Решение по дело №4907/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 48
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 4 януари 2019 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20181100504907
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                           мл. с. НЕДЕЛИНА СИМОВА

 

при участието на секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 4907 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 304787/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 8855/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъден да заплати на П.Б.П. сумата от 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 17.06.2016 г. в гр. София, причинено виновно от М.Г.Д., за чийто автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с това дружество, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2016 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 150 лв. - разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 75 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 2 000 лв. до 5 000 лв. е депозирана въззивна жалба от ищеца - П.Б.П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът правилно е установил осъществяването на правопораждащия фактически състав на спорното право въз основа на събраните по делото доказателства, но неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, като не е отчел степента на увреждането - болката в областта на гърба и таза е продължила повече от месец, налице е била необходимост от покой та легло за около 15 - 20 дни, нуждаел се е от чужди грижи в ежедневието и обслужването, изпитвал страх от автомобил и мотори, както и ще продължава да търпи болки страдания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв. и да му присъди застрахователно обезщетение в размер на още 3 000 лв., като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника - З. „Д.Ж.И З.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не притежава нужните умения да овладее мотоциклета при рутинни пътни ситуации. Процесното ПТП е настъпило поради факта, че мотоциклетистът е предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил, без да съобрази намеренията на водача му. Също така ищецът не е положил дължимата грижа да ползва необходимата екипировка - кожено облекло и ръкавици с протектори на гърба, дланите, лактите и колената. Това е способствало ищецът да получи повечето по вид и степен телесни наранявания, за които претендира обезщетение по делото. С оглед на това счита че е налице принос на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Счита, че неправилно СРС е приел за недоказано възражението му за съпричиняване. Твърди, че е превел по банков път по сметка на процесуалния представител на ищеца определеното от СРС застрахователно обезщетение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 17.06.2016 г., около 20.00 ч., в гр. София, лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № Е ****, управляван от М.Г.Д., се е движил по бул. „Константин Величков“ с посока от бул. „Тодор Александров“ към ул. „*******, поради извършване на маневра завиване в обратна посока реализира ПТП с попътно движещия се в лявата му страна мотоциклет марка „Хонда“, модел ВТР 1000Ф, рег. № *****Х, управляван от ищеца. Счита, че вина за настъпилия инцидент носи водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4, тъй като с поведението си е нарушил чл.38, ал.1 ЗДвП. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен констативен протокол. Оказана му била спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ЕАД, където е установена контузия на долната част на гърба и таза. След това е бил освободен за домашно лечение. В рамките на около месец ищецът изпитвал болки в травмираната област, които са били интензивни през първите 10 дни. През този период е бил в щадящ режим, тъй като изпитвал силни болки, не можел да стои седнал, изпитвал болки при движение, не можел да спи. Изпитвал стрес и уплаха, които още не са отшумели. Към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на действие от 12.05.2016 г. до 13.05.2017 г. С молба - претенция вх. № 583/05.08.2016 г. и на основание чл.429, ал.1 КЗ е отправил искане за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди. С писмо изх. № 2841/27.09.2016 г. ответникът го е уведомил, че е взето решение, с което се отказва изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4 не носи вина за настъпилия пътен инцидент, а изцяло виновен за него е ищецът, който се е движил с превишена скорост, предприел е изпреварване на автомобила въпреки своевременно подадения от водача на лекия автомобил сигнал за намерение за извършване на преструктуриране и/или завой в обратна посока. Счита, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено по размер, не е съобразено с приноса на пострадалия, както и с понесените от него болки и страдания. Също така в съставения протокол за ПТП не е посочено, че има пострадали лица. В случай, че ищецът е претърпял травми, то той се е възстановил бързо и без усложнения  от травмите, от преживения стрес и душевни страдания. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТПР за лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № ***** по силата на застрахователна полица № BG/30/116001389989/12.05.2016 г., сключена с ответното дружество. Оспорва вината на водача на лекия автомобил, получаването на описаните в исковата молба травми, болки и страдания, а в условията на евентуалност - оспорва размер на претендираното обезщетение, което не е съобразено с приноса на пострадалия. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

От изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Стоимен Стоименов, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентно дадено, както и представения протокол за ПТП, се установява, че на 17.06.2016 г., в гр. София, около 18.00 ч., на бул. „Константин Величков“, в района на № 43, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № ******, управлявано от собственика му М.Г.Д.и мотоциклет марка „Хонда“, модел ВТР 1000, рег. № *****Х, управлявано от собственика му П.Б.П.. В констативния протокол са описани щетите по автомобила и мотора. Лекият автомобил се е движил по бул. „Константин Величков“ с посока от бул. „Тодор Александров“ към ул. „Цар Симеон“ и пред № 43, поради извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока, реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му страна мотор. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен и акта за установяване на административно нарушение, в който са описани същите обстоятелства, довели до настъпването на ПТП и станали причина за ангажиране на административно - наказателната отговорност на водача на лекия автомобил. Вещото лице приема, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер - действията на водача на лекия автомобил с органите на управление на автомобила - кормилна и спирачна уредби, включително несъобразяване на огледалата за обратно виждане - странични и вътрешно, които спомагат възприемането и анализа на пътната обстановка и наличните зад него МПС. Съобразно съставената схема към протокола за ПТП в посоката за движение на двете МПС са налични две пътни ленти. За лекия автомобил ударът е настъпил в задната част на МПС - задната броня, а за мотоциклета - в предната габаритна част, предно колело. Вещото лице не може да определи с точност скоростта на движение на МПС, като приема, че лекият автомобил се е движил с 15 - 20 км/ч, а мотоциклетът - с 40 км/ч. След настъпване на удара не е имало контакт на мотоциклетиста върху конструкцията на лекия автомобил. При движение на мотоциклетиста със скорост от 10 км/ч. към момента на удара, същият е имал възможност за аварийно спиране, предвид отстоянието му от 5-6 м., когато е възприел като възникваща опасност завиващия лек автомобил. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, като няма данни за препятствия, които да са нарушили или да са били пречка за видимостта в района на произшествието. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра обратен завой на бул. „Константин Величков“, а водачът на мотоциклета е предприел аварийно спиране преди настъпване на удара.

В проведеното на 16.11.2017 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че управляваният от ищеца мотоциклет е 1000 кубика, в диапазона над 100 киловата. Двете превозни средства са се движили непосредствено едно зад друго, тъй като контактът на мотоциклета е осъществен при допир със задната броня. Лекият автомобил е намалил скоростта, за да извърши маневрата, а мотоциклетът е намалил скоростта при удара. При движение с 40 км/ч. времето за реакция на водача на мотоциклета е било недостатъчно.  Ударът може да се избегне, ако е имало отстояние между превозните средства и възможност за реагиране и да овладее своевременно спиране. Мотоциклетът се е намирал в опасната зона за спиране. Мотоциклетистът се е опитал да спре, но автомобилът е извършил маневра, при която няма време за реакция от автомобилиста. В района на ПТП - ул. „Пиротска“ и ул. „Симеон“ е трамвайно трасе„ Ул. „Симеон“ е с лява секция за завой, а предходната ул. „Пиротска“ е продължение на трамвайното трасе. Автомобилът е стъпил на трамвайното трасе, на релсите, в посока  „Шросмайер“, а задната му част присъства на лентата за движение.

На 05.08.2016 г. ищецът е депозирал при ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. във връзка с настъпилото на 17.06.2016 г. ПТП.

С писмо от 27.09.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в протокола за ПТП не са описани пострадали лица, както и ищецът не е представил първични и пос8ледващи медицински документи , които да установяват по вид и степен телесните наранявания.

Страните не спорят относно обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № *****е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество на 12.05.2016 г. със срок на действие 13.05.2016 г. . 12.05.2017, в каквато насока е и представеното извлечение от регистрите на Гаранционен фонд.

Липсва спор, а и от представеното свидетелство за управление на МПС се установява, че ищецът е правоспособен водач на МПС с категория „А“ и „М“.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Г.Д. се установява, че е участвал в процесното ПТП. Управлявал лекия автомобил, който се  е движел по бул. „Константин Величков“, в лявата лента. Започнал да извършва маневра и се ударил в моториста. На мястото на удара имало две ленти за движение в едната посока. Не било позволено извършването на обратен завой. Мотоциклетистът се е движил по трамвайната линия. Предприел маневрата обратен завой и настъпил удара. Свидетелят е видял моториста, но било късно. Подал мигач за обратен завой. Свидетелят не е забелязал мотористът да е подал сигнал. Извикали органите на полицията„След инцидента мотоциклетът не бил в движение. Ищецът изглеждал добре, бил натъртен и споделил със свидетеля, че нищо му нямало. Вследствие на удара задната броня на лекия автомобил била счупена. В района на удара било права отсечка, като не си спомня за пътната маркировка.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза на вещото лице д-р В.Н.– съдебен лекар, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че след настъпилия на 17.06.2016 г. пътен инцидент ищецът е прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е диагностицирана контузия в долната част на гърба и таза. Първите 10 дни пострадалият е изпитвал силни болки, не е могъл да стои седнал, имал болки при движение, не можел да спи. От анамнезата е снето, че травмата е получена при ПТП с мотор. След проведени изследвания не са констатирани счупвания на кости. На ищеца е назначена терапия с мнение за издаване на болничен лист. Полученото от ищеца травматично увреждане по своя медикобиологичен характер представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При такова увреждане се назначава аналгетична терапия, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, криотерапия (студени компреси). Възстановителният период при такива травматични увреждания е за срок от около 2 - 3 седмици, а в някои случаи, ако хематомите са масивни възстановителният период трае по - дълго. Болките, които ищецът е изпитвал, са били интензивни през първте дни с постепенно намаляващ характер до отзвучаването им. Констатираните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП, при падане от мотоциклета.Вещото лице приема, че е налице пряка причинно - следвствена връзка между получените увреждания и процесното ПТП.

В проведеното на 16.11.2017 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че травматичните увреждания при ищеца са получени от паането му. Вещото лице не знае какво предпазно облекло би защитило ищеца. Вероятно със специално облекло травмите биха били по - леки. Обичайният оздравителен период трае 2- 3 седмици, а при по - масивни кръвонасяния може да продължи и по - дълго.

От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Д.Б.П. - дъщеря на ищеца, се установява, че на 17.06.2016 г. е настъпилмо ПТП между лек автомобил и ищеца. Той се прибрал накуцвайки и разказал какво се е случило. Гащеризонът му бил скъсан. Отишъл в „Пирогов“, където го прегледали и след това се прибрал. След катастрофата ищецът имал охлузвания на левия крак - от кръста надолу целият бил син. След инцидента изпитвал болки. Възстановил се за месец и повече.  В продължение на една седмица бил само в къщи и не излизал никъде. Сега се чувствал добре, можел да ходи. Ищецът се занимавал със смяна и поддръжка на билбордове. Работата му била свързана с физически труд. След процесния инцидент много по - рядко се качвал на мотора. Избягвал да го кара, когато вали или е мокро. Понастоящем ищецът работел. Във връзка с инцидента е ползвал 1 седмица отпуск по болест.

Съдът възприема показанията на свидетелката П., тъй като същата е разпитвана за лично възприети от нея обстоятелства. Показанията й са логични и последователни, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.   

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Във въззивното производство страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спори се относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

За периода 13.05.2016 г. – 12.05.2017 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Ауди ”, модел А 4, рег. № *******, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.

През време на действието на застрахователния договор – на 17.06.2016 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Във връзка е настъпилото ПТП е ангажирана административно - наказателната отговорност на виновния водач с влязло в сила наказателно постановление. Причина на настъпване на застрахователното събитие е непропускане на попътно движещия се мотоциклет от лявата му страна при завиване в обратната посока. Деянието е противоправно, доколкото е в нарушение изискванията на чл.38, ал.3 ЗДвП. Ето защо и доколкото не е оборена презумпцията на вина, установено в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ауди ”, модел А 4, рег. № *******.

В писмения отговор на въззивната жалба ответникът поддържа доводи си за наличие на принос от страна на пострадалия, който не е използвал съответна екипировка. Ответникът не е ангажирал както пред първата, така и пред настоящата инстанция доказателства относно облеклото на жалбоподателя към момента на ПТП, поради което не може да се направи обоснован извод, че същото е неподходящо и е довело до по – висока степен на телесни увреждания. Ето защо това възражение се явява недоказано.

По релевираните доводи относно размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди:  

Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК  и др.)

В резултат от настъпилото на 17.06.2016 г. ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания в различни анатомични области – долна част на гърба и таза, както и охлузвания и кръвонасядания от кръста надолу. Същите са наложили оказването на спешна медицинска помощ, както и провеждане на медикаментозно лечение. През първата седмица след инцидента ищецът останал на легло, не излизал от дома си. Същият е търпял интензивни болки през първите 10 дни, през които не е могъл да стои седнал, имал болки при движение и не можел да спи. Това се е отразило негативно на ежедневните му занимания, както и е създало съществен физически дискомфорт и неудобства. Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил около 30 дни, с оглед получените кръвонасядания и охлузвания, които удължават обичайния период за възстановяване. След инцидента ищецът много по – рядко управлявал мотоциклета си, предвид преживените емоционални и физически неудобства. С времето болките при ищеца са отшумели, като не са налице усложнения и трайни последици от уврежданията. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми (определение № 352/22.04.2016 г. по т. д. № 3141/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО).

Страните не спорят относно момента, от който се дължи лихва за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК, този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като на жалбоподателя следва да се присъди сумата от още 3 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото на 17.06.2016 г.

По разноските по производството:

При този изход на делото на жалбоподателя - ищец следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 60 лв. - държавна такса.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ от представлявалия го по делото адвокат – Я.Д.Д.. С оглед на това и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния му представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

На ищеца следва да присъдят още 225 лв. – сторени разноски в производството пред СРС.

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски за сумата над 190 лв. до пълния присъден размер от 288, 75 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 304787/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 8855/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявения от П.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******, срещу З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, иск с правно основание  чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата над 2 000 (две хиляди) лв. до размера на сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., както в частта, с която П.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******, е осъден да заплати на З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, сумата над 190 (сто и деветдесет) лв. до пълния присъден размер от 288, 75 (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лв., представляваща сторени пред СРС разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******, сумата от още 3 000 (три хиляди) лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 17.06.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2016 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от още 225 (двеста двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени пред СРС разноски, както и сумата от 60 (шестдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН **********, от САК, със служебен адрес ***, сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.