№ 19661
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110167498 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Й. С. А. срещу Фирма за
прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на такса за бързо
разглеждане по договор за паричен заем № **********/12.10.2021г. поради
противоречието й със закона и неговото заобикаляне, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., частично от 84.59 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем №
**********/12.10.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и Фирма е сключен договор за паричен
заем № **********/12.10.2021г. за сумата от 150 лв. при уговорен ГПР от
49,6%, лихвен процент в размер на 40,96% и лихва от 5.05 лв. По силата на
договора се дължи и такса от 36,58 лв. такса за бързо разглеждане. На
16.10.2021г. между страните е сключен допълнителен анекс, с който е
отпусната сумата от 200 лв., като таксата за бързо разглеждане е 84.59 лв.
Твърди, че заемът е погасен. В исковата молба се поддържа, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
действителният ГПР надхвърля посочения в договора процент и е над
максимално допустимия съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи, че
възнаграждението за допълнителна услуга е следвало да се включи в ГПР,
като противното е заобикаляне на закона и на изискванията за точно
посочване на финансовата тежест на кредита. Според ищеца неспазването на
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия
договор. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в
1
отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. В исковата молба е
посочено, че клаузите за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита,
както и такса за удължаване на кредита са нищожни, както и неравноправни
по смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП. Поддържа, че в случая не е налице
хипотезата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, доколкото това не са допълнителни услуги по
смисъла на посочената разпоредба. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда страната поддържа исковата молба, прави
уточнение на исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове. Сочи, че
облигационното правоотношение между страните е недоказано, както и
заплащането на суми за погасяване на заема. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за кредит № ********** от 12.10.2021 г.
между ищеца и ответника, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от
150 лв., със срок на връщане от 30 дни, при лихвен процент по заема 40.97 %,
годишен процент на разходите на заема 49.6 %, като общият размер на
задължението с включена такса бързо разглеждане н кредита възлизал на
191.63 лв. Предвидено е че таксата за бързо разглеждане е 36.58 лв.
Представен е и анекс за допълнителна сума от 16.10.2021 г. към договор за
кредит № ********** от 12.10.2021 г., съгласно който на ищеца му е
отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв. със същия срок за връщане,
при лихвен процент по заема 40.97 %, годишен процент на разходите на заема
49.7 %, с таксата за бързо разглеждане е 84.59 лв.
По делото са представени Общи условия на договор за кредит на
ответника, действащи през процесния период, в който е посочено, че таксата
бързо разглеждане на кредит била допълнителна услуга, която се
предоставяла при изрично искане на кредитополучателя и гарантирала
обработка на искането и предоставянето на отговор до 15 минути от
изпращането. За заявката на допълнителната услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане,
която се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
По делото е постъпила справка от 23.08.2022 г. от Фирма, от която е
видно, че ищецът за периода от 20.08.2021 г. до 22.03.2022 г. бил извършил
шест парични превода към ответника на обща стойност 7110.39 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
общо усвоената главница била в размер на 350 лв., като погасените
задължения за главница, лихва и такса за бързо разглеждане била в размер на
2
445.47 лв., както следва: главница 350 лв., лихва 10.88 лв., такси за бързо
разглеждане 84.59 лв. Съгласно заключението ГПР бил в размер на 369.31 %.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
поради отказан достъп от ответника до базата данни на дружеството, вещото
лице не можало да провери лично дали има или не съхранена информация за
прикачените файлове в кореспонденцията между страните по делото. Като в
заключението е дадена частична информация за изпратените имейл
съобщения от ответника до ищеца, от който е видно, че на 12.10.2021 г. и на
16.10.2021 г. ответникът е изпратил по два имейла до ищеца с предмет „заем
потвърден“ и „заем активиран“.
Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от
сключен на 12.10.2021 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от
разстояние № **********. В случая доколкото се касае за предоставяне на
кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия
закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на
този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за
кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване,
което се подава от сайта на кредитора. На първо място съдът намира, че
представения и приет като доказателство по делото /на хартиен носител като
заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател ищеца, чието
авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/.
Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва –
чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. Доказателствената сила на
подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако
изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но
не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Ищецът е представил договор за кредит ведно с анекс към него на
хартиен носител, които са приети като писмени доказателство по делото.
