П
Р О Т
О К О Л
№ 612
гр.
Пловдив, 22 октомври 2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
при
участието на съдебния
секретар Златка Стойчева и в
присъствието на прокурора
Красимир Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик
Веселин Ганев, ВЧНД № 528 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.02 часа в
залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
/обвиняемият/ Н.К.Д. се явява лично
и с адв. Г.К., редовно упълномощен.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се
явява прокурора Красимир Папаризов.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.К.:
Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията – докладчик
В.Ганев.
На страните се разясниха правата по
чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв.К.:
Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за
други доказателства по делото. Да се даде ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и
за доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че
нямат искания по този ред, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви моля да оставите частната жалба на
обвиняемия без уважение.
Според
мен атакуваното определение на Окръжен съд е законосъобразно и адекватната
мярка за неотклонение към настоящия момент спрямо Н.Д. е „Задържане под
стража“.
Ще
маркирам също това, че по делото има и друг задържан Н., който е задържан от 13
юли. По отношение на него обвинението е същото, поне сегашното актуално обвинение от 14.10.2019 г. плюс престъпление по чл. 339 НК. Според мен към
момента, е разглеждана няколко пъти по чл. 65 НПК тази мярка и е оставена без
уважение и няма процесуална логика, двамата към момента да бъдат в различно
процесуално положение по отношение на мярката за неотклонение.
По
отношение на Н.Д. тя е по 64 НПК. Той е задържан с определението, което сега се
атакува – от 15.10.2019 г. По отношение на обоснованото предположение, по
отношение на първия обвиняем ситуацията е следната, че на практика се признават
обстоятелствата и се търси споразумение. Очевидно дейността, която е обща, в
момента затруднява приключване на разследването в желания от другия обвиняем
смисъл.
В
тази връзка сериозен довод, който е изложила защитата при първата инстанция, е
най-общо казано на обвинението. Според мен съдът е дал правилна оценка на тази
процесуална ситуация. Първо защото твърдението, че едва ли не ще се изправим
пред ситуацията два пъти за едно и също, не е налице, тъй като тя касае
дейността на един обвиняем по отношение на едно престъпление. Второ ще кажа, че
теоретично според мен е възможно без форма на съучастие това деяние да бъде
извършено, защото то е продължило по
отношение на чл. 354в НК – от януари до май месец 2019 г., а на 12 юни е
документирано това по чл. 354а НК.
Действително
обаче както е формулирано последното обвинение трябва да призная, че по-скоро е
налице хипотеза на чл. 20 ал.2 от НК за участие на двамата и в това отношение
защитата е права. Но и тук според мен съдът е дал правилна оценка на това
възражение, първото защото се касае за работно обвинение.
Само
ще Ви дам пример по отношение на другия обвиняем. На 13 юни той е тръгнал в
един бих казал по-опростен вариант с минимум доказателства, които са били
налице. След това дори в август месец
има една прогноза, каквато е дадена в мерките за неотклонение, че то ще
претърпи корекции към по-тежко обвинение и след изготвяне на експертизата, с
оглед размерите на наркотичното вещество, то действително е претърпяло корекция
и засега по отношение на двамата обвинението е по 354а ал. 2 НК.
Освен
това правилно съдът е казал, че се касае за работно обвинение. В крайна сметка
и за мен доказателствата към момента сочат на прибавяне на съучастието като
обвинение по отношение на двамата – на Д. и на Н.. Това е ситуацията в момента.
Касае се за голямо количество, големи размери наркотични вещества. Те по
отношение на престъплението по чл. 354а ал.2 НК са 63 000 лв., над 63 000 лв., а по
отношението на държането, на засяването и по чл. 354в НК отглеждането, те са
26 000 лв., като второто престъпление е продължавано. Касае се за дейност
около 5-6 месеца, която е продължила.
Това
са фактите към момента.
За
мен самото естеството на обвинението, самата наказуемост, която се предвижда от
закона, самата форма - отделно или в съучастие действията на двамата обвиняеми,
към момента категорично сочат на опасността, те да извършат друго престъпление.
Всъщност укриването не е прието от съда и не е поддържано от прокурора, като алтернатива
на основанието за задържане. Опасността от укриване, колкото и да е подлагана
на критика от страна на защитата пред първа инстанция, в крайна сметка се
свежда и до високата степен на организация на тази дейност. Ето наемаме
помещение, осигуряваме автомобили, съответно пакетирането на това наркотично
вещество, всичко говори за една много висока степен на организация. Имат и
различни устройства за отглеждането, които са на модерно технологично ниво.
Също са довод в тази посока.
Доказателствата,
които също говорят за участие на Д.: - В свидетелските показания, които са от
трима свидетели в момента, включително намерените дактилоскопски следи на
дигиталното устройство в цеха, в който е отглеждано наркотичното вещество и
разпечатките от телефонни разговори, които за инкриминирания период, говорят за
присъствие в този район и на двамата обвиняеми, в т.ч. и на единия жалбоподател. Към момента са абсолютно
достатъчни, за да обосноват предположението за съучастие.
По
отношение на укриването, това са същите
факти, които говорих в тази насока и които аз
няма да повтарям по отношение по-скоро на опасността те да извършат друго престъпление, която
поддържам пред Вас. Те към момента са налице и с оглед обективното и правилно
провеждане и продължаване на разследването, според мен именно това е
адекватната мярка за неотклонение по отношение на Д. към настоящия момент.
В този смисъл ще Ви моля да се
произнесете.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, аз
съм на по различно мнение от прокуратурата. Както съм посочил пред ОС считам че
към настоящия момент не са налице кумулативно визираните предпоставки в чл.63 НПК. В крайна сметка както
първоинстанционният съд, така и вие трябва при решаване на този въпрос за взимане на тази най-тежка
мярката за неотклонени, която по принцип е изключение, в наказателният кодекс
се взима само при особено тежки случаи, когато са налице всички визирани
предпоставки в чл. 63 ал. 1 от НПК, вие трябва да се съобразявате с това, което
към настоящият момент ви е зададено като обвинение и като доказателства. Както
съм посочил в първата инстанция и продължавам да стоя на същата теза, на
клиента ми е повдигнато обвинение за самостоятелно извършване на две тежки
престъпления, за които няколко месеца по-рано е било повдигнато същото обвинение
на друг обвиняем. Не фигурира съучастие, и при това положение не виждам как
това обвинение да е законосъобразно и вие да приемете, че на клиента ми е
повдигнато обвинение за престъплението, което е извършено. Да не говоря, че има и още един факт, който
според мен трябва да разгледате в конкретния случай. Видно от материалите по делото, когато е била внесена мярката на
14-и с клиента ми се е явил друг защитник, първоинстанционният съд го е отвел
като е приел, че двамата обвиняеми по това дело защитавани от един адвокат
имали противоречиви интереси. Първоинстанционният съд е констатирал с
определението си, че двете обвинения са идентични, няма обвинение за съучастие
нито на единия, нито за другия, касае се за идентични факти и затова отвежда
другия защитник. На практика, ако стъпим и на това ще видите, че клиента ми,
меко казано, има незаконосъобразно и въобще няма обвинение, тъй като то е
повдигнато с участие на защитник, който на практика не може да му бъде
защитник. Това са фактите. Даже стигаме до там, че на практика до настоящия
момент клиента ми е задържан и от вас се иска да вземете мярка за неотклонение
по едно незаконосъобразно обвинение повдигнато със защитник, който не може да
бъде защитник по делото и това е установено с акт на първата инстанция, този
защитник е отведен въобще от производството, нямаме друго обвинение до
настоящия момент за да се изчисти това грубо
нарушение и продължавам със становището, че при това положение няма как
да бъде взета мярка задържане под стража, а дори и по-лека такава. Няма да
обсъждам доказателствата по делото, тъй като това съществено нарушение води до
извода за незаконосъобразно обвинение и липса на обвинение от една страна. От
друга страна дори да приемем, че това обвинение е законосъобразно, аз считам,
че в конкретния случай не са налице и другите две кумулативно визирани
предпоставки в чл. 63, а именно от събрани доказателства по делото да бъде
направен законосъобразен извод, че е налице при възможност на една по-лека
мярка за неотклонение, да е налице основателна опасност клиента ми да се укрие
и да извърши друго престъпление. Доказателства няма. Изводът на прокурора и на
първата инстанция по делото ,че има такава опасност се правят единствено и само
от тежестта на повдигнатото му обвинение на клиента ми. Категорично установено
е, че той е неосъждан, с добри характеристични данни, семеен, трудово
ангажиран, с две деца. От другата страна на везните няма абсолютно нищо, освен
както посочи прокурорът пред първата инстанция, а и в настоящия момент – тежестта на обвинението.
Но както посочих, това е едно абсолютно незаконосъобразно обвинение към
настоящия момент и в никакъв случай не може да мотивира взимането на тази
най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража. И това е принцип. Това,
че тежестта на обвинението, без други доказателства в тази насока, че има вероятност да се укрие и извърши друго
престъпление не може да мотивира съда да взима тази най-тежка мярка, т.е.
изключение, визирано в НПК. Дори и да се приеме такава опасност тя е
хипотетична, а закона не случайно изисква реална опасност, подкрепена с
доказателства по делото. Ако приемете, че
обвинението е незаконосъобразно въобще не може да се позовавате на него
при взимане на тази мярка, а и мнението ми е,
че то по нищо не се различава това деяние от другите деяние по тези
текстове. Ако приемете,че има
отношение към това престъпление как да
се отглежда марихуана, ако няма технически средства в помещението. Нещо нормално, което се извършва и е извършено във всички
подобни деяния, касаещи тази квалификация.
Затова уважаеми апелативни съдии, моля да отмените атакуваното от мен
определение и да вземете по-лека мярка за неотклонение, а именно парична
гаранция или подписка или в краен случай домашен арест, който между другото
също ще изпълни целите, визирани в чл. 57 от НПК. Прави впечатление и следното,
позовавам се на казани от прокурора думи пред първа инстанция. Делото е на
приключване, събрани са всички доказателства и не виждам как клиента ми ще
влияе на разследването и това го казвам, че основната цел на най-тежката мярка
за неотклонение е освен да осуети укриването и извършването на друго
престъпление да способства за правилното развитие безпроблемно на досъдебното
производство. В конкретният случай делото е на приключване и не виждам как с една
по-лека мярка за неотклонение ще се повлияе на по нататъшния ход на делото.
В тази връзка моля да се произнесете с надлежен съдебен акт.
ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Поддържам това, което каза защитника ми. Няма какво
да добавя.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Моля за по-лека
мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание, след което приема за установено следното:
Правилна и обосновано окръжният съд е
преценил, че са налице всички изискуеми законови предпоставки по чл.63, ал.1 НПК, да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обв.
Н.К.Д..
На първо място съдът е посочил
доказателствените източници, които макар и в този ранен етап на разследването в
достатъчна степен обосновават подозренията, че обв. Н.Д. е съпричастен към
престъпленията, за които са му повдигнати съответните обвинения.
На следващо място съдът обосновано е
счел, че в случай на по - лека мярка за неотклонение съществува реална опасност
същият да извърши престъпление, който извод се налага не само от тежестта на
престъплението по чл.354а, ал.2, вр.ал.1 НК, но и с оглед на добре създадената
организация , мащабност и използваните технически модерни средства за отглеждане
на марихуаната, за нейното транспортиране от гр.А. и С./незнайно колко пъти във
времето до задържането на двамата обв. Д. и Н./, като всички тези обстоятелства
действително сочат на изискуемата от закона реална опасност от извършване на
престъплението.
Апелативният съд също споделя
съображенията на първата инстанция, че с оглед на събраните до момента
доказателства против обвиняемия и с оглед високата степен на обществена
опасност на деянията и тази на дееца, целите по чл.57 от НПК могат да бъдат постигнати
само с обжалваната мярка, а с оглед възражението на защитата за
незаконосъобразност на обвинението следва да се отрази, че е налице надлежно
привличане по реда на чл.219, от НПК,
както и че по всяко време от развитието на ДП, може да бъде извършено и
изменение на настоящето работно обвинение по реда на чл.225 от НПК, включително
и с привличането на двамата обвиняеми в качеството на съучастници.
Ето защо Пловдивският апелативен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1123/15.10.2019година,
постановено по ЧНД № 1940/2019 година по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10.22 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: