Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР. ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 3168 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.226 АПК, във вр. с чл.156 от ДОПК.
С Решение №
11083/23.09.2014г., постановено по адм.д. № 1743/2014г., състав на Върховният
административен съд, Първо отделение е отменил Решение № 3084/05.12.2013г., постановено
по адм.д.№ 970/2013 г. по описа на Административен съд – гр.Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт №
*********/31.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна,
потвърден и изменен с Решение № 925/01.02.2013г.
на директор Дирекция „ОДОП” гр. Варна, и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав.
Производството е образувано по жалба от И.К.И., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № *********/31.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 925/01.02.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 2005г. и 2006г. общо в размер на 12692. 87 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 8980.27 лв., както и данък връху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010 г. в размер на 1645.00 лв. главница и лихва за забава в размер на 184.35 лв.
В жалбата и в уточняваща жалба /л.33 от адм.д. 970/13 г./
жалбоподателя твърди, че РА е нищожен,
поради липса на компетентност на органа издал ЗВР и ЗОКО. При условията на
евентуалност счита обжалваният акт за
неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Твърди, че данъчните основи на жалбоподателя за 2005 и 2006г.
са определени в нарушение на закона, като към определени дати са установени
отрицателни салда, вместо да се съобразят извършените разходи и получените
приходи за цялата календарна година. При направеният от органа по приходите
анализ на приходите и разходите за същия период, не били включени декларираните
в ГДД доходи от услуги с личен труд в “Ричи” ООД. Възразява, че не е обсъдено пълно и всестранно неговото и
на съпругата му имуществено състояние, като за 2010г. данъчната основа не е
разделена на ½ за всеки от съпрузите. За същия период не е установено
несъответствие по смисъла на чл.123 от ДОПК, поради което липсва основание за
прилагане на чл.122 от ДОПК. Сочи, че сумата преведена от И.К – роднина,
неправилно е приета като доход, тъй като същата му е предоставена като
доверител. Поради изложените
съображения претендира прогласяване на нищожност на оспорения РА, респ. отмяната му
като незаконосъобразен. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си – адв.Д.П.-Т., поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски за всички инстанции.Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата –
Директора на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като
правилен и законосъобразен. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството
по издаване на обжалваният РА е започнало въз основа на ЗВР
№ 1102863/11.07.11г. /
л. 1 от адм. п-ка/, издадена от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, съгласно Заповед № Д-931/04.07.11г. на
директора на ТД на НАП-Варна, за установяване на задължения за данък върху дохода по чл.35 от ЗОДФЛ /
отм./ за д.п. 01.01.2005г. -31.12.2006г. и по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 01.01.2007
г. -31.12.2010г. като срока за
извършване на ревизията е определен до 3 месеца от връчване на
ЗВР /11.04.11г./. Първоначалната заповед е изменена със ЗВР № 1104496/09.11.11г./ л.5 от
адм. п-ка/ като срока за завършване на ревизията е определен до 12.12.2011г. Със Заповед №
1100575/28.11.11г. / л.8 от адм. п-ка/, издадена от орган по приходите при ТД
на НАП-Варна, ревизионното производство е било спряно, като със Заповед №
1201621-В/27.04.12г. същото е било възобновено. Първоначалната ЗВР е изменена
със Заповед № 1201622/27.04.12г. / л. 10 от адм. п-ка/ като срока за
приключване на ревизията е определен до 09.05.12г. Съгласно разпоредбите на
чл.117 от ДОПК Ревизионният доклад /РД/ се съставя не по- късно от 14 дни след
изтичане на срока на ревизията, който срок е спазен. РД е издаден с № 1201622/
14.05.2012г. Изготвено е Уведомление за съставен РД № У-1201622/16.05.2012г. РД
е получен от ревизираното лице на 16.05.2012г.Във връзка с направено искане по
чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице с Решение № 1200464/30.05.2012 г.
орган по приходите е отказал удължаване на
срока за подаване на възражение срещу РД. В нормативно определения срок не е подадено
възражение срещу РД. В срока по чл.119,
ал.3 ДОПК е издаден РА № *********/ 31.05.2012г. Същият акт е издаден от орган по приходите,
съгласно ЗОКО № К-1201622/ 16.05.2012г., издадена от орган по приходите, съгласно Заповед № Д-932/04.07.2011г.
на директора на ТД на НАП гр.Варна и определя
данъчни задължения за периода, за който
е възложена ревизията.
В хода на ревизионното
производство било установено, че ревизираното лице е местно такова по смисъла
на чл. 6, ал.1, т.1 от ЗОДФЛ / отм./ и чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ като през
ревизираният период е било със семеен статус – женен. Лицето е действало и като ЕТ „Камекс – И.И.”, и е имало участие в няколко търговски дружества
– „Маникам“ ЕООД и „Ричи 2000“ ООД. Лицето е подавало ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ и
чл.48 от ЗДДФЛ през периода 2005-2007 г.
С Протокол № 1115699/03.11.2011г./ л. 20-169 от адм.
п-ка/ към доказателствата, събрани в
хода на ревизията по реда на ДОПК, са присъединени доказателства от
данъчно-осигурителното досие на ЕТ „Камекс – И.И.” – ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ и
чл.48 от ЗДДФЛ през периода 2005-2007 г. и от
данъчното- осигурителното досие на
„Ричи“ ЕООД - РА 3054/2005 г. и
РА № *********/10.05.2011 г., ведно с РД към тях.
От
приобщените документи органът по приходите установил, че през 2005 г.
ривизраното лице е предоставяло лични парични средства на „ Ричи 2000“ ООД с
ПКО от 07.04.2005 г. – 21000 лв.,
10.02.2005 г. -5500 лв., 11.08.2005 г. – 21000 лв., осчетоводени по дебита на с/ка 501“Каса“ и кредита на с/ка
499. С оглед установяване на произхода на предоставените парични средства в
дружеството от страна на И. И. и неговата възможност за предоставянето им, на
лицето е било връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани доказателства и писмени
обяснения и справки в тази връзка. Лицето е депозирало писмени обяснения / л.102
от адм. п-ка/ в които декларирало, че от 2000 г. до м.09.2010 г. е било
съдружник в „Ричи 2000“ ООД.На дружеството е била извършвана ревизия през 2005
г. като при извършването й, лицето било доказало лични средства в размер на
175100.00 лв., с които поетапно е захранвало касата на фирмата до декември 2005
г., което било удостоверено с ДРА № 3054/29.12.2005 г. Приложени били разписки
за получени заемни средства от физически лица. Ревизираното лице декларирало
още, че през м.01.2006 г. е получило от
майка си Е.М В. сумата от 190000 лв. През м.10.2006 г. е продал наследствен
апартамент ½ ид.части, находящ се в гр.Варна на П.Т.К за сумата от
31782.00 лв. С част от тези пари е захранвал касата на дружеството със сумата
от 101850 лв. До продажбата на дяловете му в ООД дружеството му се е издължило.
Приложени били ДРА от 29.12.2005 г. и НА № 191/18.10.2006 г.
След анализ на приложените документи органът по приходите
приел, че средствата от продажбата на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се
в гр.Варна не са били предоставени за захранване на дружеството, тъй като
продажбата е извършена през м.10.2006г., а паричните средства са били
предоставени на ООД през м.04. и м.05.2006 г.
относно получените парични средства от майката на ревизираното лице не
са представени писмени доказателства за начина на предоставянето им и начина на
съхранението им. Установено е, че лицето предоставило парите е починало на
28.05.2006 г., няма извършени продажби на недвижими имоти. Съгласно справка от
Службата по вписванията до датата на предоставяне на средствата в ревизираното
дружество, ревизираното лице не е извършвало продажби на недвижими имоти, на
21.08.2006 г. е закупен поземлен имот, дворно място с площ 750 кв.м., масивна
жилищна сграда в с. Пчелник. Въз основа на горното органът по приходите приел,
че произхода на предоставените средства в „Ричи“ ЕООД от страна на ревизираното
лице не е изяснен.
С Протокол №
1210028/26.04.2012 г. / л.824 от адм.
п-ка/ са приобщени събрани документи в
хода на извършена проверка на К.Г.И –
съпруга на ревизираното лице, относно притежавени имоти от лицето, движение по
банкови сметки, задгранични пътувания, осъществени покупки на стоки от лица
регистрирани по ЗДДС, разходи на лицето.
С цел събиране на
допълнително доказателства за изясняване на факти и обстоятелства, за
установяване приходите и разходите на ревизираното лице за д.п. 2005 -2010 г.,
с оглед представени от същото и съпругата му документи при извършените им
проверки, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК, органът по приходите е изготвил и
връчил ИПДПОТЛ / подробно посочени на стр.2 от РД/ до Служба по вписванията – гр. Варна и
гр.Девня, ОД на МВР – гр.Варна и гр.Добрич, Община Варна, Дирекция „ МДТ“ и
Община Девня, отдел „ МДТ“, до „ Сожелис-България“ ЕООД- клон Варна и „ Ричи“
ЕООД, до ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис Плевен, с които са изискани
документи във връзка с извършени покупки и продажби на движимо и недвижимо имущество,
задгранични пътувания, изплатени суми на ревизираното лице и съпругата му. В
отговор на изпратените искания в ТД на НАП- гр.Варна са получени писма с
приложени документи към тях. Изпратени са искания до всички банки на
територията на РБългария и са получени отговори за движението на парични
средства по банковите сметки на лицето.
С оглед установяване на приходите и разходите за
ревизираният период, на основание чл.37, ал.2 и 3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено
ИПДПОЗЛ изх. № 5062/20.07.2011 г. / л.19 от адм. п-ка/, с което са изискани
всички документи, доказващи получените доходи и разходи за ревизирания период,
договори за наем, договори и фактури за покупки и продажби на недвижимо и
движимо имущество, документи за разходи за пътувания в чужбина, справки и
писмени обяснения от лицето с оглед определянето на задълженията по ЗОДФЛ и
ЗДДФЛ за ревизирания период. В отговор на полученото искане ревизираното лице е
представило документи с вх. № 5062-33/22.08.2011 г. / л. 171 – 259 от адм.
п-ка/.
Въз основа на събраните
доказателства, ревизиращите органи са установили обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, и са предприели
задължителни процесуални действия. На ревизираното лице е връчено уведомление №
5062-39/25.10.2011г. по чл.124 от ДОПК
/л. 392 от адм. п-ка/,в което било посочено, че основата за облагане с
данък върху доходите на физ. лица за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2010 г. ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено било ИПДПОЗЛ № 5062-40/25.10.2011
г. за представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото
състояние на лицето/ л.393 от адм. п-ка/. В отговор от РЛ са представени
писмени доказателства становище и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди/ л.620-629 от адм. п-ка/.
След преглед и анализ на
представените от ревизираното лице документи, присъединените такива от данъчно-
осигурителното му досие, както и на тези представени от трети лица и други
контролни органи, както и от съпругата на ревизираното лице, органът по приходите установил следното:
За 2005 г. ревизираното лице е подало ГДД
по чл.41 от
ЗОДФЛ / отм./ с вх. № 030Г6812/13.04.2006 г., в която е декларирало:
облагаем доход от услуги с личен труд по част ІІІ – 2430.70 лв.; данъчна основа
за общия годишен доход 2430.70 лв.; годишно данъчно задължение – 150.10 лв.;
авансово внесен данък – 145.50 лв.; данък за довнасяне – 4.60 лв.
В хода на ревизионното
производство от ревизираното лице и от съпругата му била декларирана като начално салдо към 01.01.2005
г. сумата от 59000.00 лв. , получена
като дарение от Г.П.Л и А.Г.Л / родители на К.Г.И – съпруга на ревизираното
лице/. В подкрепа на тези твърдения била представена декларация от лицата / л.
627 от адм. п-ка/, които посочили, че същата е от спестявания от трудова
дейност. Не били представени доказателства за получени парични средства в
посочените размери от сем.Л., както и
доказателства за съхранение на тази сума. С оглед на горното било прието от
органа по приходите, че лицата не са разполагали със сума в този размер която
да могат да предоставят на ревизираното лице
към дата 25.12.2004 г.
Установено било още, че
лицето през 2005 г. е било съдружник в търговско дружество като е предоставяло лични парични средства на „
Ричи 2000“ ООД с ПКО от 07.04.2005 г. –
21000 лв., 10.02.2005 г. -5500 лв., 11.08.2005 г. – 21000 лв., осчетоводени по дебита на с/ка 501“Каса“ и кредита на с/ка
499. Лицето е депозирало писмени обяснения / л.102 от адм. п-ка/ в които
декларирало, че от 2000 г. до м.09.2010 г. е бил съдружник в „Ричи 2000“ ООД.На
дружеството е била извършвана ревизия през 2005 г. като при извършването им
лицето било доказало лични средства в размер на 175100.00 лв., с които поетапно
е захранвал касата на фирмата до декември 2005 г., което било удостоверено с
ДРА № 3054/29.12.2005 г.
Орагнът по приходите установил още, че през
2005 г. ревизираното лице съвместно със съпругата си е придобило собственост
върху недвижими имоти и МПС /подробно
описани в РД на стр.7-11/ л.874-876 от адм. п-ка/. Във връзка с предоставена
информация от ОД на МВР за регистрирани задгранични пътувания на ревизираното
лице и съпругата му, на същите е изискана информация и документи доказаващи
извършените разходи за пътуванията.Такива не били представени от лицето, с
оглед на което органът по приходите за остойностяване на получената информация
е използвал посочените разходи за пътни,
дневни и квартирни, регламентирани в
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. За 2005 г.
