РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Благоевград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101808 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. СЛ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. "А." №, чрез пълномощника адв. А.В. против Община Благоевград, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета И. С..
В депозираната искова молба са заявени искания ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата следните суми:
- сумата от 25 000 лв. – представляваща, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на попадането в дупка в настилката и падането на Р. СЛ. К. на
13.08.2020г. в централната пешеходна зона, в района на централната пощенска станция,
находяща се на пл. "Христо Ботев" № 2 в гр. Благоевград.
- сумата от 1424,28 лв. – представляваща, обезщетение за причинени имуществени вреди
под формата на разноски за лечение, настъпили в резултат на попадането в дупка в
настилката и падането на Р. СЛ. К. на 13.08.2020г. в централната пешеходна зона, в района
на централната пощенска станция, находяща се на пл. "Христо Ботев" № 2 в гр. Благоевград.
Ищцата твърди, че на 13.08.2020г., около 11:00 часа вървяла в централната пешеходна
зона, в района на централната пощенска станция, находяща се на пл. "Христо Ботев" № 2 в
гр. Благоевград. Поддържа, че на около 10 метра след входа на сградата десният й крак
попаднал в дупка в настилката, която била формирана от липсващи павета и имала
приблизителни размер от около 20х20 см и дълбочина 5-7 см, като около самата дупка
наличните павета били разместени и видимо незакрепени. Навежда, че след като кракът й
бил попаднал в дупката се била спънала в ръба на същата в резултат политнала напред по
посока на движението й. Сочи, че била паднала на терена, при което била директно ударила
дясното си рамо, като била изпитала остра болка в областта на раменната става и лакътя.
Заявява, че случайни минувачи били й помогнали да седне, като впоследствие със собствен
транспорт била откарана в УМБАЛСМ “Н.И.ПИРОГОВ“ - ЕАД - гр. София, където след
образни изследвания било установено, че се касаело за с. на долния край (откъм лакътната
става) на раменната кост (хумерус), като й била поставена гипсова шина. Излага, че
получила сериозни увреждания (многофрагментна фрактура на д. х. и разместване на два
фрагмента), които наложили извършване на операция, като на 24.08.2020г. била извършен
1
кръвна репозиция на счупената кост, като същата била фиксирана с метална заключваща
плака и винтове. Навежда, че била престояла 10 дни в болницата, където й била проведена
активна медикаментозна терапия, след което била изписана. Поддържа, че в периода
20.10.2020г. - 27.10.2020г. била последвала нова хоспитализация в "Национална
специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация" гр. София. Смята, че
ответникът отговарял за всички претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди. В
тази връзка твърди, че ответната община не била изпълнила задълженията си да поддържа и
ремонтира тротоара на процесната пешеходна зона и за осигуряване на най-добри и
безопасни условия за преминаването на пешеходци по нея. Поддържа, че била претърпяла
имуществени вреди в общ размер от 1424,28 лв. Заявява, че била понесла и неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва ищцата да е попаднала и спънала в дупка
от незакрепени и липсващи павета, както не ставало ясно точното местоположение на
инцидента. Смята, че описаните от ищцата вреди не било възможно да били получени от
посочения инцидент и не се били намирали в причинно-следствена връзка с него. Заявява, че
бил изпълнил задълженията си да поддържа площадното пространство. Освен това
наличието на такива разместени и недобре прикрепени павета била обичайна повреда на
площадното пространство, което не съставлявала драстична неравност, опасна за
движението на пешеходците. Оспорва размера на иска, като в тази връзка сочи, че размерът
на обезщетението на претендираните неимуществени вреди бил необосновано висок.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените осъдителни искове:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд, като ищцата е упражнила
надлежно правото си на иск.
2. Относно основателността на предявените осъдителни искове:
Уважаването на исковите претенции по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпване на описания в исковата
молба инцидент; 2/ настъпилият инцидент да е вследствие от деяние на служители на
ответника Община Благоевград като собственик на процесната централната пешеходна зона,
което деяние се изразява в бездействие – необезопасяване и взимане на необходимите мерки
да поддържа и ремонтира площадното пространство и за осигуряване на най-добри и
безопасни условия за преминаването на пешеходци по него, както и за необозначаване на
незакрепени и липсващи павета; 3/ настъпилите в резултат на това деяние имуществени и
неимуществени вреди на ищцата, както и размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между
деянието и имуществените, и неимуществените вреди; 5/ противоправното деяние да е
осъществено виновно от страна на служители на ответната община, който елемент от
деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е
погасил претендираните от ищцата вземания.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. На основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
2
обществено ползване. Общинските пешеходни зони, пътища и улици следва да се
поддържат и ремонтират от общината. Нейните служители са били длъжни, както да
поддържат централната пешеходна зона на процесния пл. "Христо Ботев" № 2 в изправно
състояние, така и да сигнализират по подходящ начин препятствията и опасностите в него и
да ги отстраняват в най-кратък срок. Общината следва да отговаря за всички вреди,
произлезли от собствените й площади, улици и тротоари.
