Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1426
гр. Бургас, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3347 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.С.С., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 1934776,
издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателката на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 400 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш. Сочи, че автомобилът е бил управляван от другият законен представител на
дружеството към датата на нарушението, като тези обстоятелства са били
декларирани от жалбоподателката пред АНО. Излагат се твърдения, че процесният
автомобил е бил ползван по силата на договор за наем от другия управител – Н.Б.К..
Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателката
редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Б. поддържа жалбата и
доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателката в качеството й на законен
представител на „А.****“ ООД е бил
издаден от АНО електронен фиш серия К № 1934776 за това, че собственият на „А.****“
ООД автомобил Тойота Ланд Крузер 150, с рег. № ******* на 13.02.2018 г. в 08:42
часа е бил управляван в гр. Бургас, ПП I-9, км. 226+500 в
посока ПВ „Север“ към кв. С., с наказуема скорост 114 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 в населено място до 80 км/ч.
Скоростта, с която било управлявано процесното МПС е била установена с автоматизирано
техническо средство и заснет клип № 8214.
След като е била
уведомена за констатираното нарушение, жалбоподателката е подала пред АНО декларация
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочила, че процесното МПС е било предоставено
за ползване на другия управител на дружеството – Н.Б.К. и на датата и в часа на
нарушението именно той е управлявал Тойота Ланд Крузер 150, с рег. № *******.
Жалбоподателката не представила СУМПС на лицето Н.Б.К.. Поради тази причина,
като е приел, че жалбоподателката не е изпълнила условията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, АНО отказал да анулира издадения срещу нея електронен фиш.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че на 13.02.2018 г. в 08:42 часа в гр. Бургас, ПП
I-9, км. 226+500 в
посока ПВ „Север“ към кв. С. собственият на „А.****“ ООД автомобил Тойота Ланд
Крузер 150, с рег. № *******, е бил управляван с наказуема скорост 114 км/ч при
разрешена със знак В –26 80 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил издаден
електронен фиш срещу жалбоподателката в качеството й на законен представител на
юридическото лице- собственик на автомобила.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Видно от приложена по делото на л. 11 декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателката е посочила, че автомобилът е бил управляван от
другия управител на дружеството към датата на нарушението. Това обстоятелство
не е било взето предвид от АНО, като в уведомителното писмо до жалбоподателката
за отказа да бъде анулиран издаденият срещу нея електронен фиш, е било
посочено, че от направена справка в Търговския регистър се установило, че единствено
жалбоподателката е била законен представител на дружеството. Като е приел, че
жалбоподателката в качеството си на единствен законен представител на
дружеството не е представила СУМПС на посочения от нея водач на автомобила,
същата не е изпълнила условията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, АНО е отказал да анулира издадения срещу нея електронен
фиш.
От представено по делото удостоверение за актуално
състояние на „А.****“ ООД обаче се установява, че към датата 13.02.2018 г. (датата
на нарушението) дружеството се е управлявало заедно и поотделно от
жалбоподателката и лицето, посочено от нея като водач – Н.Б.К.. Ето защо
неправилен се явява изводът на АНО, че жалбоподяателката е била единствено
задължена да носи отговорност като законен представител на дружеството – собственик
на автомобила съгласно чл.188, ал. 2 ЗДвП. Още повече при попълване на
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателката е посочила изрично, че
другият управител и законен представител на дружеството към датата на деянието
е управлявал процесното МПС. Независимо, че жалбоподателката не е представила
неговото СУМПС, отговорността му е следвало да бъде ангажирана за процесното
нарушение в качеството му на законен представител на „А.****“ ООД към датата на
нарушението и предвид декларираните от жалбоподателката данни в подадената по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Отделно от това жалбоподателката е представила по делото
фактура (л.12), издадена от „А.****“ ООД във връзка с отдаване на процесния
автомобил под наем на лицето Н.Б.К., като фактурата се отнася до платена наемна
цена от наемателя К. за месец февруари 2018 г. ( месецът и годината, в които е
било извършено процесното нарушение).
С оглед изложеното настоящият състав достигна до
извод, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката за процесното нарушение. От събраните по делото писмени доказателства,
посочени по-горе в изложението се установява, че автомобилът е бил управляван
от другия управител на дружеството-собственик на автомобила към датата на
нарушението, а не от жалбоподателката. При така установените обстоятелства обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1934776, издаден от ОД на
МВР-Бургас, с който на К.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС