№ 8
гр. Момчилград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200007 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Ц. К. Д. с
ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К
№ 5132050, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182
ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 300 лева , за допуснато нарушение на чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адв. С.П. от АК- Пловдив, наказаното лице,
изразява недоволството си от процесният електронен фиш, и иска отмяна на
същият, поради допуснати нарушения на процесуаалният и материалният
закон, и по подробни съображения, изложени в същата. В съдебно заседание–
жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява, като
от адв.С.П. от АК- Пловдив е постъпило становище, в което се поддържа
жалбата и се оспорват представените писмени доказателства- Протокол за
използване на АТСС, т.к. по същият е имало поправки, които не били
направени по предвиденият ред. Не било ясно също така и разстоянието от
АТСС и пътният знак, и всичко това водело до липсата на извод, че
нарушението е осъществено от жалбоподателката. Иска отмяна на ел.фиш и
претендира разноски по делото.
1
Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВР-
Кърджали, не се представлява. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е
постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за
неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на
издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С издаденият Електронен фиш серия К № 5132050, издаден от
ОДМВР- Кърджали, на жалбоподателката е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 300 лева , на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП- за това, че на 01.08.2021г. в 09,14 часа, в път І-5,
км.349+850, разклон Балабаново, общ.Момчилград, в посока от гр.Кърджали
към ГКПП- Маказа, при въведено ограничение на скоростта 60 км./ч,
въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- „*******, вид лек автомобил с рег.№
*******, извършила нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR 1-М 615. Разрешената скорост е
60км/ч, установената скорост– 93км/ч, а превишението е с 33 км/ч, което
представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Към електронния фиш е приложен клип № 11937 от радар № 615,
който съдържа 4 бр. снимки от дата 01.08.2021г., 09:14:54 часа, като в 2 от
снимките е видно, че се касае за МПС рег.№ *******, като измерената
скорост е 96 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение е от 36км/ч.,
като е прието наказуемо превишение от 36 км/ч.
Посочено е и мястото на нарушението, но само с координати.
Посочен е също регистрационния номер на автомобила, като от съдържащите
се снимки се установява, че се отнася до л.а. ,марка „Мерцедес“ с посоченият
по-горе рег.номер. Представена е справка за собствеността на заснетият на
приложения клип лек автомобил, от която се установява, че същият е
собственост на жалбоподателката по делото- с посочените по-горе имена,
ЕГН.
От протокол № 1-19-21 от 19.02.2021 год. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR 1-М се установява, че същото преминало
проверка. Представен е и Протокол от проверка № 190/ 05.06.2021г. на
Българският институт по метрология, в който е посочено, че мобилна система
2
за видеоконтрол TFR 1-М отговаря на съответните изисквания. Представен е
Протокол от 04.12.2020г. за извършено обучение на съответни полицейски
служители за работа с мобилните системи за контрол на пътното движение.
От представения Протокол за използване на АТСС от 02.08.2021 год.
е видно,че техническо средство TFR 1-М №615 е използвано на 01.08.2021
год. за времето от 08,40 часа до 11,00 часа, за контрол на разклон Балабаново,
път І-5,км.349+850 посока Кърджали-ГКПП-Маказа, при въведено
ограничение на скоростта от 60км./ч , с пътен знак. От този протокол е видно,
че за това време са били направени 17 клипа /с нарушения/ с посочените в
протокола номера, в т.ч. и процесният, упоменат по-горе. В протокола се сочи
разстоянието пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта до
АТСС- 130 метра, посоката на движение и други необходими атрибути.
Действително, по протокола има зачертаване и удебеляване, касаещи вида на
АТСС, но това не прави протокола невалиден, т.к. е изписаното АТСС
отговаря по вид и №, на записаното в обжалваният ел.фиш.
Не е приложена схема/скица на разположението на самата мобилна
система за видеоконтрол, и това и не е необходимо, защото разположението е
описано в клипа, както и в протокола за използване на АТСС.
От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни
участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“,
в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за
местоизвършване на нарушението по настоящото производство.
От горното е видно, че процесният л.а. е собственост на
жалбоподателят по делото /и записан в процесният ел.фиш/.
По делото се установи, че собственикът на автомобила,
жалбоподателката не е подала на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната
декларация, с която да посочи лицето, на което е предоставено за ползване
МПС- процесното.
Така АНО предвид тези писмени доказателства /и липсата на
декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/ е издал ел.фиш /обжалваният/
срещу жалбоподателката, сиреч, по делото няма данни последната да се е
възползвала от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице,
на което тя е предоставила процесният автомобил и по този начин да се
освободи от отговорност.
3
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен
интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, т.к. е налице яснота за
датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателката, съдът приема,
че е същата е подадена в срок /върху ел.фиша е отбелязано ръкописно
„връчен лично на 03.01.2022г.. с подпис, представляващ параф“/. Жалбата,
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш,
намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е
териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това
е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да
се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред
следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може
по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на
АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в
случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено
нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
Посочен е собственикът на МПС/ ползвателят в конкретният случай и това е
жалбоподателят.
От приложените веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение, а така също датата и точният час, както и
регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на
акта.
При така посоченото място– на територията на посочената
ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде
ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
4
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че
извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на
движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М със съответният
номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2
т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически
средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил,
какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от
ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към
5
момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването
на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при
наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и
заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят
е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е
посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система
следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно
към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и
дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че
непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид на изложеното по- горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето
нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение с описаният № 615, за което
свидетелства приложеният клип с цитираният номер от процесната дата,
който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателствено средство в административнонаказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
6
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на наказаното лице, което не се е възползвало от
своето право по чл.189 ал.5 от ЗДвП, и не е посочило като ползвател на
автомобила друго лице, поради което съдът намира, че правилно
жалбоподателката е привлечена към административнонаказателна
отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.
Както и по-горе е посочено в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е
установено положението, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
Съдът приема, че нормативният текст установява юридическата
отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство, в
тежест на неговият собственик или в тежест на всяко трето лице, на което
това превозно средство е предоставено за ползване, като приложното поле на
тази норма обхваща не само случаите при които собственикът предоставя
превозното средство на трето лице, но и тези, при които лицето на което е
предоставено превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго
лице. Съобразно и това регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и
заснето“, изключва възможността в този, същият момент да бъде
персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното
деяние. Поради и тази причина, в изречение второ от цитираният нормативен
текст е установена оборимата презумпция, при липсата на данни относно
лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на
нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието
е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено
следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на
нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в
информационната система на МВР за регистрация на МПС в Р.България. Тази
оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на
самия чл.188 ал.1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в
7
първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на
превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето
лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то
възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи,
лицето на което е предоставил превозното си средство, а съответно,
възможността за лицето на което е предоставено ползването на превозното
средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение е
да посочи лицето на което той от своя страна е предоставил същото.
Този извод следва и при тълкуване на въпросната законова презумпция
във връзка с правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което
административно-наказателната отговорност е лична.
Предвид това съдът приема, че при липсата на надлежно регистрирани
в администрацията данни за лицето на което към момента на извършване на
нарушението е било предоставено ползването на превозното средство,
единствената възможност да се персонифицира субекта, който „лично“ трябва
да понесе отговорността е той да бъде посочен от тези лица, за които пък има
надлежно регистрирани данни в информационната система. Очевидно е при
това положение, че ако са регистрирани данни само за собственика на
превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден срещу него, а
за да се освободи от отговорността, той като пряк адресат на акта, трябва да
посочи лице на което е предоставил превозното си средство. И съответно за
да се освободи пък последният от отговорността, като пряк адресат на акта,
трябва да посочи лице, на което е съответно е предоставил превозното
средство, като в краен резултат, отговорността да се понесе „лично“ от
фактическият, а не от презюмираният извършител на деянието.
Ето защо съдът намира, че няма никаква законово установена забрана,
фактическият извършител на нарушението да бъде посочен не само от
собственика на автомобила, но и от този на когото собственика е предоставил
ползването на същият.
Съдът приема за правилна и правната квалификация на нарушението,
тъй като безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП,
като е управлявал МПС със скорост 93 км/ч /с отчетен толеранс от минус 3
км в час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е
8
било регламентирано в пътен знак „В 26“ и което се установява с писмо от
ОПУ- Кърджали/, като превишението е от 33 км/ч. В ЗДвП е предвидено, че
превишението на разрешената скорост е наказуемо, поради и което съдът
намира, че правилно е определено и следващото се административно
наказание, което съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е „Глоба“ в размер на 300
лева.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като не са налице
основанията за отмяната на същият, поради и което той следва да бъде
потвърден. С другите думи казано, съдът приема, че законосъобразно е
използвано АТСС, в това число и е отчетен толеранс от 3 км/ч, както и точно
е отразено времето на допуснатото нарушение. Предвид това съдът счита, че
са спазени изискванията на ЗДвП, и общите изисквания по ЗАНН, в тази
насока, и поради това и следва да бъде потвърден. Съдът не счита да са
допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми при
установяването на нарушението или при налагането на адм.наказание.
Твърдяните в жалбата нарушения не са установени, поради и което ел.фиш
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Съгласно нормата на новата редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В ал.4 на същият текст е предвидено, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Предвидена е също така в ал.5 и възможността
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. По делото страните не са били
представлявани от адвокат или ю.к., поради и което няма основание съдът да
се произнася по такива въпроси.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К №
5132050, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на Ц. К. Д. с ЕГН-
**********, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП , е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева , за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10