Мотиви към присъда № 260019 от
21.04.2021 г. по нохд № 00956/2019 г. на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура П. е повдигнато обвинение на В.Д.Г. за престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като за времето от 20:30 часа на
08.03.2017 г. до 09:20 часа на 09.03.2017 г. в град П., ул. „Вардар”, пред
жилищен блок № 36, чрез използване на технически средства („Vag Drive Box Edc
15/me7 immo obd2” – уред за активиране и деактивиране на имобилайзер на
автомобил, универсален автомобилен шперц за моделите WV Audi Group и
устройство, предназначено за програмиране на нов ключ), е отнел чужда движима
вещ (лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег. № *******, с номер на рама ****), на стойност 6700,00 лева от владението на В.К.В. без
негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като пледира за неговата доказаност. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от
четири години.
Подсъдимият В.Д.Г. в хода на съдебното
следствие дава обяснения чрез които не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Твърди, че пред пунк за вторични суровини е видял натоварен на
каруца разглобен на части лек автомобил марка „Ауди”. Закупил авточастите от
лицето, което било от ромски произход, като се договорил същото да му ги откара до имот в гр. Б.,
където извършвал ремонтна дейност на автомобили. Упражнявайки правото си на
последна дума, В.Г. моли да бъде
оправдан, тъй като не е извършил Д.ието за което е
обвинен.
Защитата на подсъдимия – адв. И.В. от САК, по изложени в
съдебните прения съображения, пледира подзащитният му да бъде оправдан, поради
недоказаност на предявеното обвинение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Д.Г. е роден на ***
***. Има средно образование. Към момента на долуописаното Д.ие
работел като брокер на недвижими имоти в „*******” ЕООД. В свободното си време
се занимавал и с ремонти на автомобили. Тази дейност извършвал в гр.Б., ул.
„Княз Борис І” № 17. Имотът представлявал къща с двор и гаражна клетка и бил
обитаван от подсъдимия и неговата майка – св. Л.В.Г.. За извършваните ремонти
на автомобили В.Г. закупувал различни авточасти, както и предлагал за продажба
такива, включително и по интернет, за което използвал своя преносим компютър „Toshiba”.
Около 20:30 часа на 08.03.2017 г.
св. В.К.В. се прибрал в дома си, находящ се в гр. П., ул. „Вардар”, блок 36 с
управлявания от него лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег. № *******, с номер на
рама ****, тъмно син на цвят, който бил собственост на майка му –
св. В.Л.В.. Той паркирал колата на тротоара, който бил пред жилищния блок, в
който живеел. Около 09:20 часа на 09.03.2017 г. св. В. установил липсата на
автомобила, за което била подадена молба
в Първо РУ П., въз основа на която започнало досъдебно производство.
На 28.03.2017 г. св. К.В.В. –
баща на св. В.В., отишъл в офис на куриерска фирма
„Еконт”, намиращ се в гр. П., ул. „Розова долина” № 3, пред който били оставени на пале
различни части от салон на лек автомобил. Започнал да ги разглежда и разпознал
сред тях бежовите автомобилни седалки, които принадлежали на отнетия от сина му
лек автомобил. Споделил това със св. М.И.Т. - служител в куриерската фирма.
Същият бил получил въпросната пратка от В.Г., който бил вписан като неин
подател в транспортния етикет, и била адресирана за гр. Варна. Незабавно били
сигнализирани полицейските органи, които на 28.03.2017 г., около 21:30
часа, посетили обитавания от подсъдимия
имот, намиращ се в гр. Б., ул. „Княз Борис І” № 17, в който извършили
претърсване на гаражната клетка, където намерили дървена кутия с надпис „Goso”, в която имало
черен метален уред и други вещи, които иззели като веществени доказателства.
Претърсването продължило и на следващия ден, когато в задната част на двора
били намерени и иззети множество демонтирани автомобилни части и устройства за
автомобил, както и съхранявани в къщата и в гаражната клетка други предмети,
сред които черна пластмасова кутия с надпис „Vag Drive Box Edc 15/me7 immo
obd2”, система с кабели и букси (Делфи) със стикер с номер
104442, лаптоп „Toshiba” и др. вещи. Подсъдимият, в
чието присъствие се извършвали процесуално-следствените действия обяснил на
разследващите органи, че автомобилните
части са от разкомплектован тъмно син на цвят лек автомобил „Ауди А3”, които
той закупил преди две седмици в района на пункт за изкупуване на старо желязо
от непознато лице от ромски произход. По отношение на останалите вещи заявил,
че са негова собственост.
Всички веществени
доказателства били внимателно огледани и подробно описани в съставените на
18.05.2017 г. два броя протоколи за оглед на веществени доказателства. Същите
били фотографирани и били предмет на изследване по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи, а именно: техническа експертиза,
обективирана в протокол № 17/ИЕИ-109 от 27.11.2017г, компютърно-техническа експертиза
№ 2017/КСМ-113 от 13.11.2017 г., трасологическа експертиза № 27 от 18.01.2018
г. и съдебно-автотехническа експертиза от 05.11.2018 г.
Вещото лице по
извършената съдебно-оценителна експертиза от 07.12.2018 г. е дало заключение, че стойността на предмета на
инкриминираното Д.ие, а именно на лек автомобил „Ауди”, модел „А3” с номер на рама **** възлиза на 6700,00 лв.
В хода на
разследването В.Г. предал доброволно мобилния си телефон „Самсунг”
с ИМЕЙ: **********, за който впоследствие мобилния оператор „Теленор България”
ЕАД предоставил информация, че същият е регистриран с абонатен номер +**********на
името на подсъдимия, както и данни за проведените по него разговори, релевантни
към периода, за който е предявено процесното обвинение срещу подсъдимия.
По доказателствата:
Съдът прие, че по делото по категоричен начин се
установи, че фактическата власт на св. В.В. върху лекия
автомобил марка „Ауди”,
модел „А3” с рег. № *******, с номер на рама **** е била
прекъсната с отнемането му във времевия отрязък от 20:30 часа на 08.03.2017 г.
до 09:20 часа на 09.03.2017 г., както и че мястото където е било извършено
престъпното посегателство е в гр. П., ул. „Вардар”, пред жилищен блок № 36,
където пътното превозно средство е било паркирано. Това се доказва от показанията на
свидетелите В.К.В., В.Л.В., К.В.В.,
подкрепящи се от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, придружен от
фотоалбум, като тези факти не са и спорни между страните по делото.
Стойността на отнетия автомобил – 6700,00 лева, също е
безспорно установена от изготвената по време на разследването и приета в хода
на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза от 07.12.2018 г.
В процеса са налице еднопосочни и достоверни
доказателства, предвид свидетелските показания на К.В.В.,
М.И.Т., П.Д.В. и В.К.В., че при посещение на 28.03.2017 г. на намиращия се на ул. „Розова долина” № 3 в гр. П. офис на куриерска фирма „Еконт” във връзка с изпращане на пратка св. К.В.
е разпознал сред оставените на пале различни части от салон на лек автомобил
бежовите автомобилни седалки, които принадлежали на отнетия от владението на
неговия син лек автомобли „Ауди”.
По делото не се спори, че
лично подсъдимия е подал заявката
до куриерския служител М.Т. за транспортирането на авточастите, като е
предоставил и личните си данни, които са били вписани за подател в транспортния
етикет.
По делото категорично се установи с оглед приетите като
писмени доказателства протоколи за претърсване и иземване от 27.03.2017г. и
28.03.2017 г., че именно в ползвания от подсъдимия имот, находящ се в гр. Б., ул. „Княз
Борис І” № 17 са били
намерени и иззети електронен блок за въздушна възглавница на лек автомобил с № ********, автомобилен стоп, заден с № ********и надпис „2005/03”, автомобилен стоп,
заден ляв с № 8P0945257 и надпис
„2005/03”, капачка за резервоар с № 8P0010370, ляво огледало за обратно
виждане, синьо на цвят с № RS0408501
и надпис
„2004”, дясно огледало за обратно виждане, синьо на цвят с № RS0408502 и надпис „2004”, модул за управление
на климатична система с № 8P0820043H5PR и надпис „18.04.05”, въздушна
възглавница за волан с № 8P0880201BL
и надпис
„04/2005”, ляв фар с № 8P0941003K и надпис „08.04.2005”, десен фар с № 8P0941004K и надпис „08.04.2005”, плафон за
осветление, бежов на цвят с № 8P0947135D8C1 и надпис „02.2005”, два броя автомобилни
кори, бежови на цвят с №№ 054IDFQH641 и 055IDFQH6140, декоративна кора за двигател с
емблемата на „Ауди” с № AV036103925BQ, кора под волан с № 8P1863075A, два броя електромотори за управление
на странични прозорци с №№ 8P0959801F
и 8P0959802F, четири броя инерционни обезопасителни
колани, бежови на цвят със съответни номера, километраж с № 8P0920900R и надпис „04.2005”, в чиято памет няма
данни за номера на рамата на автомобила, на който е бил монтиран, стелка за
багажник с № 8P0863463C87A и надпис „04.2005”, лява врата, синя на
цвят с каталожен № 8P0035411 и надпис „04.2005”, врата за багажник,
синя на цвят с № 8P3827257 и надпис „03.2005”, дясна врата, синя
на цвят с каталожен № 8P0035411
и надпис
„04.2005”, предна и задна брони, сини на цвят със съответен номер, предна част от купе със
заличен VIN и др. авточасти и устройства за автомобил, които са
подробно индивидуализирани от № 1 до № 38 вкл. в протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.05.2017 г. (приложен на л.7-10 в том ІІ-ри на
досъдебното производство) и от № 1 до № 11
вкл. в протокол за оглед на веществени доказателства от същата дата,
който е приложен на л.27-29 в том ІІ-ри на досъдебното производство.
Предвид пълното, обективно и компетентно дадено експертно
заключение на вещото лице по кредитираната в хода на съдебното следствие
съдебно-автотехническа експертиза, че вещите, които са конкретизирани в двата
протоколи от 18.05.2017 г. са заводски произведени части и устройства за
употреба в лек автомобил „Ауди А3”,
произвеждан между 2003г. и 2008г., като съдържащите се върху тях надписи
посочват годината, месеца и датата на производство на съответната част,
съпоставено с отразените данни в свидетелството за регистрация на
инкриминирания автомобил за датата на неговото производство и обясненията на
подсъдимия за времевия период и обстоятелствата при които е установил
фактическа власт върху разглобения автомобил, който видял натоварен на каруца
пред пункт за вторични суровини и го закупил от лице от ромски произход, в
каквато насока са и показанията на св. С.А. Г., съдът счита, че се налага
еднозначен извод, че намерените и иззети от имота в гр. Б. автомобилни части и
устройства са били част именно от лекия автомобил „Ауди А3” с рег. № *******,
който е бил предмет на престъпното посегателство осъществено на 08/09.03.2017
г.
Експертите на
извършената в хода на досъдебното производство техническа експертиза,
обективирана в протокол № 17/ИЕИ-109 от 27.11.2017 г., са установили, че
изследвана от тях черна пластмасова кутия с надпис с надпис „Vag Drive Box Edc
15/me7 immo obd2” представлява уред за активиране и деактивиране на
имобилайзера на автомобил, като процесното устройство е съвместимо с
имобилайзери, които се намират в произведени след 1999 г. автомобили марка
„Сеат”, „Фолксваген”, „Ауди” и „Шкода”. Вещите лица са изяснили, че уредът
работи автономно, без да е необходимо да има
връзка с компютър, като след включване на устройството в „OBD2” порта на автомобила
имобилайзерът на автомобила се изключва, като същата процедура се повтаря и при
възстановяване на имобилайзера. След подробен оглед на предоставената им кутия
с надпис „BMV Multitool” експертите заключили, че представлява един брой
комплект програматор за ключове за автомобили марка „BMV”. Същият съдържал различни елементи, включително и
фабрично произведен автомобилен ключ с рекламно лого на марката „BMV”, като за същия извели
извод, че той не е предвиден за конкретен патронник на автомобила от който е
корпуса, а е нов. За изследваната от тях системата с кабели и букси (Делфи) със
стикер с номер 104442 установили, че представлява устройство, предназначено за
диагностика на леки, лекотаварни, тежкотоварни автомобили и бусове. Вещите лица
са пояснили че чрез този обект е
възможно извършването на манипулация върху инкриминирания автомобил,
включително четене/изтриване на грешки, извършване на настройки, както и
програмиране на нов ключ. Предоставената им за изследване дървена кутия „Goso” съдържала черен метален уред, за който заключили, че представлява
универсален автомобилен шпер, който отключва всички модели на марката „Фолксваген”, „Ауди”, „Шкода” и „Сеат”, които са с автоспециални
ключалки. Вещите лица са изяснили, че чрез универсалният шперц могат да бъдат
отключени фабричните ключалки на автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, произведен
2005 г., но същият не съдържа в себе си информация за това дали е бил използван
за отключване на автомобила, който е предмет на престъпното посегателство, за
което е обвинен подсъдимия.
Предвид
пълното, компетентно дадено и обосновано заключение на експертите по приетата в
хода на съдебното производство техническа експертиза с № 17/ИЕИ-109 от
27.11.2017 г., което не е и оспорено от страните, настоящият състав изведе
следните изводи:
На първо
място не може с категоричност да се установи, че за противоправното
проникване в автомобила е бил използван именно универсалния автомобилен шперц,
съхраняван в дървена кутия „Goso”, за който не е спорно, че е бил в притежание на
подсъдимия и е бил иззет при извършеното
претърсване на имота в гр. Б.. Вещото лице В.В. по
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-автотехническа експретиза,
подробно разказа, че лично е възприел състоянието на лявата шофьорска
автомобилна врата, която е била иззета от имота на подсъдимия, като при нейния оглед е установил, че в кухината й се
намира свободно стоящ детайл–монтажна планка, която е част от дръжката на лекия
автомобил. Експертът изясни, че не е изследвал патронника на дръжката, тъй
като такъв не е бил намерен, поради
което и не са налице обективни находки
въз основа на които да обоснове извод, че след като не е била използвана груба
сила при проникване в автомобила, шофьорската врата е била отключена чрез използвано технологично
изделие и в частност универсален автомобилен шперц, с каквото средство
прокуратурата твърди, че В.е проникнал в инкриминирания автомобил. Следователно
не може да се докаже безпротиворечиво и категорично
по какъв начин е било отворено моторното превозно средство и дали за отключването
на шофьорскта врата е бил използван универсалния
автомобилен шперц, който е бил иззет с
дървената кутия „Goso” от имота на подсъдимия.
Не се
събраха доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че подсъдимият е използвал като техническо средство
притежаваните от него уред за активиране и деактивиране на имобилайзер на
автомобил „Vag Drive Box Edc 15/me7 immo obd2” и устройство, предназначено за
програмиране на нов ключ, за да приведе
в движение автомобила от мястото, където е бил паркиран до имота си в гр. Б..
Съдът не
поставя под съмнение експертните изводи, обективирани в техническата експертиза
с № 17/ИЕИ-109 от 27.11.2017 г., но отчитайки стеснения обем от доказателствени
материали следва да се отбележи, че решаването на поставените задачи от вещите лица е извършено
от позицията на вероятностите. В този смисъл
доколкото липсват каквито и да са други доказателствени източници
съобразно предявеното обвинение, че подсъдимия е използвал като технически
средства уреда за активиране и деактивиране на имобилайзер на автомобил,
универсален автомобилен шперц и устройството, предназначено за програмиране на
нов ключ, експертното заключение следва да бъде отчетено като недостатъчно, за
да се формира еднопосочен и категоричен извод за това. Още повече, че не е
спорно по делото, че подсъдимият е извършвал дейност, свързана с ремонт на
автомобили във връзка с която е използвал редица технически приспособления и в
частност визираните по-горе технически средства.
Вещото лице по приетата по делото и неоспорена
тросологическа експертиза № 27 от 18.01.2018 г. при извършеното изследване е
установило номера на скоростта
кутия и е обсновало извода си, че същата
се монтира на автомобили „Ауди А3” от 11/2004 г. до 04.2006 г., както и
производствения номер на изследваното купе, който е „1753044” и принадлежи на
автомобил, който е произведен през 2005 г.
Същевременно е била констатирана осъществена интервенция върху част от
производствената табела на рамата WAUZZZ8P***01***6. След химична обработка на метала е
бил установен следния заличен номер WAUZZZ8P(Y)/(X)5B015746, т.е. експертът не е извел категоричен извод какъв е
деветия символ от номера на рамата. От приетото по делото като писмено
доказателство писмо на „Порше БГ” ЕООД
от 06.07.2018 г. се установява, че въз основа на поставен върху купето
производствен номер не може да се
идентифицира автомобила.
