ.д. /а
не посоченият в акта за начет размер от 30 973 щ.д./, а за периода
01.01.2007г. – 30.09.2007г. - в размер на 24 448 щ.д. Заплатените разходи
за медицинско обслужване през 2006г. са в размер на 22 452.46 щ.д., а в
периода 01.01. – 30.09.2007г. – 23 090.09 щ.д. Или за 2006г. е налице
икономия на 9 320.54 щ.д., а за периода 01.01. – 30.09.2007г. – икономия
на 1 357.91 щ.д. Сумата от 6 320.80 щ.д., дължима по договора за
медицинска застраховка за първото тримесечие на 2007г., е платена през
календарната 2006г., поради което е включена в тримесечните и годишните отчети
за касово изпълнение на бюджета за 2006г., независимо че се отнася за следващ
отчетен период. Това не е взето предвид от проверяващия инспектор, а
същевременно тази логика и изискването за касовото отчитане на бюджета е
спазена при определяне на разходите до 30.09.2007г., като в тях е включена и
платената на 27.09.2007г. премия по договора за медицинска застраховка в размер
на 7 013.86 щ.д., въпреки че същата касае тримесечния период 01.10.2007г.
– 31.12.2007г., който е извън процесния.
При формиране на изводите си вещото лице не е включило в
разходите за медицинско обслужване суми, включени от проверяващия инспектор,
както следва:
1. Изплатените трудови възнаграждения и командировъчни
пари на служителяА.М.Г., заемащ длъжността „главен специалист“ в отдел
„Административно-стопански и управление на собствеността“, командирован със
заповед № ЧР-К-103/30.08.2004г. На същия за трудови възнаграждения през 2006г.
са изплатени 3 248.35 щ.д., и командировъчни пари 16 515 щ.д., а за
периода 01.01. – 30.09.2007г. – 2 710.70 щ.д. за трудови възнаграждения и 13 073
щ.д. – командировъчни пари;
2. Изплатените по граждански договори за стоматологични
услуги на д-р М. Г. суми – за 2006г. – в размер на 7 377 щ.д., и в периода
01.01. – 30.09.2007г. – 6 000 щ.д.
Постъпилите в приход на ЦПРБМ суми за извършени
стоматологични услуги от д-р Г. са в размер на 549.51 щ.д. – за 2006г., и на
264..23 щ.д. – за периода 01.01. – 30.09.2007г.
С приетото във въззивното производство допълнително
заключение на ССЕ вещото лице е дало вариант на превишените суми за процесните
периоди при включване като разход за медицинско обслужване на трудовите
възнаграждения и командировъчните пари на служителя А.Г., както и платените суми
по гражданските договори с д-р Г.. В този вариант превишението за 2006г. е
17 819.81 щ.д., а за периода 01.01. – 30.09.2007г. – 20 425.79 щ.д.
Настоящият състав споделя извода на СРС, че в разходите
за медицинско обслужване на дългосрочно командированите служители и членовете
на техните семейства следва да се включат и заплатените на д-р М. Г. суми по
сключените граждански договори за стоматологични услуги, като по този начин
разходите за 2006г. възлизат на 29 829.46 щ.д. /икономия от 1 943.54
щ.д./, а за периода 01.01. – 30.09.2007г. – 29 090.09 щ.д., или е налице преразход
от 4 642.09 щ.д. От приетите граждански договор от
17.01.2006г. и граждански договор от 03.01.2007г. се установява, че предмет на
договорите е било предоставяне на стоматологични услуги, описани в приложения
към договорите, в стоматологичен кабинет в Центъра. По делото не са ангажирани
доказателства, оборващи фактическите констатации в акта за начет, че
предоставяните по двата договора стоматологични услуги касаят медицинско
обслужване на дългосрочно командированите служители на Центъра и членовете на
техните семейства. Какви ползи имало за Центъра от сключените договори за
стоматологични услуги е неотносимо към въпроса налице ли е превишение на установените
в чл. 25 НДКЧ лимити на разходите за медицинско обслужване, съответно не е
налице основание за приспадане на установените от ССЕ постъпили суми в приход
на бюджета на Центъра от 549.51 щ.д. за 2006г. и 264.23 щ.д. за 2007г. Определеният
с чл. 25 НДКЧ лимит на разходите за медицинско обслужване касае една календарна
година, поради което не е налице и основание за приспадане от разходите за
2007г. на спестените през 2006г. 1 943.54 щ.д.
За неоснователни съдът намира доводите на
въззивника-ищец, че в разходите за медицинско обслужване следвало да се включат
и заплатените в процесните периоди трудови възнаграждения и командировъчни пари
на дългосрочно командирования служител А.Г.. Видно от приетите трудов договор №
91/30.08.2004г. и допълнителни споразумения към него, А.М.Г.е бил назначен на
длъжност „главен специалист“ в отдел „Административно-стопански и управление на
собствеността“, впоследствие в отдел „Административно-правно и
финансово-стопанско обслужване“ в ЦПРБМ, като е бил дългосрочно командирован
със заповед № ЧР-К-103/30.08.2004г. на министъра на икономиката. Съгласно
приетата длъжностна характеристика, основна цел на длъжността е да обезпечава
дейностите, свързани с медицинското обслужване на служителите на Центъра,
санитарния контрол в стола и ресторанта на Центъра, жилищния блок, спортините
съоръжения, складовите помещения, в т.ч. при приемането и съхраняването на
стоките в тях; Област на дейност – подпомага административно-стопанската
дейност в Центъра, съгласно функциите и задачите на отдела; Обезпечава
технически изпълнението на задачите по поддръжката и целесъобразното управление
на сградения фонд и материално-техническата база на Центъра и контрола за
поддържането на неговата инфраструктура. Като преки задължения в т. 5 от длъжностната
характеристика са изброени такива в 15 позиции – осъществява дейностите,
свързани с медицинското обслужване на служителите на центъра, води регистър за
здравното състояние на служителите, оказва необходимата медицинска помощ при
възникване на инциденти, свързани с бедствия и/или аварии, организира и
осъществява необходимите дейности по санитарно-хигиенния контрол в стола и
ресторанта на Центъра, следи за спазването на санитарните изисквания при
организирането на храненето на служителите и фирмите в столовата и ресторанта,
както и при провеждане на обезпечени протоколни и други мероприятия, организира
и осъществява необходимите дейности по санитарно-хигиенен контрол в
административната сграда и в жилищния блок на Центъра, подпомага дейностите, свързани
с контрола н експлоатацията на спортните съоръжения на Центъра /спортна зала,
фитнес зала, сауна/, като осъществява необходимото медицинско наблюдение и
следи за спазването на санитарните изисквания в помещенията, подпомага
целесъобразното управление на сградния фонд и материално-техническата база на
центъра чрез осъществяване на санитарен контрол на складовите помещения,
обезпечава спазването на санитарните изисквания при предоставянето от страна на
Центъра на преговорни зали, изложбени, жилищни и складови площи, офиси,
общежития и услуги, следи за спазване на санитарните изисквания при приемането
и съхраняването на стоките в складовите помещения на Центъра, изготвя
информация за санитарно-хигиенните условия, подпомага дейността по
транспортното обслужване на Центъра и по превози на пътници и товари и др.
Видно от така изброените преки задачи на длъжността, същата няма функции за
пряко медицинско обслужване на служителите на Центъра и членовете на техните
семейства, а административни и технически функции по обезпечаване на
дейностите, свързани с медицинското обслужване, водене на регистър на
здравословното състояние на служителите, както и редица други функции, касаещи
санитарно-хигиенния контрол при експлоатацията на помещенията на Центъра,
провеждани в тях мероприятия, транспорт и пр., и само при бедствия и аварии –
пряко оказване на медицинска помощ на служителите. Поради това правилно СРС е
приел, че разходите за трудови възнаграждения и за командировъчни пари на
служителяГ.не следва да се включват в разходите за медицинско обслужване, а
констатациите в акта за начет в тази част следва да се считат за оборени. В
тази връзка неоснователен е поддържаният от въззивника-ищец довод, че
ответникът не ангажирал доказателства относно
фактически извършваната от служителяГ.дейност – такова доказателство е
представената длъжностна характеристика, приложена и към акта за начет, именно
въз основа на която финансовият инспектор е изградил неправилните си изводи.
За неоснователен съдът намира и довода на въззивника-ищец
във връзка с отнасянето на сумата от 6 320.80 щ.д. – платена през 2006г.
премия по договора за медицинска застраховка за първото тримесечие на 2007г.,
към разходите за медицинско обслужване за 2006г. Този извод СРС е основал на
заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните. Освен това недопустимо е
платената през 2006г. премия за 2007г. да се отнесе към разходите за 2007г., а
същевременно платената авансово на 27.09.2007г. премия по договора за
медицинска застраховка в размер на 7 013.86 щ.д. да се отнася към
разходите за периода до 30.09.2007г., въпреки че същата касае тримесечния
период 01.10.2007г. – 31.12.2007г., който е извън процесния. А именно така е
направено в процесния акт за начет.
По изложените съображения въззивният съд намира, че искът
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ЗДФИ е
основателен и доказан до размер от 6 403.25 лв. – левова равностойност на
установения преразход за периода 01.01.2007г. – 30.09.2007г. в размер на
4 642.09 щ.д., изчислена по правилото на чл. 25 ЗДФИ по курса на щатския
долар на БНБ /1.379390 за 1 лев/ към датата на причиняване на вредата –
30.09.2007г. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в допустимата му част
като правилно.
С оглед частичното обезсилване на решението и
прекратяването на производството в частта му по иска за лихви за забава, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за исковото производство над сумата от 128.06 лв., и разноски
за заповедното производство - над сумата от 213.88 лв. На основание чл. 78, ал.
4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за първата
инстанция в размер на още 116.98 лв., съразмерно с прекратената част.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззивника-ответник. Доказано направените
такива са в размер на 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и 190.21
лв. – дължима държавна такса по жалбата на ответника. Съразмерно с прекратената
част, ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски за настоящата
инстанция в размер на 357.55 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 31.05.2016г., постановено по гр.д. № 40927/2013г. на Софийски
районен съд, 66 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 19.01.2017г.
в частта, с която СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 26 918.89 лв. – лихви за забава, като признал за установено, че Д.Н.Н.,
ЕГН **********, дължи на Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., БУЛСТАТ *******, сумата 3 107.52 лв. – мораторна лихва
върху главница от 6 403.25 лв., начислена за периода 30.09.2007г. –
19.08.2011г., и отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от
26 918.89 лв., и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в същата част, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решението от 31.05.2016г., постановено по гр.д. № 40927/2013г. на Софийски
районен съд, 66 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 19.01.2017г.
в частта, с която Д.Н.Н., ЕГН **********,
е осъден да заплати на Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., БУЛСТАТ *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 128.06 лв. до 190.22 лв. – разноски
за исковото производство, и сумата над
213.88 лв. до 317.68 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., БУЛСТАТ *******, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от още 116.98 лв. /сто и
шестнадесет лева и 98 ст./ - разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 31.05.2016г., постановено по гр.д. № 40927/2013г. на Софийски
районен съд, 66 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 19.01.2017г.
в останалите части.
ОСЪЖДА Ц.НА П.НА Р.Б.В МОСКВА, Р.Ф., БУЛСТАТ *******, да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 357.55 лв. /триста
петдесет и седем лева и 55 ст./ - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.