разходите за пътувания на лицето до
Турция и Гърция са определени в размер на 448.70 лв. и 529.66 лв.
От получения отговор от Община Варна, Дирекция“ МДТ“ във
връзка с изпратено ИПДПОТЛ, органът по приходите установил и платените местни
данъци и такси по години, като за 2005 г. същите били в размер на 101.64 лв.
установено било, че ревизираното лице е заплащало по банков път разходи за телефон, ток и вода като сумата
била в размер на 1713.21 лв. за 2005 г.
Органът по приходите извършил анализ на относимите обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК и изготвил паричен
поток за 2005 г. съвместно на
ревизираното лице и съпругата му, при съобразяване на СИО, като в приходната
част на същия били отразени парични
постъпления в брой на двамата, напарвените тегления от банкови сметки и източници на финансиране в брой. В
разходната част на паричния поток са включени в издръжка на домакинството по
статистически данни от НСИ, платени от домакинството разходи в брой, направени
вноски в банкови сметки, както и други изходящи парични потоци от домакинството
в брой, върнати заеми, извършени покупки на стоки и недвижимо имущество,
платени местни данъци и такси.
За 2005 г. органът по приходите установил превишение на
разходите на ревизираното лице и съпругата му над приходите им в размер на
70649.48 лв., които разпределил по ½ на двамата съпрузи, представляващи укрити/ недекларирани доходи с неустановен
произход.
Предвид направените констатации, след извършен анализ по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с данък
върху дохода в размер на 37754.74 лв., полагащ се данък по чл.35 от ЗОДФЛ /
отм./ в редакцията му към 2005 г. – 8521.30 лв., весен данък 150.10 лв., данък за довнасяне – 8371.21 лв.
За 2006 г. ревизираното лице е подало ГДД
по чл.41 от
ЗОДФЛ / отм./ с вх. № 030Г4087/13.04.2007г., в която е декларирало:
облагаем доход от услуги с личен труд по част ІІІ – 858.00 лв.; данъчна основа
за общия годишен доход -858.00 лв.
В хода на ревизионното производство ревизираното лице е
декларирало, че е получило през 2006 г. безвъзмездно от майка си Е.М В. сумата в размер на 190000
лв. В подкрепа на тези твърдения лицето представило обяснения от сестра си М.К.К,
в които същата посочвала, че в нейно присъствие и на съпруга й, майка й Е.В. е
предоставила безвъзмездно на И.И. сумата от 190000.00 лв. и семейни бижута,
като тези средства били от дългогодишен трудов стаж и 4 години работа в Либия. Органът по
приходите не кредитирал тези обяснения, с оглед на това, че не били представени
писмени доказателства от които да се установява, че В. е имала в наличност тази
сума за да може да я предостави на сина си, както и доказателства за
съхранението на тази сума до датата на предоставянето й. Установено било още,
че В. не е декларирала доходи през
периода 1999-2006 г. нито е извършвала продажби на недвижими имоти.
Орагнът
по приходите установил още, че през 2006 г. ревизираното лице съвместно със
съпругата си е придобило собственост върху недвижими имоти / подробно описани в
РД на стр.7-11/ л.874-876 от адм. п-ка/.
От полученият отговор от Община Варна, Дирекция“ МДТ“ във връзка с изпратено
ИПДПОТЛ, органът по приходите установил и платените местни данъци и такси по
години, като за 2006 г. същите били в размер на 80.42 лв. Установено било, че
ревизираното лице е заплащало по банков път
разходи за телефон, ток и вода като сумата била в размер на 1870.39 лв.
за 2006 г.
Органът по приходите извършил анализ на относимите обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК и изготвил паричен
поток за 2006 г. съвместно на
ревизираното лице и съпругата му, при съобразяване на СИО, като в приходната
част на същия били отразени парични
постъпления в брой на двамата, напарвените тегления от банкови сметки и източници на финансиране в брой. В
разходната част на паричния поток са включени в издръжка на домакинството по
статистически данни от НСИ, платени от домакинството разходи в брой, направени
вноски в банкови сметки, както и други изходящи парични потоци от домакинството
в брой, върнати заеми, извършени покупки на стоки и недвижимо имущество,
платени местни данъци и такси.
За 2006 г. органът по приходите установил превишение на
разходите на ревизираното лице и съпругата му над приходите им в размер на
39906.93 лв., които разпределил по ½ на двамата съпрузи, представляващи укрити/ недекларирани доходи с неустановен
произход.