Вещото лице по приетата по делото
компютърно-техническа експертиза, обективирана в протокол № 2017/КСМ-113 от
13.11.2017 г. е изследвало иззетия преносим компютър „Toshiba”, при което
установило посещения на различни интернет страници, свързани с ключарски
машини, автомобилни дистанционни, автомобилни шперцове и др. Изяснено е, че в електронен каталог на оригинални
автомобилни части били налични данни за търсения от потребителя на множество различни номера на рама на автомобили,
включително и на конкретизирания от разследващия орган номер ****, което е било осъществено на 10.03.2017 г. в 00:08 ч. и в 00:11 ч. Това
остава единствения белег, че на следващия ден след извършване на кражбата на
лекия автомобил „Ауди А3” по
производствения номер на неговата рама е било осъществено търене в интернет
пространството. Този факт, обаче, отнесен към предмета на доказване в
настоящето наказателно производство не може да изясни конкретните обстоятелства
при които е било осъществено противоправното проникване в паркирания на ул.
„Вардар” в гр. П. лек автомобил, както и на тези, при които е била прекъсната
трайната фактическа власт на св.В.В. върху процесното моторно превозно средство.
В този ред на мисли, съдът намира, че заслужава доверие
тезата на подсъдимия, че лаптопът му „Toshiba” е бил ползван
от голям кръг от хора, които са извършвали справки за съответни автомобилни
части, тъй като неговите обяснения в тази им част съпостави със заявеното от
свидетелите Р. Антонов Т. и Л. Л.Л., че предвид
платената регистрация, която В.Г. е имал за интернет адреси, представляващи каталог
на автомобилни части, неограничен достъп до тях са имали и други лица, които са
търсили такива с цел извършване на проверка за тяхната наличност, цена и
евентуална доставка. При преценка на достоверността на показанията на Т. и Л.
съдът не констатира изключителна тяхна заинтересованост, освен познанството и
приятелските им отношения с подсъдимия, без да са налице обективни
доказателства, факти и съответно мотив за даване на неистински показания.
Тезата на
прокуратурата, че предоставените трафични данни от мобилния оператор „Теленор
България” относно регистрирането в
22:09:22 часа и в 22:36:15 часа на 08.03.2017 г. на мобилния номер на В.в
клетка, обслужваща ул. Вардар, жилищен блок 36 в гр. П., също остана
недоказана. Подобно твърдение е категорично опровергано от назначената в хода
на съдебното производство техническа експретиза. Налице са всички основания
съдебният състав да се довери на
експертното заключение,
обективирано в протокол № 2021/ИКУ-013 от 11.01.2021 г., тъй като същото
е пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните в наказателния процес,
поради което и не може да приеме за доказан акцентирания факт в обвинителния
акт от прокурора на държавното обвинение, че регистрирането на 08.03.2017 г. в
22:09:22 часа и в 22:36:15 часа на ползвания от подсъдимия мобилен апарат със
СИМ карта с абонатен номер +**********в клетките, осигуряващи обхвата на
мобилния оператор „Теленор България” ЕООД на адрес: гр. П., ул. Вардар, бл.36
доказва присъствието на дееца в района, в който е бил паркиран инкриминирания
автомобил преди извършването на кражбата и съответно е индиция за неговата
съпричастност към осъщественото престъпление, като съображенията са следните:
Не се спори по
делото, че към инкриминираната дата подсъдимият е ползвал телефонен апарат, в
който е била активирана СИМ карта с абонатен номер ++359*********. С приобщеното
по делото писмо с изх. № 12735 от 04.08.2017 г. мобилният оператор „Теленор
Бългалия” ЕАД е предоставил информация,
че дванадесет на брой са клетките, осигуряващи
обхвата на физическия адрес ул.
„Вардар”, бл. 36 в гр. П. т.е. мястото, на което на 08.03.2017 г. е бил
паркиран лекия автомобил. В съдържащата се в оптичния носител разпечатка,
съдържаща трафични данни се констатира, че на 08.03.2017 г. в 22:09:22 часа и в
22:36:15 часа мобилния номер, ползван от подсъдимия е бил активен в полето на
обслужване на тези клетки. Тази информация
съдът съпостави със заключението на съдебно-техническата експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие. При проведения разпит в хода на
съдебното следствие вещото лице, използвайки специалните си знания, е
обосновало становището си, че отбелязания в разпечатката адрес при
горепосочените регистрирани обаждания от телефонния номер на подсъдимия на 08.03.2017
г. е административния такъв на самата клетка, но не доказва, че подсъдимият в
посоченото часово време се е намирал именно в района на визираната улица,
където е бил паркиран лекия автомобил преди неговото неправомерно отнемане.
Разяснил е, че района на обслужване на полето на дадена клетка може да е в
диаметър до 30 км, както и че може да има район на покритие прескачащ една или
две клетки в зависимост от покритие, време и височина, поради което е и
обосновал извода си, че не може да се определи разстоянието на което се е
намирал съответния абонат, чието обаждане е било регистрирано до
местонахождението на бл.36 на ул. „Вардар”, поради което и не може да се
локализира точното местонахождение на телефона, съобразно трафичните данни,
отразени в разречатките на оператора.
Предвид изложеното
съдът прие за основателно направеното възражение от защитата на подсъдимия,
касаещо доказателствената стойност на справките от мобилния оператор.
Настоящият състав кредитира като ясно, обосновано и компетентно дадено заключението
на изготвената техническа експретиза, изследвала предоставените данни от
мобилния оператор относно проведените разговори от телефонния номер на
подсъдимия и клетките, които са засекли същите.
От друга страна,
тезата на подсъдимия, че за времето за което е обвинен, че е извършил
противозаконното отнемане на инкриминирания автомобил се е намирал на друго
място, а именно в ресторант „Бонини” в кв. Могиличе в гр. П., след което се е
прибрал в гр. Б., не е изолирана, а е
подкрепена от своя страна с други доказателства – показанията на майка му Л.В.Г..
При кредитирането с доверие на нейните показания като логични и допълващи
обясненията на В.Г. съдът отчете
наличието на близка роднинска връзка с подсъдимия, но същата не е от естество
да постави под съмнение тяхната истинност, предвид кореспондирането им с
показания на незаинтересованата св. Л. Д.И.. По тези съображения във връзка с
оценката на доказателствата по делото, съдът счита, че обясненията на
подсъдимия по отношение на неговото местонахождение към момента на извършване
на престъпното Д.ие не са опровергани от други
доказателства по начин, изключващ всякакво съмнение, поради което същите следва
да се кредитират.
По делото категорично е установено, че
още при извършването на претъсването и изземване на инкриминираните вещи от
имота, който обитава в гр. Б., В.Г. е заявил, че намерените авточасти са
негови. Изрично е вписал в протокола, удостовераващ извършването на тези
процесуално-следствени дейстивя, че същите
е закупил от лица с ромски произход в района на пункт за изкупуване на
желязо. Тази позиция подсъдимия застъпва
и в обясненията си, поради което и съдът прие, че той дава правдива
информация относно фактологията на събитията от момента, в който е установил
фактическа власт върху разкомплектования лек автомобил „Ауди” до момента, в
който същия е бил иззет от разследващите органи. В пълно съответствие с така
изложените от него обстоятелства са показанията на св. С.А. Г.. От разказа на
последния в съдебно заседание се изяснява обстоятелството, че той е бил у дома
на подсъдимия в гр. Б., когато на същия е бил докаран с каруца от неизвестно
лице син автомобил „Ауди А3”, който е бил в разглобен вид. Свидетелят изяснява
детайли около вида на автомобила, с
оглед на което съдът приема, че инкриминираното превозно средство не е било на
собствен ход. Съдебният състав възприе безкритично и изцяло показанията на св.С.
Г., като отчете тяхната еднопосочност и добросъвестност, предвид и на заявеното, че самият той е закупил от подсъдимия брава от вратата
на разглобения автомобил.
Същевременно В.Г. не е отрекъл, че във връзка с извършваните от него
ремонти на автомобили закупува и продава различни авточасти, включително и по
интернет. В подкрепа на заявеното от него е и протокола за доброволно
предаване, с който подсъдимия е предал ползвания от него мобилен телефон, в
който именно е установена кореспонденция с лице на име Д., за което е била
предназначена колетната пратка, изпратена чрез куриерската фирма „Еконт”. Няма
логично житейско обяснение, обаче, ако В.Г. е бил съпричастен
към извършената кражба на лекия автомобил, който е бил паркиран на ул. „Вардар”
в гр. П., той да избере да изпрати част от автомобилния салон
на „Аудито” именно чрез куриерска фирма, чийто офис се намира на ул. „Розова
долина”, т.е. в близост до района в който е било осъществено противозаконното
отнемане на моторното превозно средство и то отразявайки на транспортния етикет
пълните данни за своята самоличност като
подател на пратката.
Не е спорно, че липсват
доказателствени средства, възпроизвеждащи преки доказателства, с които по
категоричен начин да се доказва съпричастността на подсъдимият към извършеното престъпление.
Няма пряк очевидец на отнемането на инкриминирания лек автомобил от страна на
подсъдимия Г., както и че същият непосредствено след това е установил своя
трайна фактическа власт, придвижвайки моторното превозно средство до дома си в
гр. Б. по описания в
обвинителния акт начин.
Съдебната практика
е константна, че осъдителна присъда може да бъде постановена въз основа на
верига от косвени доказателства, от които може да се направи единствен,
непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца и неговата
съпричастност към вмененото му престъпление. В настоящия случай подобна верига
от косвени доказателства, които да са свързани помежду си по начин, който не
оставя никакво съмнение за авторството на Д.ието,
липсва. Обвинението се основава върху една
недоказана версия за осъщественото Д.ие, като
не са извършени в необходимия обем процесуално-следствени действия за разкриване
на обективната истина. Разследващите органи не са положили достатъчно усилия да
проведат пълно и всестранно разследване, въз основа на което да бъде достигнат
единствен и непротиворечив извод относно осъщественото Д.ие
и неговия извършител, а именно – не е установено кога, къде, какви други
пратки, съдържащи авточасти са били изпращани от подсъдимия, предвид
показанията на М.Т., че „не повече от десет пъти преди този случай” той е
получавал такива, с оглед транспортирането им чрез куриерската фирма, не са
положени съответните усилия да се установят и разпитат получателите на същите,
вкл. и адресата от гр. Варна и др., които обстоятелства водят до непълнота на
доказателствената съвкупност по делото, която не би могла да се попълни в хода
на съдебното следствие предвид изминалия период от извършване на Д.ието и разглеждане на делото.
Безспорния факт, че авточасти на разглобения автомобил
„Ауди А3”са намерени и иззети от имот, който е обитавал подсъдимият, както и че
той е имал реална възможност да се разпорежда с тях, както прецени, не е
достатъчно за съставомерността на Д.ието, след като не се установи по категоричен начин, че
именно Г. е проникнал в автомобила, който е бил паркиран на ул. „Вардар” в гр. П.
и по описания в обвинителния акт го е привел в движение до дома си в гр. Б..
От правна страна:
Предвид
изложените по-горе съображения във връзка с оценката на доказателствата по
делото съдът счита, че не е доказано по категоричен и несъмнен начин, съобразно
изискването на чл. 303, ал.1 от НПК, че подсъдимият В.Г. е участвал по някакъв
начин при извършване на инкриминираното Д.ие, поради
което и на основание чл. 304 от НПК същият следва да бъде признат за невиновен
и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като по делото останаха недоказани
твърденията в обвинителния акт досежно това, че той чрез използване на
технически средства е отнел лекия автомобил от владението на В.К.В., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
По веществените доказателства:
На основание чл. 111, ал.1 от НПК съдът постанови връщане на правоимащото лице В.Л.В., ЕГН ********** намиращите се на
съхранение в Първо РУ П. и в склад в кв. „Калкас” веществени доказателства,
които са иззети с протоколи за претърсване и изземване от 28.03.2017 г. и от
29.03.2017 г. и са индивидуализирани като части и вещи от автомобил както следва: от № 1 до № 38 вкл. в протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.05.2017 г., приложен на л. 7-10 в т. ІІ-ри на
досъдебно производство № 195/2017 г. на Първо РУ П. и от № 1 до № 11 вкл. в
протокол за оглед на веществени доказателства от 18.05.2017 г., приложен на л.
27-29 в т. ІІ-ри на същото досъдебно производство.
На основание чл. 111, ал.1 от НПК съдебният състав връща на правоимащото лице В.Д.Г., ЕГН ********** намиращите се на съхранение
в Първо РУ П. веществени доказателства, които са индивидуализирани като обекти
от № 37 до № 43 вкл. в протокол за
претърсване и изземване от 29.03.2017 г., приложен на л. 48-49 в т. І-ви на
досъдебно производство № 195/2017 г. на Първо РУ П.., както и черен метален
уред, поставен в дървена кутия с надпис „Goso”, иззет с протокол за претърсване
и изземване от 28.03.2017г., приложен на
л.43-46 в т. І-ви на същото досъдебно производство.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК
разноските по настоящото наказателно дело остават за сметка на държавата.
Така мотивиран и в същия смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