Решение по дело №206/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1070
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20221000500206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1070
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500206 по описа за 2022 година
САС е сезиран от всяка от страните, участвали в производството по гр.д. 2778/20 г. по
описа на СГС, с въззивна жалба.
С решение по делото № 4734/27.01.20 г. съдът е уважил предявения на
основание чл. 49 ЗЗД иск от С.Н. за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и
неудобства от счупване едновременно на крак и ръка поради пропадане в
необезопасена шахта на тротоар, в размер на 20 000 лв. и законната лихва от 08.07.16 г.
За разликата до заявената главница от 30 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан.
Въззивникът-отвеник – Столична община, оспорва решението в осъдителната
му част. Счита, че не носи отговорност, тъй като шахтата била част от мрежата на
Българска телекомуникационна компания ЕАД и ако има повреда (липса на капак),
отговорност следва да носи собственикът. Счита, че СГС неправилно не е уважил
предявения от Столична община срещу Българска телекомуникационна компания ЕАД
обратен иск.
Въззивничката–ищца оспорва чрез насрещна жалба решението в
отхвърлителната му част. Позовава се на неправилно оценяване на неимуществените й
вреди. Моли да й се присъди разликата до заявените 30 000 лв., ведно със
съответстваща на главница от 10 000 лв. лихва.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана
Българска телекомуникационна компания ЕАД.
В жалбата на въззивника ответник се съдържа твърдение, че съдът не се е
произнесъл по предявен обратен иск. Поради констатация на САС, че въззивната жалба
на ответника инкорпорира искане за допълване на непълно съдебно решение – с довод
за непроизнасяне на съда по обратния иск, делото е върнато на СГС за разглеждане на
искането. С решение 265 576/31.08.21 г. СГС е отхвърлил обратният иск.
1
В производството пред САС не са допуснати нови доказателства. Събиране на
такива е поискал ответникът за установяване собствеността над шахтата. Настоящият
състав на САС, при анализ на първоинстанционното дело, счита, че липсва редовно
предявен обратен иск. С отговора на исковата молба ищецът е поискал конституиране
на БТК ЕАД като трето лице помагач. Направено е изявление за предявяване на
обратен иск (с. 35), но искова молба не е депозирана. Изявлението на ищеца е неясно –
прави се уговорка, че ако съдът приеме, че Общината е собственик на шахтата,
„солидарна отговорност следва да носи и лицето, под чийто надзор е тя“. Обратният
иск е евентуален и предявяването му се допуска при наличие на регресни права. В
случая право на регрес Столична община би имала при доказване, че собственик на
шахтата е третото лице – помагач, което не е изпълнило свои задължения по
поддръжка на съоръжението. Не ясно защо при установяване на обстоятелството, че
СО е собственик на шахтата, се иска солидарното осъждане на третото лице помагач.
Солидарност възниква по силата на закона или вследствие на договорно
правоотношение. Ангажиране на солидарна отговорност може да иска ищецът.
Солидарността предполага насочване на претенцията към който и да е солидарен
длъжник за цялата сума. При предпоставки за регрес, платилият солидарен длъжник
може да възстанови съответстващата на задължението на друг солидарен длъжник
част, платена от него.
При докладване на делото СГС е конституирал БТК ЕАД като трето лице
помагач и не е постановил определение за допускане на обективно съединяване на
искове чрез разглеждане на обратен иск.
Обратният иск следва да отговаря на всички изисквания, установени за главния
иск (редовна искова молба с доводи за фактическите и правните основания на
претенцията, ясно формулиране по размер на петитума, удостоверяване на
представителна власт за предявяване на иска, заплатена държавна такса и т.н.).
Единствената специфика на обратния иск е, че е иск под условие – уважава се, ако
искът бъде уважен срещу главната страна, имаща регресни права спрямо третото лице
помагач, и тя осъществи плащане.
Доколкото липсва надлежно предявен обратен иск, събирането на доказателства
в подкрепа на претенция, която би произтекла от него, е недопустимо.
Ищцата обжалва решение по делото № 4734/27.01.20 г. в отхвърлителната му
част. Счита, че при определяне размера на обезщетението съдът е подценил реалните й
страдания. Моли искът да се уважи в пълен размер.
Недоволен от двете решения е ответникът. Той счита, че като собственик на
шахтата, грижа за нейната поддръжка има третото лице помагач. Като е уважил иска
срещу СО, СГС е постановил неправилен съдебен акт. В жалба срещу допълнителното
решение ответникът обосновава твърденията си за основателност на обратната
претенция и за процесуално нарушение на съда, разгледал молбата за допълване на
непълно съдебно решение в закрито заседание, вместо след открито такова, с
призоваване на страните.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо първоначално съдебно решение .
Решението 265 576/31.08.21 г. за допълване на решение № 4734/27.01.20 г. е
недопустимо. Съдът е следвало да остави претенцията без уважение поради липса на
надлежно предявен обратен иск.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивниците за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
2
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Не се спори по делото (установено е от свидетелски показания), че ищцата при
рутинно сутрешно тичане е попаднала в частично отворена шахта, с бетонов капак, с
размери на отвора – 40-50 см. (л. 78), разположена на тротоара към локалното платно
на ул. „Цар Борис Трети“.
Според вещото лице по приетата медицинска експертиза – д-р В. (с. 66), при
ищцата са установени счупване в основата на петата метатарзална кост на дясното
ходило и на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Извършено е било
наместване на счупването на крака, който след това е бил обездвижен чрез гипс. Така
описаните травми могат да се получат при политане напред и поемане на тежестта на
тялото от дясната ръка. Поради навяхване на дясното ходило, се е получило счупване
на петата метатарзална кост. През първите 10 дни болките са били интензивни, а след
това – до 3 м. – умерени. Ищцата е могла да стъпва на счупения крак, поемайки
тежестта с петата, при куцаща походка. Няма данни за остатъчни последици.
Възстановяването е пълно.
Не се доказва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Свидетелят Д. разказва, че той тичал зад ищцата. В един момент той я
повикал и тя, обръщайки се, попаднала в шахтата. Наред със заявената от свидетеля
конкретика за отклоняване вниманието на ищцата, настоящият състав приема, че
тротоарните площи следва да се поддържат в такава изправност, която да позволи и на
хора с намалено зрение или лишени от зрение, да се придвижат безпрепятствено.
Налице е бездействие от ответника, стопанисващ общински път. Според чл. 31
ЗП ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществява от общината, на
чиято територия се намират. Принадлежността на уличната мрежа в населените места
към сферата на публичната общинска собственост е установена в §7, т. 7 ПРЗ ЗМСМА
и чл. 8, ал. 3 и 5 ЗП.
ДР на ЗП, §1, т. 2 дефинира тротоара като част от пътя. Според чл. 30, ал. 4 ЗП
поддръжката на тротоара като част от пътната мрежа е възложена на съответната
община.
Наличието на непокрита шахта свидетелства за противозаконно бездействие на
длъжностно лице, на което Столична община е възложила контрол за изправността на
тротоарните площи на територията на София и друго, отговарящо за своевременните и
качествени ремонти на тротоарите.
Установеното бездействие на ответника, при презумирана вина и доказани
вреда и причинна връзка обосновават осъществено деликтно поведение от лица, на
които възложител на работата е Столична община. На това основание са налице
предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на възложителя на
работата съобразно чл. 49 ЗЗД.
При определяне размера на вредите САС приема, че СГС е определил правилен
паричен еквивалент.
Към момента на травмирането ищцата е била на 47 г. От начина на
възпроизвеждане на механизма на увреждането следва, че е доказано, че преди
инцидента тя е била активно движещ се и занимаващ се със спорт човек. Лечението е
било консервативно и възстановяването е пълно, без остатъчни последици. При
отчитане на момента на травмирането и съотнасяне към икономическата ситуация в
страната и присъжданите за подобни увреждания обезщетения, може да се заключи, че
размерът на определеното от СГС на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение е съразмерно
на т.н. обществен критерий за справедливост.
Няма предпоставки за увеличаване на обезщетението. Счупването е било
3
закрито и не се е наложила хирургична интервенция. Въпреки временното
обездвижване, ищцата е могла да се самообслужва, не е била поставена в зависимост от
грижите на трето лице и интензивните болки са продължили през относително кратък
период. С оглед на гореописаните разсъждения САС прави извод за правилност на
решението по делото № 4734/27.01.20 г. и на основание чл. 272 ГПК се ползва от
мотивите му.
Тъй като САС счита, че и двете въззивни жалби са неоснователни, разноските за
въззивния процес следва да се понесат от страните по начина, по който са направени.
При анализ на допустимостта на решението за допълване на непълно съдебно
решение са изложени съображения, поради които същото се възприема като
процесуално недопустимо. Последното обосновава извод за нуждата то да бъде
обезсилено, а молбата за допълване на непълно решение – да се остави без уважение.
Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната и отхвърлителната му част решение №
4734/27.01.20 г., постановено по гр.д. 2778/20 г. по описа на СГС .
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 265 576/31.08.21 г. постановено по гр.д.
2778/20 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за допълване на непълно решение в частта
относно обратен иск на Столична община към Българска телекомуникационна
компания ЕАД поради липса на редовно предявен обратен иск.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на Столична
община - Българска телекомуникационна компания ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4