Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                          Гр. ПАЗАРДЖИК, 16.06.2010г.

 

В        И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4287/2009г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата си молба против „Х. Т. П.”ЕООД, ЕИК200078878, представлявано от С.Й.М., със седалище и адрес на управление с.К., обл.П. ищецът П.К.Р., ЕГН********** ***, чрез адв.Т.Р.Н. твърди, че имал сключен трудов договор с ответника №4 от 31.10.2008г. за изпълняване длъжността „Мениджър продажби Източна Европа”. Договорът бил сключен на основание чл.70, ал.2 от КТ, като не бил прекратен в срока за изпитване. Бил прекратен съответно със заповед №20090929 от 29.09.2009г. на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от 01.10.2009г.

Ищецът атакувал уволнението като незаконосъобразно, като отделно от това твърди, че не му било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо в размер на 453,40лв. Поради това моли съдът да осъди ответника да му  заплати горната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като  твърди, че трудов договор №4 от 31.10.2008г. бил прекратен със заповед №01 от 14.01.2009г., като полагащото се обезщетение по чл.224 от КТ съгласно същия било в размер на 126,95лв и било изплатено изцяло на ищеца. Поради това искът бил неоснователен. Претендират разноски.

           Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Твърди ищецът, че имал сключен с ответника трудов договор №4 от 31.10.2008г. за изпълняване на длъжността „Мениджър продажби Източна Европа” на основание чл.70, ал.2 от КТ, който договор бил прекратен със заповед №20090929 от 29.09.2009г. на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от 01.10.2009г.

Установява се, обаче, от приетите по делото писмени доказателства, че на 31.10.2008г. между страните е сключен трудов договор на основание чл.70, ал.1 от КТ, като ищецът е назначен на длъжността „Мениджър продажби Източна Европа”. Този договор е прекратен със заповед №0001 от 14.01.2009г., която заповед не е обжалвана. Същата е приложена по делото като част от трудовото досие на ищеца. Изрично е отбелязано на работника/служителя да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни в размер на 126,95лв. видно от заключението на ССчЕ това обезщетение е надлежно изплатено – преведено по сметка на ищеца, ведно с трудовото му възнаграждение.

На 02.02.2009г. между страните е сключен нов трудов договор на основание чл.70, ал.1 от КТ за изпълняване на длъжността „помощник продажби”. С атакуваната като незаконосъобразна заповед №20090929 от 29.09.2009г., по повод на която е образувано гр.д.№3918/09г., от което е разделен настоящия иск поради различния процесуален ред на разглеждане, е прекратен именно този втори трудов договор на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от 01.10.2009г. направено е възражение от ответника, че след като в ИМ ищецът сочел, че с атакуваната заповед е прекратен трудов договор №4 от 31.10.2008г., то би било недопустимо съдът да се произнася по правоотношение във връзка с друг трудов договор. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като предмет на производството е атакуване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение и дължимите в тази връзка обезщетения, която заповед е приложена към ИМ и няма съмнение за предмета на спора.

В заповедта за прекратяване на ТПО няма записване за изплащане на каквото и да е обезщетение. В тази връзка от ССчЕ се установява, че за периода на действие на трудовия договор – 03.02.2009г. – 01.10.2009г. на ищеца се полагат 13дни платен отпуск, като съгласно ведомостта за работни заплати на ответното дружество на ищеца е изплатено обезщетение за 6 работни дни, като не е изплатено за останалите 7 работни дни - общо в размер на 211,61лв. Тази сума именно се дължи понастоящем и следва да бъде присъдена на ищеца. Претендира се законна лихва, която в случая следва да се присъди считано от 30.11.2009г. – датата на предявяване на иска за отмяна на незаконното уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и изплащане на дължимите обезщетение. Последното уточнение във връзка с това, че настоящото дело е образувано на 23.12.2009г. след разделяне на производствата.

За разликата до претендираното обезщетение от 453,40лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

          В тежест на ответника следва да се възложат сторените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 46,68лв. Следва също ответникът да заплати по сметка на РС-Пазарджик сумата от 100лв, платена на ВЛ.

Водим от горното Пазарджишкият районен съд                                  

 

                                               Р      Е     Ш      И  :

 

ОСЪЖДА „Х. Т. П.”ЕООД, ЕИК200078878, представлявано от С.Й.М., със седалище и адрес на управление с.К., обл.П. да заплати на П.К.Р., ЕГН********** ***, чрез адв.Т.Р.Н. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 211,61лв, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.11.2009г. до окончателното й изплащане,  като за разликата до 453,40лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА „Х. Т.П.”ЕООД, ЕИК200078878, представлявано от С.Й.М., със седалище и адрес на управление с.К., обл.П. да заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 46,68лв, както и по сметка на РС-Пазарджик сумата от 100лв, платена на ВЛ.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването на страните.

 

                                                       

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: