Р Е Ш Е Н И Е
№ 248/2.12.2019г. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
На двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
секретар Галя Иванова
прокурор: Антон Кондов
като
разгледа докладваното от съдия Гайдаров
ВНОХД № 1025 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по протест от прокурор при ВРП срещу присъда на ВРС
по НОХД 3409/19г. по описа на ВРС- 32 състав, с която И.П.Т. е оправдан по
обвинението му по чл.172б ал.1 от НК. В протеста и в допълнителните писмени
изложения към него се излага тезата за неправилност на присъдата която е в
противоречие с доказателствата по делото.Неправилно според представителя на
обвинението, съдът не е ценил протокол за доброволно предаване на
инкриминираните по делото вещи. Предлага се отмяна на същата и осъждане на
подсъдимия по предявеното му обвинение.
В съдебно
заседание представителя на ВОП поддържа протеста на
основанията визирани в него и в допълнителното изложение..Предлага се на съда
да отмени присъдата и да постанови нова като осъди подсъдимия.
Защитата
на подсъдимия Т. в лицето на адв.К., моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда на основанията визирани в пледоарията пред решаващия съд и в мотивите
към присъдата.
Подсъдимия
Т. в правото си на лична защита и в последвана дума моли присъдата да бъде
потвърдена, тъй като не е извършил престъплението в което е обвинен.
Съдът след като
съобрази становището на страните и и запознавайки се с
материалите по делото, след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:
Протестът е допустим и е в срок, като
разгледан по същество се явява неоснователен.
С присъда №1021/22.04.2019г.по НОХД№ 3409/18г по описа на тридесет
и втори състав на ВРС, подсъдимия И.П.Т. е признат за невиновен в това на 19.09.2017 г.
в гр. Варна, в търговски обект - Магазин 1, находящ се в кк „Златни
пясъци", х-л „София", без съгласието на притежателите на
изключителното право, да е използвал в търговската си дейност търговските марки
- „Louis Vuitton Malletier", FR, c представител за Република България
„Арсис Консултинг"ЕООД, „Michael Kors /Switzerland/ International
GmbH" US, „CHANEL SARL" CH, „APPLE INC" US, c представител за
Република България "ТУРКУ, ТАДЖЕР И ТУРКУ" ООД, в нарушение на
разпоредбите на чл. 73 ал. 1 и чл. 13 ал. 2 т. 2, във вр. с чл. 13 ал. 1 т. 2
от Закон за марките и географските означения /ЗМГО и е оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК.
Решаващият съд след преценка на събраните по
делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна следното :
На
25.02.2013 г. подсъдимия Т. регистрирал „ИН 1313” ЕООД- гр. Добрич, ЕИК:
*********, в който той бил едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ
дружеството.
С цел реализиране дейността на дружеството, с
Договор за наем от 01.04.2017 г. подсъдимият наел Магазин 1, находящ се в
хотелски комплекс „София”, в к.к. „Златни пясъци”- гр. Варна. Магазинът бил
зареждан със стока от подсъдимия и последният работел като продавач в обекта
заедно със св. Михаилов. В магазина се предлагали за продажба чанти,
портмонета, раници, колани.
На 07.09.2017 г. в ГПУ-Варна бил получен сигнал от св. Таджер,
че в търговски помещения на територията на курортен комплекс „Златни
пясъци“ се съхраняват и се осъществява
търговска дейност с различни видове стоки – чанти, дрехи, обувки, слънчеви
очила и др., носещи знаци идентични с търговските марки на част от търговските
дружества, притежатели на посочените марки, които св. Таджер представлявала на
територията на Р България.В тази връзка служители на ГПУ- Варна през месец септември предприли проверки на търговски обекти на
територията на комплекса.
На 11.09.2017 т. св. С. Х. – разузнавач в
група ОИД при ГПУ-Варна посетил обекта, стопанисван от „ИН 1313“ЕООД с
управител – подс. Т.. Същият разгледал предлаганата в обекта стока и се
усъмнил, че част от същата съдържа знаци на запазени търговски марки. Впоследствие, той издал заповед за
провеждане на специализирана полицейска операция в обекта на 19.09.2017 г. На
посочената дата преди обед била предприета проверка в посочения обект от св. Т.
– разузнавач в група ОИД при ГПУ – Варна и св. П. – мл. експерт при
ГПУ-Варна. Бил изискан касов бон, с оглед установяване на юридическото лице,
стопанисващо обекта и била свалена самоличността на подсъдимия, който се
представил за продавач и управител на дружеството, стопанисващо обекта.
Полицейските служители извършили оглед на вещите в обекта и забелязали, че по
част от стоките има лого, като се усъмнили, че същото е сходно или идентично
със знака на защитени търговски марки. Същевременно св. П. изготвил снимки на обекта и част от стоките, находящи се в
същия. С оглед извършване на проверка на стоката, подсъдимият бил уведомен, че
следва да предаде част от вещите, предлагани в обекта му за продажба. Бил
съставен протокол за доброволно предаване на част от находящата се в обекта
стока. Вещите били поставени в чували и изнесени от обекта.
В хода на
образуваното досъдебно производство бил съставен протокол за предаване на
веществени доказателства по делото на домакина на ГПУ – Варна – св. С.. Вещите
се намирали в чували, които същият запечатал с тиксо, поставяйки под тиксото
обозначение на хартия, съдържащо номера на досъдебното производство по
отношение на което се отнасят същите и печат на институцията.
На 12.01.2018 г. е извършен оглед на
предадените вещите, запечатани от св. С., находящи се в чували, в който
участвали специалист-технически помощник О. Ж. и вещо лице - М. А., както и две
поемни лица - О. М. и М. Т.. При огледа вещите били описани и преброени и е
изготвен снимков материал.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно- техническа
експертиза, с предмет на изследване - знаците, поставени върху вещите, предмет
на огледа като вещото лице дало
заключение,че съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и упоменатите по- горе регистрирани марки и идентичност
между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки
са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични
и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
съставите им, дължащо се на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати
на представяне на знаците. Сходството може да доведе до объркване на
потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки APPLE INC., CHANEL
SARL, Louis Vuitton Malletier, Michael Kors /Switzerland/ International GmbH.
Стойност
на вещите, предмет на огледа към датата на деянието е в размер на 32 884,
00 лева.
В хода на
досъдебното производство е установено,че подсъдимия не е получавал съгласие на
притежателите на права да ползва търговските марки.
Горепосочената фактическа обстановка, съдът е
приел че се установява от събраните
по делото доказателства : писмени и
гласни.Решаващият съд е акцентирал на кои доказателства е дал вяра и на кои не
и по какви причини.
Изрично
съдът е посочил, че при формиране на правните и фактическите си изводи по
делото, е съобразил и показанията на св. С., св. Михайлов и обясненията на
подсъдимия, в частта, в която кореспондират на останалия събран по делото
доказателствен материал, както и че не кредитира показанията на св. Б. П.,
показанията на св. В. Т. и тези на св. С. Х., по отношение на обстоятелствата
свързани с вида и броя на иззетите вещи съотв. поведението на подсъдимия при
изземването им.
Оценил е същите като събрани при допуснато нарушение на
чл. 118 ал.1 т.3 и ал.2 от НПК съотв. при
условията на евентуалност – като недостоверни такива, предвид участието на
посочените полицейски служители в извършване на действия представляващи по
своята същност процесуално-следствени действия, факт който предопределя
съмнение за необективност на техните изявления.
Първоинстанционният
съд е направил задълбочен анализ на извършените процесуално следствени
действия, които са били опорочени, което е довело до невъзможност да се
установи по несъмнен начин дали вещите визирани в обвинителния акт ,действително
са били изложени в търговския обект на
подсъдимия.
Настоящият
състав на въззивния съд напълно споделя изводите на решаващия съд, че предвид
пороците на процесуално следствените действия свързани с изземването и
констатираните несъответствия между отразеното в тях и оцененото от нещото лице
прави невъзможно да се приеме че обвинението е доказано по безспорен начин.
Тези
пороци допуснати от служителите на полицията са постоянна практика, водеща
именно до постановяването на множества оправдателни присъди. Нищо в конкретния
случай не обосновава и не предполага действията да са били неотложни и без санкцията на съответния
съд.Независимо как са озаглавили протокола с който са иззети вещите,
процесуално следственото действие по своето естество е претърсване и изземване.Това действие
съгласно закона се извършва или с разрешение на съда или с негово одобрение.
Липсата на една от двете предвидени санкции на съответния съд прави действието
незаконосъобразно и не може да се цени при установяване на обективната обстановка.
Подробно
съдът е анализирал невъзможността по друг начин да се установи точния предмет
на обвинението а от тук и невъзможност по категоричен и безспорен начин да се
установи има ли или не извършено престъпление и извършено ли е то от
подсъдимия.
Настоящият
съд споделя извода на решаващия съд че събраните по делото доказателства се
оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
в което е обвинен и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК, съдът го е признал за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 172 б,
ал. 1 от НК.
При цялостната служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални или материалноправни
нарушения които да водят до необходимост от отмяната й и постановяване на нова
присъда, за връщане на делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от
частите й.
Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 102 от 22.04.2019г. по НОХД 3409/18г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.