Съдът намира, че електронното изявление е направено от ищеца. Като
3
заявител в документа е посочен ищеца, т. е. налице е електронна информация,
електронно изявление за установяване на авторството на документа,
следователно налице е електронен подпис /обикновен електронен подпис,
подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По отношение така
генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и
представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на
електронен носител. Поради това преписът има значението на носител,
обективиращ частен документ, подписан при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите изявления са с
неблагоприятно за ищеца съдържание, те имат достатъчна доказателствена
стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за
неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние с № ***** от 12.11.2019 г. между
страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ответника.
Представените с исковата молба документи съдът цени и с останалите
приети по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна експертиза,
която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че общо усвоената главница по процесния договор за кредит от
ищеца била в размер на 350 лв., както и съдебно-техническа експертиза,
съгласно която на 12.10.2021 г. /датата на сключване на договора за кредит/ и
на 16.10.2021 г. /датата на анекса на договора за кредит/ ответникът е
изпратил по два имейла до ищеца с предмет „заем потвърден“ и „заем
активиран“. С оглед на гореизложеното съгласно представените
доказателства се установява сключването на процесния договор за кредит за
сумата от 350 лв. при лихвен процент по заема 40.97 %, годишен процент на
разходите на заема 49.7 %, с включена таксата за бързо разглеждане в размер
на 84.59 лв. В случая следва да посочи, че приложение следва да намери и
разпоредбата на чл. 161 от ГПК, доколкото вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза изрично посочва, че му бил отказан достъп от
представители ответника до базата данни на дружеството, чрез които да се
провери за наличието на прикачени файлове с процесния договор за кредит и
анекса към него, поради което и на това основание съдът приема за доказани
фактите във връзка със сключването на процесния договор.
Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят Й. С. А. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С
оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 12.10.2021 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 350 лв. със срок на
връщане от 30 дни, при лихвен процент по заема 40.97 %, годишен процент
на разходите на заема 49.7 %, с такса за бързо разглеждане е 84.59 лв.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
4
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени
доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че
оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради
което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
По отношение на предвидената такса за бързо разглеждане на договора
настоящият състав намира, че уговорената в договора такса за бързо
разглеждане на кандидатура за кредит съставлява разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В противен случай и на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
5
В разглеждания случай общият размер на задължението на ищеца е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за бързо разглеждане.
Плащането на тази такса не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49.7%, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на такса за бързо разглеждане.
Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на клаузата за бързо
разглежданедоговора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза при включване на таксата за бързото
разглеждане на кредита в заключението ГПР то същият се явява в размер на
369.31 %. Така уговорената такса, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесната клауза от договора предвиждаща
нейното заплащане се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното предявеният иск от страна на Й. С. А. се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Доколкото в настоящият
случай с предявените искове се претендират различни форми на нищожност,
всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването е
винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат останалите
предявени основания за нищожност.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД ищецът
следва да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че
същата е получена от него, а в доказателствена тежест на ответника при
установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е налице основание за
получаването на сумата, съответно задържането й.
В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на
ответника да получи описаните сумата, която се формира от такса за бързо
разглеждане от договора, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбите от
6
процесния договор отнасящи се до задължението за такса за бързо
разглеждане за нищожни. По делото съгласно приетата съдебно счетоводна
експертиза във връзка с процесния договор за кредит били погасено
задължения за главница, лихва и такса за бързо разглеждане била в размер на
445.47 лв., както следва: главница 350 лв., лихва 10.88 лв., такси за бързо
разглеждане 84.59 лв. В случая сумата от 84.59 лв. се явява общата а
заплатената сума за такса за бързо разглеждане, която сума е събрана на
основание клаузи, които се явяват нищожни съгласно изложеното по-горе,
поради което с оглед на диспозитивното начало, доколкото искът е предявен
като частичен за сумата от 50 лв., то същият следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 100 лв. заплатена държавна такса, 550 лв.
депозит за вещи лица. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият
състав намира, че не следва да разглежда възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото в хипотезата на чл.
38 ЗА, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. С оглед
изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Й. С. А., ЕГН
********** с адрес в /административен адрес/ срещу Фирма, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата за заплащане на такса за
бързо разглеждане по договор за паричен заем № **********/12.10.2021 г.,
сключен между Й. С. А. и Фирма, поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Й. С. А., ЕГН ********** с адрес в
/административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 50 лв., частично от 84.59 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем №
**********/12.10.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Й. С. А., ЕГН ********** с адрес в
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
650 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
7
М.“ вписано в регистър Булстат под № **********, фирмено дело № 24/2021
г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Й. С. А. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8