Предвид направените констатации, след извършен анализ по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с данък
върху дохода в размер на 20811.47 лв., полагащ се данък по чл.35 от ЗОДФЛ /
отм./ в редакцията му към 2006 г. – 4358.75 лв., данък за довнасяне – 4358.75 лв.
За 2010г. ревизираното лице не е подало ГДД.
Органът по приходите извършил анализ на относимите обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК и изготвил паричен
поток за 2010г. съвместно на
ревизираното лице и съпругата му, при съобразяване на СИО, като в приходната
част на същия били отразени парични
постъпления в брой на двамата, напарвените тегления от банкови сметки и източници на финансиране в брой. В
разходната част на паричния поток са включени в издръжка на домакинството по
статистически данни от НСИ, платени от домакинството разходи в брой, направени
вноски в банкови сметки, както и други изходящи парични потоци от домакинството
в брой, върнати заеми, извършени покупки на стоки и недвижимо имущество,
платени местни данъци и такси.
За 2010 г. органът по приходите не установил превишение на разходите на
ревизираното лице и съпругата му над приходите им.
За 2010 г. органът по приходите констатирал, че лицето не
е декларирало доходи в размер на 16450.00 лв., преведени по сметка на И. от
лицето И.К. Не са представени доказателства, че тези доходи не са необлагаеми
по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ, с оглед на което било прието, че същите
следва да участва при формиране на данъчната основа по чл.122 от ДОПК.
Предвид
направените констатации формираната
данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е в размер на 16450.00 лв. Полагащ
се данък по чл.48 от ЗДДФЛ в редакцията му към 2010 г. – 1645.00 лв., данък за довнасяне – 1645.00 лв.
В срока по чл.152 от ДОПК данъчно-задълженото лице
е обжалвало РА № *********/31.05.2012г.
пред директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна, който с Решение №
925/01.02.2013 г. е потвърдил
същия, в частта за определените задължения за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010 г. и е изменил РА, в частта за определените задължения за
д.п. 2005 г. и 2006 г. като е намалил размера на дължимите суми за главници и
лихви и е определил същите общо в размер на 12692.87 лв. главница и лихва в
размер на 8980.27 лв.
При първоначалното разглеждане на делото е
изслушана и приета ССЕ експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице след
извършена проверка на документите по делото и административната преписка, и
след изготване на паричен поток на ревизираното лице и съпругата му на годишна
база, при съобразяване на СИО е дало заключение, че за 2005 г. не е налице
превишение на разходите над приходите. За 2006 г. е констатирало превишение на
разходите над приходите към 31.12.2006 г. в размер на 18066.74 лв. за
ревизираното лице като дължимия данък
върху тази сума е в размер на 3700.02 лв. и лихва за периода 14.05.2007 г. -31.05.2012
г. в размер на 2294.70 лв. При
първоначалното разглеждане на делото жалбоподателят е ангажирал и гласни
доказателства. По делото е бил разпитан свидетеля И.Х.К, който посочил в
показанията си, че е съпруг на сестрата на съпругата на ревизираното лице.Посочва още, че през 2010 г.
е дал пари на И. ***, тъй като К. се занимавал с производство и имал бусове.
Тъй като К. живеел в Плевен и нямал доверие да предоставя пари на физически
лица на ръка за да ги занесат във гр.Варна, превел парите на И. по банковата му
сметка. Поради това, че бусовете не били
закупени, преведената сума му била върната на ръка от И. още същата година.
За опровергаване на констатациите в РА и във
връзка с дадените указания от Върховния административен съд, и въпреки дадените
изрични указания от страна на съда с разпореждане № 15925/06.10.2014 г. при повторното разглеждане на делото, от жалбоподателя и от ответника не са
представени допълнително нови доказателства и не са направени доказателствени
искания, включително и за нова ССЕ експертиза.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за
обжалване по административен ред, в частта потвърдена и изменена с Решение №
925/01.02.2013г. на Директора на
Дирекция на „ ОДОП” – гр.Варна при ЦУ на НАП, поради което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на акта:
С оглед на постановеното
Решение № 11083/23.09.2014г., по адм.д.
№ 1743/2014г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е
отменено Решение № 3084/05.12.2013г., постановено по адм.д.№ 970/2013 г. по описа
на Административен съд – гр.Варна, настоящият съдебен състав счита, че ревизията е възложена от компетентен орган
и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, съгласно ЗОКО № 1201622/16.05.2012 г. и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА е издаден в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били
допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваният РА №
*********/31.05.2012г. не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство
органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и
т.7 от ДОПК - укрити приходи или доходи и декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да стигне до тези изводи
органът
по приходите се е позовал на констатираното в хода на ревизията превишение на
извършените разходи, спрямо получените доходи за периода 2005-2006
г. За 2010 г. органът по приходите е
приел, че ревизираното лице не е декларирало доходи, за които не е доказало, че
са необлагаеми и е приел, че същите следва да участват при формиране на данъчната основа по чл.122 от ДОПК.
Жалбоподателят оспорва изводите на органа по
приходите за наличие на предпоставките на чл.122 от ДОПК, както и определената
му по този ред данъчна основа за облагане.
Спорът между страните е
формиран по въпроса дали са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, доколкото същите от една страна предпоставят извършването на ревизия по
специалния ред, а от друга при реализирането им дават основание да се определи
данъчна основа за облагане, според критериите за това, визирани в ал.2 от
същата разпоредба.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК.
В конкретния случай, с Уведомление по чл. 124 от ДОПК, лицето е уведомено
за констатациите на органа по приходите,
както и че по отношение на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК - данни за укрити приходи или
доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, поради което и данъчната му основа за облагане с данък върху
доходите по ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2010г. ще бъде установена
по особения ред. Уведомлението е редовно връчено, като от страна на лицето е
представена декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК за периода 2005-2010г.,
поради което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за преминаване към
облагане по аналог формално се явява спазена.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1
е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства.Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл. 122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да
са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал.1 при определяне на основата
по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК,
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба, респективно доход, когато: 1/ стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получени от него
и 2/ направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т.3, б "а"
от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
Съдът намира, че
неправилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по
чл.122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за д.п. 2005 г., с оглед на което е
установил задълженията на лицето за данък върху доходите за ревизирания период по особения ред. Изводите на органът по
приходите, че през периода 2005 г. е налице недостиг на парични средства в
размер на 35324.74 лв., който произлиза от укрити доходи от лицето подлежащи на облагане, за които
същият не е доказал произход и не ги е декларилал, не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Тези изводи на
органа по приходите се опровергават и от приетата по делото ССЕ, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадена.
Правилно е прието, че ревизираното лице не е
разполагало с наличност от парични средства към 01.01.2005 г., тъй като в хода
на ревизията не са представени доказателства за наличието на такива средства.
Видно от представената декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2005-2010 г. /
л.624-626 от адм. п-ка/, съдържаща се в
административната преписка, жалбоподателят
не е декларирал налични средства към дата 01.01.2005г. Твърденията на
жалбоподателят, че към този период е разполагал със средства в размер
59000.00лв., представляваща сума получена от родителите на съпругата му, не се подкрепят от представените писмени
доказателства. Още в хода на ревизионното производство от И.И. са
били изискани доказателства за призхода на тези средства, вкл. и за начина
на съхраняване на посочената сума. От
ревизираното лице били представени единствено декларация от Г.П.Л и А.Г.Л /
родители на К.Г.И – съпруга на ревизираното лице л.627 от адм. п-ка/, които
посочили, че тази сума е от спестявания
от трудова дейност на лицата. Тази декларация е частен документ без достоверна
дата и не може да обоснове извод за
предоставяне на посочените средства на ревизираното лице от страна на сем. Л..
В хода на ревизионното производство и в
хода на съдебното такова не са
представени доказателства за произхода на тези средства, начина предоставянето
им, както и за начина на съхранението им.
Неправилно обаче е определен паричния поток
на И.И. за 2005 г. поради което органът
по приходите е направил необосновани фактически и правни изводи. За да е налице
основа за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК, установеното превишение на
разходите над приходите следва да е на годишна база. Незаконосъобразно е
третирането на превишението на извършените разходи над получените доходи/
приходи за отделни месеци, дни или
периоди в рамките на една данъчна
година. Органът по приходите е игнорирал разпоредбите на ЗОДФЛ, които
предвиждат облагането на доходите да се извършва на годишна база. Следва да се посочи, че волята на
законодателя е достатъчно ясна. Данъчното законодателство не следва да бъде
тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно
определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е
съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република
България, принцип за законоустановеност на данъците. В този смисъл се е
произнесъл и Върховният административен
съд на Република България, който в Тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2008 год. изрично посочва, че „данъчни задължения
не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се
тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия“. Нещо
повече, в свое Решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.
Конституционният съд на Република България приема, че „принципът за
законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи,
определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа и данъчна ставка.
Независимо, че облагането се извършва по реда на
чл.122 от ДОПК, изчисляването на данъка е следвало да се извърши от органа по
приходите в съответствие с материалния закон, в който е предвиден, което в
конкретния случай не е сторено. След като ЗОДФЛ
/отм./ регламентира, че размерът на данъка по чл.35 се определя за
календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година,
незаконосъобразно органа по приходите е
приел че през различни дати от 2005 г. е налице превишение на разходите над
приходите. Видно от заключението на ССЕ в т.2/ въпрос 2/ / л. 51- 55 от адм.д. 970/2013 г./, неоспорена
от страните,приобщено към доказателствата и по настоящото дело, която съдът
кредитира като безпристрастно и обективно дадена, от изготвения паричен баланс на двамата съпрузи на годишна
база, при включването и на дохода от услуги с личен труд в размер на 2430.00
лв. на ревизираното лице, не се установява
и не е налице превишение на разходите над приходите, с оглед на което не
са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. В тази част РА се
явява незаконосъобарен и следва да се отмени.
По отношение на установените задължения за 2010 г. съдът намира, че същите
са определни в нарушение на императивните правила на чл.122 от ДОПК и на
материалния закон, тъй като органът по приходите не е установил обстоятелства
по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се има предвид, че
анализът на критериите по чл. 122, ал.2 от ДОПК има за цел определената по
особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. На първо
място това означава фактическите констатации да са обосновани със съответните
доказателства, а не да почиват на предположения и на второ място, това означава
при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал.2 от ДОПК, да
се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. В конкретния случай основата за облагане на ревизираното лице е определена
единствено и само като са взети предвид получени по банкова сметка ***, които
обаче органът по приходите не е включил в касовия баланс на лицето. В мотивите
на стр.3 от РА е посочено, че са констатирани данни за осъществени
разходи за за 2005, 2006 г. и 2010 г., срещу които лицето не е декларирало
получени доходи, т.е. налице е превишение на разходите над приходите, което
налага извода за укрити доходи или приходи.
Видно обаче от паричен баланс на
ревизираното лице за 2010 г.,съставен от органа по приходите, не е налице
превишение на разходите на приходите на лицето.
Посочената сума от 16450.00 лв. за 2010 г. по
банкова сметка ***ато приход или разход,
единствено е посочено, че същата не била декларирана от лицето и, че не са представени доказателства, че тези
доходи не са необлагаеми по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ, с оглед на което
било прието, че същите следва да участват при формиране на данъчната основа по
чл.122 от ДОПК. По този начин, органът по приходите е смесил критериите за
преценка на източниците за финансиране на ревизираното лице и на разполагаемите
парични средства за целите на чл. 123, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК. Следва да се отбележи, че лицето,
което е превело средствата по банковата сметка на ревизираното лице е било
известно на органа по приходите, като същите не са извършили насрещна проверка
на И.К., нито са изискали допълнително документи и писмени обяснения от самото
ревизирано лице. Доказателствената тежест да установи основание по чл.122 от ДОПК е на органа по приходите, т.е в хода на ревизията е следвало да се
установи тази сума получена по банковата сметка дали и доход за лицето, както и
дали същият е бил облагаем. Като не е сторил това, органът по приходите не е
обосновал наличие на основание за
облагане на лицето по реда на чл.122 от ДОПК. Презумцията за наличие на укрити приходи е регламентирана
в чл.123 от ДОПК, но в настоящия случай същата е неприложима, тъй като в
ревизионното производство не са установени обстоятелствата по чл.123, ал.1, т.1
и т.2 от ДОПК за 2010 г. Изводите на органа по приходите за наличие на
основания за облагане по реда на чл.122 от ДОПК не се подкрепят от събраните в
хода на ревизионното производство писмени доказателства.Същите се опровергават
и от свидетелските показания на лицето И. К., който изрично е заявил, че сумата
от 16450.00 лв., която е била преведан по сметка на ревизираното лице, му е
била възстановена в пълен размер още същата година, както и че тази сума е била
предоставена на И. с цел капариране на стоки, но от името и за сметка на И.К, а
не на ревизираното лице. Данъчната основа по чл.122 от ДОПК се определя за
годината за която са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, на
основание чл.122, ал.4 от ДОПК и след като органът по приходите не установил и
доказал такива за д.п.2010 г., то не е
налице основание за облагне по този ред, т.е не е налице данъчна
основа за облагане с данък върху доходите, поради което и установените
задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ
със съответните лихви се явяват незаконосъобразни. В тази част РА се явява незаконосъобарен и следва
да се отмени.
Съдът намира, че
правилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за д.п. 2006 г., с оглед на което са
установили задълженията на лицето за данък върху доходите за ревизираните периоди по особения ред. Видно от събраните
доказателства както в хода на ревизионното производство, така и в хода на
съдебното производство – изготвената ССЕ, неоспорена от страните, разходите
които лицето е извършило за периода 2006 г. превишават реализираните от него
приходи.
