РЕШЕНИЕ
Номер 94017.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20203100501566 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по подадена от К. Д. М. , ЕГН ********** от
****************** чрез процесуален представител адв. Й.А., въззивна жалба срещу
Решение № 1962/22.05.2020г. по гр. д. № 19634/2019г. по описа на ВРС, 24-ти състав в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за
разликата над присъдената сума от 1 805,97 лв. до пълния претендиран размер от 2 165,45
лв. представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, в резултат настъпило на 14.09.2018г. пътно-траноспортно произшествие в гр. Варна
по пътя от к. к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, предизвикано от водач на л. а. марка
„Тойота“, рег. № ТХ **** ХВ, управляван от А.А., застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от
24.07.2018г. до 23.07.2019г., при което са настъпили следните щети по л. а. марка „Пежо“,
модел „607“, рег. № ТХ **** АК, управляван от ПД. и собствен на К.М., както следва 1./
калник преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата дясна; 4./ лайсна
предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата дясна; 7./ калник заден десен; 8./
задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна дръжка предна врата дясна; 11./ тониране; 12./
ускорено сушене (бояджийска камера), ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
1
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение,
като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че спорният
по делото въпрос касае размера на дължимото обезщетение, като претендира за
определянето му по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие при използване заключението на вещото лице без необходимост
от съобразяване минималните размери, уредени в Методиката към Наредба № 24/08.03.06 на
КФН. В този смисъл се позовава на Решение № 79/02.07.2009г. т. д. 156/2009 на ВКС.
Решение № 6/02.11.2011г. по т. д. 293/2010г. II т.о. и др.
Въззивникът оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за определяне
стойността на ремонта на база средно аритметичната стойност от двата варианта на
изчисление, приложени от в. л. по проведената по делото САТЕ, а именно: по средни
пазарни цени към датата на произшествието, като са използвани три сервиза притежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и три сервиза, непритежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, в който случай вещото лице е определило
стойност в размер на 2 946,01 лв., както и след приспадането на заплатеното до момента
обезщетение в размер на 780,56 лв. Сочи се, че по този начин съдът, за да определи средната
пазарна стойност на ремонта е използвал два пъти цената на сервизи, непритежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008. Претендира за изчисляване стойността на
ремонта след прилагане само на първия вариант, използван от вещото лице, при който
същата възлиза на 2 946,01 лв. По изложените съображения, моли решението, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск да бъде отменено и същият да бъде
уважен до пълния претендиран размер от 2 165, 45 лв., ведно със законнната лихва върху
тази сума, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В съдебно
заседание представител не се явява. Депозирана е писмена молба от страната, с която се
поддържа жалбата и се претендират разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в депозирания в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва изцяло подадената въззивна жалба по съображения, че
стойността на вредите не следва да бъде по-висока от присъдената с обжалваното решение.
Счита, че доколкото въззивникът не е навел конкретни данни и доказателства за общия брой
на сервизите в страната и региона, които притежават и които не притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, не може да претендира за извърване на релевантна
преценка за стойността на ремонта извършен в тях. Оспорва въведения от жалбоподателя
механизъм на изчисляване на средната пазарна цена на труда на база три сервиза,
притежаващи сертификат по стандарт ISO 9001:2008 и три непритежаващи такъв
сертификат, като допълва, че стандартът ISO 9001:2008 е отменен със стандартът БДС EN
ISO 9001:2015, който заменя и отменя БДС EN ISO 9001:2008 на 25.09.2015г. Оспорва и
заключението на вещото лице, основано на този метод и моли същото да не бъде взето
предвид в тази му част. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане на разноски. Идентично
2
становище се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител.
Съдът провери при условията на чл. 269 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във
въззивната жалба, подадена от К.М. чрез адв. Й.А. и постъпилия отговор на жалбата от
насрещната страна „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ чрез адв. Петър Панайотов и прие за
установено следното:
Постановеното съдебно решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от К.М.
срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв., заявена като частична от общо
2 034,44 лв., претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на настъпило на 14.09.2018г. пътно-транспортно
произшествие в гр. Варна по пътя от к. к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, предизвикано от
водач на л. а. марка „Тойота“, рег. № ТХ **** ХВ, управляван от А.А., застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица,
със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г., при което са настъпили следните щети
по л. а. марка „Пежо“, модел „607“, рег. № ТХ **** АК, управляван от ПД. и собствен на
К.М., както следва: 1./ калник преден десен – труд 10 лв. от 240 лв., боя и материали – 5 лв.
от 104,44 лв.; 2./ лайсна калник преден десен – 1 лв. от 50 лв. и труд 1 лв. от 10 лв.; 3./
предна врата дясна – труд 10 лв. от 240 лв., боя и материали – 5 лв. от 100 лв.; 4./ лайсна
предна врата дясна – 1 лв. от 50 лв., труд 1 лв. от 10 лв.; 5./ задна врата дясна – труд 10 лв. от
200 лв., боя и материали – 5 лв. от 100 лв.; 6./ лайсна задна врата дясна – 1 лв. от 50 лв., труд
– 1 лв. от 10 лв.; 7./ калник заден десен – труд 10 лв. от 150 лв., боя и материали – 5 лв. от
100 лв.; 8./ задна броня – труд 5 лв. от 150 лв., боя и материали – 5 лв. от 100 лв.; 9./ праг
десен – труд 10 лв. от 200 лв., боя и материали – 1 лв. от 50 лв.; 10./ външна дръжка предна
врата дясна – 1 лв. от 50 лв., труд – 1 лв. от 10 лв., боя и материали – 1 лв. от 10 лв.; 11./
тониране – 5 лв. от 10 лв.; 12./ ускорено сушене (бояджийска камера) – 5 лв. от 40 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноски.
В исковата молба ищецът К.М. твърди, че е собственик на л. а. марка „Пежо“, модел
„607“, рег. № ТХ **** АК, който е предоставил за ползване на ПД. на 14.09.2018г.
На същата дата, водачът на лекия автомобил претърпял пътно-транспортно
произшествие, движейки се по пътя к .к. „Златни пясъци“ – гр. Варна, при което бил ударен
от водача на л. а. марка „Тойота“, рег. № ТХ **** ХВ, който излизал от отбивката за
местност „Траката“ и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство при наличие на
3
знак „Б-2 – Спри“, при което са настъпили следните щети, както следва: 1./ калник преден
десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./ предна врата дясна; 4./ лайсна предна врата дясна;
5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата дясна; 7./калник заден десен; 8./задна броня; 9./ праг
десен; 10./ външна дръжка предна врата дясна.
Виновният за произшествието водач бил застрахован в „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран
в застрахователна полица, със срок на действие от 24.07.2018г. до 23.07.2019г.
Доколкото между участниците е имало съгласие по обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, водачите на двете превозни средства съставили и подписали
двустранен констативен протокол за ПТП.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач,
който след извършен оглед определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на
780, 56 лв., което според ищеца не е достатъчно, за да се възстанови автомобила в същото
състояние и в същото качество, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от
предявяване на осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, е депозирал писмен отговор, с който не се оспорват твърденията, че л.
а. марка „Тойота“ с рег. № ТХ **** ХВ, е застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователната полица, със срок на действие
от 24.07.2018г. – 23.07.2019г.; че в срока на действието му е настъпило произшествие, за
което застрахователят е уведомен, чиито представители са извъришили оглед, както и че е
заплатил обезщетение в размер на 780, 56 лв.
Оспорват се соченият от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, както и
щетите по л. а., управляван от ПД.. Възразява се, че съставеният протокол не сочи никакви
данни за лицето, което се твърди, че е управлявало л. а. марка „Тойота“ с рег. № ТХ ****
ХВ.
Релевирано е възражение за съпричинаване на вредоносния резултат, поради
несъобразяване с правилата на ЗДвП, касаещи предимството при навлизане в кръстовище.
Оспорва се размерът на заявената претенция, която не следва да включва стойност на
оригинални части, а алтернативни такива, явяващ се и прекомерен с действително
претърпените вреди, поради което се настоява за отхвърлянето й.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ,
4
който легитимира увреденото лице да претендира обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди. В тежест
на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане и същестуваването на валидно
застрахователно правоотношение, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
От съставения двустранен констативен протокол и чрез разпита на св. ПД. безспорно
установено между страните е, че на 14.09.2018г. на пътя от к. к. „Златни Пясъцие посока гр.
Варна от отбивката за местност Траката излязъл л. а. марка „Тойота“ с рег. № ТХ **** ХВ
управляван от А.Д. като същият не пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. марка
„Пежо“ модел „607“ с рег. № ТХ **** АК управляван от ПД. и в резултат на това настъпило
пътно-транспортно произшествие.
Няма спор между страните и за това, че лекият автомобил марка „Тойота“ с рег. №
ТХ **** ХВ, управляван от виновния водач бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/06/118002040549 от застрахователна компания „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със срок на действие 24.07.2018г. – 23.07.2019г., която
полица е била действаща към датата на ПТП.
Застрахователят е изплатил обезщетение за увредените детайли на ищеца в размер на
780, 56 лв., което се доказва от Ликвидационен акт от 25.09.2018г.
Предмет на оспорване във въззивното производство е размера на дължимото
обезщетение и по конкретно цената на труда за ремонт на увредения автомобил с оглед
методиката, по която е определена.
В тази връзка и предвид възложеното в тежест на ищеца задължение да обоснове по
основание и размер претендираното обезщетение, по негово искане е назначена и
приобщена в първоинстанционното производство САТЕ. Експертизата определя цената на
труда в два варианта: веднъж като сравнява цената на труда между три сервиза
притежаващи сертификат за качество и три, които не притежават такъв – т.е. средна пазарна
цена на труда и втори път като сравнява цената на труда само от три сервиза непритежаващи
сертификат за качество – т.е. под средната пазарна цена за труд.
Жалбоподателят не представи документи, с които да удостовери извършени разходи
за материали и труд. В такава хипотеза и предвид съдебно предявената претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на в. л. При частична увреда
обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество, а именно стойността необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид преди увреждането; тук се включват и всички присъщи разходи за доставка, монтаж и т.
5
н. Увреденият л. а. (марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № ТХ **** АК) е регистриран за
първи път на 06.11.2001г. Доколкото ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
сервиза, ползван за възстановяване на щетите по автомобила е логично като база за
стойността на ремонта да се взема усреднената стойност между средната пазарна цена на
труда и стойността на труда в сервиз, непритежаващ сертификат. Пазарната практика е
автомобили на подобни години да се поправят в сервизи, които не са сертифицирани, поради
което справедливата стойност, подлежаща на възстановяване на увреденото лице е не по-
висока от 2 586,53 лева(от която сума ще се приспада платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 780,56 лева), като се има предвид и действителната стойност на
увредения л.а.– 4 700лв., определена от вещото лице. Дължимата сума е 1805,97 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия съдебен състав с тези на ВРС,
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на въззивника следва
да бъде възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в
настоящата инстанция в размер на 360 лв. за адвокатски хонорар, при липса на основание за
намаляването му като договорен и платен, съгласно минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1962/22.05.2020 г. по гр. дело № 19634/2019г. по описа на
ВРС, 24-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от К. Д. М. , ЕГН **********,
гр. ************************ срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘ ЕАД, ЕИК
********* , гр. София иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума
от 1 805, 97 лв. до пълния претендиран размер от 2 165, 45 лв., представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило
на 14.09.2018г. пътно-транспортно произшествие в гр. Варна по пътя от к. к. „Златни
пясъци“ към гр. Варна, предизвикано от водач на л. а. марка „Тойота“, рег. № ТХ **** ХВ,
управляван от А.А., застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/06/118002040549, обективиран в застрахователна полица със срок на действие от
24.07.2018г. до 23.07.2019г.
ОСЪЖДА К. Д. М. , ЕГН **********, гр. ************************ ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘ ЕАД, ЕИК ********* , гр. София сумата
от 360 (триста и шейсет) лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7