Решение по дело №3877/2019 на Районен съд - Сливен

                                                   Р Е Ш Е Н И Е № 351

 

                                                Гр.Сливен, 9.04.2020 г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

    при участието на секретаря Добринка Недкова

    като разгледа докладваното гр.д.№ 3877 по описа за 2019 г.,

    на Сливенски районен съд,

    за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

    В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от следните обстоятелства на 27.03.2014г. е сключен договор за  потребителски кредит между ищцовото дружество, като кредитор и Н.А.Т., като кредитиполучател.Сочи се , че договора за потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 5000лв, срок на кредита 48 месеца, размер на вноската 315.99лв, падеж на вноската : десети ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите 99.41; годишен лихвен процент 71.72%, лихвен процент на ден 0.20%, дължима сума по кредита 15167.52лв.Посочено е, че поради просрочие на една месечна вноска с 30 календарни дни е настъпило автоматично прекратяване на договора за револвиращ заем и ДПК е прекратен на 3.02.2015г.Сочи се, че общата сума на получените плащания по ДПК е в размер на 1405лв.Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнявало точно задълженията си към ответника и му е превело  паричната сума по посочената от него банкова сметка ***.07.2015г. и ответникът е заплатил 4 погасителни вноски по ДПК и Сочи се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но ответникът не е намерен на адреса, поради което ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

            Поискано е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4903.96лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит и договорно възнаграждение в размер на 8895.88лв.

            Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за установяване дължимост на главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за установяване на  договорно възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

            Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на фактите, че  страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски кредит,погасителен план към ДПК, анекс №1 към договор за потребителски кредит, погасителен план към анекс №1 към договор за потребителски кредит, отпускането на сумата по договора за потребителски кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, е негова.

            Указано е  на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни клаузи по ДПК.

            В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответникът е постъпил.

            В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и частично основателен по отношение на претендираната главница.Направено е възражение че процесния ДПК възнаградителната лихва е определена за ползване на определена сума.Сочи се, че за договори, сключени преди изменението на ЗПК  съглашението за възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава, дори при необезпечени кредитори.Твърди се, че договорената между страните годишна лихва в размер на 71.04% надхвърля значително  размера на законната към датата на отпускане на кредита и това обуславя нищожността на клаузите от процесния договор за уговорен ГПР 99.41% в последствие 77.75%.Сочи се , че е налице явна нееквивалентност между двете престации отпусната сума 5 000лв и задължение ответника да върне за четири години сумата от 15 167.52лв.

            Поискано е да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3 595лв, намалената главница с изплатените четири вноски от ответника и да бъде отхвърлен иска за договорено възнаграждение.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител  не се явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства, поискано е да се постанови  решение по делото и да бъдат уважени изцяло предявените искове като основателни и доказани.

В съдебно заседание ответникът Н.А.Т., редовно призован  не се явява, вместо нея се явява адв.Й., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

С протоколно определение от 28.02.2020 е допуснато изменение на предявения иск за договорно възнаграждение от установителен на осъдителен.

             Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните, представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            На 27.03.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит между Профи Кредит България ЕООД, в качеството на кредитор и Н.А.Т., в качеството на кредитополучател По силата на договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали сумата от 5 000 лв. със срок на заема 48, размер на вноската до 315.99лв., дата на погасяване 10 –ти ден от месеца. Параметрите на одобрения револвиращ заем са за5 000 лв., срок на заема 48, размер на вноска 315.99лв, общо задължение 15167.52лв, ГПР 99.41%, годишен лихвен процент 71.04%, лихвен процент на ден 0,20, Към договора за потребителски кредит няма представено приложение с посочените вноски , какъв вид са – седмични, дневни, месечни, годишни, а в самия договор за заем липсва посочване  в каква валута е договорената сума, както и какво е общо дължимото задължение в края на периода.

            Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица в случай, че клиента/солидарен длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден забава върху размер на просроченото плащане.

            От извлечение по сметка към договора за потребителски паричен кредит су установява, че Н.А.Т. е заплатил по договора за кредит сумата от 1367.68лв.

С анекс  № 1 към ДРЗ за отлагане на вноски, сключен между Профи Кредит България ЕООД, Н.А.Т. от 30.07.2014 г. е посочено, че длъжника е поискал с молба от 30.07.2014 г. да бъдат отложени вноски 3, 4 и 5 като длъжника се задължава да заплати така наречените отложени вноски № 49, 50, 51 и 52.  

 

          От коригиран погасителен план към ДРЗ въз основа на анекс № 1, се установява, че ответника е следвало да заплати  51 погасителни вноски на ищцовото дружество, като последната  погасителна вноска е следвало да се извърши към 10.08.2018 г., вноските са месечни и всяка една е в размер на 315.99 , като не е посочено каква е валутата.

            На 5.02.2015г. е изпратено уведомително писмо от Профи Кредит България ЕООД до Н.А.Т., в което е посочено, че задължението по договора за кредит възлиза на сумата от 13 919.96лв лихви за забава в размер на 9.88лв, неустойка за прекратяване в размер на 1722.13лв.

На 16.04.2019г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу Н.А.Т. за главница в размер 13 799.84 лв, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото.

На 18.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата, на която  е осъден Н.А.Т. да заплати на Профи Кредит България ЕООД главница по договор за потребителски кредит в размер 13799.84лв, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото в размер на 426 лв.

Заповедта е връчена  на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.

В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.

С протоколно определение от 7.03.2018г. съдът е назначил съдебно счетоводна

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които  са ясни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.   

По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК:

Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на сключения договор  ищцовото дружество е предоставило на ответника Н.А.Т. сумата от 5000 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 315.99 лв. месечно за четиридесет и осем  месеца.Установи се в производството, че ответника е заплатил сумата от 1367.68лв. по договора за потребителски кредит.Тази сума следва да се приспадне от главницата.

 С оглед изложеното предявения иск за главница ще следва да бъде уважен за сумата 3632.32лв, като за разликата до пълния претендиран размер да бъде отхвърлена като неоснователна.

По основателността на предявения иск с правно основание чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

По предявения положителен установителен иск за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 8 895.88лв, представляващо договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит, съдът пиема иска за неоснователен и недоказан.На първо място договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит не е претендиран в заповедното производство.В заповедното производство е сумирана главницата по ДПК и договорните лихви и годишния процент на разходите и са поискани общо като главница по ДПК.На второ място клаузите в ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 71.04%, а годишния процент на разходите е 99.41%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК надхвърля два пъти главницата по ДПК и нарушава добрите нрави.С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 387.97лв, направените по делото разноски по заповедното и по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Така мотивиран, СлРС

                                                                            Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по  предявения положителен установителен на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК,  че Н.А.Т., ЕГН **********,*** дължи   на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от  3632.32лв, представляваща неизплатена главница  по договор за потребителски кредит  от 27.03.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-16.04.2019г. до окончателното й плащане,като отхвърля предявения иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 4903.96лв като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за осъждане на Н.А.Т., ЕГН **********,*** да заплати  на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от  8 895.88лв, представляваща неизплатено договорено възнаграждение  по договор за потребителски кредит  от 27.03.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-16.04.2019г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ НА  Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 387.97лв, представляваща направените в исковото и заповедното  производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен.

Препис от решението да се връчи на страните! 

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: