№ 2380
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513413 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20084985/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 40881/2017 г. по
описа на СРС, 148-ми състав е отхвърлен предявеният от ищеца В. Я. Я. срещу И. Д. С. и О.
А. С. иск за допускане до делба на „подземен гараж (паркомясто) № 6“, находящо се в гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. *******“ (преди ул. „*******“) № 2, в сутерен на сградата с площ
13,23 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале; запад – двор; север - паркомясто № 5; юг –
калкан, заедно с 0.94 % ид. части от общите части на сградата и толкова от правото на
строежа върху дворното място, цялото с площ 291 кв.м., съставляващо УПИ IV-91, квартал
174 по плана на гр. София, местност „Лозенец“, ул. *******“, УПИ VII-92, УПИ X.-113,
УПИ IV-90 и УПИ V-89.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В.
Я. Я., с която се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа
първоинстанционният съд неправилно да е приел, че паркомясто № 6 не представлява годен
обект за делба, а представлявало идеални части от общ паркинг. Твърди да са налице всички
изисквания на ЗУТ за идентификацията му като обект. Отправя искане за отмяна на
обжалвания акт и постановяване на решение, с което да бъде допусната делба на посочения
имот. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на
въззивната жалба от всеки един от ответниците И. Д. С. и О. А. С., чрез адв. К. Н., с който я
оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират сторените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
1
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Производството е делбено във фазата на допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от В. Я. Я. срещу
И. Д. С. и О. А. С. иск за допускане до делба на процесния имот, подробно описан в
исковата молба. Ищецът поддържа да е придобил ½ ид. част от правото на собственост на
същия на основание замяна на недвижими имоти, обективирана в НА № 63, том I, рег. №
13303, дело № 875/2017 г., а останалата 1/2 ид. част е собственост на ответниците.
Ответниците оспорват иска за делба при твърдението, че процесният имот не е
самостоятелен обект и не съставлява годен обект на делба, доколкото представлява ид.
части от поземлен имот, обособен като паркомясто.
За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че процесният имот –
паркомясто № 6, така както е описан в исковата молба не съставлява годен обект на делба,
доколкото е установено, че съставлява ид. част от друг имот с идентификатор
68134.902.871.1.12. С оглед на този извод съдът е счел, че делбата на ид. част е
недопустима, поради което е отхвърлил предявения иск.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била
правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата
инстанция. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави и следното:
Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска, от
всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. Според
чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на
съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на
делбата се установяват страните и обектите на делбата. Следователно, с решението по
допускане на делбата съдът дава отговор на въпросите дали е възникнала между страните
съсобственост по отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти, като
основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица и при какви квоти
следва да се прекрати съсобствеността. В това производство в доказателствена тежест на
съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с доказване на
съсобствеността. Насрещната страна следва да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, ако има такива.
Между страните не е налице спор, че същите са съсобственици на процесния имот.
Спорът, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до това дали подземен гараж
(паркомясто) № 6 е годен обект на делбата.
Въззивният съд, при преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, доводите и възраженията на страните, достига до извода, че подземен гараж
(паркомясто) № 6, както е описано с исковата молба не съставлява годен обект на делба.
2
Съгласно приложените по делото документи за собственост се установява, че ищецът В. Я.
Я. придобива на основание дарение собствеността върху апартамент № 6, находящ се в гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. *******“ (преди ул. „*******“) № 2 с площ от 136,54 кв.м.,
заедно с избено помещение № 6 с площ от 2,90 кв.м., избено помещение № 7 с площ от 3,07
кв.м, както и подземен гараж № 2 с площ от 17,74 кв. С посочения гараж № 2 ищецът Я. се е
разпоредил на основание договор за замяна, сключен с неговата майка А.Г. Я. през м.
06.2017 г., като същият придобива собствеността върху ½ ид. част от процесния подземен
гараж (паркомясто) № 6. Последното е придобито на основание договор за замяна, сключен
между А.Г. Я. и Р.С. от една страна и от друга страна Й. Я. Я.. Предмет на настоящото
производство не е апартамент № 6.
От своя страна ответниците са придобили ½ ид. част от процесния подземен гараж
(паркомясто) № 6 на основание договор за замяна, обективиран в НА № 49, т. II, рег. №
2683, дело № 130/2017 г. от Р.С..
Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което се установява, че процесният имот е включен в друг имот с идентификатор
68134.902.871.1.12, който е разположен на ниво -1 в сграда с идентификатор 68134.902.871.1
и е с граници: от изток – част без номер; от юг – калкан (ПГ в съседен имот с идентификатор
68134.902.874, УПИ VII-92) от запад – (ПГ в съседен имот с идентентификатор
68134.902.872 УПИ X-113) и от север – (ПГ в съседен имот с идентификатор 68134.902.869,
УПИ IV-90, 68134.902.870, УПИ V-89), заедно с паркоместа 3, 4 и 5, като северната граница
е различна от посочената по документ за собственост, където тя е ПМ № 5. При извършения
от вещото лице оглед на място е установено, че в частта на подземния етаж от сградата са
обособени 2 гаража, които са нанесени в КК с идентификатори 68134.902.871.1.10 и
68134.902.871.1.11, а в частта към дъното на имота има места за паркиране, разположени
между стоманобетонни колони. Процесният имот няма самостоятелен характер. На място не
е ограден със стени или друг вид заграждения, не съставлява самостоятелен обект и
представлява паркомясто – част от имот с идентификатор 68134.902.871.1.12. Описаният в
документите за собственост обект с площ от 13,23 кв.м. с граници: от изток – маневрено
хале, от запад – двор, от север – подземен гараж (паркомясто № 5), от юг – калкан.
Анализът на ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаната СТЕ,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена сочи, че процесният имот –
подземен гараж (паркомясто) № 6 не е самостоятелен обект, същият не е обособен като
такъв от станалите паркоместа. В архитектурния проект в сутерена на сградата са
предвидени отделни паркоместа, сред които и процесното № 6 и самостоятелни гаражи. От
приложените по делото извадки от КАИС се установява, че подземните гаражи – гараж № 1
с идентификатор 68134.902.871.1.10 и гараж № 2 с идентификатор 68134.902.871.1.11, както
и обект с идентификатор 68134.902.871.1.12, находящи се в сутерена на сградата са
самостоятелни и отделни обекти на вещното право на собственост. Следва да се посочи, че
по отношение на обект с идентификатор 68134.902.871.1.12 ищецът не е ангажирал
доказателства, които да оборват самостоятелния му характер.
Съгласно § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Обект" е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и
имотния регистър. В чл. 98, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. обн. ДВ, бр. 3 от
13.01.2004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони е предвидено, че в многофамилните жилищни сгради, освен жилища
може да има и гаражи и общи паркинги. Когато е предвидена площ за паркиране в подземен
етаж, но без изграждане на отделни гаражи с оградни стени, а са обособени само
паркоместа, обектът по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е
наименован така или като гараж по проекта, защото паркоместата не са самостоятелен обект
3
на собственост. Съгласно константната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя, паркоместата представляват необособена и несамостоятелна реална част от обект в
урегулиран поземлен имот, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде
прехвърлено с договор - възмезден или безвъзмезден, тъй като същият не може да бъде
годен, възможен предмет на договора (в този смисъл решение по гр. дело № 5871/2007 г. на
ВКС I, г.о., решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на III, г.о., решение №
171/08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г., на ВКС, IV г. о., решение № 189/06.01.2015 г. по
гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о.,
Решение № 46/7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 47/
26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I г. о. и др.).
С оглед на горните изводи въззивният съд намира за неоснователни изложените в
жалбата оплаквания, че делбеният имот съставлява самостоятелен, обособен обект на
вещното право и като такъв е годен да бъде предмет на делба. Ищецът не е ангажирал
доказателства, които да подкрепят възраженията му, че спорния имот е годен обект на
делбата. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в конкретния случай е
налице разпореждане с недвижимост, която не съществува като самостоятелна вещ, тъй като
представлява част от по-гО.ма вещ, която не може да изпълни съдържанието на понятието
самостоятелен обект на собственост, тъй като това зависи от възможността тя да бъде
обособена в такъв, съответстващ на изискванията на действащите към този момент
строителни правила и норми, а съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ, за новите сгради необходимите
места за паркиране се осигуряват задължително в границите на УПИ, в който е построена
сградата, но тези места, дори да са наименувани „паркинг“ не са самостоятелен обект на
собственост, в какъвто смисъл е изложеното по-горе в настоящото решение. Доколкото в
производството се установи, че делбеният имот е част от имот с идентификатор
68134.902.871.1.12, заедно с паркоместа 3, 4 и 5, както и че същият не е обособен като
самостоятелен такъв, тъй като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от
съделителя Я., този съд приема, че правилно първата инстанция е достигнало до извода, че
независимо, че прехвърлителните сделки са породили желания ефект, паркомястото, така
както е описано в исковата молба не съставлява годен обект на делба.
Предвид на изложеното искът за делба на подземен гараж (паркомясто) № 6,
описано в исковата молба, не може да се уважи поради липсата на годен обект на делба-
обект на вещно право на собственост.
Ето защо поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, като постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
въззиваемите, поради което на същите следва да се присъдят разноски в размер на по 1400
лв., съгласно представените доказателства за действително сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20084985/27.03.2023 г., постановено по гр. д. №
40881/2017 г. по описа на СРС, 148-ми състав.
ОСЪЖДА В. Я. Я., ЕГН ********** да заплати на всеки от ответниците И. Д. С.,
ЕГН ********** и на О. А. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по
1400 лв., представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.
4
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване преписи от същото на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5