Неоснователно е възражението на ответната община, че не било доказано по делото
десният крак ищцата да попаднал в дупка в настилката на процесния площад, която била
формирана от липсващи павета, като около самата дупка наличните павета били разместени
и видимо незакрепени, поради което се била спънала в ръба на същата, политнала напред по
посока на движението й и паднала и ударила дясното си рамо, както и че не ставало ясно
точното местоположение на разместени и недобре прикрепени павета. Събраха се
доказателства за обратното. Налице са показанията на свидетелите С. Н. Н. и М. И. И., от
които се установява, че ищцата на 13.08.2020г., около 11:00 часа, докато вървяла по пл.
"Христо Ботев" /пред сградата на пощенската станция/ в гр. Благоевград и до шадравана, се
била спънала дупка, в която липсвали и били разместени павета, като в резултат на това
спъване паднала напред по очи; при падането се била опитала да се предпазила с ръце, при
което си била ударила дясната ръка. Няма основания тези показания да не бъдат
кредитирани, тъй като единият от свидетелите /С. Н. Н./ е очевидец, а и липсват
доказателства, които да опровергават разказаното от двамата свидетели. От показанията на
свидетеля С. Н. се установява, че на процесния площад е била налице дупка, тъй като е
липсвал част от паважа. Следователно, несъмнено е по делото, че служители на ответната
община не са изпълнили задължението си да поддържат и обезопасят площадното
пространство на процесния площад. Установен е и механизмът на получените от ищцата
увреждания. Същата е паднала напред по очи, като се е опитала да се предпази с ръце, в
резултат на което е увредена дясната й ръка, като е било налице многофрагментно
вътреставно счупване на долния, дисталния на дясната мишнична кост. Няма никакви
основания да не се кредитират показанията на свидетелите Н. и И. в тази насока, тъй като Н.
е бил и очевидец, а, освен това, възможността травмите да бъдат получени по описания
начин е потвърдена и в заключението на вещото лице доктор К. АВР. по допуснатата и
приета съдебно-медицинска експертиза. Доказана е причинната връзка между бездействието
на служителите на ответника и травмите на ищцата. Какви увреждания е получила ищцата в
причинна връзка с падането й в процесната плочка, се установява от събраните медицински
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, а именно - подуване, болка
и невъзможност да движи дясната си ръка, оток, болка и счупване на долния край на д. р. к.и
л.; многофрагментно вътреставно счупване на долния, дисталния край на д. м. к. Ищцата на
следващия ден след инцидента /14.08.2020г./ е била потърсила лекарска помощ в Спешен
кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" – ЕАД, като й е
била поставена гипсова шина и й е бил насрочен контролен преглед на 17.08.2020.
Впоследствие при проведени контролен преглед и след компютърна томография е било
установено многофрагментно вътреставно счупване на долния, дисталния край на дясната м.
к. с ангажиране на двата епикондила и макарата и оформяне на два изместени костни
фрагмента. Поради вида на счупването е било избрано и проведено оперативно лечение,
като костните фрагменти са били наместени и фиксирани със заключваща метална плака -
метална остеосинтеза и поставена гипсова имобилизация. След приключване на болничното
и домашно лечение, поради продължаваща болка, оток и значително намален обем на
движения в дясната лакътна става от 20.10.2020 г. е била проведена рехабилитация и
физиотерапевтични процедури в „Национална специализирана болница за физикална
терапия и рехабилитация" ЕАД в гр. София. С. на д. м. к. й е причинило трайно затруднение
на движенията на ръката за около 2,5-3,5 месеца. След този срок основната функция на
ръката - хващането - е била възстановена, но все още не е настъпило пълно възстановяване,
3
като правило срокът на възстановяване на движенията на крайник е приблизително колкото
е бил и периодът, за който е бил обездвижен с имобилизация. Според вещото лице медик
видът на счупването - вътреставно многофрагментно счупване с разместване на костни
фрагменти - налага по-продължително лечение и обездвижване на крайника. Проведено е
адекватно, съвременно оперативно лечение, при което оздравителния процес протича по-
бързо, поради по-добрата адаптация и фиксиране на костните фрагменти. За този вид
счупвания е необходимо също така провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Вещото
лице е категорично, че приложените платежни документи отговарят, като вид и цена на
изписваните в хода на лечението медикаменти и поставени остеосинтезни материали, като
посочените разходи не се поемат от НЗОК.
По делото бе назначена и съдебно-техническа експертиза. Става ясно от заключението на
вещото лице инж. Х.Г., по допусната и и приета съдебно-техническа експертиза, че в
Кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-
18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, процесният площад „Христо Ботев“ е
отразен с идентификатор 04279.612.79, с адрес: гр.Благоевград, п.к.2700, пл. “Христо
Ботев“. Площадът е с площ от 3084 кв.м., вид собственост - публична общинска собственост
/на Община Благоевград/, с начин на трайно ползване „За площад“. Вещото лице е
извършило оглед на площада, като е констатирал, че площта от настилката, която е посочена
в исковата молба като местонастъпване на инцидента е отремонтирана, като са подредени
каменни павета от червен пясъчник от цели павета и парчета с неправилна форма. Фугите
между паветата са запълнени със ситен пясък.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищцата съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми
и последиците от тях, физическите и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта
на ищцата при инцидента – 47г. – възраст, при която възстановителният процес от подобен
вид травми е значително по-бавен в сравнение с по-млади пострадали, обстоятелството, че
ежедневието на ищцата е било сериозно променено за период от близо 4 месеца, при което
тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности, обстоятелството, че
е претърпяла операция, както и икономическите условия в страната и принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 10 000
лв. Доказано е чрез представените фактури и касови бонове, че ищцата е заплатила 1424,28
лв. за лечението и рехабилитацията си. Тъй като това лечение е пряко причинено от
поведението на служителите на общината /тяхното бездействие/, то и последната дължи да
обезщети всички разходи във връзка с него.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване. За да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия, по необходимост,
трябва да е противоправно (вж. т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС
по т. д. № 1/2014 г., ОСТК). Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
4
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения, който е обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, и обективно да е допринесло за
настъпване на инцидента или вредите от него. В случая не може да се очаква ищцата да знае
за състоянието на паважа на процесния площад, за да заобиколи липсващите и разместени
павета. Като не е заобиколила разбитите, разместени и неравни павета на площада, ищцата
не е допринесла за настъпването на увреждането си и отговорността на ответника не следва
да бъде намалена. Не е налице причинна връзка между поведението на ищцата и получените
от нея травми. След като липсва съпричиняване, липсва и основание за намаляване размера
на определените обезщетения.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Съгласно текста на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия/бездействия.
Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 ЗЗД на ответника.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищцата (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на 10 000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25
000 лв. следва да се отхвърли.
Ответникът следва да възстанови и причинените на ищцата имуществени вреди в размер
на 1424,28 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск за неимуществени
вреди и основателност на предявения иск за имуществени вреди) и двете страни имат право
на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и от
ответника. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно
уважените части от исковете, претендираните и доказани разноски в размер на 2174,88 лв.
На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да се присъдят разноски в размер
на 120 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Община Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги
Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета И. С. да заплати на ищцата Р. СЛ. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. "А." №, следните суми:
- 10 000 лв. /десет хиляди лева/ –– представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на попадането в дупка в настилката и падането
на Р. СЛ. К. на 13.08.2020г. в централната пешеходна зона, в района на централната
пощенска станция, находяща се на пл. "Христо Ботев" № 2 в гр. Благоевград, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането /13.08.2020г./ до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 25 000 лв.
- 1424,28 лв. /хиляда четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/
– представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на разноски
5
за лечение, настъпили в резултат попадането в дупка в настилката и падането на Р. СЛ. К.
на 13.08.2020г. в централната пешеходна зона, в района на централната пощенска станция,
находяща се на пл. "Христо Ботев" № 2 в гр. Благоевград, ведно със законната лихва,
считано от датата на направения последен разход /04.10.2020г./ до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, с адрес: гр. Благоевград,
пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета И. С. да заплати на Р. СЛ. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. "А." № разноски в производството в размер на
2174,88 лв. /две хиляди сто седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/,
съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Р. СЛ. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. "А." № да заплати на Община Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, пл.
„Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета И. С. сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6