Недоказани са твърденията на ревизираното лице,че през
2006 г. е получило безвъзмездно от майка
си Е.М В. сумата в размер на 190000 лв. В подкрепа на тези твърдения лицето
представило единствено обяснения от сестра си М.К.К, в които същата посочвала,
че в нейно присъствие и на съпруга й, майка й Еленка В. е предоставила
безвъзмездно на И.И. сумата от 190000.00 лв. и семейни бижута, като тези
средства били от дългогодишен трудов стаж
и 4 години работа в Либия. Тези писмени обяснения са частен
документ без достоверна дата и не могат
да обосноват извод за предоставяне на посочените средства на ревизираното лице
от страна на В.. В хода на ревизионното производство и в хода на съдебното такова не са представени писмени доказателства за произхода на тези
средства, начина предоставянето им, както и за начина на съхранението им. Безспорно
е установено също така, че В. не е декларирала доходи през периода 1999-2006
г. нито е извършвала продажби на недвижими имоти.
В тази връзка съдът
счита, че правилно данъчната основа за 2006 г. е определена по реда на чл.122
от ДОПК, неправилно е определен обаче нейният размер, поради неправилно
изготвен от органът по приходите паричен баланс на ревизираното лице и
съпругата му, при съобразяване на СИО. Независимо, че облагането се извършва по реда на чл.122 от ДОПК,
изчисляването на данъка е следвало да се извърши от органа по приходите в
съответствие с материалния закон, в който е предвиден, което в конкретния
случай не е сторено. След като ЗДДФЛ регламентира, че размерът на данъка по
чл.48 се определя за календарната година, при данъчна основа за съответната
календарна година, незаконосъобразно
органа по приходите е приел, че
през различни дати от 2006 г. е налице превишение на разходите над приходите. Видно от
заключението на ССЕ в т.2/ въпрос
2/ / л. 51- 55 от адм.д. 970/2013 г./, неоспорена от страните,приобщено към
доказателствата и по настоящото дело, която настоящият състав кредитира като
безпристрастно и обективно дадена, от изготвения паричен баланс на двамата съпрузи на годишна
база, при включването и на дохода от услуги с личен труд в размер на 858.00 лв.
на ревизираното лице, както и начално салдо към 01.01.2006 г./ с оглед
положителния резултат от 2005 г./, се
установява и е налице превишение на
разходите над приходите в размер на
18066.74 лв. за ревизираното лице. С оглед на горното съдът кредитира и изчисленият от вещото лице
дължим данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за 2006 г., който е в
размер на 3007.02 лв., както и лихвите за забава за периода 14.05.2007г. /
съгласно срока по чл.54, ал.1 от ЗОДФЛ/ до 31.05.2012 г., в размер на 2294.70 лв. До този размер на данъка и съответните
лихви за забава обжалваният РА е законосъобразен. Над този размер жалбата се
явява основателна и РА следва да се отмени.
Искане за присъждане на
разноски в процеса е направено и от двете страни, поради което такива следва да
бъдат определени по компенсация, при
съобразяване и на разпоредбата на
чл.226, ал.3 от АПК. В хода
на съдебното производство, пред
всички инстанции жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 345.00 лева /10 лева д. т.; 335.00 лв. деп. за в.л. /. Не са представени доказателства
за заплатен адвокатски хонорар. Жалбата се уважава в размер на 17507.77
лв., поради което на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 257.00 лв. Жалбата се отхвърля за
размер от 5994.72 лв., поради което на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ Изм и доп., ДВ,бр.28 от 28.03.2014г./ съобразно обжалвания
материален интерес/ главница и лихви/, общо в размер на 629.74 лв. След компенсация жалбоподателят
следва да заплати на ответника сумата от 372.74 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/31.05.2012г., издаден
от орган по приходите, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение №
925/01.02.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който на И.К.И., ЕГН **********,***, са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 2005г. в размер на
8353.08 лв. главница и лихва за забава в размер на 6290.34 лв.; задължения
за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 2006 г. в размер над 3700.02 лв. главница и следващите се
лихви върху дължимия данък в размер над
2294.70 лв.; задължения за данък
върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010 г. в размер на 1645.00 лв. главница и лихви за забава в размер на 184.35 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.И., ЕГН **********,***,
против Ревизионен акт № *********/31.05.2012г., издаден от орган по приходите,
в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 925/01.02.2013г. на директора
на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с
който на лицето са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите
по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 2006г. в размер до 3700.02
лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер до 2294.70 лв.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Дирекция „ ОДОП“ – гр.Варна,
сумата в размер на 372.74 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението,
че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: