№ 151
гр. Стара Загора, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500183 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България, против решение № 10 от 13.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2535/2021 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта с
която съдът е присъдил сумата от 7000 лв. като обезщетение по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, както и сумата от 696,65 лв. за обезщетение за имуществени вреди.
Въззивникът е останал недоволен от размера на присъденото
обезщетение и обжалва решението в тази част. Счита, че
първоинстанционният съд не е съобразил реално претърпените вреди, защото
наказателното производство е приключило в рамките на разумния срок, в
сравнително кратък период от време. Твърди, че в производството не били
събрани доказателства, от които да се стигне до извод, че мярката за
неотклонение е създава ограничения за ищеца. Освен това твърди, че тя е
била отменено в срока по НПК. Твърди, относно призовката, която била
връчена на ищеца по местоработата му, че той сам е разпространил нейното
съдържание сред колегите си и сред приятелите си, с което е причинил
увреждането си, като се позовава на чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Нямало данни ищецът
1
да е поискал да бъде снета полицейската му регистрация. В хода на
производството не било доказано обстоятелството, че напускането на работа е
в резултат на привличането му като обвиняем. Въззивникът оспорва
решението и в частта относно имуществените вреди, като твърди, че ищецът
да се е поставил в ситуацията да кандидатства за длъжност, на която не
отговаря на изискванията за заемането й. Счита, че първоинстанционният съд
не е приложил обществения критерий за справедливост предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната за периода на
увреждането. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло исковете на ищеца. Евентуално иска
първоинстанционното решение да бъде изменено чрез намаляване на размера
на присъдените неимуществени и имуществени вреди.
Въззиваемият Н. СТ. СТ. оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Пред районния съд са били предявени искове за присъждане на
неимуществени и имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът, сега
въззиваем, е твърдял в исковата си молба, че на 24.07.2018 г. е получил
призовка да се яви в ОД- МВР- гр. Стара Загора на 31.07.2018 г., за да бъдe
разпитан като обвиняем по досъдебно производство №349 ЗМ 51/2018 г. по
описа на ОДМВР- гр. Стара Загора. Твърдял е, че е бил обвинен за извършено
престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 НК, а
именно, че е съставил и използвал неистински официален документ. На
31.07.2018 г. се явил на разпит; връчено му било постановление за
привличане като обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение
“Подписка”. Била извършена полицейска регистрация. На 11.10.2018 г. било
издадено постановление за прекратяване на наказателното производство.
2
Това постановление било отменено, но на 25.05.2021 г. отново било издадено
постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърдял е, че
е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Към момента на връчване
на призовката по местоработата му, той работил като специалист
електрически проводни линии и мрежи в Община Казанлък, Общинско
предприятие „Комунална дейност и пътна инфраструктура”, гр. Казанлък,
като ръководел екип от електротехници. Със заповеди на кмета на общината
му било възлагано участие в два проекта. Ищецът се почувствал
изключително неудобно от колегите си, които са присъствали на връчването
на призовката от униформен полицай в сграда на общинското предприятие.
След първия разпит бил отведен в друга сграда на МВР, в която му била
извършена полицейска регистрация, което довело до допълнителен стрес и
унижения. В последствие ищецът страдал от безсъние и преследващи го
кошмари, комбинирани с непрестанно безпокойство. Изцяло било нарушено
психическото му равновесие и започвал да взема успокоителни лекарства.
Непрекъснато се тревожил какво си мислят за него колегите му, дали кмета
няма да научи за случилото се и да го уволни, като неподходящ за
изпълнението на възлаганите му отговорни задачи. Затворил се в себе си и не
се срещал с приятели. Не издържал на психичното претоварване и евентуално
принудително и унизително отстраняване от работа, в следствие, на което
през февруари 2020 г. напуснал работа. В резултат на задълбочаващото се
психично състояние той се принудил на 13.04.2020г. да отиде на преглед при
д-р Ивелина Станева - психиатър. Диагностициран бил с адаптивно
разстройство и му били изписани лекарства. През месец април 2021 г. се
регистрирал като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ - Казанлък. На
10.05.2021г. бил насочен за заемане на работно място по програма
“BG05М9ОР001-1.106-0003 „Заетост за теб- етап 2“ за длъжност „Патрул,
служби за сигурност“ в „Саламандър Сот“ ООД, но му било отказано поради
наказателното производство. Наложената мярка за неотклонение не била
отменила своевременно. Тя го ограничила да се придвижва свободно, защото
освен български гражданин ищецът бил и поданик на О.К. и през периода не е
можел да пътува до там. Искал е от съда да му присъди обезщетение в размер
на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и обезщетение за
имуществени вреди за разходи в размер на 46,65 лв. за лекарства и 3900 лв. за
загубата на трудов доход в размер на шест брутни работни заплати, каквато
3
била продължителността на програмата.
Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.
Евентуално е поискал претендираното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди да бъде намалено като изключително завишено и
несъответстващо на принципа на справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД.
Предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно престъплението, за
което е било повдигнато обвинение на С. било едно и тежко престъпление;
била му е наложена мярка най-леката мярка за неотклонение, която по
естеството си ограничавала в най-ниска степен правата на ищеца; не му били
налагани други мерки за процесуална принуда. Наказателното производство
било образувано на 16.02.2017г., С. бил привлечен в качеството на обвиняем
на 31.07.2018 г. Наказателното производство приключило в разумен срок - 2 г.
и 10 месеца, като следвало да се отчете и че наказателното производство било
прекратено с постановление на РП- Стара Загора на 11.10.2018 г., като взетата
МН „подписка“, спрямо С. била отменена. Твърдял е, че меродавен за
определяне на размера на обезщетението бил също и стандартът на живот и
икономическите условия, които към настоящия момент не можели да
обосноват исковата претенция като справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Оспорил е и претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че ищецът Н.С. е бил привлечен с постановление в качеството на обвиняем по
ДП №349 ЗМ 51/2018г. по описа на МВР Стара Загора за извършено от него
престъпление по чл.316, вр. чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 НК. Била му е взета мярка
за неотклонение „Подписка“. С постановление от 21.02.2020 г. по досъдебно
производство №349 ЗМ 51/2018г. по описа на ОД на МВР- Стара Загора била
отменена наложената МН „Подписка“. С постановление за прекратяване на
наказателното производство на 25.05.2021 г. наказателното производство по
досъдебно производство №349 ЗМ 51/2018 г. по описа на ОД на МВР- Стара
Загора, пр.пр. №3764/2017г. по описа на РП-гр. Стара Загора било
прекратено. Постановлението не е обжалвано.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Х.Ш. е приел за
установено, че с ищеца двамата работили заедно в Общинско предприятие
комунална дейност, гр. Казанлък като работните им места са били в една и
съща стая. С. отговарял за уличното осветление, ел. проводни мрежи, видео
4
наблюдение. Бюджетът, който управлявал бил в размер на половин милион
лева, а при аварии и ремонти оперирал със средства около 100 000- 120 000
лева. През юли- август 2018г. дошли двама полицаи на работното им място и
връчили на С. призовка. Друг колега присъстващ в стаята обяснил на ищеца
за какво става въпрос и че подлежи на наказателна отговорност. Ищецът се
вцепенил, започнал с всеки изминат ден да се променя - бил лъчезарен и
отзивчив, но започнал да дава назад. Страхувал се много, че е престъпник и
не издържал психически. Напуснал работа. Причината за напускането му
било да не се изложи пред колегите. Случилото се било разчуло. От
показанията на свидетелката М.Т. И. приел за установено, че за ищеца
станалото било драма. Бил притеснен как това ще се отрази на авторитета му,
притеснявал се от отношението на кмета, на прекия ръководител като
разбере, много се притеснявал от общественото мнение. Понесъл доста
негативно случилото се, станал разсеян, това положение му се отразило на
поведението, напуснал работа. Потърсил помощ от психолог, вземал
лекарства, оплаквал се от безсъние. След проведеното медикаментозно
лечение се пооправил.
Първоинстанционният съд е приел също така становището на д-р
Ивелина Сталева- психиатър, че ищецът е с Адаптационно разстройство с
нарушения на поведението и емоциите. Предписани са медикаменти.
От правна страна съдът е приел, че изцяло е осъществен фактическия
състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Приел е, че са налице неблагоприятни
последици в психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца в
резултат на повдигнатото обвинение. Приел е, че отговорността по ЗОДОВ
на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост. В случая е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение;
че не е провеждано съдебно производство; че наложената мярка за
неотклонение „подписка“ макар и най-лека по своето естество е създала
ограничения в социалната сфера на ищеца. Освен това мярката „подписка“ не
е била отменена в срока по чл. 234, ал. 8 НК, а именно в срок от осем месеца
от налагането й, а след изтичането на 1 година и 8 месеца. Повдигнатото
обвинение се е отразило на личните му контакти, на самочувствието като
човек, който е доказал професионалните си качества и е работещ на отговорна
позиция в общинското предприятие, променил поведението си, напуснал
5
работа; на работното му място се разчуло за повдигнатото обвинение, тъй
като призовката била връчена в присъствието на двама колеги. имал чисто
съдебно минало, с висше образование, сертифициран за работа с охранителни
камери, средства за наблюдение и записване, електрически инсталации,
улично осветление, както и индустриална климатизация. Приел е ,че
продължителността на наказателното преследване е от 16.02.2017 г. до
07.07.2021 г., т.е повече от четири години само на досъдебната фаза. Но
интензитетът на душевните болки, страдания и неудобства в личния живот,
не се доказал да е бил по-висок от нормалното в такива случаи, за да
обоснове уважаването на предявения иск изцяло. Приел е, че от становището
на лекуващия лекар се установявало, че ищецът е диагностициран с
адаптационно разстройство с нарушения на поведението и емоциите. Приемал
е медикаменти в продължение на повече от една година. Приел е, че при
съобразяване на посочените по-горе особености на случая, както и на
обществено-икономическите условия, на ищеца трябва да се присъди
обезщетение в размер на 7000 лв. По отношение на иска за имуществени
вреди е приел за установено, че цената на лекарствата по представените
касови бележки е на стойност 46,65 лв. По отношение на претенцията за
пропуснати ползи от трудово възнаграждение е приел, че след 13.06.2021 г.
за ищеца не е имало пречка да започне работа и затова искът е основателен
само за сумата от 650 лв., явяваща се възнаграждение за 1 месец – от
13.05.2021г. до 13.06.2021г.
Въззивната жалба е частично основателна.
Фактите по делото не са спорни: Ищецът е бил привлечен като обвиняем
с постановление от 31.07.2018 г. по ДП № 349 зм 51/2018 г. по описа на ОД на
МВР – Стара Загора за престъпление по чл. 316 във връзка с чл.308, ал.1 НК.
С постановление от 11.10.2018 г. на РП Стара Загора наказателното
производство е било прекратено, като е отменена и взетата мярка за
неотклонение по отношение на ищеца Н. СТ. СТ. „подписка“. По делото не е
било спорно, че това постановление е било отменено. С постановление от
25.05.2021 г. на РП Стара Загора наказателното производство отново е било
прекратено. Междувременно, с постановление от 21.02.2020 г. наложената на
ищеца мярка за неотклонение е била отменена на основание чл.234, ал.8 НПК.
В разглеждания случай не може да има спор за това, че ищецът е
6
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство. По принцип, при търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното
за подобни случаи (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.). Нормално е да се
приеме, че по време на наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства; чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности на личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно
проведено пълно главно доказване от ищеца, каквото в случая не е налице.
Затова съдът приема, че ищецът е изпитал притеснения и безпокойство,
присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. В този смисъл са
и свидетелските показания, от които се установява, че той е изпитал
притеснения, тревога и страх за своето бъдеще. Той обаче не е бил отхвърлен
от близките си. По делото има данни за влошаване на здравословното му
състояние, но не и доказателства, които при условията на пълно и пряко
доказване да установяват такъв факт. Представеното становище, съдържащо
експертно мнение на д-р Ивелина Сталева, по правната си същност
представлява частна експертиза, която не съставлява годно доказателствено
средство. За да се позове съдът на експертно заключение по разрешения в
това експертно становище въпрос относно здравословното състояние на
ищеца, е следвало да се допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно да
се събере същата като доказателство в рамките на исковото производство.
Такава не е била назначена от първоинстанционния съд, но не би могла да
бъде назначена от въззивния съд, след като няма оплаквания във въззивната
жалба в този смисъл – арг. чл.269 ГПК. Затова е основателно възражението
на въззивника, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил
реално претърпените вреди. Подлагайки на самостоятелна преценка
представените по делото доказателства въззивният съд приема, че
претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в
размер и интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма доказателства, от
7
които да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване
на случилото се.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за
справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне
на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които
имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. При
определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема
предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.; Р-358-2015, IV г. о.;
Р-311-14.03.2018 г., ІV г.о.).
В случая наказателното производство срещу ищеца е за престъпление
по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7
НК, тъй като за него в закона е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от пет години. Съставянето на неистински официален документ или
преправянето на съдържанието на официален документ с цел да бъде
използван е и много укоримо от гледна точка на обществения морал.
Наказателното производство е прекратено, без да бъде внасян
обвинителен акт, т.е. не е минало през всички фази. Самото наказателно
преследване е продължило за ищеца от 31.07.2018 г. до 07.06.2021 г., когато
8
му е връчено копие от постановлението за прекратяване. Това е период от 2
години и 10 месеца, който срок съдът намира за нормален и разумен. По
делото няма доказателства, от които да се направи извод, че по наказателното
производство е проявено бездействие и неоправдано забавяне от страна на
разследващите органи или прокурора. По време на досъдебното производство
по отношение на ищеца е бил проведен само един разпит.
Освен горното, във връзка с определянето на размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение, т.е. той е не търпял вреди и от незаконосъобразно
задържане под стража или домашен арест. По делото няма доказателства
относно някакви ограничения, които ищецът е търпял във връзка с
наложената мярка за неотклонение. Представените копия от страници от
паспорт, ако се приемат за годно доказателство предвид обстоятелството, че
не се придружава с точен превод на български език, установява само и
единствено факта, че ищецът притежава такъв паспорт, но не и твърдяното от
него обстоятелство, че в процесния период не е можел да пътува до О.К..
Въззивният съд приема за установено, че незаконното обвинение се е
отразило и върху професионалната реализация на ищеца. В тази връзка е
неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че освобождаването на
ищеца от работа по негово искане година и половина по-късно не е поради
след привличането му в качеството на обвиняем. Действително, видно е от
заповед № 17 от 07.02.2020 г., че трудовото му правоотношение с ОП
„Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“ е прекратено на
основание чл.326, ал.1 КТ, т.е. по инициатива на работника с предизвестие.
Видно е и че това е станало година и половина след привличането му като
обвиняем, но от показанията на свидетелите причината да напусне е страхът
да не се изложи пред колегите си, да не се отрази по някакъв начин
случващото се на работата му и че не е издържал психически. В тази връзка
прави впечатление, че след като трудовото правоотношение е прекратено
считано от 10.02.2020 г., а уговореното предизвестие е 30 дни, то това
предизвестие е отправено до работодателя в началото на м. януари 2020 г. и
щом се е наложило мярката за неотклонение да бъде отменена по реда на
чл.234, ал.8 НПК, то следва, че към момента на отправянето на
предизвестието първото постановление за прекратяване е било отменено и
наказателното производство – продължено. Това е основателна причина
9
ищецът да изпита притеснения и несигурност относно положението си, страх
от общественото мнение, което да обоснове решение за напускане. Така че
периодът от време от привличането на ищеца като обвиняем до отправянето
на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не бива да се
цени само и единствено като период от време, без да се вземат предвид
събитията, които са настъпили тогава.
При определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид
и обстоятелство, че незаконното обвинение е било причина ищеца да не бъде
приет на работа в „Саламандър СОТ“ ООД, след като е бил насочен от
Дирекция „Бюро по труда“.
При определяне на обезщетението, следва да се има предвид, че вредните
последици от негативното влияние на обвинението са разпространени в
ограничени граници – само сред колегите, а на приятелите си ищецът сам е
съобщил в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото
свидетели.
При определянето на справедливия размер на обезщетение според
съдебната практика следва да се има предвид и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането (Р-199-
2018, ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.). За 2021 г., когато наказателното
производство е приключило окончателно, средният годишен доход за едно
лице, съгласно официалните данни на НСИ, е 7434 лв. Обезщетението не
следва да бъде източник на неоснователно обогатяване (Р-162-2018, ІV г.о.).
Предвид на изложеното по-горе и предвид възрастта и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, както и преди всичко на
обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху
общото му психологично състояние не надхвърля рамките на обичайното, без
да е дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот, прилагайки
обществения критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД,
съдът намира, че за репариране на неимуществените вреди, които ищецът е
претърпял от незаконното наказателно преследване справедливият размер на
обезщетението не би могъл да бъде по-висок от 3500 лв.
По отношение на имуществените вреди: Основателно е възражението във
въззивната жалба, че направените разходи за закупуване на лекарства не са в
пряка причинна връзка с воденото досъдебно производство. Както бе
10
посочено по-горе, по делото не е доказано каква е причината за тяхното
назначаване и доколко тази причина е свързана с привличането на ищеца като
обвиняем поради липсата на годни доказателства.
Неоснователно обаче е възражението на въззивника, че съдът неправилно
е присъдил обезщетение в размер на 650 лв. за претърпени имуществени
вреди, тъй като нямало доказателства, че ищецът е щял да бъде нает по тази
програма. По делото е представено насочващо писмо от Дирекция „Бюро по
труда“, от което се установява, че ДБТ е преценила, че ищецът е подходящ
кандидат за вакантната позиция по програмата „Заетост за теб“. За да е
налице изключителна вина на пострадалия по смисъла на чл.5, ал.1 ЗОДОВ е
необходимо настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по
време на наказателното преследване виновно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Твърдения и доказателства
за подобно поведение в случая няма. Абсурдно е да се твърди, че ищецът,
като е кандидатствал за вакантна позиция и не е одобрен, допринася за
увреждането си, след като правото на преценка дали ще приеме кандидата на
работа е на работодателя. Друг е въпросът, че такова възражение не е било
направено своевременно с отговора на исковата молба, поради което сега вече
е преклудирано.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди над сумата от 3500 лв., както и
в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата
от 650 лв. С оглед изхода на спора първоинстанционното дело следва да бъде
отменено и в частта за разноските. На въззиваемия следва да се присъдят
общо 857 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска и въззивната
жалба.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 2535/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд, в частта с която Прокуратурата на Република
11
България е осъдена да заплати на Н. СТ. СТ. от ***, ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца в резултат на неоснователното му привличане като
обвиняем по ДП № 349 зм 51/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора
за престъпление по чл. 316 във връзка с чл.308, ал.1 НК, което е прекратено с
постановление от 25.05.2021 г. на РП Стара Загора, в размер над сумата от
3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) до размера на присъдените от
първоинстанционния съд 7000 лв. (седем хиляди лева), и обезщетение на
имуществени вреди в размер над сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет
лева) до размера на присъдените от първоинстанционния съд 696,65 лв., както
и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. СТ. СТ. от ***, ЕГН
********** против Прокуратурата на Република България иск на основание
чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат на неоснователното му привличане като обвиняем
по ДП № 349 зм 51/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора за
престъпление по чл. 316 във връзка с чл.308, ал.1 НК, което е прекратено с
постановление от 25.05.2021 г. на РП Стара Загора, за сумата над 3500 лв.
(три хиляди и петстотин лева) до размера на присъдените от
първоинстанционния съд 7000 лв. (седем хиляди лева), както и за
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 650 лв. до размера на
присъдените от първоинстанционния съд 696,65 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 2535/2021 г.
на Казанлъшкия районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Н.
СТ. СТ. от ***, ЕГН **********, сума в размер на 857 лева, съставляваща
направените от него разноски по делото за възнаграждение за един адвокат за
двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.
Решението в частта относно предявения иск за присъждане на
неимуществени вреди може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му, а в частта относно присъдените имуществени вреди е
окончателно и не подлежи на обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13