РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Враца, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420101144 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ц.
А. П., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, като ищецът
иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Ц. А. П.,
не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията, предмет на Изпълнителен лист
издаден на 09.04.2010г. от Районен съд Враца, на основание Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1367/2010 г. по описа на Районен съд -
Враца, следните суми: 7 732,14 лв. /седем хиляди седемстотин тридесет и два лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за банков кредит от
26.09.2009г., Анекс №1 от 24.07.2009г. и Анекс №2 от 18.11.2009 г., ведно със законна
лихва от 08.04.2010 г. до изплащане на вземането; сума в размер на 166,24 лв. /сто
шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса;
сума в размер на 389,00 лв. /триста осемдесет и девет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, тъй като от 03.08.2010 г., когато ЧСИ е вдигнал
запора на банковите сметки в „Обединена българска банка“ АД до депозирането на
настоящата искова молба не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване
течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен
лист, и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.03.2024 г. по изпълнително дело №
114/2010 г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд –гр.
Враца се установило, че на 30.04.2010 г. с вх. № 948 по молба на взискателя
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК ********* (дружество, понастоящем
преобразувано в „Обединена българска банка“ АД с ЕИК ********* чрез вливане) е
образувано изпълнителното дело № 114/2010 по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ ****, с
район на действие Окръжен съд Враца, срещу две солидарно задължени лица - Ц. А.
П. и В. П. П.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на Изпълнителен
1
лист, издаден на 09.04.2010 г. от Районен съд Враца, на основание Заповед за
изпълнение № 964 по чл. 417 от ГПК от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1367/2010 г. по
описа на Районен съд - Враца, като длъжниците Ц. А. П., с ЕЕН **********, и В. П. П.
са осъдени да заплатят на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК
********* (дружество, понастоящем преобразувано в „Обединена българска банка“
АД с ЕИК ********* чрез вливане) солидарно исковите суми.
Посочва се, че по изпълнителното дело № 114/2010 по описа на ЧСИ М. Н. с рег.
№ ****, с район на действие Окръжен съд Враца, последното валидно изпълнително
действие е от 03.08.2010г., когато ЧСИ е вдигнал запора на банковите сметки в
„Обединена българска банка“ АД. След 03.08.2010г. до настоящия момент не са
извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на
давността. Твърди се също, че по изпълнителното дело е настъпила и т.н. перемпция
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на 22.05.2018г. е изходирано постановление
за прекратяване на изпълнително дело № 114/2010 г. от ЧСИ М. Н. с рег.№ ***. От
изложеното следва, че от 03.08.2010г., когато ЧСИ е вдигнал запора на банковите
сметки в „Обединена българска банка“ АД до депозирането на настоящата искова
молба, не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на
давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист, и
предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за допустим и
основателен.Намира, че сторените от ищцата разноски не следва да бъдат присъждани
на ответника, доколкото последният не е дал повод за образуване на настоящото
производство.Развива подробни съображения в тази насока.В условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от ищцата, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
С молба вх. № 12101 / 05.09.2024 г., ищецът е отправи искане съдът да се
произнесе с решение при признание на иска, ако са налице предпоставките за това.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
С признанието на исковата претенция, ответникът намира, че са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не дължи разноски, тъй като не е дал
повод за образуване на делото.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК. След като
кредитор се е снабдил с изпълнителен лист, то единственият начин да се освободи от
отговорност за разноски при евентуален установителен иск за недължимост е да
предаде на длъжника изпълнителния лист и/ или да го снабди с документ деклариращ
отказ от вземането. ). В случая ответникът не установи, че това е изпълнено, поради
което разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна. Така също и
според Определение № 346 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 196/2024 г., II т. о., ТК,
докладчик съдия Николай Марков „Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитор, въз основа на който титул може да се инициира по всяко време
изпълнително производство, вкл. и след прекратяване на предходно образувано поради
2
перемпция, обуславя интереса на ищеца да иска установяване на погасяване на
вземането по давност. Длъжникът не може да се позове на изтекла давност пред
съдебния изпълнител, който е длъжен да предприеме изпълнителни действия въз
основа на изпълнителния лист, като единствената последица от настъпилата
перемпция, е образуването на ново изпълнително производство. Обстоятелството, че
дружеството не е образувало ново изпълнително производство след прекратяване на
вече образуваното поради перемпция, не изключва отговорността за разноски“.
Ищецът е претендирал съгласно списък по чл.80 ГПК разноски, както следва:
2000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и 331.49 лева – заплатена
държавна такса. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
съобразно чл.78, ал.5 ГПК. В случая, възнаграждението за исковото производство
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а
именно при интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв., минималното възнаграждение се
определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв., или изчислено съобразно
посочената разпоредба възлиза на сумата 1128,73 лв.Като взе предвид тези
обстоятелства, като отчете фактическата и правна сложност на делото, а също така и
обстоятелствата, че производството протече в рамките на едно открито съдебно
заседание, както и че е налице признание на иска от ответника, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение в размер на 2000.00 лева се явява прекомерно. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца минималния размер
адвокатско възнаграждение, посочен по – горе.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че Ц. А. П., ЕГН
********** не дължи, поради изтекла погасителна давност, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ********* вземанията, предмет на Изпълнителен лист издаден на 09.04.2010 г. от
Районен съд Враца, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1367/2010 г. по описа на Районен съд - Враца, а именно
следните суми: 7 732,14 лв. /седем хиляди седемстотин тридесет и два лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за банков кредит от
26.09.2009г., Анекс №1 от 24.07.2009г. и Анекс №2 от 18.11.2009 г., ведно със законна
лихва от 08.04.2010 г. до изплащане на вземането; 166,24 лв. /сто шестдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса; 389,00 лв.
/триста осемдесет и девет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
които суми са предмет на изпълнително дело № 114/2010 година по описа на Частен
съдебен изпълнител М. Н. рег. № **** в КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Ц. А. П., ЕГН ********** сумата от 1460,22 лв. разноски по
делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
3
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4