РЕШЕНИЕ
……..……………………………..
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII въззивен
състав, в публично заседание на деветнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Снежана Колева, като разгледа докладваното от младши
съдия Влайкова ВНЧХД № 4961 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 21.08.2015г. по НЧХД № 14126/2014г. по
описа на СРС, НО, 122 състав, подсъдимият И.М.Б. е признат за невиновен в това
на 27.01.2014г. в гр. София, в сградата на К.за з.на п., находяща се на пл. „******,
в качеството си на длъжностно лице- главен секретар на К.за з.на п., при
изпълнение на службата си, в „Годишна оценка на изпълнението“ за 2013г. на Б.Н.Д.-
директор на Дирекция „Информационна сигурност и з.на п. при продажби от
разстояние“ при КЗП, да е разгласил публично неверни позорящи обстоятелства по
отношение на последната, като деянието да е извършено спрямо длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304 НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.
2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК частната тъжителка Б.Н.Д.
е осъдена да заплати на подсъдимия сумата от 1892.00 лева, представляваща
заплатено от него адвокатско възнаграждение за з.и съдействие в хода на
наказателния процес.
Срещу така постановената присъда в законоустановения
петнадесетдневен срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител, а на
18.01.2018г.- и допълнително изложение към нея, в които са развити подробни
съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт. Неправилно според
жалбоподателя СРС е счел инкриминираното поведение на Б. за обективно
несъставомерно поради това, че е предприето в изпълнение на негови служебни
задължения. Тъжителят поддържа, че дори и при осъществяване на вменените му
функции подсъдимият е длъжен да изнася единствено достоверни обстоятелства по
отношение на оценяваните от него служители- задължение, което в случая не бил
изпълнил, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установявала
неистинността на съдържащите се в годишната атестация констатации. Излага
съображения, поради които счита, че инкриминираните изрази, макар й касаещи
професионалните качества на Д., имат характера на позорящи такива по смисъла на
закона и поради това разгласяването им е годно да обуслови ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Като порок на атакувания съдебен акт
се сочи липсата на мотиви по въпроса за влошените отношения между привлечения
към наказателна отговорност Б. и частната тъжителка, които според последната са
детерминирали негативната оценка на подсъдимия за нея, обективирана в процесния
документ. При тези доводи е заявено искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск- да
бъде изцяло уважен.
В определението, постановено в
закрито разпоредително заседание на 30.11.2017г. по реда на чл. 327 НПК,
въззивният съд е обективирал преценката си, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налагат разпити на подсъдимия и на свидетели, както и изслушването
на експерти в хода на производството по въззивно обжалване.
В проведеното на 19.01.2018г. по
настоящото дело открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител
поддържа жалбата и допълнението към нея, както и заявените с тях фактически и
правни съображения, поради което пледира за отмяна на оправдателната присъда и
за постановяване на нова- осъдителна такава.
Защитникът на подсъдимия оспорва
жалбата, като поддържа, че в случая се касае за оценъчни съждения на Б.,
формирани и изразени във връзка с възложените му служебни задължения, които
освен това не са изцяло негативни, поради което претендира присъдата да бъде
потвърдена в нейната цялост.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите на страните, изложени във въззивната жалба, в допълнението към
нея и в съдебно заседание, и след като в съответствие с нормата на чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяна или изменение на същата.
Обосновано първоинстанционният съдебен
състав е възприел следната фактическа
обстановка, която след цялостен анализ на надлежно приобщените
доказателствени материали- поотделно и в тяхната съвкупност, се установява и от
въззивната инстанция:
Към м. януари 2014г. подсъдимият И.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, заемал
длъжността „главен секретар“ в К.за з.на п., като в това си качество изпълнявал
функциите на оценяващ ръководител по отношение на тъжителката Б.Н.Д., която към
този момент била назначена в КЗП на длъжността „директор“ на Дирекция
„Информационна сигурност и з.на п. при продажби от разстояние“. Като оценяващ
ръководител по смисъла на 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата) Б. бил
задължен ежегодно да извършва оценяване на изпълнението на длъжността от пряко
подчинените му служители в държавната администрация, като попълни съответния
формуляр.
На 20.01.2014г. подсъдимият съставил годишна оценка на
изпълнението за 2013г. по отношение на Б.Д., в която в писмен вид изложил
наблюденията си върху работата на последната в качеството й на „директор“ на
Дирекция „Информационна сигурност и з.на п. при продажби от разстояние“. В
оценката се съдържали инкриминираните с частната тъжба и касаещи Д. изрази,
както следва: „Понякога се държи грубо, недобронамерено и с неуважение към
колегите си или проявява липса на съпричастност с трудностите и проблемите им“,
„Не уважава мнението на другите или не им дава възможност да го изразят. Не
успява да бъде толерантна към различни гледни точки.“, „Не успява да изгради
добри работни взаимоотношения с колегите.“ и „Не се грижи за развитието на екипа.“
На 20.01.2014г. тъжителката се запознала със
съдържанието на въпросната годишна оценка за работата й през 2013г., като
писмено заявила, че ще се възползва от правото си да подаде възражение срещу
нея в законоустановения срок. На 27.01.2014г. подсъдимият довел оценката до
знанието на контролиращия ръководител в лицето на заемащия към този момент
длъжността „председател“ на КЗП Веселин Златев.
Междувременно, частната тъжителка, след като се
запознала с годишната си атестация, я прочела пред колегите си от управляваната
от нея дирекция, които в опровержение на съдържащото се в нея написали писмо до
председателя на КЗП с изх. номер от 21.01.2014г. Д., от своя страна, също
подала възражение по установения за това ред в Наредбата, което, обаче, било
оставено без уважение от разгледалия го контролиращ ръководител.
По доказателствата:
Така възприетата фактическа
обстановка се установява от надлежно приобщените по делото доказателства, както
следва: гласни- показанията на свидетелите Г.Б., Г.Т., Т.П.и М.М.- в отделни
техни части, писмени- процесната годишна оценка на изпълнението за 2013г.,
писмо от екипа на Дирекция „ИСЗППР“ до председателя на КЗП с изх. номер от
21.01.2014г., възражение от Б.Д. срещу годишната оценка на изпълнение на
длъжността й, формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на
длъжността от 27.01.2014г., длъжностна характеристика за длъжността „главен
секретар“ в КЗП.
От изброените писмени
доказателства, които са приобщени към доказателствената съвкупност по
установения за това процесуален ред и по отношение на чиято достоверност не
съществуват съмнения, поради което същите са годни да послужат за формиране на
правосъдната воля на решаващия съдебен състав, безпротиворечиво се установяват
релевантните за предмета на доказване обстоятелства, а именно- заеманите от
частната тъжителка и от подсъдимия длъжности в КЗП, както и съществуващата
помежду им йерархична зависимост, вменените на подсъдимия задължения в качеството му на
„главен секретар“ на КЗП, фактът на съставяне на процесната
годишна оценка за 2013г., както и нейното съдържание, част от което са
инкриминираните с
частната тъжба изрази.
От показанията на свидетелите,
които в относимите към конкретния правен спор части съдът намира за
последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и
безпротиворечиви помежду си, се изяснява обстоятелството, че служителите в
оглавяваната от частната тъжителка дирекция са узнали за инкриминираната
годишна оценка, като са се запознали с цялостното й съдържание по време на
събрание на дирекцията, на което Д. сама е прочела атестацията си пред
аудиторията. В тази им част изявленията на свидетелите косвено се подкрепят от
събраното като писмено доказателство писмо от 21.01.2014г. от екипа на
дирекцията, адресирано до председателя на Комисията, с което подчинените на Б.Д.
служители са направили опит да опровергаят съдържащите се в годишната й
атестация негативни оценки за дейността й.
От правна страна:
Въз основа на фактическата обстановка по делото
законосъобразно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че поведението
на подсъдимия И.М.Б. не би могло да бъде субсумирано под правната норма на чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.
На първо място следва да се изясни, че на обсъждане по
отношение на обективната и субективната им съставомерност подлежат единствено
посочените от Б.Д. в частната тъжба изрази, но не и допълнително заявените от
нея в уточнението на тъжбата от 09.01.2015г.- л. 33 от съдебното производство.
Доколкото последното е депозирано след законоустановения преклузивен
шестмесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, повдигнатото с
него ново обвинение се явява недопустимо, с оглед на което предявените с
уточнението нови изрази, инкриминирани за първи път около година след деянието,
не подлежат на разглеждане по същество от настоящата съдебна инстанция.
По отношение на останалите инкриминирани изявления, а
именно: „Понякога се държи грубо, недобронамерено и с неуважение към колегите
си или проявява липса на съпричастност с трудностите и проблемите им“, „Не
уважава мнението на другите или не им дава възможност да го изразят. Не успява
да бъде толерантна към различни гледни точки.“, „Не успява да изгради добри
работни взаимоотношения с колегите.“ и „Не се грижи за развитието на екипа.“
въззивният съд намира, че същите не биха могли да бъдат определени като
клеветнически по смисъла на българския наказателен закон.
Първата форма на изпълнителното деяние на
престъплението „клевета“, която именно се твърди да е осъществена от
подсъдимия, е разгласяване на неверни позорни обстоятелства. В съдебната
практика и правната доктрина е утвърдено разбирането, че за да е клеветническо
дадено изявление то следва да съдържа конкретно твърдение за конкретни събития
или явления от обективната действителност, които характеризират поведението,
съответно личността на лицето, за което се отнасят, по негативен, морално
укорим, недостоен и неприемлив за обществото начин съобразно общоприетите
правила за поведение и утвърдените измерители за добро и лошо, и които поради
тези си специфики водят до еднозначна негативна оценка от обществото и до
накърняване на имиджа и доброто име на лицето. Това изпълва съдържанието на
обективните признаци на състава на престъплението и не може да включва чужди
изводи, съждения и предположения. Докато фактите и обстоятелствата имат
обективно изражение в действителността и могат да бъдат потвърдени или
опровергани, разгласата (изразяването) на мнение и оценка на фактите и
обстоятелствата е резултат на субективни преживявания и възприятия на дееца.
В случая се касае за изявления, които се съдържат в
годишна атестация за работата на частната тъжителка през цялата 2013г., каквато
атестация подсъдимият в качеството си на неин пряк и поради това оценяващ
ръководител е длъжен ежегодно да извършва, както и да попълва свързаните с това
формуляри, в които да изразява собственото си виждане по отношение на начина на
работа на съответния служител. На първо място следва да се изясни, че противно
на поддържаното от тъжителката, годишната й оценка не съдържа единствено
отрицателни констатации и съждения, поради което не би могло да се мисли за
тенденциозно и самоцелно негативно отношение към нея. Напротив, прави
впечатление, че по определени критерии тя е оценена високо и предимно
положително.
Действително, в процесния документ се съдържат и
инкриминираните изрази, които безспорно сочат на слабости в работата й. Настоящият
съдебен състав намира, че цитираните изявления са резултат от осъществена от
подсъдимия оценъчна дейност- преценка на поведението на Д. в работна среда въз
основа на наблюденията му, като представляват обобщена оценка на работата й
съобразно възприетите в К.критерии за добросъвестно и професионално изпълнение
на длъжността. Наистина, тази оценка би могла да бъде определена като
субективна, но това е така само доколкото същата е резултат от възприятията на
конкретна личност, от разбиранията и схващанията на тази личност за добро,
професионално изпълнение на служебните задължения, като субективизмът в този му
вид не би могъл да бъде преодолян, когато автор на оценката е човешко същество.
Основателно е заявеното в допълнението към въззивната жалба съждение на
жалбоподателя, че обстоятелството, че съставянето на годишни атестации за
подчинените му служители е негово правомощие, не освобождава Б. от задължението
да бъде добросъвестен в оценките си. Това задължение, обаче, по никакъв начин
не би могло и не следва да бъде разглеждано като такова за изразяване
единствено на положително мнение и за липса на критичност към работата на
служителя. Нещо повече, в инкриминираните изрази не се съдържат твърдения за
конкретно морално укоримо поведение на частната тъжителка, които да бъдат
преценявани като истинни или не, а единствено оценъчни съждения на Б., изразени
чрез категории като „грубо“, „недобронамерено“, „добро“, „толерантно“ (като зад
тях не стоят твърдения за конкретни факти, за конкретни постъпки на Д.), обобщаващи
наблюденията му върху дейността на Д., които, доколкото са израз на негово мнение,
на неговата оценка на фактите от обективната действителност, без директно да
възпроизвеждат такива факти, не биха могли да бъдат преценявани като позорящи
или не, като верни или неверни, съответно като клеветнически, поради което и
само на това основание излагането им в процесната годишна оценка не би могло да
обуслови ангажиране на наказателната отговорност на техния автор И.Б..
Независимо от горното и за пълнота следва да се
изясни, че в случая поведението на подсъдимия се явява и субективно
несъставомерно, тъй като от доказателствата по делото не се установява деецът
да е имал за цел да злепостави тъжителката пред обществото, да повлияе негативно
мнението за нея, да ограничи възможностите й за по- нататъшно професионално
развитие. Напротив, от приобщената доказателствена съвкупност се изяснява, че
единствената причина Б. да състави инкриминираната годишна оценка и да я доведе
до знанието на председателя на КЗП е вмененото му в качеството му на главен
секретар на К.и като такъв пряк ръководител на директорите на дирекции служебно
задължение ежегодно да изготвя такива оценки и да ги предава на контролиращия
ръководител. Още повече, че в атестацията се съдържат и редица позитивни
констатации за Д. като специалист и като ръководител на екип, поради което не
би могло да се разсъждава, че чрез нея подсъдимият е целял да предизвика
негативни отношение и оценка на обществото за личността на подчинената си.
Следва да се уточни, че показанията на част от
свидетелите- Е.П.и Е.Д., както и на останалите изброени по- горе свидетели- в
частите им, касаещи съществувалите между страните в спора отношения и
притежаваните от тъжителката професионални качества, както и приобщените като
писмени доказателства атестационни преписки от предходни години и докладни
записки от Д. срещу подсъдимия, не бяха обсъдени от въззивния съд, доколкото с
оглед изясненото от правна страна същите се явяват ирелевантни за конкретния
правен спор. Както бе установено, в разглежданата хипотеза не са налице
твърдени от подсъдимия позорящи обстоятелства, които да бъдат преценявани за съответствието
им с обективната действителност. Същевременно, при липсата на доказано
престъпно поведение от страна на привлечения към наказателна отговорност,
безпредметно се явява обсъждането на евентуалните негови мотиви за
осъществяване на деянието.
Доколкото и настоящият съдебен
състав достигна до извод за липса на извършено от Б. престъпление, а и на
каквото и да е противоправно деяние, обосновано и законосъобразно се явява
съждението на районния съд за недоказаност по основание на предявения
граждански иск.
По изложените фактически и правни
съображения първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в нейната
цялост.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК‚ Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.08.2015г. по НЧХД №
14126/2014г. по описа на СРС, НО, 122 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.